Дмитрий Лихачов (автор)

Дмитрий Лихачов Дми́трий Серге́евич Лихачёв
руски филолог и културолог
Дмитрий Лихачов през 1990 г.
Роден	15 ноември 1906 г. (стар стил) Санкт Петербург, Руска империя
Починал	30 септември 1999 г. (92 г.) Санкт Петербург, Русия
Погребан	Санкт Петербург, Русия
Учил в	Санктпетербургски държавен университет
Научна дейност
Област	История
Работил в	Институт за руска литература към Академията на науките на СССР Ленинградски държавен университет
Семейство
Съпруга	Зинаида Макавеева
Деца	Вера и Людмила
Подпис
Дмитрий Лихачов в Общомедия

Дмитрий Сергеевич Лихачов (на руски: Дми́трий Серге́евич Лихачёв) е руски филолог и културолог, академик и член на Академията на науките на СССР.

Изследовател на средновековната руска литература, изобразително изкуство, история и фолклор. Обект на негови проучвания са и византийската и славянска литература и изкуство. Изследванията му засягат и старобългарската литература и изкуство, в частност делото на Кирил и Методий, Търновската книжовна школа и нейното влияние върху руската литература,^[1] което той определя като „Второ южнославянско влияние“.

По примера на Петър Струве е един от двамата руси най-задълбочено оценили българския принос във възникването, изграждането и утвърждяването на Русия с нейната култура.

Роден е на 28 ноември 1906 г. в семейството на инженера електротехник Сергей Михайлович Лихачов и Вера Семьонова Лихачова.

В периода 1914 – 1923 г. учи в гимназията на Императорското човеколюбиво общество, гимназията и реално училище „К. И. Май“ и съветското трудово училище „Л. Лентовский“.

От 1923 до 1928 г. е студент в романо-германската и славяно-руската секция на отдела по езикознание и литература на факултета за обществени науки към Ленинградския държавен университет.

На 8 февруари 1928 г. е арестуван заради участието си в нелегален студентски кръжок, обвинен в контраревюлюционна дейност и осъден на 5 години лишаване от свобода. През ноември е изпратен в Соловецки лагер със специално предназначение (Соловецкого лагеря особого назначения).

Освободен е предсрочно на 8 август 1932 г. и се връща в Ленинград. Работи като литературен редактор и коректор.

През 1935 г. се жени за Зинаида Александровна Макавеева. През 1937 г. се раждат дъщерите им, близнаци, Вера и Людмила.

От 1938 до 1954 г. е научен сътрудник в Института за руска литература към Академията на науките на СССР. През 1941 г. е в блокирания от немците Ленинград. Защитава научна дисертация.

В 1942 г. издава първата си книга „Оборона древнерусских городов“ („Отбраната на древноруските градове“), написана съвместно с М. А. Тиханов. Напуска със семейството си блокирания Ленинград и се мести в Казан.

От 1946 до 1953 г. е преподавател (доцент до 1951, после професор) в Ленинградския държавен университет. Чете лекции по история на руските летописи, палеография и история на древноруската култура.

През 1947 г. става доктор на филологическите науки, защитавайки дисертация на тема „Очерки по истории литературных форм летописания XI – XVI вв.“.

Издава множество древноруски летописни и литературни паметници, между които „Слово за похода на Игор“ и „Повести временных лет“.

В 1958 г. е на командировка в България, за проучване на съхранените тук старинни ръкописи.

През 1960 и 1961 г. участва съответно в I и II Международна конференция по поетика в Полша.

От 1960 до 1966 г. е заместник-председател на Обществото за българо-съветска дружба. От 1963 г. е чуждестранен член на Българската академия на науките. Награден е от президиума на Народното събрание на НРБ с орден „Кирил и Методий“, I степен. Участва в V Международен конгрес на славистите.

През 1964 г. чете лекции в Унгарската академия на науките. Участва в симпозиум, посветен на Вук Караджич в Югославия. Изследва запазените тук славянски ръкописи.

През следващите години посещава множество страни (Полша, Чехословакия, Дания, България, Германия, Великобритания, Румъния) за участие в международни конгреси посветени на древноруската и славянска култура.

Избран е за почетен член на Австрийската академия на науките (1968), действителен член на Академията на науките на СССР (1970), чуждестранен член на Сръбската академия на науките (1971), член на Унгарската академия на науките (1973). Получава званието почетен доктор от Единбургския университет, Великобритания. От 1976 г. е член-кореспондент на Британската академия на науките.

През 1975 г. се изказва против изключването на академик Андрей Сахаров от Академията на науките на СССР.

