Мемоари/спомени

Романи

По-долу е показана статията за Андрей Платонов от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Андрей Платонович Климентов
Andrej-platonovic-platonov-1938.jpg
Псевдоним Андрей Платонов
Роден 16 август 1899 г.
Починал 5 януари 1951 г. (51 г.)
Професия писател, драматург, поет, инженер
Националност Флаг на СССР СССР
Активен период 1919-1951
Жанр драма
Направление социалистически реализъм
Известни творби „Чевенгур”, „Изкопът“
Награди Медал „За победата над Германия във Великата отечествена война“
Съпруга Мария Кашитчева
Деца Платон (1922-1943), Мария (1944-2005)
Уебсайт Страница в IMDb
Климентов, Андрей Платонович, в Общомедия

Андрей Платонович Климентов е съветски писател на произведения в жанра съвременен роман. Пише под псевдонима Андрей Платонов.

Биография и творчество

Андрей Платонович Климентов е роден на 28 август 1899 г. във Воронеж, Руска империя, в семейство на шлосер. Завършва основно образование и на 15 г. оставя учението и започва да работи като общ работник в застрахователна компания, частно имение, в завод, а в периода 1915-1918 г. в работилница за воденични камъни. През 1918 г. започва да учи електротехника във Техническото ж.п. училище във Воронеж, което завършва чак през 1921 г.

Приема болшевишката революция с ентусиазъм, става член на революционния комитет, пише в списание „Железный путь“ и участва в гражданската война първо като военен кореспондент, после като помощник машинист и като войник от специалния отряд.

От 1919 г. публикува собствени стихове и очерци в различни вестници. През 1922 г. е издадена първата му стихосбирка „Синята дълбина“.

През 1921 г. се жени за учителката Мария Кашитчева. Имат син и дъщеря. На нея посвещава първата си повест „Епифанските шлюзи“ През 1922 г. работи към хидрографския отдел на поземлената комисия. Завършва през 1924 г. Воронежкия жп политехнически институт. В периода 1923-1926 г. работи като инженер хидромелиоратор и по електрификацията на селското стопанство, като участва в строителството на три електроцентрали.

В периода 1926-1927 г. работи в Тамбов. Там пише и повестите си „Епифанские шлюзы“, „Город Градов“ и „Эфирный тракт“, сътрудничи на списания „Новый мир“, „Октябрь“, „Молодая гвардия“.

В периода 1927-1930 г. създава най-добрите си произведения „Изкопът“ и „Чевенгур“. „Изкопът“е антиутопична социална притча, философска гротеска и сурова сатира на Съветския съюз по времето на първата „петилетка“. „Чевенгур“ е утопичен социално-философски роман за развитието на СССР, единственият му изцяло завършен. Иновативни като дух и съдържание те отразяват утопичния дух на строителството на новото комунистическо общество. Те са публикувани едва през 80-те години.

През 30-те пише литературна критик – печата много статии: за Горки, Николай Островски, Юрий Кримов, Чапек, Алдингтън, Хемингуей, Пушкин и др, и по същото време пише пиеси за Централния детски театър.

След публикуването на повестта му „Впрок“ през 1931 г. получава неодобрение лично от Сталин и оттогава започват репресии над творчеството му.

През 1934 г. участва в колективна литературна обиколка на Централна Азия, от която се вдъхновява за разказа си „Такир“, но това отново му носи политическа критика. В следващите години издава разказите „Фро“, „Безсмъртие“, „Третият син“, и др. и повестта „Река Потудан“.

През 1938 г. за хулиганство е арестуван и осъден синът му, който е освободен от затвора през 1940 г. вече неизлечимо болен от туберколоза. Грижейки се за него самият той се заразява.

По време на Великата отечествена война работи като военен кореспондент на вестник „Красная Звезда“. През 1946 г. е освободен от работа заради заболяването си.

Андрей Платонов умира от туберкулоза на 5 януари 1951 г. в Москва, СССР. В негова чест са кръстени различни улици и културно-образователни институции. През 1981 г. на негово име е кръстен астероид.

Произведения

Гробът на писателя в Москва

Романи и повести

  • Епифанские шлюзы (1926)
  • Город Градов (1927)
  • Сокровенный человек (1927)
  • Эфирный тракт (1927)
  • Происхождение мастера (1928)
  • Чевенгур (1929)
    Чевенгур : Пътешествие с открито сърце, изд.: Профиздат, София (1990), прев. Симеон Владимиров
    Чевенгур, изд.: „Дамян Яков“, София (2005), прев. Симеон Владимиров
  • Котлован (1930)
    Изкопът, изд. „Сонм“, София (2014), прев. Симеон Владимиров
  • Бедняцкая хроника (1931)
  • Впрок (1931)
  • Счастливая Москва (1933-1936) – незавършен
    Щастливата Москва, сп.: „Факел“, София (1992), прев. Борис Мисирков
  • Мусорный ветер (1934)
  • Ювенильное море (1934)
    Ювенилно море, изд.: Профиздат, София (1987), прев. Симеон Владимиров
  • Финист – Ясный Сокол (1947)

Поезия

  • Голубая глубина (1922) – сборник

Разкази

  • Чульдик и Епишка (1920)
  • Маркун (1921)
  • Антисексус (1926)
  • Ямская слобода (1927)
  • Песчаная учительница (1927)
    Пясъчната учителка, изд.: Народна култура, София (1979), прев. Иванка Васева
  • Как зажглась лампа Ильича (1927)
  • Государственный житель (1929)
  • Усомнившийся Макар (1929)
  • Такыр (1934)
    Такир, сп.: „Страница“, София (2000), прев. Валери Начев
  • Третий сын (1936)
  • Река Потудань (1937)
  • В прекрасном и яростном мире (1937)
  • Фро (1937)
  • Июльская гроза (1938)
  • Родина электричества (1939)
  • Никита (1945)
  • Семья Иванова (1946)

Сборници

  • Под небесами родины (1942)
  • Одухотворённые люди (1942)
  • Рассказы о Родине (1943)
  • Броня (1943)
  • В сторону заката солнца (1945)

Пиеси

  • Дураки на периферии (1928)
  • Шарманка (1930)
  • Высокое напряжение (1931)
  • 14 красных избушек (1931)
  • Волшебное существо (1944)
  • Ученик лицея (1948)

Екранизации

частична филмография
  • 1964 Фро
  • 1967 Начало неведомого века – по „Родина электричества
  • 1981 Трима братя
  • 1981 Механик – по разказа „Старий Механик
  • 1982 Домой! – по разказа „Возвращение
  • 1987 Одинокий голос человека
  • 1989 Корова – анимационен филм
  • 2007 Отец – по „Возвращение
  • 2017 Юшка

Източници

Външни препратки

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Garland“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.