Читателски коментари — Моята библиотека

Харесва ми и то много повече от филма. Гледах ги книжките в книжарницата и доста се чудех, но сега знам, че ще си ги закупя

Искрено благодаря, че ми предоставихте възможността да се насладя на добро произведение!!!

Още си спомням как прочетох този роман за пръв път — имах нужда да спирам след няколко глави и да чета нещо друго, защото чувствах че се задушавам от потопа емоции, които ме заливаха, сякаш се давех в тях. Ослепително ярка книга — с цветове и чувства, които са мъчително реални. Не забелязах магическото в този реализъм, защото той е потресаващо истински и чувствен и дори безкрайния дъжд не е по-впечатляващ от начина, по който Маркес ни кара да забравим за собствената си реалност. Това е безспорно най-„големият“ му роман …, но аз предпочитам „Любов по време на холера“, който макар и по-овладян и уж по-класически, носи всичките белези на уникалния му стил и при цялата си мрачна красота не е толкова обсебващо реален.

Накратко(тъй като коментарът стана много дълъг): книгата е много лека и приятна за четене, хумористична, неангажираща, и при това без да е лишена от съдържание и размишления; горещо се препоръчва на всички.

Надълго(моля за извинение ако съм превишил някакви ограничения или създавам трудности с такъв дълъг коментар; книгата просто беше твърде интересна и оригинална и аз не можах да се сдържа да напиша нещо по-подробно):

Без ни най-малко колебание бих могъл да заявя, че „Понеделник започва в събота“ на братя Стругацки не само се явява едно от най-интересните и своеобразни произведения, с които съм имал удоволствието да се запозная, но и в най-голяма степен утвърждава таланта на авторите като фантасти: защото думата „фантастика“(била тя „научна“ или не) очевидно произлиза от понятието „фантазия“; а фантазия, това е именно създаването и оформянето с помощта на въображението на нови и непредсказуеми светове, на очароващи със своята свежест и непознатост реалности и на преплитащи се в неочаквани нюанси образи и идеи. Писането за космически кораби и звездни пространства — това само по себе си не е фантастика, тъй като в него няма нищо оригинално, и никаква, всъщност, фантазия.

А тази книга, този роман — това вече е фантастика в истинския смисъл на думата; и при това се чете удивително леко, защото сюжетът съвсем не е обременяващ, а напротив — лек и дори, така да се каже, малко „хлабав“. Всъщност сюжет почти няма! Но това в никакъв случай не прави книгата по-малко интересна, тъй като това, което я прави такова приятно четиво, съвсем не се намира в някакви преплетени истории или неочаквани обрати на фабулата, а във образите, в живите и колоритни образи, които успяват едновременно и да бъдат забавни, и деликатно да „побутнат“ читателя към някои интересни разсъждения и мисли.

Самият сюжет, накратко, се върти около преживяванията на главния герой като програмист в един твърде необичаен институт, в който научните работници се занимават не с някаква друга дейност, а с изучаването на въпросите, свързани с магията и чародейството. И колкото и глупаво и дори, може би, изтъркано, за съвременния читател да звучи подобен замисъл, достатъчно е да бъдат прочетени само първите няколко глави на романа, за да се убеди човек в несъмненото своеобразие и остроумие, което блика измежду нейните страници.

Личи се, впрочем(макар и това в никакъв случай да не ограничава евентуалната публика на творбата), че произведението е ориентирано най-вече към по-младите читатели, изпълнени със светъл и прохладен, така да се каже, като тихия пролетен вятър оптимизъм, и изгарящи от нетърпение да посветят своя труд на човешкото щастие и на научното дело; и именно във връзка с това аз съм крайно озадачен от етикета „Антиутопия“, който виждам, че е прикачен към книгата. Не всичко, разбира се е идеално — авторите твърде често прибягват до ирония, дори до сарказъм спрямо някои елементи на обществото — но като цяло, книгата излъчва най-вече позитивна енергия, разтваряйки вратите на ума и въображението към една почти идеална и точно по „утопически“ красива действителност — една сбъдваща се реалност на комунистическите идеали и една лъчезарна възхвала на учения, на изследователя, на работника творец. Всичко това ярко блести иззад макар и немалкото несъвършенства, описани в книгата. Всичко това „зарежда“ читателя с енергия, с оптимизъм и надежда.