В 1976 г. участва в конференцията „Търновската школа, ученици и последователи на Евтимий Търновски“ в България. Същата година става член на редколегията на международното научно списание „Palaeobulgarica“, издавано в София. Остава такъв до смъртта си през 1999 г.

През 1977 г. е награден от президиума на БАН с Кирилово-Методиевска награда за научния му труд „Големият свят на руската литература“. На следващата година е удостоен с грамота и почетен знак „Златно перо“ от Съюза на българските журналисти заради „голям творчески принос в българската журналистика и публицистика“. Участва в международния симпозиум „Търновската художествена школа и славяно-византийското изкуство от XII-XV век“. Чете лекции в Института по българска литература към БАН и Центъра по българистика.

В 1980 г. чете лекции в Софийския университет. Награден е с отличието „Никола Вапцаров“ от Съюза на българските писатели.

Участва в конференцията в София по случай 1300 години от създаването на Българската държава (1981). Изнася доклад на тема „Държава на духа“ на I Международен конгрес на българистите. По-късно той е публикуван в „Държава на духа: нови съветски изследвания върху българската история“. Държавният съвет на НРБ му присъжда международната награда „Евтимий Търновски“^[2]

Във връзка със заплахата от ядрен конфликт по време на Студената война, се ангажира с усилията за разоръжаване и мирно решаване на политическите противоречия. Участва в международния форум „За безядренен мир, за оцеляване на човечеството“ в Москва. Пътува в Италия за участие в организацията на фонда „За оцеляване на човечеството в ядрената война“.

През 1988 г. е избран за почетен доктор на Софийския университет и член-кореспондент на Гьотингенския университет във ФРГ. Присъдена му е Европейска награда за културна дейност.

През 1990 г. става член на международния комитет по възстановяване на Александрийската библиотека.

През 1992 г. е избран за член на Философското научно общество на САЩ и почетен доктор на Сиенския университет, Италия.

Награден е с ордените „Мадарски конник“ (1995) за заслуги към укрепването на научните и културните връзки между България и Русия.

Получава международната награда „Лястовичка на мира“ (Италия) за големия си принос към идеите на мира и взаимодействието на националните култури.

Умира на 30 септември 1999 г. в Петербург. Погребан е на 4 октомври в гробището на Комарово.

Като учен Лихачов се оформя през 30-те години на 20 век, когато в СССР се възражда интересът към руската древност, пренебрегвана през годините непосредствено след Октомврийската революция. Първите му големи изследвания касаят старите руски летописи. През 1947 г. той издава труда си „Русские летописи и их культурно-историческое значение“ („Руските летописи и тяхното културно-историческо значение“), в който разглежда летописният жанр като основен в старата руска литература. Голям интерес за Лихачов представлява „Слово о полку Игорове“, на когото посвещава множество изследвания. Ученият изтъква художествената и естетическа стойност на древноруските писмени паметници, правейки аналогия между тях и съвременното им руска живопис. На базата на тези си изследвания, Лихачов изгражда духовният образ на средновековния човек в Русия. Интерес за него представлява византийската и старобългарска литература, взаимоотношенията им с руската и влиянието което оказват върху ѝ. Той високо оценява книжовната дейност на братята Кирил и Методий, Йоан Екзарх, Евтимий Търновски и неговите ученици.

От 1984 г. името на Дмитрий Лихачов носи откритата от съветски астрономи малката планета № 2877 – (2877) Likhachev-1969 TR2.

По случай навършването на 100 години от рождението му, с указ на президента на Руската федерация, 2006 г. е обявена за година на академик Дмитрий Лихачов. В София по случай годишнината на руския учен се организира фотоизложба „100 години академик Дмитрий Лихачов“, експонирана в изложбена зала „Средец“ на Министерството на културата.^[3] Дмитрий Лихачов е удостоен с орден „Стара планина“^[4].

През същата година в софийския квартал Обеля кръщават главната улица на негово име – „Акад. Дмитрий Сергеевич Лихачов“.

На 30.11.2015 г., по случай 109 г. от рождениета на акад. Дмитрий Лихачов в гр. София, кв. „Обеля”, ул. „Дмитрий Лихачов” е открит бюст-паметник със сложна форма. Поставен с решение № 404 по т. 42, заседание № 64 на СОС, проведено на 26.06.2014 г.

