Биография

По-долу е показана статията за Георги Марков (историк) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.

[±]
Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Марков.
Георги Марков
български историк
На протест на БАН, 1 декември 2010
На протест на БАН, 1 декември 2010
Роден
17 ноември 1946 г. (77 г.)
Учил вСофийски университет
Научна дейност
ОбластИстория
Работил вИнститут по история при БАН

Георги Георгиев Марков е български историк, академик, автор на множество публикации и книги на историческа тематика.

Биография

Роден е в Пловдив на 17 ноември 1946 г. в семейството на военния инженер от Военновъздушните сили Георги Марков. Дядо му е загинал през 1916 г. на 34-годишна възраст по фронтовете на Първата световна война, което определя по-нататъшния интерес на бъдещия учен към военната история.[1]

През 1970 г. завършва история в Софийския държавен университет. През 1977 г. защитава дисертация на тема „Българо-германски отношения и връзки (май 1934 – август 1939)“ и получава научната степен кандидат на историческите науки (днес доктор). През 1981 г. специализира в Института за европейска история в Майнц, ФРГ.

През 1977 г. постъпва на работа в Института по история към БАН. През 1986 г. става старши научен сътрудник II степен. През 1993 г. получава научната степен доктор на историческите науки с втората си дисертация. От следващата година е старши научен сътрудник I степен (днес професор).

В периода от 1993 г. до 2013 г. е директор на Института по история към БАН. Преподавал е в НБУ.[2]

От 1981 г. е секретен сътрудник на Първо главно управление на Държавна сигурност.[3]

През 2008 г. става академик, действителен член на Българската академия на науките.

Признание

Доктор хонорис кауза на Великотърновския университет от 31 октомври 2013 г. – за неговия съществен и признат принос в развитието на историята и за издигане престижа на Великотърновския университет в национален и европейски мащаб.[4][5]

Почетен гражданин на Балчик от 28 юли 2006 г.[6]

Почетен гражданин на Тутракан от 15 август 2014 г.[7]

Частична библиография

  • 1984 – „Българо-германските отношения 1931 – 1939“
  • 1989 – „България в Балканския съюз срещу Османската империя 1912 – 1913“
  • 1991 – „Българското крушение 1913“
  • 1992 – „Парола Сабя. Заговорите и превратите на Военния Съюз 1919 – 1936"
  • 1995 – „Голямата война и българският ключ за европейския погреб 1914 – 1916“
  • 2006 – „Голямата война и българската стража между Средна Европа и Ориента 1916 – 1919“
  • 2012 – „България в балканския съюз срещу Османската империя 1911 – 1913“
  • 2016 – „Голямата война и българският меч над Балканския възел 1914 – 1919 – Първа книга – Заплитането"

Бележки

  1. ↑ Aкад. Георги Марков навръх 6 май: Тежко на тези, които не зачитат армията!, Vsekiden.com, 06.05.2015 г.
  2. ↑ Българска енциклопедия А-Я, Главна редакция Архив на оригинала от 2007-12-30 в Wayback Machine.
  3. ↑ Решение №110 от 09.02.2010 г. – Българска академия на науките // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА, 2010. Посетен на 28 февруари 2020.
  4. ↑ Доктор хонорис кауза на Великотърновския университет на сайта на ВТУ Архив на оригинала от 2014-02-28 в Wayback Machine..
  5. ↑ Мариета Стоянова, „Акад. Георги Марков е новият почетен доктор на ВТУ“, dariknews.bg, 31 октомври 2013 г.
  6. ↑ Почетни граждани на Балчик на сайта на Община Балчик.
  7. ↑ „Тутракан отбеляза празника на града с тържество в Общинския съвет и с откриване на обновения си Дунавски парк“, сайт на Областна администрация Силистра, 21 септември 2014 г.

Източници

Външни препратки