Произведения

Семейство Марч (The March family)

Сваляне на всички:
fb2.zip epub txt.zip sfb.zip

Биография

По-долу е показана статията за Луиза Мей Олкът от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.

[±]
Луиза Мей Олкът
Louisa May Alcott
Родена
Починала
6 март 1888 г. (55 г.)
ПогребанаСАЩ
Националност САЩ
Учила вняма
Работилаписател
Литература
ПсевдонимA. M. Barnard, Flora Fairfield, Flora Fairchild, Tribulation Periwinkle[1]
Жанровеготическа литература
ТечениеАболиционизъм
Известни творби„Малки жени“ (1868)
Семейство
Съпругняма
Децаняма
Подпис
Уебсайтlouisamayalcott.org
Луиза Мей Олкът в Общомедия

Луиза Мей Олкът (на английски: Louisa May Alcott) е американска писателка, известна с литературния си шедьовър „Малки жени“.

Живот и творчество

Луиза е 2-та дъщеря в семейството на американските учители Еймъс Бронсън Олкът и Абигейл Мей Олкът. Родена е в Джърмантаун (днес част от Филаделфия), Пенсилвания. Има 3 сестри: по-голямана Ана Олкът Прат и по-малките Елизабет Олкът и Абигейл Мей Олкът.

Баща ѝ основава начално училище, в което прилага нови методи на обучение. Не след дълго опитът за въвеждане на нови методи в обучението претърпява провал и семейството изпада в пълна нищета. През 1834 г. семейството се мести в Бостън, където Еймъс Олкът се присъединява към клуба на трансценденталистите заедно с Ралф Уолдо Емерсън и Хенри Дейвид Торо и основава ново училище, което също не просъществува дълго.

Семейството се мести от град на град, докато през 1843 година се озовава в Конкорд, щата Масачузетс. То е в окаяно финансово състояние. Баща ѝ е напълно отчаян, а майка ѝ е принудена да наеме ферма и със земеделски труд да изхранва децата им.

Ранното обучение на Луиза включва уроци при Торо, но преди всичко се основава на уроците, които ѝ преподава баща ѝ, както и писатели като Емерсън, Натаниел Хоторн и Маргарет Фулър, които са семейни приятели.

На 20 години Луиза Олкът вече е опитала няколко професии – учителка, социална работничка, бродеристка, домашна прислужница. От време на време пише кратки разкази, за които получава добри хонорари. Дори публикува сборник с разкази за деца – „Цветни измислици“ (1854), написани за Елен Емерсън, дъщеря на Ралф Емерсън.

Когато избухва Гражданската война от 1861 г., младата писателка се записва доброволка в корпуса на медицинските сестри, но само след 6 седмици се разболява от коремен тиф, който уврежда здравето ѝ за цял живот. Докато се възстановява от болестта, Луиза написва серия от кратки разкази за войната, които ѝ донасят огромен успех и много пари. Това я окуражава да напише нова книга, този път роман.

Най-голям успех и световно признание Луиза Мей Олкът постига с романа си „Малки жени“, издаден през 1868 година. Написан само за 6 седмици, романът представлява своеобразна интерпретация на детските години на авторката и нейните сестри. Героините Мег, Джоу, Бет и Ейми са ненадминат пример за пътя, който извървява всеки от детството към зрелостта. Огромният успех на романа и възторгът на читателите подтикват Олкът да напише още 3 книги със същите герои: „Добри съпруги“ (1869), „Малки мъже“ (1871) и „Синовете на Джоу“ (1886).

Луиза Мей Олкът никога не се омъжва. Когато през 1879 година по-малката ѝ сестра Мей умира, Луиза поема грижата за 2-годишната ѝ дъщеря Луиза Мей Найрикър (Лулу). През следващите години Луиза става защитничка на правото на жените да гласуват. Тя е и първата жена, регистрирана да гласува в град Конкорд, щ. Масачузетс.

Въпреки влошеното си здраве Олкът пише до края на своя живот. Умира на 6 март 1888 година от инсулт.[2] Два дни преди смъртта ѝ, на 4 март, умира баща ѝ Еймъс Бронсън Олкът на 88 години.

Избрани произведения

  • „Наследството“ (1849, непубликувано до 1997)
  • „Цветни измислици“ (1854)
  • „Семейството на Роза: Вълшебна приказка“ (1864)
  • „Мистериозният ключ и какво отваря“ (1867)
  • „Малки жени или Мег, Джоу, Бет и Ейми“ (1868)
  • „Добри съпруги“ (1869)
  • „Едно старо модерно момиче“ (1870)
  • „Малки мъже: Живот в Плъмфилд с момчетата на Джоу“ (1871)
  • „Работа: История на Опита“ (1872)
  • „Осем братовчедки“ (1875)
  • „Синовете на Джоу“ (1880)
  • „Библиотеката на Лулу“ (1886)
  • „Комични трагедии“ (1893)

Архивни материали

Други

Външни препратки

Източници

Бележки

  1. ↑ news.northeastern.edu // Посетен на 21 ноември 2023 г.
  2. ↑ Donaldson, Norman and Betty. How Did They Die?. Greenwich House, 1980. ISBN 0-517-40302-1.
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни