Калина Малина
Симовата чета

Изминаха 25 години от онова незабравимо лято, което прекарах заедно с ученици от три софийски училища в чудно красивия Берковски балкан. Пътувах от София с тях. Живях на палатка като тях. И още от самото начало се очертаха моите герои. Написах в Балкана „Симовата чета“ — първата повест у нас за септемврийчетата на лагер. Пионерите по онова време се наричаха „септемврийчета“.

Каква богата детска душевност се разкри пред мен онова лято! Никога не очаквах, че ще бъда свидетел на един тъй пълноценен детски живот! Че ще видя осъществени толкова много и тъй разнообразни детски инициативи. Че ще се натъкна на толкова различни детски характери, които укрепваха или се пречупваха в големия детски колектив. В тези прекрасни деца — трудолюбиви и скромни, взискателни към себе си, с грижовното отношение към по-слабите, с благородство и човечност — аз виждах бъдещите достойни граждани на нашата родина. Между тях избрах моите герои. Те не са измислени. Измислени са само имената им. Но аз съм сигурна, че в тези герои ще се познаят някои от днешните творци на нашето социалистическо общество.

Днес пионерите живеят, учат и летуват при много по-добри условия. Но нека не забравят, че за разцвета на нашата родина, немалко са допринесли и техните родители — някогашните септемврийчета, които се учеха и вдъхновяваха от вожда на нашия народ Георги Димитров.

Написах повестта „на коляно“, както се казва. В самия лагер в Берковския балкан през 1947. Следващата 1948 тя бе отпечатана от издателство „Народна младеж“. През 1951 излезе и на чешки — луксозно издание с цветни илюстрации. Преведена бе от Олга Бахова.