Но най-интересното и увлекателно нещо в света на тази творба е уникалният начин, по който е измислено, представено и изградено всичко в него. Лекият стил и фантастичните сюжети са изпъстрени с твърде много и твърде хубави мисли и разсъждения, с лековат и при това твърде остроумен и изискан хумор, и — и това може би е най-интересното — с безбройни препратки и алюзии към най-разнообразни мотиви от митологията и фолклора, от историята, суеверията и дори произведенията на други автори: например описаният от Гогол в едноименната повест Вий, историческият равин, назован в книгата с името Бен Бецалел, който според легендата е създал в Прага глиненото чудовище Голем(несъмнено познато на съвременния читател от популярната култура), заетите от средновековната алхимия понятия като „хомункулус“ и „философски камък“ и така нататък, и така нататък… Макар и откъслечни, тези препратки придават голям колорит и един вид фалшив реализъм на творбата, а и дават възможност на читателя да се „задълбае“ в нея, да се заеме със самостоятелно проучване на всички тези мотиви и да се почувствува като че „част“ описваната действителност. В тази връзка от особен интерес е последната част на книгата, озаглавена „Послесловие и коментарии“, в която е даден кратък речник на някои от „термините“, използвани в романа.

Сега ще завърша накратко, тъй като коментарът ми и без това стана прекалено дълъг: „Понеделник започва в събота“ е една изключително оригинална и увлекателна книга, която се чете леко и с удоволствие; висококачествено развлекателно четиво, което горещо бих препоръчал на всички потенциални читатели.

книгата е уникална

Присъединявам се към правените коментари, много се забавлявах, докато четях, къде се усмихвах, къде се смях с глас…

До #33:

Че ти няма да прочетеш поне официално да си признаеш — няма; то е ясно. Ама явно си ги чел, както навремето партийните дейци четоха българското издане на „Библията“, та за това нещо те е яд ми се струва.

По времето, когато е писана тази книга, уважаеми, не е имало „демократи“ и „Костов“. Така че тя нито е писана само за демократи, нито само за комунисти — тя е писана само за хора с човешки образ и подобие, които ако рекат да забравят бързо-бързо да си припомнят корените на нещата.

Ама вас много ви е яд от тази книга, та за това си служите с думата

„недоклатени демократи“ уважаеми. Щото резонно би било една севернокорейска марка да посочите на телевизори, хладилници или на аудио система. Или пък защо не на кубинска или венецуелска? Ама нъц!

Книгата има нужда от оправяне на текста — елементарна редакторска намеса. Не в превода, а в начина, по който е качена в портала. Не е болка за умиралка, но на две места елементарната липса на тире за рпяка реч и сбъркването с авторски текст променя леко смисъла.

м да съгласна съм с всичко написано по-горе -книгата е хубава, трябва да се прочете, и да няма да намерите в нея почти нищо което вече не сте чули някъде другаде особено ако сте чели и други неща свързани с будизма. Бях чела някъде един коментар за друга книга „Ако сте забравили да плачете, прочетете тази книга“ затова аз ще напиша — Ако сте забравили да се усмихвате — прочетете тази книга

За мен Христо Калчев ще остане авторът на „Луда вода“,"Вътрешна светлина" и „Студен огън“.На други стана познат точно с т. нар. вулгарни романи.Съжалявам,

че страната ни преживява време,което можа да го вдъхнови за вулгарни романи и

вулгарни герои.

Любимата ми книга! Вълнуваща и винаги актуална.

Това е една завладяваща история. Скоро ще я прочета сигурно отново.

Явно не е подробност, щом и на мен ми направи силно впечатление този Хопсънов експеримент. Иначе романът е добър :)

Няма какво да се лъжем.Това е шедьовър, в чистия смисъл на думата.Уникална и проста в изказа си.Това е опитът на един алкохолик, да оправдае себе си и пиенето, като неизменна част от самия него.

За да ме разберете по-добре, ще го напиша така —

Все едно сте погледнали към света около вас, взирайки се през бутилка бяло вино :)

Открито писмо до Главния Прокурор, Министъра на правосъдието , Министър Председателя, Полиция и всеки който може да помогне с нещо на стотици хиляди измамени и рекетирани в тази територия наречена държава от ЕС.

