Тристан и Изолда
Ранни творби

Анотация

Публикуваните тук за пръв път на български език най-ранни творби за Тристан и Изолда са писани във Франция през втората половина на ХІІ век. Те свидетелстват за първите литературни трактовки на историята за Тристан и Изолда. Явяват се също представители на първото поколение куртоазни романи и куртоазни новели. Те слагат началото на богата литературна продукция през ХІІІ и ХІV век на тази тема в цяла Западна Европа. Така се ражда митът за Тристан и Изолда. Още през Средновековието той се утвърждава като модел на любовта-страст, която се противопоставя радикално на християнския възглед за брака. Но подривният характер на този мит не се ограничава с това. Абсолютната любов на героите поставя под въпрос всички ценности, залегнали в основата на феодалното общество.

От романтизма до наши дни писатели, композитори, драматурзи и филмови творци се вдъхновяват от мита за Тристан и Изолда, за да кажат нещо съществено за своето време. Едва ли има по-красноречиво доказателство за жизнеността на един мит от това в него да се оглеждат и разпознават други епохи и други култури. Когато днешното изкуство говори за трудното съжителство между любовната страст и брака, за опияненията и опустошенията на любовта, то влиза в явен или в скрит диалог с мита за Тристан и Изолда. Време е българският читател да има достъп до основополагащите текстове на този мит.

Стоян Атанасов

Посвещавам този труд на паметта на големия френски медиевист Жан-Шарл Пайен, осъществил първото двуезично издание (на старофренски и на съвременен френски) на най-ранните версии за Тристан и Изолда. Делото на Пайен продължи моята колежка и приятелка Кристиан Маркело-Ниция, под чието ръководство екип от медиевисти публикуваха в престижната поредица „Плеяда“ на изд. Галимар най-важните европейски трактовки за мита за Тристан и Изолда. По това издание бе осъществен и българският превод. На него дължа много и при изготвянето на критическия апарат.

Стоян Атанасов

Стоян Атанасов
Митът за Тристан и Изолда

Единство, което се долавя впоследствие и е чуждо на всяка изкуственост. Иначе би се разпаднало подобно на толкова систематизации от посредствени писатели, които прибягват до заглавия и подзаглавия, за да си дават вид, че следват едно-единствено и всеобхватно намерение. Единство без изкуственост, а може би толкова по-реално, колкото е по-вторично и родено в миг на въодушевление, открито между отделни части, които са чакали да се обединят, единство несъзнателно, тоест витално, а не логическо и което не е премахнало разнообразието, не е охладило изпълнението.

Марсел Пруст[1]

Историята за Тристан и Изолда привлича много устни разказвачи и писатели от епохата на зрялото Средновековие. Името на Тристан се споменава в 70 творби, създадени между ХІІ и ХІV век. Героят води класацията по популярност и оставя зад себе си други звезди от рицарския литературен пантеон[2]. Още с първите си трактовки темата за Тристан и Изолда прави силно впечатление на съвременниците. Впечатлява ни и сега. От романтизма до наши дни писатели, композитори, драматурзи и филмови творци се вдъхновяват от мита за Тристан, за да кажат нещо съществено за своето време. Едва ли има по-красноречиво доказателство за жизнеността на един мит от това в него да се оглеждат и разпознават други епохи и други култури. А в средновековните първообрази на мита за Тристан и Изолда откриваме същностни черти на епохата, които изпъкват толкова по-ярко, колкото биват поставяни под въпрос от скандалните влюбени. Никоя друга любовна двойка от литературата на онова време не противопоставя така радикално любовта на брака, а оттам и на всички социални и морални ценности в онзи феодален свят.

Любовта е абсолют. Възниква от магическото въздействие на любовен еликсир, символ на предопределението. Впоследствие волята, разумът и изключителните качества на героите ще придадат човешки колорит на любовната страст, без да отслабват нейното всесилие. Влюбените не могат да обичат трето лице. Тяхната вярност е безусловна и окончателна. Тристан е антитеза на Дон Жуан или на Казанова. В името на любовта си Тристан и Изолда са готови да жертват всичко — привързаност към род и семейство, социално положение, комфорт, признание. В последна сметка жертват и себе си, но остават неразделни и след смъртта. Във всичките зрелищни ситуации и приключения, с които е изпълнен животът на героите, те следват едно по същество метафизично чувство, което не просто генерира множество романи и по-къси разкази, а задава определен поведенчески модел с универсална стойност. Корените на това чувство са залегнали дълбоко в човешката душевност, преди да кристализират в художествени форми и да станат мит, на който човечеството се позовава като на задължителна инстанция в осмислянето на любовта. От страстта на Тристан и Изолда не се стига до брак, не се раждат деца. Но тя ражда един от най-проникновените митове за любовта в европейската култура.

Тръгнем ли назад във времето към произхода на един мит, стигаме неизбежно до зона на мрака. Същностна черта на всеки мит е корените му да се губят. По-лесно определяме къде планинският поток става рекичка, отколкото кога притчата или легендата стават мит. Въпреки това искаме да знаем повече за предисторията на мита за Тристан и Изолда.

Предистории

Прието е, че Тристан е герой от пиктски произход. В ранното Средновековие пиктите са населявали северната част на Шотландия. За този герой имало разкази, които различни келтски народи — ирландци, уелсци, корнуелци, бретонци — допълвали, видоизменяли и разпространявали включително и извън пределите на своите земи. Не е възможно да се установи пряка приемственост между тези ранни разкази. По-уместно би било да ги разглеждаме като части от обща тематична мрежа, които в определен момент влизат в съзвучие помежду си, а интерференцията на отделните мотиви и епизоди поражда по-мащабни наративи.

За един от вероятните предтечи на Тристан се смята Дрист или Дристан, крал на пиктите, управлявал за кратко време около 780 г. Баща му се казвал Талорк. Според една легенда Дрист отишъл на един от Хебридските острови, разположени на запад от страната на пиктите. Там Дрист чул плач: местните хора оплаквали дъщерята на краля на островите, която скоро трима великани щели да им отнемат като кръвнина. Дрист победил великаните и спасил принцесата, но бил тежко ранен. Принцесата превързала неговата рана, но така и не видяла лицето на своя спасител, защото бил с шлем на главата. Впоследствие кралят на островите обявил, че всички мъже, които претендирали за ръката на дъщеря му, трябва да се представят и да се окъпят пред него. Дрист бил разпознат по превръзката, кралят му дал дъщеря си за съпруга, но героят не приел предложението[3].

Пиктският разказ за Дрист прониква в Уелс като историята за Дристан, син на Талух, който се влюбва в Есилт, съпруга на Марх. Името Дристан е пиктско и означава „шум“, „трясък“, „грохот“. Името Есилт е вероятно ирландско. Среща се в т.нар. „уелски триади“ — изброявания на групи по три личности или три предмета. Триада № 80 споменава Есилт Фингуен (Essylt Fyngwen — буквално „Есилт Русокосата“) като една от трите най-неверни жени на острова. Други триади споменават Дристан като един от тримата най-добри воини, един от тримата свинари и един от тримата прочути любовници във Великобритания. Триада № 26 описва как Дристан, свинар на Марх, праща вест до Есилт и говори за крал Артур. Името Марх на уелски диалект означава „кон“. Още в най-ранните писмени свидетелства се очертава нещо като любовен триъгълник, на базата на който впоследствие романите ще изграждат основната конфликтна линия. Тук Марх е крал, съпруг на Есилт и вуйчо на Дристан.

Друг келтски разказ от Ирландия, „Бягството на Диармайд и Грайне“, най-ранните откъси от който датират от X век, в редица отношения напомня историята за Тристан и Изолда. Младата Грайне е омъжена по чужда воля за стареещия крал Фин и се влюбва в неговия племенник Диармайд. След като му прави любовна магия (гейс), забягва с него в гората. Отначало Диармайд изпитва угризения заради вуйчо си, спи на разстояние от Грайне, а между тях полага камък (или меч). По-късно Грайне засяга мъжката му чест с язвително подмятане, че една локва я е опръскала по бедрата там, където мъжка ръка още не я е пипала. От този ден връзката им станала и плътска.

Внимание заслужава и трети разказ, най-ранните следи от който ни отвеждат в Южна Шотландия от VІІІ век. Според него Дрист, другар на легендарния Кучулайн, участва в битка срещу дракон. Разказът споменава също за вълшебното куче на героя, както и за едно джудже.

Тези разкази били разпространявани и в югозападните части на Великобритания, най-вече в Южен Уелс и в Корнуел. Оттам след завладяването на Англия от нормандците (1066 г.) те проникнали в централната и източната част на острова, преди да влязат в репертоара на странстващи жонгльори, които пътували често до Франция по повод на големите празници и панаири. Повечето от тях разказвали според публиката на келтски, на английски или на френски.

Въпросните разкази стават част от репертоара и на френските пътуващи менестрели. Впоследствие те получават и първите си писмени обработки на някой от романските диалекти във Франция. Какво знаем за най-ранното присъствие във Франция на историята за Тристан и Изолда? Известно е, че някой си Ла Шевр е написал своя версия, но тя не е достигнала до нас, а за него и за други негови творби не знаем нищо. Друго име, свързвано с тази тема, е на Брери. Той е разказвал за Тристан и Изолда в двора на графовете на Поатие през 30-те или 40-те години на ХІІ век. Косвени свидетелства за това, че легендата за Тристан и Изолда е била позната в Южна Франция, откриваме в песните на двама трубадури — Бернар от Вентадур и Реимбо от Оранж. Въпросните песни, композирани около 1170 г., споменават Тристан като образец на влюбен с нещастна съдба.

От тези бегли и откъслечни сведения можем да допуснем, че през един първи етап — 1130–1170 г. — легендата се е разпространявала във Франция под формата на устни разкази за отделни епизоди от живота на влюбените. Към края на този период се правят опити за обединяване на епизодите в цялостен разказ, моделът, за който е зададен от новопоявилия се роман. Романът имал амбицията да предложи пълна биография на героя — от раждането до неговата смърт. За кой роман всъщност става дума?

Като се опират на твърденията на разказвачите от по-късен период, че те следват или се разграничават от своите предходници, редица медиевисти допускат съществуването на един първи роман, наричан най-често архетип. Според Жозеф Бедие например въпросният архетип, сътворен в средата на ХІІ век, е изиграл ролята на матрица, от която са произлезли пряко и независимо една от друга всички следващи творби на тази тема. Хипотезата звучи логично. Но от този роман-архетип няма и следа. Трябва ли тогава да приемаме, че го е имало така, както астрофизиците допускат съществуването на черни дупки, макар и да не могат да ги наблюдават пряко? Отговорът следва да бъде положителен, ако изхождаме от принципното разбиране, че всяко тълкуване на художествената творба е хипотетично. И все пак, интерпретационните хипотези биха били и по-правдоподобни, и по-достъпни за проверка, ако се позовават на действително съществуващи текстове.

Да вземем за пример Кретиен дьо Троа, най-значителния автор на рицарски романи през втората половина на ХІІ век. В пролога към романа си Клижес Кретиен изброява досегашните си творби, сред които споменава и един „разказ за крал Марк и Русокосата Изолда“. Фениса, героинята на същия роман, на няколко пъти заявява, че не иска да бъде като Изолда, с други думи не иска да спи едновременно със съпруга си и със своя любим. „Където сърцето, там и тялото“, отсича тя. Друг роман на Кретиен дьо Троа — Ерек и Енида — представя Тристан като един от рицарите в двора на Артур с думите: „Тристан, който никога не се смее“. Подобно на други френски автори Кретиен извежда името на героя от думата „triste“ (тъжен). От тези две споменавания на главните герои става видно, че Кретиен е познавал историята за Тристан и Изолда, че противопоставя Фениса на Изолда и че Тристан е олицетворение на тъга. Ала по толкова малко и откъслечни елементи ние не можем да съдим цялостно нито за Кретиеновия разказ за Марк и Изолда, който не е достигнал до нас, нито за Клижес или пък за Ерек и Енида. Автентичното представяне на словесното художествено наследство ни задължава преди всичко да разграничаваме ясно литературните факти от хипотетичните интерпретации или от субективните реконструкции.

