Дори ако през периода Хейан (VIII-XII в.) бяха създадени само „Генджи-моногатари“ и „Записки под възглавката“, това пак щеше да бъде „златен век“ на японската литература.

„Записки под възглавката“ е уникална енциклопедия на онова време. „Писах за интересните неща в живота, за хубавите хора, които съм срещала; в записките ми има и много стихове; разказвала съм и за дърветата, за птиците, за насекомите…“ — обяснява самата Сей Шонагон и трябва да признаем, че нищо не е убягнало от наблюдателното й око.

„Записки под възглавката“ (началото на XI в.) поставя началото на един много специфичен жанр в японската литература — „дзуйхицу“, което в буквален превод означава „следвайки четката“. Това великолепно произведение е съставено от самостойни разнородни глави (яп, „дан“), свързани произволно, в духа на „дзуйхицу“. Но както и да подредим епизодите, това няма да наруши целостта и дълбочината на произведението.

Издание:

Автор: Сей Шонагон

Заглавие: Записки под възглавката

Преводач: Цветана Кръстева

Година на превод: 1985

Език, от който е преведено: старояпонски

Издател: Intense® — част от Издателство „Фокус“; Издателство „Дилок“

Година на издаване: 2004

Тип: роман

Националност: японска

Печатница: „Изток-Запад“

Редактор: Дора Барова

ISBN: ISBN 954-783-018-X („Фокус“); ISBN 954-9994-24-4 („Дилок“)

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9764