Романи

Сваляне на всички:

По-долу е показана статията за Алфонсин Вевасьор от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Алфонсин Вевасьор
Max du Veuzit from Alberto Micheli Pellegrini.jpg
Портрет на Макс дю Вьози от Алберто Мичели Плегрини
Псевдоним Макс дю Вьози,
Джордж Ломела
Родена 29 октомври 1876 г.
Починала 15 април 1952 г. (75 г.)
Професия писател
Националност Флаг на Франция Франция
Активен период 1896-1952
Жанр романс
Награди Legion Honneur Chevalier ribbon.svg Рицар на Почетния легион
Съпруг Франсоа Симоне (1898-?)
Деца Анри, Клеър,

Алфонсин Зефирин Вавасьор (на френски: Alphonsine Zéphirine Vavasseur) е френска писателка на произведения в жанра романс. Пише под псевдонима Макс дю Вьози (на френски: Max du Veuzit).

Биография и творчество

Алфонсин Вавасьор е родена на 29 октомври 1876 г. в Льо Пьоти-Кьовил, Сен Маритим, Франция, селски район близо до Руан. Дядо ѝ я учи да чете и да пише, и още на 7 години да измисля приказки за куклите. В училище пише малки истории, които се четат публично и дори има постановка в малък театър.

След като завършва училище започва да пише разкази, а през 1896 и романи. През 1898 г. се омъжва да Франсоа Симоне, ж.п.служител по линията Париж-Хавър. Имат две деца – Анри и Клер, а по-късно и трето.

След женитбата си започва да публикува под псевдонима Макс дю Вьози, под който става известна. През 1902 г. е приета в Обществото на френските писатели. Работи като главен редактор на списание „Annales agricoles“, където пише за всичко под различни псевдоними, като отделя особено внимание на театралната критика. Тя присъства на всички представления, а и сама пише пиеси под псевдонима Джордж Ломела (на френски: Georges Lomelar). Член е и на Дружеството на драматичните писатели и на Географското дружество.

През 1905 г. се премества да живее в Арфльор. Работи като редактор на вестник „Монтивилие“ и пише литературна критика за резлични списания. Води със съпруга си забързан живот между операта, „Комеди франсез“ и „Мулен Руж“.

През 1932 г. се премества в Боа-Коломб. През 1935 г. купува замъка „Темерикур“.

За своето творчество писателката е удостоена със званието Рицар на Почетния легион през 1952 г.

Алфонсин Вевасьор Симоне умира на 15 април 1952 г. в Боа-Коломб, О дьо Сен, Франция. На нейно име се учредява награда за млади таланти.

Замъкът „Темерикур“

Произведения

Самостоятелни романи (частично)

  • John, chauffeur russe (1931)
  • Sa maman de papier (1934)
  • Moineau en cage
  • Съпруг по поръчка, Un mari de premier choix
  • Към единствената, Vers l'unique
  • Fille de prince
  • Petite comtesse
  • L'étrange petit comte
  • Sainte sauvage
  • Le Cœur d'ivoire
  • L' Automate (1935)
  • Le Vieux Puits (1936)
  • Съпругата без брачна нощ. Само една нощ, Rien qu'une nuit (1937)
  • Дъщерята на лесничея, L'Enfant des ruines (1938)
  • Имението в планината, L'Inconnu de Castel-Pic (1939)
  • Moineau en cage (1942)
  • La Jeannette
  • Брак по сметка, Le Mariage d'une interne (1952)
  • Un Singulier marriage (1967)
  • Mariage doré (1975)
  • Тайнственият непознат, Le mystère de Malbackt
  • La Châtaigneraie (1983)

Пиеси

  • Comédie en un acte (1912)

Книги за Макс дю Вьози

  • Max du Veuzit: (Alphonsine Vavasseur-Acher Mme François Simonet 1876 – 1952), biographie, bibliographie, bibliographie critique, résumés de tous ses romans, contes et pièces de théâtre (2004) – от Даниел Фромон
  • Max du Veuzit, 1876 – 1952: bibliographie critique (2011) – от Даниел Фромон

Източници

Външни препратки

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Max du Veuzit“ в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.