Романи

По-долу е показана статията за Мирослав Кърлежа от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Мирослав Кърлежа
Miroslav Krleža Radićeva ZG.jpg
Мемориална плоча за писателя
Роден 7 юли 1893 г.
Починал 29 декември 1981 г. (88 г.)
Професия писател, поет, драматург, критик
Националност Флаг на Хърватия Хърватия
Активен период 1915 – 1977
Жанр поезия, драма, автобиография, съвременен роман, исторически роман
Направление експресионизъм, социалистически реализъм
Известни творби Завръщането на Филип Латинович,
Банкет в Блитва
Награди Орден Югославска голяма звезда Орден Герой на социалистическия труд Орден Братство и единство Орден на Краля Дмитър ЗвонимирЗлатен венец
Съпруга Лепослава Кангърга (1919 – 1981)
Уебсайт Страница в IMDb
Мирослав Кърлежа в Общомедия

Мирослав Кърлежа (на хърватски: Miroslav Krleža) е хърватски драматург, поет и писател, автор на произведения в жанровете съвременен и исторически роман. Считан е за един от най-големите хърватски писатели на ХХ век.

Биография и творчество

Мирослав Кърлежа е роден на 7 юли 1893 г. в Загреб, Кралство Хърватия и Славония, Австро-Унгарска империя, в буржоазно семейство. След завършване на долните гимназиални класове учи в подготвително военно училище за кадети в Печ. След това учи във военната академия „Ludoviceum „ в Будапеща. Повлиян от югославската идеология напуска академията, и през Париж и Солун пристига в Сърбия, за да стане доброволец в сръбската армия. Заподозрян е като шпионин и сръбските власти го депортират. Завърнал се в Земун е арестуван за напускането на академията. Лишен от офицерския си ранг, през 1915 г. е изпратен като обикновен войник на бойното поле в Галиция по време на Първата световна война. По-голямата част от войната прекарва по болници заради влошено здравословно състояние.

По време на войната започва да пише първите си литературни произведения и вестникарски статии. Идеалист и романтик, той е очарован от марксистките идеи на Ленин и се ангажира с комунистическото движение. След войната се завръща в Загреб и се посвещава на писателството. Заемащ антивоенна позиция и противопоставяйки се на монархическия режим в Югославия, той е в постоянен конфликт с масони, националисти и духовници.

Първите му драми „Legenda“ (1914), „Kraljevo“ (1918), и „Adam i Eva“ (1922) показват трансформацията му от млад идеалист в социален творец, който неизменно е в борбата срещу изостаналите буржоазни отношения и култура. Неговите творби показват с безпощадно откровение социалната несправедливост.

През 1919 г. се жени за театралната актриса Лепослава Кангърга (Бела Кърлежа).

През 1919 г. основава лявото списание „Пламък“. Член е на Комунистическата партия от 1918 г. до 1939 г. През 1926 г. посещава СССР. При настъпването на Сталинския режим обаче се разочарова от тоталитарния управленски подход и го подлага на критика, за което е изключен от партията.

Кърлежа е лидер на социално ориентираните писатели между двете световни войни. Тогава създава едни от най-добрите си произведения. Особено се откроява романите му „Завръщането на Филип Латинович“ и „Банкет в Блитва“. „Завръщането на Филип Латинович“ е история за живота на хърватския художник, който се връща от Париж до малкия си роден град в Дунавската равнина на Хърватия. Преследван от травматични преживявания от детството той се опитва да открие самоличността на баща си и търси собствената си идентичност. В сатиричния си роман „Банкет в Блитва“ (1938 – 1962) отразява политическата ситуация в Европа в периода между двете войни чрез въображаемата страна Блитва, където правата на човека са брутално нарушени. В сюжета е описан първокласния хотел „Блитвания“, който функционира и като затвор за изтезания. През този период той пише и много поезия.

По време на Втората световна война той не участва в съпротивителното движение, като същевременно и не подкрепя профашисткото хърватско управление. През този период, от 1939 г. до 1948 г., той спира да пише.