В началото на ХХ век изтъкнатият медиевист Жозеф Бедие публикува своята реконструкция на романа за Тристан и Изолда от Томас. Творбата на Томас, за която ще стане дума и след малко, е достигнала до нас само под формата на няколко фрагмента. Бедие издава тези фрагменти и в същото време ги дописва така, както реставраторът изобразява заличената от времето фигура. Бедие запълва празнотите у Томас, заимствайки от други средновековни версии за Тристан и Изолда. Замисълът на Бедие е бил да предложи на читателя цялостен разказ. Подобен е бил и подходът на Виоле льо Дюк, големия френски архитект и историк на изкуството, организирал реставрирането на много средновековни паметници с цел публиката да добие пълна представа за първоначалния им вид. Основанието за реставрацията е в целостта, в пълнотата. След като предлага цялостна версия за живота и смъртта на Тристан и Изолда, вземайки за основа романа на Томас, Бедие прави и следваща стъпка по посока на читателската публика — изготвя адаптирано издание на съвременен френски на романа за Тристан и Изолда. То бе преведено и на български като първа среща на българския читател с легендата за Тристан и Изолда[4]. В края на предговора си към адаптацията на Бедие изказах надежда, че тя ще бъде последвана и от български превод на най-ранните творби за Тристан и Изолда. Радвам се, че това става сега.

Най-ранните творби за Тристан и Изолда са достигнали до нас в непълен вид или пък пресъздават само отделен епизод от сюжета. Публикуваме ги тук, придружени от обяснителни бележки за улеснение на читателя. Такава е и целта на настоящия предговор. В него първо ще представя накратко тук преведените творби. Ще спомена и други, писани в други страни под влияние на френските. За нас те са от значение: там, където има празнота във френския текст, неговата адаптация на друг език може да хвърли полезна светлина.

Архипелагът Тристан

Най-ранните писмени версии за Тристан и Изолда са френски. Датират от втората половина на ХІІ век. Тук публикуваме най-представителните: Роман за Тристан от Берул, Лудостта на Тристан (Оксфордски ръкопис), Лудостта на Тристан (Бернски ръкопис), Орловите нокти от Мари дьо Франс, фрагменти от Романа за Тристан и Изолда от Томас. Последователността на текстовете в настоящото издание следва не хронологията на тяхното създаване, а развоя на интригата.

Берул пише своя роман към 1180 г. Творбата му е достигнала до нас в един-единствен ръкопис (№ 2171 от Фонда за френски ръкописи на Националната библиотека на Франция в Париж) от края на ХІІІ век. Съдържа 4486 стиха, които пресъздават седем епизода от централната част на фабулата. Берул се назовава на два пъти в текста (ст. 1272 и ст. 1793) — все за да подчертае, че казва истината за Тристан и Изолда било като се позовава на други разказвачи (ст. 1272), било като се опира на авторитетна книга (ст. 1793). Освен тези две назовавания, за Берул нямаме други сведения. От преобладаващия диалект на неговата творба можем да съдим, че е от Нормандия. Сравнително доброто му познаване на географията на Корнуел дава основание да смятаме, че е живял в антуража на владетеля на това кралство в Югозападна Великобритания. Епизодичната структура на неговия разказ произтича от логиката, че влюбените не могат да живеят разделени, докато враговете им целят именно това — да отпратят Тристан задълго и далече от двора на Марк. Всеки епизод е построен около любовна среща, осуетена от нечие нежелано присъствие или действие. Стилът на Берул е бил определян като архаичен, доколкото в него откриваме белези на епоса — жанр, предхождащ романа. Типично за епоса е външното описание на героите, предпочитание към действията, отколкото към описанията, честата намеса на разказвача и обръщенията му към публиката, осезателното присъствие на народа. Най-характерната особеност на Берул е неговата съпричастност към съдбата на протагонистите — симпатия към влюбените и презрение към техните врагове. За отбелязване е също, че в никоя друга френска версия за Тристан и Изолда християнството не присъства толкова осезателно. А и никъде другаде то не е толкова преиначено и инструментализирано в полза на любовна връзка, несъвместима с Христовото учение за брака като благословен от Бога съюз между мъжа и жената. Тази съпричастност на Берул подсказва и разбирането му за любовта като сила, която стои над всичко и преодолява всички препятствия пред себе си.

Два кратки разказа, озаглавени Лудостта на Тристан, пресъздават един и същи епизод. Под външността на луд Тристан прониква в двора на Марк с надеждата да се добере безнаказано до Изолда, но се натъква на неочаквано препятствие: кралицата не вярва, че „лудият“ е всъщност нейният любим. В крайна сметка го разпознава и приема в обятията си. Авторите на тези разкази са анонимни, но тяхната литературна изработка говори не за фолклор, а за авторска литература от най-висока класа. Двете версии на Лудостта на Тристан се съхраняват в два отделни ръкописа — Оксфордски и Бернски. Оксфордската версия съдържа 998 стиха и вероятно е създадена през третата четвърт на ХІІ век. Бернската версия е по-кратка (584 стиха) и по-късна (края на ХІІ или началото на ХІІІ век).

Друг разказ, посветен на отделен епизод от живота на Тристан и Изолда е куртоазната новела-ле Орловите нокти от Мари дьо Франс. Тя вече бе публикувана на български като част от новелите-ле на Мари дьо Франс[5]. Писана е между 1160–1170 г. Новелата описва една необикновена среща на влюбените.

Централно място и в трите разказа е любовната среща под прикритие. Зад този мотив долавяме и един по-общ проблем — за комуникацията в среда, която не допуска подобна връзка. В двете версии на Лудостта на Тристан комуникацията е поставена на сериозно изпитание. В Орловите нокти — обратно, тя се осъществява мигновено и то при толкова невероятни обстоятелства, че граничи със съновидението или с поетичния символ.

От романа на Томас са оцелели десет фрагмента, съхранявани в шест различни ръкописа. Общо фрагментите възлизат на 3298 стиха. Предполага се, че в пълния си размер творбата на Томас е била около 13 000 стиха, тъй че отломките, достигнали до нас, представляват една четвърт от общия обем на романа. Подобно на Берул Томас е за нас просто едно име. В запазените откъси разказвачът се назовава два пъти (ст. 2292 и ст. 3277). Предполага се, че е роден във Франция и че е пребивавал в английския кралски двор в Лондон, в обкръжението на Хенри ІІ Плантагенет. С изключение на първите два фрагмента, всички откъси от романа на Томас се отнасят за случки, настъпили след епизодите от частта на Берул. При превратната съдба на ръкописите Томас се оказва единственият френски автор, описал смъртта на героите. Именно затова ние ги публикуваме като завършек на настоящето издание. Иначе версията на Томас е най-старата от съхранените френски версии. Писана е между 1170 и 1173 г.

Томас заема специално място в историята на френския роман с версията си за Тристан и Изолда. Това е първата творба с наченки на психологичен анализ. Тук, разбира се, се налагат редица уточнения. Ще се огранича с това, че Томас навлиза в нова територия на романното — вътрешния свят на героя. За целта въвежда и вътрешния монолог. Наистина, Томас описва душевните състояния твърде реторично, с подчертан вкус към антитези, игрословия, градации и други формални прийоми. Но очевидно началото на психологическия роман е реторично. И това ще продължи твърде дълго: до романите на Мадам дьо Лафайет (XVІІ век) всеки опит за проникване в човешката психика минава през условностите на реториката.

Като разказвач Томас стои на полюсна противоположност спрямо Берул. Той изрично отказва да проявява съпричастност към съдбата на своите герои. Дистанцира се от тях с довода, че не е преживявал това, за което разказва. Така Томас обективизира своя разказ, оставя на читателя да съди героите, а на себе си отрежда просто роля на посредник между литературната традиция за Тристан и Изолда и съвременната публика.

Освен че са длъжници на предхождащи ги френски версии, романите на Берул и на Томас на свой ред са повлияли създаването на други творби, писани на други езици. Добре е и българският читател да има представа за тях. В обяснителните бележки се налага да ги споменавам, пък и някои от по-нататъшните наблюдения в това представяне ни отвеждат към тях.

Легендата за Тристан и Изолда навлиза в немската литература на ХІІ век с романа на Айлхарт от Оберг Тристрант. Айлхарт пише своята творба сравнително рано — към 1170 г. Представя я като адаптация на френски роман. Между запазената част от романа на Берул и същите епизоди в романа на Айлхарт има почти пълно съответствие. Това навежда на мисълта, че Айлхарт и Берул са черпили от един и същ източник, от въпросния архетип, на който държат толкова медиевисти. Стилът на Айлхарт не се отличава нито с Беруловото умение да изгражда напрегнати ситуации, нито със словесната виртуозност на Томас, нито с драматизма на двете версии на Лудостта на Тристан, нито с поетичния лаконизъм на Мари дьо Франс. Но за нас романът на Айлхарт се явява най-важната сред първите трактовки на мита по простата причина, че той единствен е оцелял в пълния си вид и съдържа всички основни епизоди — от любовта на родителите на Тристан до смъртта на героите.

В началото на ХІІІ век друг немски писател, Готфрид от Страсбург, транспонира романа на Томас. Готфрид се отличава с висока ерудиция, изящен език, чувство за показателния детайл и за поетичния символ. Но стилът му страда от един сериозен недостатък: претрупаност на описанията, в които изобилстват стереотипи и общи места. Със своите 19 548 стиха творбата на Готфрид е най-дългата от всички версии за Тристан и Изолда. Но е останала незавършена: разказът секва в момента, в който Тристан се пита дали да се ожени за Изолда Белоръката. Романът на Готфрид има две продължения. Първото е дело на Улрих от Тюрхайм, който пише в началото на 30-те години на ХІІІ век. Улрих заимства главно от Айлхарт, но третира сюжета с голяма свобода. Въвежда нови ситуации и персонажи. Между 1270 и 1280 г. друг немски писател, Хайнрих от Фрайберг, пише също продължение на романа на Готфрид Страсбургски. То съдържа 6890 стиха.

Специално внимание заслужава и една норвежка адаптация на романа на Томас. Неин автор е Брат Робер, който в 1226 г. прави свободен превод в проза на Томас. По всяка вероятност Робер е работил по някакъв междинен вариант — английски превод на романа на Томас. Робер е норвежец и се заема с това начинание по искане на краля на Норвегия Хакон Хаконарсон (управлявал страната между 1217 и 1263 г.). Робер озаглавява своята адаптация Сага за Тристан и Изолда. Критиката често я нарича „исландската сага“ — от една страна поради сходството между норвежки и исландски език, от друга — заради многобройните исландски преписи[6] на превода на Брат Робер, чийто оригинал всъщност ни е непознат.

Средновековни творби за Тристан и Изолда са писани също в Англия, Италия, Чехия, Скандинавия. Освен това редица френски автори на романи с друга тематика вмъкват в повествованието епизоди с Тристан. Няма да се спирам на тях. В края на този бегъл обзор ще спомена мащабния френски роман в проза за Тристан от ХІІІ век. Писан е между 1215 и 1235 г. от двама автори — Люс и Ели дьо Борон. Други творби от тях не са известни. Романът за Тристан в проза е цикличен: запазва в общи линии конфликта между Марк и влюбените, но го примесва с много други сюжети и герои. Така любовта на Тристан и Изолда има за фон рицарски турнири и приключения с участието на рицарите на Кръглата маса. Краят на този роман също се различава от другите версии: Тристан загива от меча на вуйчо си Марк, който подло го пробожда с изненадващ удар в гърба. Тук смъртта не е поетична транспозиция, а нелепа случайност. Въпреки че стои встрани от основния корпус творби за Тристан и Изолда, романът в проза се радва на голяма популярност до края на Средновековието. За нея съдим и по големия брой ръкописи на тази мащабна фреска — 77, пръснати днес по цял свят и съставляващи масив от около 40 000 страници, който изправя издателите пред неразрешими проблеми.

Митът за Тристан и Изолда е дал живот на архипелаг от творби, осеяли цяла Западна Европа. Най-ранните са създадени във Франция. Тук ги публикуваме във вида, в който са оцелели въпреки превратностите на вековете. Четенето на откъси неминуемо ще затрудни читателя. Затова предлагам резюме на всички важни епизоди от цялата история за Тристан и Изолда. На фона на това резюме читателят ще възприеме по-лесно отделния епизод или откъс.

