Светлини сред сенките
Аурелион: Демони

Корица
Излезе третата, последна част от поредицата „Аурелион – вечният баланс”. Романът носи името „Демони” и повежда читателя към финала на вълнуващите приключения на малкото елфче Айк и неговите придружители в опасната мисия, в която го въвлича една открадната монета.
В „Демони”, някои от героите ще разкрият най-тъмните страни на характерите си, но и ще успеят да изплуват от мрака. И въпреки, че през цялото време читателят ще остава с впечатлението, че именно демоните контролират света на далечната планета Аурелион, накрая вярата, приятелството и смелостта да приемеш истината и да живееш с нея, ще донесат така мечтаната светлина. Магическият свят на планетата Аурелион може да изгрее с цялото си обаяние само ако нейните жители прогонят демоните си далеч. Те трябва да си припомнят, че предците им са почитали творците и изкуството наравно със Създателя, а политиците и магнатите не са имали властта, която притежават в новото време. И разбира се, както и в предишните две книги, отново децата и считаните за безумци герои, ще видят първи верния път. Може би, защото само те не са свързани към материалното с оковите на измамната реалност.
Поредица
Аурелион – вечният баланс № book.sequenceNo
Категория
Фентъзи
Дата на издаване
Формат
  • хартиена
Място за сдобиване с книгата
http://choveshkata.net/blog/?p=6190
	– Светът не може да загине. Не и така, както го рисуват страховете ни, окончателно и безвъзвратно. Животът, който познаваме, ще изчезне. Затова го наричаме „край“, „свършек“, „апокалипсис“…
	— Думите на Адриел — прошепна Каела.
	— Думите на истината — поправи я Валерион. — Не напразно вечната книга казва нещо просто. Старците в Гардамаар, които преди време ти екзекутира, споделяха тайната за простотата на живота. Да говориш прямо, да не искаш повече от нужното, да живееш с радост и обич… Те вярваха, че истината е в творчеството. Вечната книга е произведение на изкуството и казва само това, което вече знаем. Създателят е творец. Родени сме с дарби. Всеки от нас е дарен с нещо, всеки от нас има усет за красота, добро, хармония, но… — Той вдигна очи от гоблена, огледа присъстващите. — Какво правим ние? Алчност, завист, нездрава конкуренция, по-скоро амбиция да покажеш, че струваш повече от другите, дори когато осъзнаваш, че не е така.
	— Вечната книга отрича развитието? Стремежа към по-добро?! — възкликна Каела.
	— Напротив, отрича само болната амбиция! — отсече Валерион. –Развитие, но не състезание, животът не е турнир по надбягване, той е дар. Развитието е в това да се създава с радост, да се учим от грешките и постиженията — от своите и тези на другите. Да се живее с радост! На гоблена има изобразени предимно деца и младежи от всички раси. Трябва да бъдем като децата, а какво прави нашето общество? Насилва малките да пораснат по-бързо. Настоява да бъдат самостоятелни, за да се отърве от грижата за тях. За да могат възрастните да се съревновават, да се перчат и да се забавляват… без радост. Създателят ни прати дете, за да разберем всичко това. Всичко, което трябва да бъдем.

	…

	Киа влезе в претъпканото помещение. Стори й се, че столове, масички и посетители се борят с еднаква страст за мястото. Тя поръча чаша ейл на момчето, което щъкаше задъхано покрай клиентите, седна на свободната табуретка до вратата и се върна към спомените си за железницата. Ходеше там, защото скамейките бяха меки и удобни. Не беше трудно за дете да се свие и да поспи необезпокоявано от пътници и железничари. Все някой възрастен щеше да се намести до нея, така че отстрани да изглеждат като семейство. По онова време Киа умееше да остава невидима за враждебни очи. Умееше да се слива с тълпата и да е в безопасност, дори без костюм и лекострели. На големия енергиен екран над касата най-често вървяха стари филми, за занимавка на пътниците. От тях Киа сваляше мечти. Гледаше красивия живот на другите и се препълваше с вяра, че когато порасне, щастието ще я застигне от само себе си. Виждаше дома си, топъл и уютен. Изпълнен с цветове, защото сивотата на гарата я потискаше.
	„Наздраве за мечтите!“ — Тя чукна чашката си в края на масата. Осъзнаваше, че само дете може да намери сили да фантазира в такава ситуация. — „Или млад глупак… Глупачка!“
	Тя имаше мечти, преди да срещне Айк. Вярваше в бъдещето, преди да се влюби във Валерион, преди да открие приятели като Рафаел и Мефоди.
	„Мечти, когато нямаш нищо… и не е важно дали ще се сбъднат. Само ще им преча!“
	Киа отпи от ейла. Тръпчивият му вкус събуждаше нови спомени. Беше получила почти всичко, което искаше.
	„Накуп, за да ми приседне… Добре че нямам дом!“