Гробът на Мирослав Кърлежа
Паметник на Мирослав Кърлежа в Загреб

След войната ентусиазирано подкрепя комунистическия режим. През 1947 г. е избран за заместник-председател на Академията на науките и изкуствата. През 1951 г. е назначен за директор на хърватския институт по лексикография, където е и редактор на Югославската енциклопедия. Реабилитиран е през 1952 г. от маршал Тито и става член на Централния комитет на Комунистическата партия на Хърватия. В периода 1958 – 1961 г. е председател на Съюза на писателите. През 1961 г. участва в основаването на списанието „Академичен форум“. През 1967 г. е главен участник в подписването на „Декларацията за хърватския книжовен език“, с която се иска национална идентичност на Хърватия в Югославия в подкрепа на националното движение на Франьо Туджман. Отхвърлянето на исканията и приложените репресии водят до оставката му от ЦК.

В периода 1967 – 1977 г. пише историческия си шедьовър „Zastave“.

Мирослав Кърлежа умира на 29 декември 1981 г. в Загреб, СР Хърватия. Жилището му на „Гвозд“ №23 в Загреб е превърнато в негов музей.

Произведения (избрано)

Поезия и проза

  • Pjesme I i II, (1918)
  • Pjesme III, (1919)
  • Hrvatski bog Mars (1922; пълна и окончателна версия 1933)
  • Pjesme u tmini (1937)
  • Novele (1924)
  • Hiljadu i jedna smrt (1932)
  • Завръщането на Филип Латинович, Povratak Filipa Latinovicza (1932)
  • Novele (1937)
  • Balade Petrice Kerempuha (1936)
  • Na rubu pameti (1938)
  • Банкет в Блитва, Banket u Blitvi (1938), (1939), (1962)
  • Zastave (1969)

Драма

  • Maskerata (1914)
  • Kraljevo (1915)
  • Kristofor Kolumbo (1917)
  • Michelangelo Buonarroti (1918)
  • Saloma (1918)
  • U logoru (1920)
  • Adam i Eva (1922)
  • Galicija (1922)
  • Golgota (1922)
  • Vučjak (1924)
  • Господа Глембаеви, Gospoda Glembajevi (1929)
  • U agoniji (1928)
  • Leda (1930)
  • Aretej (1959)
  • Deset krvavih godina (1937)

Екранизации

  • 1957 Petar Dobrovic – документален филм
  • 1960 Vraziji otok – ТВ филм
  • 1961 Vucjak – ТВ филм
  • 1963 Maskerata – ТВ филм
  • 1963 Kandidat smrti – ТВ филм
  • 1963 Adam i Eva – ТВ филм
  • 1965 I videl sam daljine meglene i kalne
  • 1968 Na rubu pameti – ТВ филм
  • 1969 Adam i Eva – ТВ филм
  • 1970 Put u raj
  • 1971 Balade Petrice Kerempuha – ТВ филм
  • 1973 Golgota – ТВ филм
  • 1977 A Glembay család – ТВ филм
  • 1977 Michelangelo Buonaroti – ТВ филм
  • 1978 Tomo Bakran – ТВ филм, по „Smrt Tome Bakrana“ и „In extremis
  • 1981 Aretej – ТВ филм
  • 1981 Na rubu pameti – ТВ филм
  • 1981 U agoniji – ТВ филм
  • 1981 Kraljevo – ТВ филм, по „Kraljevo
  • 1983 U logoru – ТВ филм
  • 1985 Horvatov izbor
  • 1986 – 1987 Putovanje u Vucjak – ТВ сериал, 15 епизода
  • 1986 Ja sam starinski ormar – ТВ филм
  • 1988 Glembajevi
  • 1988 Predvecerje puno skepse – ТВ филм
  • 1992 Vrsacka pozorisna jesen – ТВ сериал
  • 1993 Roktanje intelektulanih krmaca ili Europa danas – ТВ филм
  • 1993 Pjevajmo pjesme, govorimo balade – ТВ филм
  • 1998 Agonija

Източници

Външни препратки