Сюжетът

Бланшфльор, сестра на Марк, крал на Корнуел, обича Ривален, крал на Лонуа (относно този топоним вж. бел. към ст. 2308 от романа на Берул). Ривален е убит (по време на лов или на война). Бланшфльор не преживява загубата на своя любим. Ражда момче и издъхва. Кръщават новороденото Тристан (от triste — тъжен) заради тъжните обстоятелства, при които се ражда. С отглеждането и възпитанието му се заема Говернал. Тристан научава езици, става отличен музикант и ловец, овладява бойното изкуство. Когато пораства и е на възраст да носи оръжие, отива в двора на вуйчо си крал Марк без да разкрива истинската си самоличност. Марк се привързва към младежа като към собствен син.

Исполинът Морхолт, брат на Изолда, кралицата на Ирландия, идва в Корнуел за годишен кръвен данък: иска да отведе със себе си най-знатните младежи и девойки в страната. Никой не се осмелява да излезе на двубой срещу Морхолт и да спаси цвета на нацията. Тогава Тристан разкрива кои са истинските му родители и обявява решението си да се сражава срещу исполина от Ирландия. По този повод Марк го посвещава в рицарско звание. Двубоят протича на един остров. Там отиват само двамата съперници. Корнуелци наблюдават от недалечния бряг. Тристан убива Морхолт. Върхът на меча му се отчупва и засяда в черепа на ирландеца. Връщат трупа на победения в родната му страна. Ала ново изпитание очаква Тристан. Раната, нанесена му от Морхолт, се оказва отровна. Местните лечители са безпомощни. Тристан чувства своя край. Вече се осланя единствено на Божията помощ. Качва се на малка лодка без платна и се оставя на съдбата. Вятърът го отвежда на ирландски бряг. Там се представя за странстващ жонгльор. Завеждат го в двора на краля на Ирландия. Кралицата Изолда (и/или нейната дъщеря със същото име), изкусна лечителка, посветена в тайнствата на медицина, граничещи с магьосничество, ще спаси живота на изпадналия странник. За благодарност Тристан дава уроци по арфа на младата принцеса, преди да се завърне в Корнуел.

Бароните от двора на Марк настояват кралят да се ожени, за да му се роди наследник. Марк заявява, че ще приеме за жена само тази, на която принадлежи златистият косъм, изпуснат от прелетялата в залата лястовичка. Тристан се заема с трудната мисия и тръгва на път. Натоварва голям кораб със стока за продан. Буря отвежда кораба в Ирландия. Този път Тристан се представя за търговец. Опасност грози страната: дракон, от чиято паст бълва огън и жупел, унищожава всичко по пътя си. Кралят на Ирландия е обещал ръката на дъщеря си за храбреца, който избави страната от чудовището. Тристан убива дракона. За трофей взима змейския език и го пъха в ботуша си. Езикът се оказва отровен. Героят губи съзнание. За щастие хора от кралския двор го откриват и пренасят в двореца. Междувременно сенешалът на Ирландия отсича главата на змея, представя се в кралския двор като победител и иска ръката на принцесата Изолда. Ала кралицата майка е видяла на сън, че сенешалът не е истинският победител. Със своите целебни билки тя спасява за втори път живота на Тристан. Докато един ден Тристан се къпе и е оставил навън оръжието си, принцесата Изолда вижда неговия меч и по липсващия връх разбира, че именно той е убиецът на вуйчо й Морхолт. Идентичността на Тристан е разкрита и животът му е застрашен. Но героят настоява кралят да си удържи на думата: така получава Изолда, за да я представи на вуйчо си Марк. На кораба на път за Корнуел Тристан и Изолда пият погрешка от любовния еликсир, приготвен от кралицата на Ирландия за бъдещите съпрузи. Двамата пламват от любов под въздействието на чародейното питие и се отдават на своето сладострастие още на кораба.

Марк вдига пищно тържество, за да отпразнува брака си с Изолда. Първата брачна нощ Изолда праща компаньонката си Бранжиен в леглото на Марк. Бранжиен е девица, Изолда — вече не. Кралят е пил повече вино и не забелязва подмяната. Честта на младата кралица на Корнуел е спасена. Марк обича младата си съпруга и не подозира за тайните й срещи с Тристан, който живее в двореца. Ала трима барони от двора на Марк подозират любовниците в измяна на краля. В съюз с едно джудже те научават за уговорена среща на Тристан и Изолда в градината под едно дърво. Предупреждават за нея Марк. Скрит в клоните на дървото, кралят решава да подслушва разговора между Изолда и племенника си. Ала любовниците виждат отражението му в близкия извор и с нищо не показват истинските си чувства. След като е присъствал на комедията, разигравана заради него, Марк е убеден, че двамата са невинни. Ала след нова акция на джуджето, кралят вижда с очите си, че племенникът му е бил в леглото на жена му. Решава да изгори и двамата на кладата, но те успяват да избягат и заживяват в близката гора.

След време въздействието на любовното биле отслабва. Влюбените страдат от тежкия живот сред суровата природа. Един ден по сигнал на горски пазач Марк ги открива заспали в стъкмена от Тристан беседка от клони. Като ги вижда облечени и разделени от меча на Тристан, Марк за пореден път решава, че са невинни. Той оставя следи от своето присъствие с надеждата те да бъдат изтълкувани от бегълците като покана за помиряване. С помощта на един отшелник, който живее в гората, Изолда се връща триумфално в кралския двор. Но бароните са непримирими: искат Изолда публично да се закълне, че с нищо не е опозорила краля. В присъствието на двама крале — Марк и Артур — и на техните антуражи Изолда се заклева, че не е приемала между краката си друг мъж освен Марк и прокажения, когото току-що е била възседнала, за да премине мочурливия терен. „Прокаженият“ е Тристан, озовал се на мястото по заръка на Изолда.

Влюбените са принудени все пак да се разделят за известно време. Тристан постъпва на служба при херцога на Малка Британия (полуостров Бретан в Западна Франция). Сприятелява се с Каердин, сина на херцога. Продължителната раздяла с любимата събужда у него непознато до този момент чувство: Тристан започва да ревнува Изолда от вуйчо си Марк. На моменти Изолда му се привижда щастливо отпусната в обятията на съпруга си, защото е забравила своя любим; друг път се измъчва от страданията, които причинява на кралицата поради отдалечеността си от нея. Така Тристан решава да сложи край на мъчителното неведение като се ожени за дъщерята на Бретанския херцог и се постави на мястото на кралицата на Корнуел — да живее с човек, когото не обича. Две допълнителни обстоятелства накланят везните в полза на решението за женитба: дъщерята на херцога също се казва Изолда (с прозвище Белоръката) и красотата й напомня за тази на Изолда Русокосата. Ала обсебен от мисли и копнеж по своята любима, Тристан не консумира брака си с Изолда Белоръката. Все търси как да проникне незабелязано в двора на Марк с надежда да вкуси краткотрайно щастие с кралицата: представя се за луд, оставя тайно послание върху крайпътен храст (леската от Орловите нокти). А докато е в Бретан, страни от жена си. Повечето време прекарва в една пещера, която е устроил като Зала със статуите — своеобразен музей на любовната му история с Изолда Русокосата. Говори с часове пред статуите на своята любима, на нейната компаньонка Бранжиен, на своето куче… След като веднъж признава пред Каердин за любовта си към Изолда Русокосата и го развежда из Залата със статуите, Каердин се влюбва във Бранжиен. Занапред двамата приятели посещават тайно своите възлюбени.

Един ден Тристан среща рицаря Тристан Джуджето, който всъщност търси именно него — Тристан Влюбения. Джуджето се нуждае спешно от помощ, която само Тристан може да му окаже, защото знае какво е да обичаш, а и в боя е непобедим. Любимата на Джуджето е отвлечена от един великан и шестимата му братя. Тристан се сражава с похитителите и ги убива, но отново бива ранен. И отново с отровно оръжие. Последиците вече са известни: Тристан ляга тежко болен и знае, че Изолда Русокосата единствена може да го спаси. Праща Каердин в Англия да я доведе със заръката на връщане Каердин да вдигне бяло платно, ако води кралицата, или черно, ако тя не е на кораба. Спотаена в съседната стая, Изолда Белоръката чува всичко. Едва сега тя разбира странната въздържаност на своя съпруг. Любовта й отстъпва място на омраза и на желание да отмъсти за поруганата си чест. В уречения срок Каердин се връща от Англия. Води със себе си Изолда Русокосата и е вдигнал бяло платно. Тристан няма сили да стане от леглото си и пита Белоръката за цвета на платното на приближаващия кораб. „Черно“, отвръща Изолда Белоръката. Загубил последна надежда за спасение, Тристан издъхва на часа, прошепвайки три пъти името на своята любима. На брега Русокосата научава тъжната вест, влиза при своя безжизнен любим и издъхва безмълвно до него. Погребват влюбените в общ гроб или в съседни гробове, от които израстват храсти. Клоните им се преплитат така, че никой не може да ги раздели.

Интерпретационни перспективи

Ще се опитам да очертая няколко насоки за тълкуване на мита за Тристан и Изолда като литературен факт и като философия на любовта. На тяхна основа са възможни и бъдещи конкретни интерпретации.

Първите творби за Тристан и Изолда носят белезите на вече архаичната келтска култура. Но в средновековната парадигма новото никога не се утвърждава като скъсване със старото. Напротив, традицията се възхвалява, преувеличава, макар в действителност и да бива подмолно подкопавана. Така новата литература на ХІІ век — романът — вгражда в себе си, а донякъде ги и претопява, старите легенди, придава им ново звучене, нов смисъл тъкмо по логиката на романното конструиране на света. За него съдим по символизма на персонажите, ситуациите и конфликтните линии.

Основен генератор на конфликти е триъгълникът Марк-Изолда-Тристан. Всеки от тримата протагонисти въплъщава повече от една фундаментална ценност. Марк е крал на Корнуел, съпруг на Изолда и вуйчо на Тристан. Във феодалния контекст той олицетворява закона във всичките му разновидности — на Божието правосъдие, на феодалното право, на семейния морал. И тъкмо в лицето на Марк върховенството на закона бива потъпкано от любовната връзка на Тристан и Изолда.

Ала Тристан и Изолда не са бунтари. Те не оспорват съществуващия ред. Не казват нито дума против Бога, срещу краля или срещу правосъдието. Видимо приемат моралните норми. Възпроизвеждат ги в своето политически коректно говорене. А то всъщност е част от комедиите, които разиграват, за да прикриват истинските си чувства. Тристан и Изолда не са обаче просто лъжци. Тяхното раздвоение между официалните норми и асоциалната любовна страст илюстрира главния конфликт в мита — противопоставянето между любовта и брака.

След като пият от любовното биле и пламват от взаимна страст, Тристан и Изолда биха могли да заживеят заедно, да се оженят (най-вече в Ирландия, за което всички предварителни условия са били налице), да бъдат щастливи и да имат много деца… Ако сюжетът се развиваше в тази посока, би се получила една любовна идилия, тоест разказ за безметежно щастие и безконфликтно съществуване. Ако разказът се фокусираше върху Марк и неговото раздвоение между закона и чувствата[7], би се получила истинска трагедия. Ала романът[8] не е трагедия, а драма, изправяща един срещу друг брака и любовта. Първият крах, който илюстрира романът, е на брака. Бракът на Марк с Изолда започва с прикриване на истината (за питото вълшебно биле на любовта), прибягва до измама (Бранжиен в съпружеското легло през първата брачна нощ вместо младоженката с отнета девственост), протича като низ от измами от страна на Изолда и се крепи благодарение на поредица от умишлени самоилюзии от страна на Марк. Не по-малко компромисен е и бракът на Тристан с Изолда Белоръката. Решението да се ожени за девойката Тристан взема в момент на самоизмама, въобразявайки си, че Белоръката ще замени Русокосата, защото й прилича. Впоследствие ще бъде принуден да крие непрекъснато истината пред своята съпруга.