• 1945 г. – „Национальное самосознание Древней Руси“
• 1945 г. – „Новгород Великий“
• 1946 г. – „Культура Руси эпохи образования Русского национального государства. (Конец XIV-начало XVI в.)“
• 1947 г. – „Русские летописи и их культурно-историческое значение“
• 1952 г. – „Возникновение русской литературы“
• 1958 г. – „Человек в литературе Древней Руси“
• 1962 г. – „Текстология: На материале русской литературы Х – XVII вв“
• 1962 г. – „Культура Руси времени Андрея Рублева и Епифания Премудрого (конец XIV – начало XV в.)“
• 1971 г. – „Художественное наследие Древней Руси и современность“
• 1973 г. – „Развитие русской литературы Х – XVII вв.: Эпохи и стили“
• 1975 г. – „Великое наследие: Классические произведения литературы Древней Руси“
• 1978 г. – „Слово о полку Игореве“ и культура его времени“
• 1981 г. – „Литература – реальность – литература“
• 1982 г. – „Поэзия садов: К семантике садово-парковых стилей“
• 1985 г. – „Прошлое – будущему: Статьи и очерки“
• 1985 г. – „Письма о добром и прекрасном“
• 1986 г. – „Исследования по древнерусской литературе“
• 1987 г. – „Великий путь: Становление русской литературы XI – XVII вв.“
• 1989 г. – „Заметки и наблюдения: Из записных книжек разных лет“
• 1989 г. – „О филологии“
• 1990 г. – „Школа на Васильевском: Книга для учителя“
• 1991 г. – „Я вспоминаю“
• 1991 г. – „Книга беспокойств“
• 1992 г. – „Русское искусство от древности до авангарда“
• 1993 г. – „Статьи ранних лет“
• 1993 г. – „Великая Русь: История и художественная культура X-XVII века“ – заедно с Г. К. Вагнер, Г. И. Вздорнов и Р. Г. Скринников.
• 1996 г. – „Очерки по философии художественного творчества“
• 1997 г. – „Об интеллигенции: Сборник статей“
• 1998 г. – „Слово о полку Игореве и культура его времени. Работы последних лет“

• 1986 г. – „Писма за доброто и прекрасното“. София: Народна просвета, 214 с.
  • 2010 г. – „Писма за доброто и прекрасното“. Варна: Славена, 63 с. (ISBN 978-954-579-857-3)^[5], ^[6], ^[7]
• 1987 г. – „Какво ни носи идният век“. Заедно с Николай Самвелян. София: АПН, 63 с.
• 1996 г. – „Култура и съвременност“. София: Христо Ботев, 312 с. (ISBN 954-445-454-3)
• 1997 г. – „Книга. Спомени“. Превод от руски София Бранц. София: Народна култура, 204 с. (ISBN 954-04-0116-X)^[8]
• 2012 г. – „Без доказателства“. Варна: Славена, 64 с. (ISBN 978-954-579-921-1)

• Петър Динеков, „Дмитрий Сергеевич Лихачов“. – В: „Старобългарска литература“, книга 4, издателство на БАН, Институт за литература, София, 1978 г.

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Дмитрий Лихачов.

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Дмитрий Лихачов.

• Дмитрий Лихачов, „Човек трябва да бъде интелигентен“, дванадесето писмо от книгата „Писма за доброто и прекрасното“, Превод от руски Радостина Ангелова, Православие.бг, 21 септември 2010 г.
• Любомир Левчев, „Дмитрий Лихачов – кулата и светлината“, вестник „Стандарт“, 14 ноември 2006 г.
• „Площадь Д. С. Лихачева“, сайт, посветен на Дмитрий Лихачов, създаден от Санктпетербургския хуманитарен университет на профсъюзите ((ru))
• Целите текстове на трудовете на Д. С. Лихачов по история, на сайта „Площадь Д. С. Лихачева“ ((ru))
• Целите текстове на трудовете на Д. С. Лихачов по литературознание Архив на оригинала от 2013-02-13 в Wayback Machine., на сайта „Площадь Д. С. Лихачева“ ((ru))
• Целите текстове на трудовете на Д. С. Лихачов по изкуствознание Архив на оригинала от 2013-05-08 в Wayback Machine., на сайта „Площадь Д. С. Лихачева“ ((ru))
• Целите текстове на трудовете на Д. С. Лихачов по философия, на сайта „Площадь Д. С. Лихачева“ ((ru))
• Интервю на Кеворк Кеворкян с Дмитрий Лихачов Архив на оригинала от 2008-09-07 в Wayback Machine., в. „Русская газета“, 15 декември 2005 г., №49(120) ((ru))
• „Дмитрий Лихачев о языке, культуре, искусстве, природе и интеллигенции“, материал в „Российская газета“, 28 ноември 2006 г. ((ru))

Нормативен контрол BIBSYS BNE BNF CiNii CONOR.BG FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN LNB NDL NKC NSK PLWABN ICCU LIBRIS SNAC IdRef VIAF WorldCat