Всичко написано от г-н Измирлиев е шокиращо ,но само за хора, които не са се сблъсквали със служители на топлофикация и институции в държавата като съда. Не можеш да разчиташ в България на правосъдие особено, ако страна по делото е топлофикация. Тя може да е нарушила всичко, дори Конституцията и българският съд също ще я наруши, за да угоди на бандитите прикриващи се зад тази фирма. По всички дела срещу топлофикация независимият съд търси процедурни хватки за да отложи делото или да го прехвърли на друга инстанция, като се хваща за всяка запетайка в текста на исковата молба или неточност в името и регистрацията на топлофикация ,като изисква от завеждащия делото куп документи, които няма от къде да вземеш ,защото откъде да знаеш какво е актуалното състояние на топлофикация, като не си в договорни отношения с нея и тя не ти дава такива сведения, дори не публикува официално трите имена на законния си представител ,а съдът го изисква и трябва да се правиш на следовател за да го издирваш. Поставя ти супер кратки срокове за да оправиш измислени нередности в исковата молба само и само да изпуснеш срока. Във същото време независимия съд приема за сериозно доказателство листове само с цифри извадки от фалшиви фактури, които дори не са представяни пред съда и не са били разписвани и получавани от набедения „абонат“. Бандитите и от топлофикация и от независимия съд разчитат на това ,че съдебните такси и адвокатски хонорари са на такова ниво ,че нито един набеден „абонат“ не може да издържи след второто обжалване камо ли пък пенсионер , а е ужасно трудно да намериш адвокат, който да се наеме с такова дело не говоря дори за добър адвокат ,а какъв да е , като чуят топлофикация отговора е аз не водя такива дела занимавам се с бракоразводни и т.н. По тези причини болшинството от хората са обречени на вечен рекет и принуда да плащат загуби и кражби на продукт, който не желаят да ползват и не са консумирали.Всичко това се подкрепя от управляващите на всички нива независимо кой е на власт и как се бие в гърдите. Б.Б. разрови нещата в топлофикация докато беше кмет, но само до ниво стопански престъпления към фирмата топлофикация ,а всички стопански престъпления и рекет към набедените „абонати“ си подължават и сега в пълна сила към днешна дата въпреки ,че болшинството от избирателите точно по тази причина гласуваха за Б.Б да се справя с бандитите в тази държава. Топлофикация и фирмите за топлинно счетоводство продължават да си крадат с един прост номер, който се състои във следното: Манипулират общия топломер и за това им трябват абонати на които да разпределят откраднатата енергия и се борят за всеки до който стига тръба. Г-н Измирлиев е типичен случай доказващ това. Начинът е следния. Всеки топломер на практика е водомер, който измерва три параметъра в реално време това са: 1. Температура на входящата вода в абонатаната 2. Температура на изходящата вода от абонатната. 3. Количество преминала топла вода в кубически метри. По тези три параметъра се пресмята по косвен път отдадената енергия в абонатната. Установено е ,че за да се промени температурата на един кубичен метър вода с един градус е нужна еди колко си енергия и това е заложено във формулата по която процесора на топломера пресмята енергията в киловати или мегавати като умножава кубиците по температурната разлика и коефициента. Като всеки измерителен уред топломера трябва да може да показва тези три измервани величини в реално време на своя дисплей. Това става с един бутон, който го има на всеки топломер. Нормално на дисплея на топломера стои показание ,което показва навъртяните мегавати изчислени по косвен път. Като натиснеш бутона на топломера един път на дисплея се показва преминалата вода в кубически метри като водомер при следващо натискане трябва да се покаже температурата на входящата вода в абонатната при още едно натискане трябва да покаже температурата на изходящата вода в абонатната и при още едно натискане се връща в изходно състояние и си показва мегаватите. Това обаче не се случва с болшинството топломери монтирани по абонатните в София до които достъп имат строго определени лица не се случва и във моя вход (едвам се добрах като Председател на Домсъвет). При натискане на бутона на топломера, когато се стигне до входяща и изходяща температура на дисплея се показват всички символи от цифрата 888888888888 като на препълнен