Крие ли конфликтът между брака и любовта друг конфликт, по-дълбок и по-радикален? Мисля, че не. Повдигането на този въпрос има за цел да ни опази от свръхинтерпретации, каквито редица коментатори допускат в модернистичното си усърдие. Както вече отбелязах, Тристан и Изолда не жадуват да променят света, в който живеят. Искат само да могат да се обичат. Впрочем любовта им претърпява известна еволюция, поне привидно. Тя започва с любовния еликсир, на чиято вълшебна сила никой не може да устои[9]. Еликсирът е фаталност. Който е пил от него, губи свободната си воля. И наистина под неговото въздействие любовниците ще проявяват забележителна находчивост и изобретателност, за да уговарят тайните си срещи и да се измъкват от трудни ситуации. Но те са лишени от свободата да се обичат или да не се обичат. В това се състои и съществената отлика между любовта на Тристан и Изолда и т.нар. fin’amor (изящна, рафинирана любов), за която пеят трубадурите и труверите. Fin’amor предполага свободен избор и съзнателно съблюдаване на определена етика. Нещо повече, при нея е важно не физическото присъствие на любимото същество, а духовното пречистване и извисяване под въздействието на любовното желание. Тристан и Изолда нямат избор. Любовта е техният основен биологичен закон. Заради него жертват всичко останало — морал, семейство, социална среда.

Ала в определен момент магическото въздействие на еликсира отслабва или преминава. Едва тогава влюбените си дават сметка за лишенията и мъките, на които са се обрекли. Нещо повече, всеки от тях разбира колко другият страда заради него. С отслабването на любовната магия чувството за реалност у героите се засилва. Пробужда се под формата на състрадателност и загриженост за другия. Впоследствие Тристан ще премине и през терзанията на ревността. От всичко това любовното чувство излиза обогатено. То продължава да доминира над останалите неща от живота, но занапред ще ги отчита, ще търси компромис с тях. Така любовта става по-човешка, по-близка до съвременниците, а и до нас. Романът се оказва най-подходящата словесна форма за разкриване на любовното преживяване в конкретни обстоятелства. Докато действа магията на любовното биле, Тристан и Изолда са герои от приказките. С нейното разсейване те стават герои на роман, чиято интрига е построена на базата на любовния триъгълник.

Но, както споменах, в романа присъстват и по-архаични елементи, главно от келтски произход. Келтската митология често обединява в тройни групи фигури, носители на ключови значения. В статията „Триглав“ от Речник на символите четем следното: „Келтският пантеон и в Ирландия, и в Галия е богат на тройни персонажи или на триади, които задължително трябва да се тълкуват като едно смислово цяло (например три основни божества, трима друиди първосвещеници, три богини на войната, три кралици на Ирландия и т.н.)“[10]. Не е трудно да открием въпросните триади и в келтския субстрат на романа за Тристан и Изолда. Но преди това би било уместно да направим едно разграничение: между триада и троица. Триадата включва три елемента, всеки от които има своята смислова самостоятелност като в същото време допринася за общия смисъл на групата. Най-ярък пример за триада в романа са трите Изолди. Под троица пък ще разбирам групи от три елемента, никой от които не се отличава със смислова или повествователна самостоятелност. Ще илюстрирам идеята за троица с груповия образ на тримата барони-подлеци от романа на Берул.

Трите Изолди образуват централната триада в романа. Става дума за Изолда, кралицата на Ирландия, Изолда Русокосата, съпруга на Марк, и Изолда Белоръката, съпруга на Тристан. Преди да се спра на връзката между трите персонажи, ще посоча накратко какво олицетворява всеки един от тях.

За Изолда, кралица на Ирландия и майка на Изолда Русокосата, не се споменава в оцелелите части от Берул и от Томас. В Лудостта на Тристан (Оксфорд) „лудият“ Тантрис разказва, че кралицата на Ирландия го е излекувала на два пъти от отровни рани: първата му е нанесъл Морхолт (ст. 364–365), втората е проникнала в него от езика на дракона (ст. 425–428). В романа на Айлхарт кралицата на Ирландия не участва в тези изцеления; дъщеря й сама лекува героя. Там кралицата майка само приготвя любовното биле за бъдещите съпрузи в Корнуел. Нито Оксфордската версия на Лудостта на Тристан, нито Айлхарт не назовават кралицата по име. В Сагата на Брат Робер кралицата на Ирландия се нарича Изод. Същото име носи и съпругата на Тристан, докато любимата на Тристан се казва Изьонд. Разликата е минимална, но показателна за това, че в рамките на триадата персонажите могат да носят различни имена — белег за тяхната самостоятелност. Кралицата майка притежава три изключителни умения: лекува отровни рани, знае рецепта за еликсир на любовта, гадае по сънища[11]. Кралицата майка и нейният брат Морхолт въплъщават две противоположни сили: Морхолт взема кръвен данък и убива с отрова; сестра му лекува отровни рани и знае как да породи любовна страст. Със своите магии ирландската кралица служи на живота и дава първоначален тласък на любовта. В типологическо отношение тя стои по-близо до феята, отколкото до героинята на роман. Тя олицетворява една свръхсила, но не е индивидуализирана, не е носител на специфична душевност. Нейната роля в повествованието се ограничава до първата, приказната част от интригата. Каквито и да са различията между отделните версии по отношение на този персонаж, в едно всички автори са единодушни: от момента, в който Тристан и Изолда се влюбват, кралицата на Ирландия напуска повествователната сцена. Ала част от нейните функции ще поеме дъщеря й Изолда Русокосата.

Изолда Русокосата е типична героиня на роман. Тя живее в постоянно раздвоение: нито може задълго без Тристан, нито иска да напусне окончателно Марк и да се откаже от ранга си на кралица на Корнуел. Двойственият й живот определя до голяма степен и двата повествователни полюса (срещите с любимия и живота при съпруга), между които се движи интригата. Изолда Русокосата символизира любовта и живота. По отношение на Тристан тя обединява в едно тези две начала: героят не може да живее дълго без своята любима; налегне ли го смъртна болест, Изолда единствена може да го спаси. Докато кралицата майка въплъщава свръхестественото в живота и в любовта, дъщеря й е техен естествен представител.

Третата Изолда — Белоръката — за която Тристан се жени компромисно, се появява в кризисен момент от живота на героя. Впоследствие сама задълбочава кризата и я довежда до фаталната развръзка. Несподелената любов на Изолда Белоръката прераства в омраза. Така персонажът олицетворява две сили — непредсказуемите обрати на любовта и смъртта.

Трите Изолди обединяват в едно символично цяло три основни функции — изцелителна, любовна, унищожителна. Как да си обясним решението на разказвачите да обвържат тези три функции и да ги поверят на различни героини с едно и също име? Подобен избор с положителност не е случаен. Дълбокият му смисъл е заложен в онзи пласт на човешката душевност, където от един извор бликат Биос, Ерос и Танатос.

Освен смислова самостоятелност между елементите на триадата съществува и смислова йерархия. Триадата се изгражда около една централна фигура. Останалите две я допълват с подобни или противоположни значения. В случая с трите Изолди централната роля безспорно изпълнява Изолда Русокосата. Пренебрегвайки нюансите, стигаме и до едно аритметично определение за всяка от трите Изолди. Опростените равенства разкриват основните акценти, а не детайлите: Изолда Русокосата = любовно чувство плюс спасително изцеление; Изолда кралицата майка = спасително изцеление минус любовно чувство; Изолда Белоръката = любовно чувство минус изцеление. Двата елемента от втората част на уравнението дефинират неизменно всеки от персонажите, но не позволяват в него да видим характер. Характер притежава единствено Изолда Русокосата, но в качеството си на героиня на роман, а не на член на триада.

Критерий за обединяване в триада може да бъде не само името на персонажите. По-важно е да доловим смисъла на отделните елементи на триадата. На базата на смисловата натовареност за триада можем да считаме и друга група персонажи — Тристан, племенника на Марк, Тристан Джуджето и Хюсден[12], кучето на Тристан. Тук основната фигура в триадата е Тристан, наречен от Томас „Влюбения“, за да се разграничава от Тристан Джуджето. Две качества на Тристан излизат на преден план — любовното чувство и героизмът. Тристан дава не едно доказателство за своя героизъм: побеждава Морхолт, побеждава дракона, опустошаващ Ирландия, убива Естут Надменни, похитил любимата на Тристан Джуджето. Със своите подвизи Тристан защитава каузата на други, включително и на цели общности. Обратната страна на неговите победи са смъртоносните рани, нанесени му с отровно оръжие. Тогава само Изолда може да го спаси. Смисълът на тези повтарящи се ситуации е ясен: победата над другите утвърждава Тристан като герой и в същото време го прави уязвим и го поставя в пълна зависимост от неговата любима. Тук героизмът и любовта като жизнена нужда от другия са неразривно свързани.

При Тристан Джуджето наблюдаваме обратното: той е безупречен рицар и чувствата му към любимата дама са в унисон с куртоазния идеал. Но Тристан Джуджето не е герой. Тъкмо затова той търси другия — Тристан Влюбения, който може да освободи неговата любима. Прозвището на персонажа — Джуджето — не идва от физическия му ръст. Напротив, Томас го описва като добре сложен и красив мъж. Тристан е Джудже, защото страда от воинска недостатъчност и не може сам да отстоява сърдечното си завоевание.

Третата фигура от тази триада е кучето Хюсден. В романа на Берул и в двете версии на Любовта на Тристан откриваме редица черти, с които животното се явява символичен двойник на своя господар. Берул посвещава на Хюсден цял епизод, който на пръв поглед е отклонение от повествователната линия, по при по-внимателен прочит внася в нея важни акценти. Епизодът с Хюсден следва бягството на героите в Моройската гора. В отсъствието на своя господар кучето отказва храна и не допуска никой от хората на Марк да го доближи. Така решават, че е побесняло и го пускат на свобода, за да се отърват от него. Траекторията на бягащото куче е точно повторение на пътя, по който са водили Тристан от двореца до кладата. Кучето скача и от параклиса на високия морски бряг. Подобно на Тристан и то остава невредимо. После навлиза в гората и с радостен лай отива при своя господар. Тристан ще го научи да ловува без да лае така, както и той трябва да пази пълна тишина, за да не привлича хората на Марк. По-късно, на раздяла с Тристан, Изолда задържа кучето, за да й напомня то за любимия. В Лудостта на Тристан (Берн) кучето незабавно разпознава своя господар зад силно променения му външен вид. Така и Изолда разбира кой стои пред нея.

В романа на Берул уподобяването на кучето с неговия господар е доведено до краен предел именно за да разбере читателят, че Хюсден е символ на Тристан. В английската версия за Тристан — Сър Тристрем — от първата половина на ХІV век анонимният автор отива по-далече — твърде далече: след като Тристан и Изолда пият от любовното биле, оставят купата на пода и кучето ще довърши остатъка. Авторът коментира: „Видимо и тримата бяха влюбени и щастливи“. Вероятно с въвеждането на кучето в съдбоносната сцена английският автор е вложил известна ирония, с която впрочем се отличава целият му разказ. Тук кучето се явява не просто двойник, а карикатура на своя господар. Едва ли авторът на Сър Тристрем е оригинален в това отношение. Любовният бестиарий от Ришар дьо Фурнивал (средата на ХІІІ век) оприличава иронично влюбения на куче. Накратко казано, кучето възпроизвежда два аспекта от героя: ловува безшумно като него и му засвидетелства безрезервна преданост. В едно кучето се различава от Тристан, но то е съществено: за разлика от своя господар то няма собствено желание, нито собствени интереси. Изтъкнах вече: докато е под въздействието на еликсира, Тристан няма собствена воля. Тази липса на воля е изобразена в още по-елементарен вид посредством кучето. Безрезервното му покорство и безотказната му вярност не са обаче любов, защото при него липсва автономно желание. Хюсден не е субект. В рамките на триадата той е само копие на инстинктивното начало у Тристан.

В заключение по този въпрос може да се каже следното. Тристан Джуджето е безупречен любовник, но не е герой. Кучето е безрезервно предано, но не обича истински, защото не може да надхвърли своя инстинкт. Единствен Тристан притежава добродетелите и на Джуджето и на Хюсден — вярност и любов, но към тях прибавя и сила, която го прави непобедим. Кучето, Джуджето и Тристан внушават смисъл под формата на възходяща градация: от инстинктивната преданост през съзнателната вярност до пълноценната любов, която има сили да отстоява себе си. Обратно, градацията при трите Изолди е низходяща: Свръхприрода (кралицата майка), природа (Изолда Русокосата), антиприрода (Изолда Белоръката).

