Литературна критика

Сваляне на всички:

Диалог

Есе

Сваляне на всички:

Предговор

Сваляне на всички:

Послеслов

Сваляне на всички:

Философски текст

Поезия

Сваляне на всички:

Притча

Сваляне на всички:

Лирика в проза

Сваляне на всички:

Разказ

Сваляне на всички:

Реч

По-долу е показана статията за Хорхе Луис Борхес от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Хорхе Луис Борхес
Jorge Luis Borges
аржентински писател
Снимка, 1951 г.
Снимка, 1951 г.

Роден
Jorge Francisco Isidoro Luis Borges Acevedo
Починал
Погребан Женева, Швейцария

Националност Флаг на Аржентина Аржентина
Професия публицист, преводач, библиотекар
Литература
Жанрове разказ, есе, поезия, критика
Направление ултраизъм
Известни творби Измислици“ (1944)
Алефът“ (1949)
Награди „Балцан“ (1980)
Сервантес“ (1980)
Повлиян
Повлиял

Подпис Jorge Luis Borges firma.svg
Уебсайт
Хорхе Луис Борхес в Общомедия

Хорхе Франсиско Исидоро Луис Борхес Асеведо (на испански: Jorge Francisco Isidoro Luis Borges Acevedo (Speaker Icon.svg audio)) е аржентински писател, есеист, поет и преводач, смятан за един от най-изтъкнатите южноамерикански автори на 20 век.

Роден в предградие на Буенос Айрес, Борхес се премества в Швейцария със семейството си през 1914 г., където учи в колежа на Женева. Семейството пътува много из Европа, включително Испания. Борхес започва литературната си кариера в началото на 1920-те години с публикации в издания, близки до сюрреализма. От 1955 г. е директор на аржентинската Национална библиотека и професор по литература в Университета в Буенос Айрес. През 1960-те години придобива международна известност, като получава няколко престижни награди, а произведенията му започват да се превеждат и издават в чужбина. Световната му слава укрепва през следващите години, превръщайки се в част от латиноамериканския бум в литературата[1].

Най-известните книги на Борхес са „Измислици“ (1944) и „Алефът“ (1949), сборници от разкази, свързани от общи теми, като сънищата, лабиринтите, библиотеките, животните, измислените писатели, религията и Бог. Произведенията му се отнасят към жанровете на фантастиката и характерния за латиноамериканската литература от този период магически реализъм.[1][2] Критикът Анхел Флорес, който за пръв път използва термина „магически реализъм“, дори сочи като начална точка на това движение сборника на Борхес от 1935 година „Всеобща история на безчестието“.[3]

Той е спорен и заради консервативните си политически позиции: значението му продължава да бъде предмет на дебати, особено поради възможността да му попречат да получи Нобеловата награда за литература[4][5], на която е кандидат по време на почти тридесет години. На 55-годишна възраст той е напълно сляп: много изследователи предполагат, че прогресивната му слепота го мотивира да създава иновативни литературни символи чрез въображението. Умира в Женева през 1986 г.

Биография

Произход и младежки години

Хорхе Луис Борхес (9 години) със сестра си Нора Борхес (7 години), юни 1908 г. в зоологическата градина в Буенос Айрес.

Хорхе Луис Борхес е роден на 24 август 1899 г. в Буенос Айрес в образовано семейство от средната класа, живеещо в скромния по това време квартал Палермо. Баща му, Хорхе Гийермо Борхес Хаслам, е адвокат и преподавател по психология. Неговият баща е офицер с испанско-португалски произход, а майка му е англичанка. Борхес Хаслам израства, говорейки английски, и семейството му често пътува в Европа и остава свързано с английската култура.[6]

Майката на Хорхе Луис Борхес, Леонор Асеведо Суарес, е преводачка и произлиза от стара уругвайска креолска фамилия, играла активна роля в испанската колонизация на Южна Америка, и често разказва за подвизите на своите предшественици.[6] В своята книга от 1929 г. „Бележникът Сан Мартин“ („Cuaderno San Martín“) Борхес включва поемата „Исидоро Асеведо“ („Isidoro Acevedo“), посветена на неговия дядо, офицера Исидоро де Асеведо Лаприда.