калкулатор и температура не отчита, което говори ,че топломера е манипулиран хардуерно или софтуерно и си навърта предварително зададена константна температурна разлика, която умножена с преминалия дебит вода и коефициента дава почти винаги близки показания като навъртяните мегавати се влият основно от налягането, което топлофикация регулира дистанционно, чрез помпите при нея и предварително поставени бленди с които знаят ,че при еди какво си налягане ще пропуснат еди колко си вода и може да си навърти каквито иска показания на топломера като знае каква бленда е сложила. Дори да сте си откачили всички радиатори в блока и да е останала само сградната инсталация като товар показанията ще са шокиращи.Затова никога няма да видите във фактура какъв дебит вода е преминала през топломера това е табу за нас, защото може да си пресметнеш дали лъжат и колко крадат като знаеш дебита за месеца и температура всеки може да премери с уред до 100 лв. който чертае температурна графика и компютър има във почти всеки дом и аз имам. Проверил съм го и е така в нашия блок при откачени 55% радиатори няма никакво намаление с 55% на навъртяните показания на топломера. Топлофикация на всеки 2 години подменя топломера с нов с друг фабричен номер и с предварително навъртяни показания, които коренно се различават от тези на сваления ужким за проверка и смяна на батерия топломер и на практика не можеш да ги хванеш в измама за повече от 2 години и това даже не можеш да го докажеш в нашия бандитски съд, защото ще почнат да обясняват че видиш ли той топломера току що се бил повредил и никой не бил забелязал и трябва да се направи експертиза , трябва да доказваш кога си го видял, кой го е видял има ли свидетели направил ли си комисия (опитай се да свикаш комисия да видиш какви трудности те чакат)и накарая ще те изкарат виновен теб, че си го видял и си се оплакал.В цялата тая работа са замесени както служители на топлофикация така и служители на държавния контрол, които са го проверявали ,монтирали и пломбирали. Замесени са и отговорниците на абонатните, които са длъжни по служба да ги следят тези работи, но умишлено не го правят нали с това си изкарват „хляба“.Замесени са и фирмите за топлинно счетоводство при някои по нови абонатни станции в които има по специални изисквания блокират само датчика за входяща температура, защото има модели топломери ,които ако им блокираш датчиците просто спират да отчитат и те използват следния трик за да го заобиколят. Приема се че входната температура е константна (по стандарт топлофикация е длъжна да я поддържа ,но не го прави) и се слага постоянно съпротивление на мястото на входящия датчик пресметнато за 85 градуса, който иначе трябва да е термистор и топломера си мисли ,че входната температура е в нормите и не реагира на това че топлофикация вместо 85 градуса вкарва в абонатната 70 и топломера си я отчита като 85 и си пресмята енергията по тази температурна разлика и навърта неподадена енергия, която после се осчетоводява и се узаконява в перачницата наречена топлофикация от която се издържат партии останали без членове и незнайно кой още с инициали Р.Овч.и много други незнайни герои в „театъра на мечтите“. Няма сила в държавата, която да накара прокуратурата и стопанска полиция да разбичка тази престъпна схема, защото всичките са се наредили на тази цицка и цицат ли цицат , а ние се бориме ли бориме с корумпирания съд за правата си,а раята си плаща ли плаща и нещата си вървят както са организирани от енергийната мафия. Затова един ТУРЧИН преди няколко години застреля в една кола в Турция на една бензиностанция няколко високопоставени български мафиоти от енергийното министерството на България и това е било правилното решение и аз му свалям шапка в знак на уважение на този ТУРЧИН . Въпроса може да се реши само от светата троица господин Колт и другарите Калашников и Макаров. domsavet@mail.bg

може и да си прав ама аз ги изчетох и трите без да ставам от компа :)

хубава история,какво значение има мачизъм ли е не е ли?

Поредицата ’’Кадифе’’ е уникална и читателките не трябва да пропускат нито една книга от четирилогията. Както винаги Джуд Деверо ни поднася произведения написани с много хумор и изпълнени с вълнуващи моменти.

Страхотна книга! Изпитах отново същото чувство когато четох ТО от Стивън Кинг. Сюжета е много подобен, но определено държи в напрежение до края.