Съгласно направеното уточнение троицата се наблюдава при група от персонажи, сцеплението между които е по-силно от това между членовете на триадата. От това следва, че персонажите на троицата са по-малко самостоятелни. За сметка на това троицата няма нито семантичната динамика, нито символичния обхват на триадата. Героите на троицата не са ясно разграничени, в нея няма двойници. Един персонаж може да бъде двойник на друг само ако се отличава с минимум идентичност. Фигурите от троицата са напълно обезличени.

Троица образуват тримата барони-подлеци от романа на Берул. Нито един от тях не е индивидуализиран. Въпросната група е смислово неделима. През по-голямата част от действието тримата барони остават неназовани. Епитетът felons (измамници, подлеци), използван по техен адрес от Берул, е единственият им идентификатор. А и когато биват назовани (ст. 3140–3141), прилагателното „подлеци“ обгръща преди и след това имената[13]. С други думи, имената не изместват нарицателното „подлеци“, а се вписват в него и го умножават по три. Въпросните имена не внасят индивидуален елемент в троицата.

Бароните мразят Тристан от завист: докато племенникът на Марк е излязъл срещу Морхолт, те са се спотайвали малодушно. Действието не определя тяхната роля в повествованието. Словото — и то злонамерено — е единственото им оръжие. Бароните говорят в един глас. За тях Артур казва: „qu’il ne parolent sol jamés“[14] („те никога не говорят поотделно“). Дори когато двама от тях шпионират индивидуално влюбените, всеки път те намират смъртта си и издъхват с едни и същи думи на уста: „ранен съм“ (ст. 4390, 4486). Тук ръкописът на Берул свършва, преди да сме научили за смъртта на третия барон.

Колективният образ на тримата барони е далечен отзвук от стар мит. Такова е мнението на Роджър Ш. Лумис, който вижда в тях приемници на тримата великани от уелския разказ от X век. Там героят Дрист се сражава с тях, за да освободи принцесата на Хебридските острови[15]. Въпросните великани също са троица без индивидуализирани съставки.

В контекста на литературните творби за Тристан и Изолда троицата се явява избледняла реплика на триадата. Тя допринася за равновесието на силите в организацията на действието. В случая бароните се противопоставят на влюбените. Всеки път, когато Тристан и Изолда се сдобряват с Марк, бароните се заемат да ги скарат. Като сила на отрицанието бароните са обърнати изцяло навън. Между тримата няма вътрешно съперничество.

Ето как персонажите от троицата и от триадите свидетелстват за по-стар митичен субстрат във фабулата на романа. Тези далечни седименти се проявяват в повествованието посредством техника, която напомня за изразните средства в комиксите. Подобно на художниците на комикси, които изобразяват жеста или движението като наслагват многократно една до друга почти същата фигура, старите разказвачи множат фигурите на двойниците или на дубликатите, за да подскажат определено развитие на смисъла, а дори и за да подчертават резки смислови обрати. Понякога вникването в отживелиците позволява да разберем по-добре модерността.

Зад мултипликацията като изразно средство се крият и по-дълбоки намерения. Първите автори на романи вече са знаели нещо, което днес гръмко огласяваме със самочувствие на откриватели: човешката идентичност е множествена, променяща се и делима. Доколкото старите разкази не прекрачват прага на индивидуалното, доколкото техните персонажи са по-скоро носители на общи ценности, отколкото характери с вътрешен мир, троиците и триадите в тях са средство за изобразяване на многоликата човешка природа.

За сметка на това тристранните отношения, протичащи в рамките на любовния триъгълник, разкриват нови перспективи за изследване на човешката душевност в една по-близка до реалността социална среда. Преходът от троицата през триадата към триъгълника свидетелства за еволюцията на литературата, настъпила с появата на романа: типологията отстъпва място на психологията. Разбира се, тази тенденция няма да бъде нито линейна, нито еднопосочна. Но по каквито и пътища да поемат бъдещите разказвачи, романът вече е открил нова територия за изобразяване на човешките страсти в сблъсъка им със социалните норми. Романите за Тристан и Изолда очертават ярко тази нова територия.

Видяхме как страстта на Тристан и Изолда се ражда от въздействието на свръхестествена сила. Впоследствие свръхестественото отпада. Остава свободната воля на влюбените. Тя ще определя техните действия — неизменно преодоляващи всички препятствия. Ала любовта не се свежда само до волеви действия и до желанието за близост до любимото същество. Любовното чувство обсебва въображението, парализира волята и ражда халюцинации, откъсващи влюбения от реалността. Но реалността не остава безучастна. Реалността, това са другите. Те произнасят своята присъда над любовта, която ги е пренебрегнала. Накрая любовта губи битката с реалността. И намира последно убежище в поезията. Там митът за Тристан и Изолда пребивава трайно, обогатяван, преобразяван, приеман с нови очи от епохи, общности и индивиди.

Стоян Атанасов

Берул
Роман за Тристан[16]

 

* * *

……………………………[17]

че да не будят подозрение…

И чуйте с колко прямота

4 на своя мил говори тя:

— Ах, Боже Господи, защо

извикахте ме тук, и то

по тъмно? Туй ме злепоставя. —

8         И тя се мъчи да сподавя

сълзите си……

……………………………

16 — За Бога, рицарю Тристан,

Недейте иска и друг път

с вас да се срещам в този кът.

Навярно кралят мисли, че

20 към вас страст луда ме влече.

Държа, ей Богу, на честта си,

на своя мъж девствеността си

отдадох и ако веднъж

24 изневеря му със друг мъж,

то нека Господ ме убие[18].

Ако измамниците[19] — тия,

които храбро защитихте

28 срещу Морхолт (и го убихте), —

разпространяват днес мълвата,

че сме любовници, вината

естествено не е във вас.

32 Всесилни Боже, как тъй аз

бих името си поругала

и бих се другиму отдала!

По-скоро нека в жар изтлее

36 плътта ми, вятър да отвее

праха ми, вместо да споделя

друг някой моята постеля.

Но кралят явно се съмнява

40 и затова ме унизява.

А според Соломон не бива

един злосторник да укриваш,

че и той би ти отговорил

44 с омраза[20]. Подлеците в двора…

……………………………

……………………………

……………………………

48 ……… нормално би било

да ни избягват те, ей Богу.

Изглежда мъчеше ви много

това, че бяхте в бой ранен

52 от моя вуйчо[21]. Всеки ден

отнасях се към вас грижовно.

Приятелство, не страст любовна

нас ни обвързва оттогава.

56 Защо това ги възмущава?

Те искат да ме опетнят

и мислят, че по този път

ще идат в рая въжделен.

60 Тристан, не искайте от мен

такива срещи: аз от тях

изпитвам неизменно страх.

Да тръгвам ще е по-добре,

64 че ако кралят разбере,

той, без да се замисли даже,

безмилостно ще ме накаже;

не мисля, че е в мен самата

68 за случилото се вината.

Не знае моят мъж, че аз

заради него[22] тача вас,

че много сте ми мил, защото

72 и вие сте от потеклото

на краля… Спомням си, че мама

изпитваше любов голяма

към майката и към бащата

76 на татко. Иначе жената

как своя мъж ще убеди,

че го обича? Заради

съпруга си аз теб обичам,

80 но на немилост се обричам.

Наистина…

Не е виновен той…

Придворни подлеци целят

84 нас двамата да опетнят.

Нали сам виждате, Тристан,

че кралят е човек разбран[23]:

в какво ще ни заподозре,

88 щом ние се държим добре?

И най-добрият би могло

да се склони да върши зло.

Дори и моят мил съпруг…

92 Ах, стига съм стояла тук!

— Госпожо, исках тази среща,

та моята молба гореща

да чуете. Недейте бърза:

96 със вас приятелство ме свърза.

        В държанието й личало,

че тя е вече подразбрала,

че Марк подслушва ги, обаче

100 Тристан не трепнал от това, че

следят ги… — Ех, съдба проклета! —

възкликнал той. — Бе ми отнета

възможността за срещи с вас,

104 Изолда! Всеки ден и час

напразно търся ви. Не знам

дали си спомняте, Мадам,

за клетника, забравен в ада

108 на мъката си. Днес той страда

и пита се какво ще стане

с нас, ако кралят обладан е

от лоши мисли. Ще умра

112 от мъка…

Мадам,…

Дано…

……………………………

116 …………………………… и кралят

да се огражда с хора верни,

а не с коварни, лицемерни

съветници… На тях дължим

120 това, че ще се разделим…

Те, те ще ни почернят дните…

Сега на Корнуел лъжците

ликуват и ни се надсмиват

124 и злобата си не прикриват.

Заради тези долни хора

Марк иска да напусна двора.

Какви несгоди и злини

128 той с брака си ми причини!

Едва ли ще го разбере!…

Да ме обесят по-добре,

а не да бъда ваш любовник!

132 Измамниците са виновни,

за да ме мрази кралят. Как

да му го обясня? Той пак

доверие ще има в тях.

136 Те вцепениха се от страх,

когато се яви при нас

Морхолт. Аз вуйчо си тогаз

видях потресен, грабнах меча

140 и неприятеля далече

прогоних след неравен бой[24].

Защо ли довери се той

на тези подлеци проклети,

144 на пъклените им съвети?

Това измъчва ме ужасно.

Нима на Марк не му е ясно,

че в грях заради тях изпада?

148 Защо той не приготви клада,

та в огъня, без колебание,

да вляза аз за изпитание[25]?

Ако от моя плащ дори

152 едничка нишка изгори,

то нека бъда овъглен!

Но аз съм твърдо убеден,

че в двора няма кой със мен

156 да мери сила в този ден.

Мадам, нима не ще склоните

сега над мен да се смилите?

Изолда, жалост проявете,

160 пред Марк за мен се застъпете.

Та аз дойдох при моя крал

като най-ревностен васал.

— За вас пред краля да говоря?

164 Не, сир, не мога да го сторя,

когато в Марк бушува яд.

Пък и за мене този свят

е скъп: не бива да хитрувам

168 пред Марк. Не искам да рискувам.

Какво яда му ще възпира,

след като той ни подозира

не без известно основание?

172 Че как да упражня влияние

над него? Аз живея в двора

сама сред неговите хора.

В действителност заради мене

176 тук достъпът ви забранен е

и Марк далече ви прокуди.

Сега той би ме взел за луда,

река ли да ви защитя…

180 Та как ще го разубедя?

Не, сир, не мога го направи.

Ако яда си Марк сподави,

и аз щастлива бих била!

184 Но, драги мой, как бих могла

да се спася от смърт най-страшна

ако за срещата сегашна

узнае кралят? Та нали

188 без жал ще ме изпепели!…

Дали, когато тук сте слязъл,

не ви е някой забелязал?

Аз тръгвам, въпреки че зная,

192 че сън спокоен и до края

на дните си не ще намеря.

Тристан, аз цялата треперя,

обзета съм от адски страх.

196 Предълго тук се задържах…

Тя тръгва си, ала Тристан,

от смут неистов обладан,

й казва: — Милост проявете

200 и още малко останете.

А Бог, закрилникът човешки,

дано прости ни всички грешки!

        Изолда, дайте ми съвет…

204 Кого, освен вас, занапред

ще трогне моята тъга?

Лишен от средства, отсега

как бих живял? При Марк идете

208 и се за мене застъпете.

Аз зная своята цена,

Мадам. В която и страна

да ида, всеки местен крал

212 подслон веднага би ми дал.

Кълна се (Господ ме убил!),

че Марк не би ви възразил.

Откаже ли, ще се проклина,

216 преди да мине и година,

и колкото той сам тежи,

във злато ще ми заплати[26].

Очаквам вашата подкрепа!

220 — Тристан, каква молба нелепа!

Не само че абсурдна тя е,

но и фатален край вещае…

В мен кралят явно се съмнява,

224 със право или не. Тогава,

всевишни и всеславни Боже,

щом заговоря го, той може

да схване моето внимание

228 към вас като едно признание

за ставащото между нас.

Не от скъперничество аз

не се решавам да го сторя:

232 съвсем открито ви говоря.