До единадесетата си година Борхес получава образованието си, двуезично на испански и английски, у дома.[6] Едва деветгодишен Хорхе Луис Борхес превежда на испански „Щастливият принц“ на Оскар Уайлд. Преводът е публикуван в местно списание, но познатите му смятат, че истинският преводач е баща му.[7]

Бащата на Борхес се отказва от адвокатската си кариера, поради влошаването на зрението си и през 1914 г. семейството се премества в Женева.[6] Там Борхес Хаслам се опитва да лекува зрението си, а сина и дъщеря му Нора, посещават училище, където научават френски. Поради политическата нестабилност в Аржентина и започналата Първа световна война, семейството остава в Швейцария близо десетилетие. През 1917 г. Хорхе Луис Борхес се запознава с поета Морис Абрамович, с когото поддържа близки отношения до края на живота му.[6] През 1918 г. завършва Женевския колеж, а след края на войната се мести често, заедно със семейството си, и живее в Лугано, Барселона, Майорка, Севиля и Мадрид.[6]

През този период Борхес се запознава с произведенията на Артур Шопенхауер и „Голем“ на Густав Майринк, които оказват влияние върху неговото творчество. В Испания той се присъединява към авангардното антимодернистично литературно движение на ултраизма, вдъхновено от Гийом Аполинер и Филипо Томазо Маринети. Първото му стихотворение „Химн на морето“ е написано в стила на Уолт Уитман и е публикувано в испанското списание „Гресия“.[8] В Испания се запознава с известни местни писатели, като Рафаел Кансинос-Асенс и Рамон Гомес де ла Серна.

Начало на литературна дейност

Борхес през 1921 г.

През 1921 г. Борхес и семейството му се завръщат в Буенос Айрес. Там той става един от пионерите на ултраизма и започва да публикува свои поеми и есета в различни литературни списания, като авангардисткото „Мартин Фиеро“. През 1923 г. издава първата си стихосбирка „Fervor de Buenos Aires“. Той участва и в издаването на вестник „Присма“, разпространяван главно чрез разлепване по улиците на града. По-късно Борхес съжалява за някои от ранните си публикации и се опитва да изкупи и унищожи техните налични копия.[9] Въпреки това още през тези години той си създава добра репутация, като през 1930 г. Нестор Ибара го нарича „великият апостол на криолизма“, прославящ латиноамериканския регионализъм.

Още от основаването му Борхес е сред редовните сътрудници на създаденото през 1931 г. от Виктория Окампо списание „Сур“. То бързо се превръща във водещото аржентинско литературно издание, което помага за по-широката популярност на Борхес. [10] Окампо го запознава с Адолфо Биой Касарес, друга известна фитура в аржентинската литература, който става негов близък приятел и сътрудник. Двамата пишат заедно няколко книги, част от тях под псевдонима Х. Бустос Домек, включително пародийна детективска поредица и фантастични разкази. Силно влияние върху Борхес по това време оказва и семейният приятел Маседонио Фернандес.

В средата на 30-те години Хорхе Луис Борхес се насочва към фантастиката и екзистенциалната проблематика. По това време много други латиноамерикански писатели, като Хуан Рулфо, Хуан Хосе Ареола и Алехо Карпентиер, също експериментират в тази посока, повлияни от феноменологията на Едмунд Хусерл и Мартин Хайдегер и от екзистенциализма на Жан-Пол Сартр. През 1933 година Борхес е назначен за редактор на литературната притурка на вестник „Критика“, където за пръв път публикува части от бъдещия сборник „Всеобща история на безчестието“ („Historia universal de la infamia“, 1936).[6] Книгата включва два вида текстове. Първият са документални есета и разкази, използващи похвати на художествената литература при описването на действителни случаи. Вторият вид са литературни мистификации, които са представени като преведени откъси от известни, но рядко четени произведения.

