Произведения

Роман

Биография

По-долу е показана статията за Дебора_Могак от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.

[±]
Дебора Могак
Deborah Moggach
Дебора Могак, 2009 г.
Дебора Могак, 2009 г.
Родена28 юни 1948 г. (75 г.)
Професияписател, сценарист, актриса
Националност Англия,
 Великобритания
Активен период1978 –
Жанрдрама, исторически роман, трилър
Известни творби„Треска за лалета“
„Най-екзотичният хотел „Мариголд“
НаградиОфицер на Ордена на Британската империя
СъпругТони Могак (? – ?)
Марк Уилямс (2014 – )
Деца2
Уебсайтdeborahmoggach.com

Дебора Могак (на английски: Deborah Moggach) е английска сценаристка и писателка на произведения в жанра социална драма, трилър и исторически роман.[1][2][3][4]

Биография и творчество

Дебора Могак е родена на 28 юни 1948 г. в Мидълсекс, Англия.[1] Тя е една от четирите дъщери на писателите Ричард и Шарлот Хоу.[3] Израства в Буши, Хартфордшър, и в район Уестминстър в Лондон. Учи в девическото училище „Камдън“ и в Куин Колидж.[3] През 1971 г. получава бакалавърска степен по английска филология от Бристолския университет и специализира педагогика.[4] После работи в издателството на Оксфордския университет.[4] В средата на 70-те е живяла две години в Пакистан и в САЩ. В Пакистан пише статии и първите си два романа.[4]

Първият ѝ роман „Вие трябва да сте сестри“ е издаден през 1978 г. Базиран на бурните студентски дни на Могак в Бристол, той е история за секс, наркотици и неспокойна свобода, представена чрез живота на три сестри от семейство от средната класа, които растат и поемат по различни пътища.[1]

Повечето от нейните романи са съвременни и се занимават със семейния живот, развода, децата и загубата на детството, объркването и разочарованията от връзките.[3][4] Има и мрачни истории и трилъри като романа „Порки“ от 1983 г. – история за кръвосмешение близо до лондонското летище „Хийтроу“, романа „Откраднат“ от 1990 г., в който се противопоставят мюсюлманските и английските семейни ценности, или романа „Заместникът“ от 1991 г., трилър, чието действие се развива в Америка.[1]

През 1999 г. е издаден историческият ѝ роман „Треска за лалета“.[2] Неговото действие се развива през 1636 г. в Амстердам на Вермеер. Във времето на разразилата се треска за търговия с лалета се срещат художникът Ян ван Лоос и омъжената за калвинист и копнееща за различен живот София. Романът е история за предателство и изкупление, за любов и страст, за изкуството и копнежа по красотата.[1] През 2017 г. е екранизиран в едноименния филм.[3]

През 2004 г. е издаден хумористичният ѝ роман „Най-екзотичният хотел „Мариголд“ (оригинално заглавие „Тези глупави неща“), чиято история е за възрастни хора, които се местят в Индия, за да получат достъпна грижа за старините си.[1] Индийският субконтинент често се появява в нейните творби. През 2011 г. романът е екранизиран в успешния едноименен филм с участието на Джуди Денч, Бил Наи, Маги Смит и Дев Пател.[3]

Другият ѝ исторически роман „В мрака“ е от 2007 г., а действието му се развива в пансион по време на Първата световна война.[3] Действието на романа ѝ „Нещо за скриване“ от 2015 г. се развива в Тексас, Лондон, Пекин и Западна Африка. Авторка е и на сборници с разкази.[1]

Като сценарист прави адаптации за филми и сериали на известни произведения, сред които „Любов в студен климат“ на Нанси Митфорд, сериала „Дневникът на Ане Франк“, „Гордост и предразсъдъци“, който е участието на Кийра Найтли и е номиниран за награда БАФТА[2], и „Ококорени очи“ на Ан Файн, чийто сценарий печели награда на Гилдията на писателите.[1][3][4]

Тя е сътрудник на Кралското литературно общество, член и бивш председател на Обществото на авторите, и бивш член на изпълнителния комитет на Британския ПЕН клуб.[2] През 2005 г. е удостоена с отличието „доктор хонорис кауза“ от Бристолския университет.[1] През 2018 г. получава отличието „офицер на Ордена на Британската империя“ за заслуги към литературата.

В издателството на Оксфордския университет среща и се омъжва за първия си съпруг, Тони Могак, с когото по-късно се развежда. В продължение на десет години неин партньор е карикатуристът Мел Калман, а след смъртта му през 1994 г. живее седем години с унгарския художник Чаба Пастор. През 2014 г. се омъжва за журналиста, редактор и издател на списание Марк Уилямс. Тя има двама сина, учител и журналист. Тя е силен привърженик на концепцията за асистираното самоубийство.[3]

Дебора Могак живее със семейството си в Престийн и в Северен Лондон.[4]

Произведения

Самостоятелни романи

  • You Must Be Sisters (1978)[1][2][3][4]
  • Close to Home (1979)
  • The Quiet Drink (1980)
  • Hot Water Man (1982)
  • Porky (1983)
  • To Have and to Hold (1986)
  • Driving in the Dark (1988)
  • Stolen (1990)
  • The Stand-in (1991)
  • Ex-wives (1993)
  • Seesaw (1996)
  • Close Relations (1997)
  • Tulip Fever (1999)
    Треска за лалета, изд.: „Сиела“, София (2017), прев. Ана Лулчева
  • Final Demand (2001)
  • These Foolish Things (2004)
    Най-екзотичният хотел „Мариголд“, изд.: „Сиела“, София (2018), прев. Анелия Янева
  • In the Dark (2007)
  • Heartbreak Hotel (2013)
  • Something to Hide (2015)
  • The Carer (2019)
  • The Black Dress (2021)

Сборници

  • Smile (1987)[1][3]
  • Changing Babies (1995)
  • Great Escapes (2008) – с други
  • Because I'm a Girl (2010) – с други
  • Fool for Love (2022)

Екранизации

Източници

  1. ↑ а б в г д е ж з и к л ((en)) Биография и библиография в сайта Fantasticfiction
  2. ↑ а б в г д ((en)) Биография и библиография в сайта Goodreads
  3. ↑ а б в г д е ж з и к л м ((en)) Биография и библиография в сайта Book Series in Order
  4. ↑ а б в г д е ж з и ((en)) Биография и библиография в сайта British Council

Външни препратки

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Deborah Moggach в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Литература“         Портал „Литература“