        Изолда тръгва, а Тристан,

отчаян и в сълзи облян,

обляга се върху чешмата

236 и си оплаква самотата:

        „Ех, Боже, ех, свети Еврул[27],

кой на небето би ме чул?

Не съм и мислил, че дотам

240 ще стигна: да живея сам

с наставника си Говернал[28]

без меч, без кон, ни пил, ни ял.

Човек, когато е лишен

244 от средства, той не е ценѐн.

И в друго кралство да живея,

и там от страх ще онемея

пред някой рицар, ако той

248 предложи ми да водим бой.

Човек без средства е без глас.

Обречен съм да страдам аз

от тежката си орисия.

252 Как, вуйчо, вярваш на ония,

които пуснаха мълвата,

че аз подмамвам ти жената.

Да сторя лудост чак такава!…

256 Не, явно те не ме познават.“

……………………………

Марк, сгушен на едно дърво,

когато всичко туй видял,

260 разкаял се и не можал

сълзите си да задържи.

Как няма да се натъжи!

……………………………

264 ……………………………

Марк мислел, с болка на сърцето:

„Уви, излъга ме джуджето!

Защо ли му се доверих

268 и на това дърво се скрих?

За смях и срам аз щях да стана…

Ще види то, като го хвана:

с главата си ще заплати,

272 щом племенника клевети.

За жалост, колко глупав бях!

        Кралицата възневидях

зарад едно джудже лъжливо!

276 На клада ще го хвърля живо.

Какво, че по-жесток бих бил

от Константин!… Той наредил

да се кастрира Сегосон,

280 защото плътският нагон

го бил завлякъл при жена му.

А нека си припомним само,

че всеки почит й отдавал,

284 че Константин я обожавал

и всъщност с пълно основание

му отредил туй наказание[29].“

        Тристан си тръгнал. Кралят слязъл

288 в миг от дървото и си казал,

засрамен, гузен, че престава

на други да се доверява,

че за да си спаси честта

292 и на жена си доблестта,

ще трябва туй джудже лъжливо

възмездие най-справедливо

да понесе в най-кратък срок…

296 На всички да е за урок!

От чутото разубеден,

и на Тристан от този ден

ще вярва, в кралските покои[30]

300 дори ще има достъп той.

        „В едно съм сигурен сега:

не би приключила така,

една любовна тайна среща.

304 С прегръдка страстна и гореща

те щяха да се разделят.

Сам уверих се, че грехът

не им е завладял душите…

308 Защо повярвах на лъжците?

Ей, Богу, срам ме хваща чак!

Единствено един глупак

тъй лесно би се доверил.

312 Ако навреме бях решил

да видя как стоят нещата,

не бих си блъскал днес главата.

Тристан от утре получава

316 това, което заслужава —

отворен му е моят дом.

И тук ще си остане, щом

не е грях сторил спрямо мен.“

 

320         Тук реч ще стане за Фросен,

джуджето гърбаво, което

посред нощ, гледайки небето,

Венера в Орион видяло.

324 По небосклона то следяло[31]

кога сближават се звездите

и заключавало дали те

добро вещаят или зло.

328 И хороскопи то могло

да прави… Но си проявило

коварството, като решило

с лъжа и Марк да изиграе

332 с риск най-горчиво да се кае.

Ала звездите помирение

вещаели… От озлобление

Фросен внезапно бил обзет.

336 Разбирайки, че занапред

Марк сили няма да пести

и тежко ще му отмъсти,

Фросен, изплашен, блед, унил,

340 в Уелс избягал и се скрил,

но Марк се врекъл да узнае

измамникът в коя страна е.

Изолда, бледна, премаляла,

344 в покоите си се прибрала

с вид тъй потиснат, натъжен,

че компаньонката Бранжиен

помислила, че има нещо

348 непоносимо и зловещо,

което карало да страда

възпитаницата й млада.

Изолда й се доверила:

352 — Ах, чуйте, компаньонке мила,

каква беда! Не зная кой

издал ни е пред Марк и той

се беше качил на дървото

356 край извора… Той бе, защото,

повярвайте ми, аз самата

видях лика му във водата.

Започнах аз да се преструвам,

360 срещу Тристан да негодувам,

упреквах го с подправен глас

за тази среща в този час…

А той помоли ме накрая

364 на краля да се постарая

да обясня, че ни ревнува

напразно, че не съществува

причина Марк да се тревожи,

368 и да го убедя, че може

да стигнат и до помирение.

Но аз отхвърлих с възмущение

молбата и го уверих,

372 че с него в бъдеще не бих

отишла на подобни срещи.

То бяха и молби горещи,

и жални стонове превзети…

376 За нищо Марк не се досети.

        Тогаз Бранжиен с глас отзивчив

й рекла: — Бог е милостив,

Изолда. Чудо е направил[32]

380 и от беда ви е избавил,

щом като Марк ви е видял,

но тайната не е разбрал.

Закриля Бог добрите хора

 

384         Тристан отишъл да говори

с наставника си Говернал,

пред него всичко си признал,

а Говернал благодарил

388 на Бог, че тъй добър е бил.

Но Марк не знаел где могло

да е джуджето… Ново зло

задавало се за Тристан.

 

392 Щом при жена си Марк припрян

дошъл, тя рекла му: „За Бога,

къде сте бил? Каква тревога

ви води в този късен час?

396 — С един въпрос дойдох при вас,

кралице, искрена бъдете

и истината ми кажете!

— Да знам, че ще умра, аз пак

400 ще кажа истината. Как

да ви излъжа бих могла?

— Признайте си, че сте била

със племенника ми наскоро.

404 — О, да, кралю, ей там под бора,

край извора току-що бяхме,

говорихме и се разбрахме

с Тристан по някои неща.

408 Кралю, приела бих смъртта,

ако се в мене усъмните.

Беда ще е да си внушите,

че мога аз, една кралица,

412 да тръгна с някакъв си рицар.

Туй подозрение, ей Богу,

измъчва ме, кралю, тъй много!…

Как да постъпя аз, горката,

416 освен да заглуша мълвата,

залагайки на свойта чест.

Тристан извика ме нощес

(не знаех по каква причина)

420 под бора в близката градина.

И аз, кралю, отидох там…

Та той, доколкото аз знам,

помогна с мен да се сгодите,

424 затуй напук на подлеците

аз го ценя над всеки друг.

Но вие, сир, сте мой съпруг!

Без основание Тристан

428 от някой е заподозрян.

Той ви е племенник и аз

обичам го заради вас.

Повярвахте в една измама

432 и той видя, че явно няма

друг път освен далеч да иде.

Тристан поиска да ме види

със искреното намерение

436 чрез мене с вас до помирение

да стигне. Не приех молбата

и възмутена го отпратих.

За него изходът един е:

440 за друго кралство да замине,

че скъпо може да ми струва

да съм посредник помежду ви.

Самата истина в това е,

444 сир… Да умра, ако лъжа е!

Той тръгна. Ще отиде май

в далечен отвъдморски край.

Помоли да му дам пари

448 за наема[33], но аз дори

не го изслушах: не склоних

и мигом се отдалечих.

Кралю, главата ми вземете,

452 ако ви лъжа. Разберете,

че нищо, нищо не съм скрила.

Аз и дълга му бих платила,

ала от вас изпитвам страх.

456 Заради клюки не посмях

и пет безанта да му дам.

Оттук той тръгва беден, сам…

От Бог да е благословен!

460         И Марк бил вече убеден

след случилото се в нощта,

че истината казва тя.

Обсипал я с безброй целувки

464 и се зарекъл, без преструвки,

на клюки да не се поддава:

каквото искат, туй да правят.

Дори голям брой вещи скъпи

468 той на Тристан щял да отстъпи.

И Марк тогава си признал,

че от джуджето бил разбрал

за срещата, че бил се крил

472 и разговора проследил.

— А, значи бил сте спотаен

на бора? — И в свети Мартен

кълна се, че от туй дърво

476 аз чух съвсем добре какво

си казахте. Чух как Тристан

говори за онази бран,

в която влезе зарад мен.

480 Почувствах се така смутен,

че щях да падна на земята.

Щом споменахте теглилата,

които е понесъл той,

484 след като във неравен бой

бил злият дракон умъртвен,

щом чух как той бил изцерен

и как сега не се смилихте

488 и му молбата отклонихте,

държейки го на разстояние,

обзе ме силно състрадание,

усмихнах се доволно в мрака

492 и нищо повече не чаках.

— След като в бора сте се скрили,

кралю, сам сте се убедили

в това, че ако бе Тристан

496 от страст към мене обладан,

туй щеше ясно да се види.

Със нищо той не ме обиди,

не ме целуна, нито даже

500 се приближи, за да ми каже

едничка дума. Без съмнение

той няма лошо намерение.

Та друг ли да ви уверява

504 освен самата аз? — Тогава

Марк рекъл: — В туй съм убеден. —

А после казал на Бранжиен:

— Иди Тристан да доведеш!

508 Ако откаже, ще речеш,

че съм аз наредил изрично

тук да го доведеш ти лично.

— Отишла бих без колебание,

512 но той, съвсем без основание,

незнайно за какво ме мрази

и казва (Господ да го пази!),

че за раздора между вас

516 и него съм виновна аз.

Тристан безспирно мисли как

да ме убие. Аз все пак

ще ида и ще го открия.

520 Дано заради вас самия

не ме изгони. Искам, сир,

и между нас да има мир.

        Бранжиен с вид явно лицемерен

524 споделя с краля лековерен,

че от Тристан се плаши много:

— Добре. Ще ида, сир. Ей Богу,

как иначе? Дано склоните

528 все пак с Тристан да ни сдобрите.

— Ще сторя всичко. Но отивай!

        От думите й се разсмиват

Изолда и крал Марк. Бранжиен

532 излиза… Зад стена стаен,

Тристан я среща развълнуван,

от благодарност я целува,

възславяйки усърдно Бога:

536 — Хвала ти, Боже, че ще мога

да съм с Изолда в този двор.

        Бранжиен отвръща му: — Сеньор,

надълго Марк ми говори

540 за вас. Той врече се дори

да се разправи със лъжците

и каза бързо да вървите

сега при него. Аз успях

544 да му внуша, че дълго бях

обект на вашата ненавист.

Добре ще е да го оставим

да мисли, че след клеветата

548 зле ще се чувствате в палата.

И те отиват след това

при Марк. Обръщайки глава,

той казва: — Племеннико мил,

552 да бе се малко приближил!

Ако се ти сдобриш с Бранжиен,

тогаз очаквай и от мен

съчувствие и справедливост.

556 — Ах, вуйчо, никак не отива

днес кралят да ме обвинява,

а утре да се извинява.

Невинна жертва щях да стана,

560 а пък жена ви — поругана.

Подведен бяхте от лъжата

на подмазвач: със злост в душата

той мами ви и ви презира.

564 Един крал трябва да избира

съветниците си. Не бива

кралицата благочестива

във грях да подозира той,

568 не бива племенника свой

да среща и изпраща с яд.

— От днеска, родственико млад,

не би ме никой заблудил.

572         Тристан със краля се сдобрил

и вече в кралските покои

съвсем свободно влизал той.

Но кой една година може

576 да крие любовта си, Боже?

Най-трудно се прикрива тя.

И срещите им през нощта,

и разговорите им денем,

580 и погледите разменени

неудържимо се множели.

Мнозина ги заподозрели

и идва ден, когато трима

584 барони подли (дали има

от тях по-долни в този свят?)

заклели се да не търпят

туй положение: те щели

588 с Марк бой да водят, не рече ли

Тристан далече да прогони;

нали под цъфналите клони

били видели неведнъж

592 Изолда все със този мъж;

дори на Марк в леглото голи

били намирани… Защо ли

търпял той тяхната любов?

596 Когато тръгнел Марк на лов,

Тристан оставал, за да иде

във стаята му да се види

с Изолда: там мъжа любим

600 тя чакала… «Я да вървим —

решили те — да му речем,

с риск да го разгневим съвсем,

че според нас е време вече

604 Тристан да прати надалече.»

И рекли те на краля: — Сир

не виждате ли, че безспир

Изолда среща се с Тристан?

608 Един ли път е бил видян

с кралицата? И го търпите

да ви се мярка пред очите!

        Когато кралят чул това,

612 въздъхнал и навел глава,

не знаейки какво да прави.