През следващите години Хорхе Луис Борхес е литературен съветник на издателството Емесе Едиторес, а от 1936 до 1939 г. води седмична рубрика в „Хогар“. През 1938 г. е назначен за първи асистент в общинската библиотека в работническия квартал Мигел Кане. Той е натоварен с каталогизирането на книгите, но сбирката на библиотеката е толкова малка, че му остава много свободно време за писане.[6]

40-те години

Борхес през 40-те години

Международна известност

Последни години

Умира на 14 юни 1986 г. в Женева от рак на черния дроб.

Отличия

  • 1944: Голямата награда на Обществото на писателите на Аржентина (първи носител)
  • 1956: Национална награда за литература на Аржентина
  • 1961: Международна награда „Форментор“ (заедно със Самюъл Бекет), Италия
  • 1962: Commandeur de l’Ordre des Lettres et des Arts
  • 1963: Почетен доктор на Университета на Андите в Колумбия
  • 1965: Рицар-командор на Ордена на Британската империя
  • 1965: Орден на Слънцето на Перу
  • 1966: „Мадонина“, Милано, Италия
  • 1968: Избран за извънреден почетен член на Академията на изкуствата и науките на САЩ
  • 1970: Интерамериканска литературна награда „Матарацо Собриньо“, Бразилия
  • 1970: Предложен за Нобелова награда за литература
  • 1971: „Йерусалимска награда“
  • 1971: Избран за извънреден почетен член на Академията на изкуствата на литературата на САЩ
  • 1971: Почетен доктор на Колумбийския университет
  • 1971: Почетен доктор на Оксфордския университет
  • 1972: Почетен доктор на Мичиганския щатски университет
  • 1973: Награда „Алфонсо Рейес“
  • 1976: Награда „Едгар Алън По“
  • 1976: Орден „Бърнард О'Хигинс“
  • 1976: Почетен доктор на Университета на Синсинати
  • 1976: Почетен доктор на Университета на Чили
  • 1977: Почетен доктор на Сорбоната
  • 1979: Орден за заслуги на Федерална република Германия
  • 1979: Световна награда за фентъзи за цялостен принос
  • 1979: Златен медал на Френската академия
  • 1980: Награда „Балцан“ за филология, лингвистика и литературна критика, връчена му от италианския президент Сандро Пертини
  • 1980: Награда „Сервантес“, Испания
  • 1980: Международна награда „Чино дел Дука“, Франция
  • 1981: Награда „Балрог“ за фентъзи, САЩ
  • 1981: Награда „Олин Йолицли“, Мексико
  • 1983: Кавалер на Ордена на почетния легион
  • 1984: „Военен орден на мечоносците на Свети Яков“, Португалия
  • 1999: Национална награда на литературните критици на САЩ
  • На 23 май 2000 на негово име е наречен астероидът (11510) Borges

Библиография

Поезия

  • Fervor de Buenos Aires (1923)
  • Luna de enfrente (1925)
  • Cuaderno San Martín (1929)
  • El hacedor (1960). Стихотворения в проза.
  • El otro, el mismo (1964)
  • Para las seis cuerdas (1965)
  • Elogio de la sombra (1969). Стихотворения в проза.
  • El oro de los tigres (1972). Стихотворения в проза.
  • La rosa profunda (1975)
  • La moneda de hierro (1976)
  • Historia de la noche (1977)
  • La cifra (1981)
  • Los conjurados (1985)

Сборници с разкази

  • Historia universal de la infamia (1935)
  • Ficciones (1944)
  • El Aleph (1949)
  • El informe de Brodie (1970)
  • El libro de arena (1975)
  • La memoria de Shakespeare (1983)