— Помни, кралю, не ще оставим

така нещата да вървят —

616 му рекли те за втори път. —

Ти виждаш, че те вършат грях,

и си все тъй добър към тях.

А според нас е крайно време

620 най-строга мярка да се вземе,

ако на свойта чест държиш.

Щом ти Тристан не задължиш

да се пръждоса безвъзвратно,

624 макар да ни е неприятно,

с теб до раздор ще стигнем даже.

А и на другите ще кажем,

да изоставят двора. Знай,

628 ще турим на разврата край:

това е твърдото ни мнение

и чакаме от теб решение.

— Нима, сеньори, той ме мами

632 тъй дръзко и петни честта ми?

Така ли служи той на краля?

Надявам се на вас, васали,

добър съвет да ми дадете.

636 — Кралю, джуджето призовете!

Фросен ще ви е нужен тука:

той знае не една наука —

ще ви даде добър съвет.

640         Фросен (дано да е проклет[34]!)

пристигнал. Без да губи време,

крал Марк изложил му проблема.

Та чуйте как Фросен, за жалост,

644 подучил най-коварно краля

(проклет, триклет да бъде всеки

гадател, да гори навеки

във ада!): — Сир, не се бавете,

648 Тристан във Кардуел[35] пратете

при крал Артур с едно писмо,

скрепено с вашето клеймо!

Да тръгне утре призори!

652 Кралю, главата си дори

залагам аз, ако съм лош

гадател. Още тази нощ

той при Изолда ще отиде

656 в покоите ви — да я види,

преди да тръгне сутринта.

Кралю, излезте през нощта

и всичко ще си проличи.

660 Ако със своите очи

не видите го вие сам,

то аз главата си ще дам.

И в случая свидетел друг

664 не ще да ви е нужен тук.

Кралю, на мен се доверете,

Тристан отблизо проследете,

преди в леглото ви да иде.

668 — Добре, щом всичко си предвидил,

с идеята ти съм съгласен —

отвърнал Марк… Капан опасен

подготвял подлият Фросен.

672 Веднага, още този ден

от някъде се той сдобил

с брашно, под дрехата го скрил

и после в двора пак дошъл.

676 Та кой измамник би могъл

с Фросен по хитрост да се мери!

Когато всички след вечеря

оттеглили се, най-накрая

680 отишъл кралят в свойта стая

да спи. Тристан го придружил

и чак тогава Марк решил

да каже: — Племеннико драг,

684 щом превали нощта, по мрак,

за Кардуел ще тръгнеш сам,

със крал Артур срещни се там,

това писмо ще му дадеш

688 и поздрав ще му занесеш

от мен. Един ден остани

там и обратно се върни.

        Макар Тристан да отговорил

692 на Марк, че нужното ще стори

надлежно, както му е ред,

той мигом бил от смут обзет:

с Изолда искал да се види.

696 Но как при нея да отиде,

дордето кралят спи в палата?

На Марк и на Тристан леглата

на копие едно от друго

700 били и в своята съпруга

той би се усъмнил веднага.

На риск Тристан се тъй излагал.

        Фросен използвал тъмнината

704 и разпилял между леглата

брашно, което отпреди

бил купил той. Така следи

в нощта Тристан щял да остави,

708 щом към Изолда се отправи.

Тристан бил буден и видял

как той брашното разпилял

и сам запитал се дали

712 с това джуджето не цели

да сложи някакъв капан.

Но малко след това Тристан

кроежите все пак разкрил

716 и казал си, че луд би бил,

ако с Изолда се сберат

и връзката си издадат.

        Ден преди туй при лов Тристан

720 в крака ранен бил от глиган,

превръзката му през нощта

разхлабила се и кръвта

не спирала и го боляло.

724 Джуджето знак на краля дало

и те, при пълна тишина,

излезли. Вътре — тъмнина:

ни свещ, ни лампа… И тогава

728 Тристан с лудешки порив става

(Защо ли? Да го пази Бог!)

и при кралицата с отскок

отива… Раната, уви,

732 започва много да кърви,

петна оставя по леглото,

но той не вижда ги, защото

обзет е от любовна страст.

736 А пък джуджето в този час

луната вещо наблюдава

и вижда точно какво става

в леглото, потреперва даже

740 и втурва се на Марк да каже:

— В леглото са сега. Вървете!

Ако не са, ме обесете!

        Там и бароните проклети

744 довтасали. Тристан усетил,

че кралят влиза, скочил пак,

но от ранения му крак

кръв капнала върху брашното.

748 Защо Изолда от леглото

чаршафите не бе свалила!

Ех, ако бе съобразила,

не би ги сполетяло зло.

752 А само чудо би могло

да ги предпази от бедата.

        Марк приближава до леглата,

а по петите му със свещи

756 върви Фросен. Тристан се сеща

как в този случай да хитрува,

как на заспал да се преструва

и почва да похърква даже.

760 Единствен на Изолда пажът —

Перинис[36] — там все още спял.

Съглежда смаяният крал

червени капки по брашното

764 и по чаршафите в леглото.

От гняв неистов завладян,

той се заканва на Тристан.

Бароните пък изотзад

768 налитат на Тристан със яд

и завист[37], че при всеки бой

излизал победител той.

Те и кралицата поставят

772 на тясно — всички й отправят

най-остри думи и обиди,

заплашват я, че ще отиде

за греховете си на съд.

776 Щом забелязва, че кракът

кърви, Марк казва: — Ето как

самият ти остави знак

за долното си прегрешение.

780 За него няма извинение.

Ще бъдеш изгорен веднага

щом съмне — няма да отлагам.

        Тристан го моли: — Сир, бъдете

784 по-милостив и ни простете!

        Но го прекъсват подлеците:

— Сир, трябва да му отмъстите!

— Ах, мили вуйчо, виждам аз,

788 че стигнах до фатален час.

На тези негодяи знам

какъв урок, кралю, да дам,

но няма как пред вас. Правете

792 сега със мен каквото щете.

Но моля да благоволите

кралицата да пощадите.

Кой в двора би се осмелил,

796 след като мен е обвинил

в любовна връзка със жена ви,

насреща ми да се изправи?

Когато спор се появява,

800 той най-добре се с меч решава?

Затуй, кралю благочестив,

бъдете с нея милостив.

        Бароните, от гняв обзети,

804 Изолда и Тристан с въжета

завързват. Ех, ако той беше

предвидил всичко туй, не щеше

в ръцете им да се остави,

808 та ако ще да го направи

Марк на парчета след това.

Щом няма съд, то за каква

законност тук ще се говори?

812 Кой с него дръзнал би да спори,

не чрез словесно омерзение,

а с меч. Та той от уважение

и дълг към Марк, към своя крал,

816 нарочно бе се въздържал

от необмислено деяние.

А в друг момент, без колебание

бароните би сам убил:

820 не би ги даже Марк спасил.

Ако сам беше ги осъдил,

друг щеше изходът да бъде.

        В града разнася се мълвата,

824 че хванати били в палата

Изолда и Тристан, и даже

Марк щял със смърт да ги накаже.

И благородници почтени,

828 и хора най-обикновени

се вайкат, плачат и тревожно

споделят: «Не, не е възможно

да сторят те такова нещо.

832 Уви, негодници зловещи

приготвили са тоз капан,

за тебе, доблестни Тристан,

за да посрамят твойто име.

836 Изолда, в кой ли край днес има

от теб по-честна, по-почтена,

по-благородна, по-ценена?

Джудже, ти нямаш оправдание

840 за срамното си злодеяние.

Комуто му се удаде

в сърцето да те прободе

и не го стори, му се пада

844 да бъде изгорен на клада.

Тристан, наш рицарю любим,

да знаеш колко ще скърбим,

ако Марк днеска, не дай, Боже,

848 присъда смъртна ти наложи.

Ще помним вечно, че когато

Морхолт ни вземаше децата,

бароните ни онемяха

852 от страх и даже не посмяха

да му се противопоставят,

А ти сами не ни остави

и победи го в тоз дуел,

856 за да избавиш Корнуел.

Той с копието те рани

и щеше да ти причини

без малко смърт… Не ще забравим

860 това и краля ще заставим

теб и Изолда да помилва.»

        Брожението се засилва,

в двореца хората нахлуват,

864 но смут неизразим бушува

на яростния крал в душата.

Не смее никой от палата

при толкоз явно прегрешение

868 да моли Марк за снизхождение.

Но ето, че се зазорява…

Марк, все тъй гневен, повелява

на своите слуги покорни

872 веднага да натрупат клони,

да донесат лозови пръчки

и черни корени и съчки,

в пръстта да изкопаят яма

876 и клада да стъкмят голяма,

след туй приканва всички хора

да дойдат незабавно в двора.

И множество народ се сбрал

880 при кладата… Каква печал

изписана е по лицата,

каква възбуда сред тълпата —

тревожи се цял Корнуел,

884 освен Фросен от Тинтагел.

Марк обявява своя план:

тозчас Изолда и Тристан

да бъдат живи изгорени.

888 Но всички викат възмутени:

— Грях тежък ще си навлечеш,

кралю, ако не ги дадеш

на съд; там нека да отсъдят

892 как те наказани да бъдат.

        Но със суровост вездесъща

Марк непреклонно им отвръща:

— Дори от трон да ме лишат,

896 те в огъня ще изгорят.

Не се боя, че някой ден

ще искат сметка и от мен.

        Неумолим и властен, кралят

900 нарежда огън да запалят

и вързан там да доведат

Тристан. Палачите търчат,

и той след малко е подложен

904 на страшни мъки… Мили Боже,

каква жестокост! Стене той,

Изолда плаче, ала кой

да им помогне в този час.

908 — Тристан, ако е нужно аз

сега живота си да дам,

приемам; стига ми да знам,

че няма теб да изгорят.

912 Знай, и за нас ще отмъстят.

И Бог понякога прощава

на този, който съгрешава.

Той чул народа разридан

916 и над Изолда и Тристан

смилил се…

        И потегля вече

кортежът. Не съвсем далече

920 по пътя каменист, където

скала надвисва над морето,

един параклис се издига.

Стените му на север стигат

до стръмен бряг, така висок,

924 че заек да направи скок,

едва ли ще остане жив.

Един монах благочестив

        витраж под свода му вградил.

928 Когато вече приближил

параклиса, Тристан помолил

покорно стражите: — Защо ли

все пак, сеньори, не склоните

932 да вляза в храма? Вече дните

на моя грешен земен път

са преброени… А грехът

така душата ми потиска,

936 че пред олтара ми се иска

за милост да помоля Бога.

Нали е видно, че не мога

да ви избягам невредим;

940 за храма входът е един:

щом се помоля, няма как

оттук да не изляза пак,

а вие сте въоръжени.

944         И стражите без притеснение

пропускат го. Той влиза в храма

и, знаейки, че време няма

за губене, за миг отваря

948 един прозорец зад олтара

и скача долу на скалата.

Защо ли, Боже, пред тълпата

да бъде изгорен той жив?

952 По-хубаво по скат ронлив

на някой камък да умре.

Той се засилва… И добре,

че както скача над скалата,

956 във дрехите му духва вятър

и ги издува тъй, че леко

се приземява той на меко

и даже драскотина няма

960 по тялото. А онзи камък,

на който той се закрепил,

Тристанов скок наречен бил[38].

След туй беглецът скача пак,

964 по пясъчния морски бряг

той бързо се отдалечава,

а пък в слуха му отзвучава

пращящият злокобен пламък.

968 Напразно стражите пред храма

очакват го…

        И Говернал

да се измъкне сам успял,

защото заради Тристан

972 и той би бил заподозрян

за бягството… Все пак навреме

се сетил меча му да вземе.

Наставника си щом видял,

976 Тристан го мигом разпознал

и се зарадвал: та нали

тъй близки двамата били.

— Учителю мой, слава Богу,

980 избягах. Но тежи ми много,

че се с Изолда разделих.

Защо, Изолда, се спасих?

Как ще вървя по своя път,

984 щом тебе ще те изгорят.

Не, не. И аз ще избера

смъртта — за тебе ще умра.

— Не се отчайвайте, сеньор.

988 Мъчително е, няма спор.

Но ако в тъмния овраг,

обрасъл с буен храсталак,

и двамата се спотаим,

992 възможно е да доловим

какво минаващите тук

говорят си един на друг.