Сборници с есета

  • Inquisiciones (1925)
  • El tamaño de mi esperanza (1926)
  • El idioma de los argentinos (1928)
  • Evaristo Carriego (1930)
  • Discusión (1932)
  • Historia de la eternidad (1936)
  • Otras inquisiciones (1952)
  • Nueve ensayos dantescos (1982)

Преводи на испански

Превеждал е също творби на Едгар Алън По, Джеймс Джойс, Херман Хесе, Ръдиард Киплинг, Херман Мелвил, Андре Жид, Джек Лондон, Густав Майринк, Новалис, Марсел Швоб, Джордж Бърнард Шоу, Джонатан Суифт, Хърбърт Уелс и Гилбърт Кийт Честъртън.

Издания на български език

  • За ада и за рая. Стихотворения. Превод от испански Рада Панчовска. С., Народна култура, 1989, 119 с.
  • Вавилонската библиотека. Превод от испански Анна Златкова и Роза Хубеш. С., Народна култура, 1989, 456 с.[11]
  • История на вечността. Превод от испански Румен Стоянов. С., Парадокс, 1994, 317 с.
  • Паметта на Шекспир. С., Прозорец, 2002, 80 с.
  • Смърт и компас. Превод от испански – колектив. С., Труд, 2004, 572 с.
  • Пясъчната книга. Превод от испански Румен Стоянов. С., Прозорец, 2005, 11 с.
  • Книга на въображаемите същества. Превод от испански Теодора Цанкова. С., Фама, 2008, 224 с.
  • Измислици. Превод от испански Анна Златкова. С., Колибри, 2010, 160 с.
  • Избрани есета. Превод от испански Анна Златкова. С., Колибри, 2011, 308 с.
  • Това изкуство на поезията. Превод от английски Ангел Игов. С., Сиела, 2013, 104 с.
  • Поетическа антология 1923 – 1977. Превод от испански Рада Панчовска. С., Проксима – РП, 2016.

За него

  • Фернандо Сорентино. Седем разговора с Хорхе Луис Борхес. С., Enthusiast, 2011.

Бележки

  1. а б Masina, Léa. Murilo Rubião, o mágico do conto. // Rubião, Murilo Eugênio. O pirotécnico Zacarias e outros contos escolhidos. Porto Alegre, L & PM, 2001. с. 5. (на португалски)
  2. D’Haen, Theo L.. Magical Realism and Postmodernism: Decentering Privileged Centers. // Zamora, Louis P. et al. Magical Realism: Theory, History and Community. Duke University Press, 1995. p. 191 – 208. (на английски)
  3. Flores, Angel. Magical Realism in Spanish American. // Hispania 38 (2). 1955. (на английски)
  4. Británico gana el Premio Nobel de Literatura (en inglés) James M. Markham. The New York Times, 7 de octubre de 1983. Accesado el 15-08-2010
  5. Feldman, Burton (2000) El Premio Nobel: una historia de genio, controversia y prestigio. Editorial Arcade; p. 81 (En inglés)
  6. а б в г д е ж з Tóibín, Colm. Don’t abandon me. // London Review of Books 28 (9). 2006. (на английски)
  7. Bloom, Harold. Jorge Luis Borges. Infobase Publishing, 2004. ISBN 0-7910-7872-8. (на английски)
  8. Wilson, Jason. Jorge Luis Borges. Reaktion Books, 2006. ISBN 1861892861. p. 37. (на английски)
  9. Irby, James. Introduction. // Borges, Jorge Luis. Other Inquisitions 1937 – 1952. University of Texas, 1964. ISBN 978-0-292-76002-8. (на английски)
  10. Bordelois, Ivonne. The Sur Magazine. // Villa Ocampo Website. Villaocampo.org, 2011. Посетен на 24 август 2011.
  11. Едноименното се, „Вавилонската библиотека“, oceansoul.truden.com.

Външни препратки

Открийте още информация за Хорхе Луис Борхес в нашите сродни проекти:

Commons-logo.svg Общомедия (изображения и звук)
Wikiquote-logo.png Уикицитат (цитати)