Ако кралицата ни млада

996 е вече хвърлена на клада,

ти с меч на коня полети

и за Изолда отмъсти.

Сеньор, осланяй се на мене.

1000 Дорде не бъдат умъртвени

онез, които с клевета

докараха я до смъртта,

аз няма нито миг да мигна.

1004 Ако случайно пък се стигне

дотам, че те убият, знай,

че туй ще е и моят край.

–А мечът ми къде е? — Ето,

1008 виж как блести му острието.

— Тогаз, каквото и да става,

страх само Бог ще ми внушава.

— Тристан, от днес ще бъде твоя

1012 и тази ризница: тя в боя

най-сигурно ще ти послужи.

— Не ми е нищо друго нужно

от този ден. Бих предпочел

1016 смъртта, ако до свойта цел

не стигна: тя да е спасена,

а подлеците умъртвени.“

— Не бързай! — рекъл Говернал —

1020 Бързакът стига до провал.

Моли се Господу да можеш,

без сам на риск да се изложиш,

да отмъстиш на подлеците.

1024 Сега Марк толкова сърдит е!

Нареждане издал е в двора

и в кралството (до всички хора)

при него да те заведат.

1028 В противен случай ще платят,

като увиснат на бесило.

А на кого не му е мило

за собствената му главица!

1032 Ако те хвърлят във тъмница,

кой дръзнал би да те избави

с риск себе си да злепостави?

Това дори е немислимо.

1036         Тъга, печал непоносима

Тристан довела до сълзи.

Дори злосторните врази

да го разкъсат на парчета,

1040 към своята Изолда клета

той тръгвал… Но го задържал

наставникът му Говернал.

 

        А в тоз момент Изолда плаче

1044 пред близката си смърт… Обаче

тя от вестител научава

как с ловък скок Тристан успява

да се измъкне от смъртта.

1048 „Ех, слава Богу! — мисли тя. —

Не ща да знам дали ония

негодници ще ме убият.“

        Ала злодеите и кралят

1052 разпоредили да не свалят

от нейните ръце въжето.

Кръв бликала от там, където

се врязвало в плътта й то.

1056 „Ах, Боже Господи, защо?…

След като те не са успели

да задържат Тристан, не е ли

туй знак, че подлеците може

1060 да пощадят и мен (дай Боже!)?

Аз сигурна съм, че джуджето

и тримата барони, дето

Марк подстрекават със съвети,

1064 от Бога триж ще са проклети

и смърт ги чака за отплата.“

        Щом Марк научил новината,

че племенникът му избягал,

1068 от гняв помръкнал и веднага

разпоредил да доведат

кралицата. Видял градът

Изолда с вързани ръце

1072 и никое добро сърце

на гледката не устояло:

„Кралице, кралството ни цяло

търпи страдания безмерни —

1076 говорели си нейни верни

придворни. — Всички те ценим

и се кълнем да отмъстим

на твойте пъклени палачи.

1080 Заради тях цял град днес плаче.

За всяко тяхно злодеяние

ги чака тежко наказание.“

        Изолда вече приближава

1084 до чакащата я жарава.

Но в миг сеньорът от Динан —

Динас, приятел на Тристан —

пред краля пада на колене:

1088 — Кралю мой, вслушайте се в мене!

Бидейки сенешал до днес,

аз предано ви служих с чест.

Във славното ви кралство няма

1092 човек (бил мъж той или дама),

от който да съм взел дори

пет незаслужени пари[39].

Кралю, Изолда пощадете,

1096 жесток към нея не бъдете!

Кралицата без съд не бива

да бъде изгорена жива.

В какво е нейната вина?

1100 Във мъка цялата страна

рискувате да потопите.

Сир, виждам ви, че се гневите

от факта, че не бе Тристан

1104 от хората ви задържан.

Той тайните пътеки знае

в деретата, в леса безкраен,

и всеки рид, и всеки брод.

1108 Нали от общ старинен род

сте двамата!… Не би могло

Тристан на вас да стори зло.

Но ако паднат му в ръцете

1112 бароните ви, запомнете,

че туй ще е беда за двора.

Ако един от мойте хора

от някой бъде изгорен

1116 или убит заради мен

без никаква вина, тогаз

ще се разправям с него аз,

дори въпросният нахал

1120 на седем кралства да е крал.

Сир, мене ще възнаградите,

ако Изолда пощадите[40].

        Но щом бароните злосторни

1124 го чули за кого говори,

се разтреперили от страх:

Тристан заплаха бил за тях.

Крал Марк Динас встрани отвел,

1128 в свети Томас[41] му се заклел,

че той единствен щял да съди

кралицата, че тя ще бъде

изпепелена този ден.

1132 Динас е стреснат, съкрушен…

Как да допусне смърт такава!

След миг се посъвзема, става

и, от покруса обладан,

1136 изрича: — Тръгвам за Динан,

кралю. Заклевам се и в Бога,

че този ужас аз не мога

изтрая: ни срещу пари

1140 и ценности, нито дори

срещу богатствата на Рим.

        И, свел глава, неутешим,

Динас жребеца си възсяда…

1144 До разгорялата се клада

стои Изолда. В адска врява

най-люти клетви се отправят

към краля и към подлеците.

1148 Не спират да текат сълзите

по нейното лице прекрасно.

Проблясва мантата й тясна,

обшита в злато, а косата

1152 почти достига до земята.

Кой, гледайки лика й мил

и блед, не би се нажалил

и просълзил при мисълта,

1156 че е на прага на смъртта.

        Живял в селцето Лансиен

прокаженикът клет Ивен:

недъгав мъж, човек руина.

1160 Та той, съпътстван от стотина

подобни нему — грозни, страшни —

поел по пътищата прашни

към двора, за да наблюдава

1164 туй, дето щяло там да става.

Ивен до краля се довлякъл

и му продумал с глас прегракнал:

— Сир, в правото си да решиш

1168 кралицата да изгориш,

ти си приготвил тази клада.

На грешниците тъй се пада.

Ала подобно наказание

1172 ще трае миг: плътта ще стане

на пепел, ще задуха вятър,

ще я разсее из полята

и край на всякакво мъчение.

1176 Аз имам друго предложение:

тъй да я пощадиш, че тя

да съжалява за смъртта;

щом е с позор и срам покрита,

1180 кралю, ще можеш да разчиташ

на всенародно одобрение.

Приемаш ли, сир, мойто мнение?

— Кажи ми как да го направя

1184 и никога не ще забравя

урока ти: със чисто злато

ще бъдеш награден богато —

отвърнал Марк озадачен.

1188 — Тогава — пак подел Ивен —

в съвета ми добре се вслушай:

при теб съм със стотина души,

другари мои, ей ги там.

1192 Предай, кралю, Изолда нам.

А щом тя стане наша, знай,

че няма как до по-лош край

да стигне някоя жена.

1196 Каква по-пъклена злина

от тази всеки ден и час

тя силната любовна страст

на сто мъже да утолява?

1200 Как в този ад се устоява?

До днес тя с тебе е живяла

в коприни, с почест и възхвала,

най-хубави вина е пила,

1204 безспирно се е веселила —

за нея дворът бил е рай.

На нас, прокажените, дай

Изолда, за да види тя

1208 какво е пълна нищета:

в колибите ни да се храни

не с някакви храни отбрани,

а в просешка паница бедна

1212 от милостинята поредна.

Щом види как живеем ние,

кралю, ще й се свят завие

и ще предпочете смъртта

1216 пред ужаса на бедността.

Така ще може най-добре

кралицата да разбере

вината си и тя ще страда

1220 за по-примамливата клада.

Марк го изслушва мълчаливо,

при своята жена отива,

но щом я хваща за ръката,

1224 тя казва: — Сир, на милостта ти

разчитам в този миг съдбовен.

Хвърли ме в буйните огньове.

        Но Марк я дава на Ивен,

1228 а той е заобиколен

от всичките страни със сто

прокажени мъже… Защо

в момента няма кой да чуе

1232 молбите й, плача й? Всуе!

От нийде никаква надежда…

Ивен, доволен, я отвежда

със свойте хора към морето,

1236 ала попадат там, където

Тристан очаква го да мине.

— Какво сега ще правиш, сине?

Та ето твоята любима —

1240 му казва Говернал. — Ах, има

лъч светъл, Боже, и за нас! —

възкликва той. — Изолда, аз

живота си за теб ще дам,

1244 тъй както ти за мен… А там

онези, дето те държат,

веднага нека си вървят

и тука да не се вестяват,

1248 че иначе ще съжаляват.

        След туй застава пред Ивен

и казва: — Тя остава с мен!

Щом доброволно не склониш,

1252 тогава ще се разделиш

с главата си. — Ивен си снема

наметката и дъх поема:

— Я патериците хванете

1256 и се със него разправете! —

на своите извиква той.

Прокажените скачат: кой

със патерица, кой с тояга,

1260 ядосан към Тристан посяга

и го обижда непристойно.

Ала Тристан стои спокойно:

с меч на тояга не отвръща,

1264 въздържа се и не обръща

внимание на зли обиди.

Но в този миг на помощ иде

наставникът, с кривак в ръката

1268 Ивен той удря по главата,

кръв руква… Някои твърдят,

че го убили, но грешат,

че всичко тъй се е развило.

1272 Берул единствен за мерило

взел истината, че Тристан

не търсил мъст от тази сган:

отрепки рицар не убива[42]

1276         А после тримата отиват

в леса край Мороа[43] и там

установяват се на стан,

като във замък укрепен,

1280 и всеки чувства се блажен,

щастлив и от любов пиян.

        А между другото Тристан

в стрелбата с лък отличен бил

1284 и току-що се бил сдобил

със лък и с две стрели, дарени

от Говернал… Гори зелени

преброжда ловкият ловец

1288 и забележи ли сърнец,

опъва мигом тетивата

и го поваля на земята.

След туй го вдига и на кон

1292 се връща в малкия заслон,

стъкмен с дебели, здрави клони,

отсечени със меч по склона,

Изолда пък листа е сбрала

1296 и пода е със тях застлала.

Готвач им става Говернал…

Ала без сол как би успял

да сготви той добър обяд?

1300         Отминалият вече ад

все тъй кралицата терзае,

и толкоз уморена тя е,

че на любимите гърди

1304 заспива, както и преди.

Отдадени на самотата,

ощастливени, вдън гората

те дълго време пребивават.

1308         А в тези дни какво ли става

с Фросен джуджето? Марк му бил

голяма тайна доверил

и при това на него само.

1312 Но надделяла глупостта му

и той на други я разкрил,

затуй с живота си платил.

Веднъж бароните видели,

1316 че си е пийнал и успели

да го накарат да признае

на краля тайната каква е.

„Барони, рекъл той, до днес

1320 държах на неговата чест;

и занапред ще е така.

Но щом и тримата сега

разпитвате ме, нека идем

1324 на Страшни брод[44] и там ще видим

един глог кичест, а в земята —

голяма дупка. И когато

аз пъхна си главата там,

1328 ще почна да говоря сам

за тайната му. Щом държите,

дорде над дупката стоите,

ще я научите и вие.

1332 Аз няма да ви я разкрия

направо.“ — И склонили те

на място да ги заведе,

а щом го бутнали в отвора,

1336 той взел на глога да говори:

„Чуй, глог, джуджето не греши!

Макар и крал, Марк е с уши

на кон[45]. Но казаното тук

1340 да си остане. Никой друг

не бива да го знае.“ Ето

как се изложило джуджето.

        Бароните веднъж се спрели

1344 при краля и не се стърпели

да му рекат: — Сир, знаем ние

туй, дето ваша милост крие.

— Това е дело на Фросен —

1348 през смях отвърнал Марк, решен

брътвежите му долни вече

да не търпи. Извадил меча

и се разправил със джуджето

1352 за радост на онези, дето

Фросен презрели за това,

че със предателски слова

Изолда и Тристан издал.

1356         А те остават с Говернал

за дълго време във гората;

Тристан се грижи за храната,

ловувайки в околността…

1360 Те радват се на любовта,

но често, дойде ли денят,

налага им се да сменят

предишния си стан за нов.

1364 Веднъж животът им суров

с отшелника Огрен ги среща

и той веднага се досеща

за миналото на Тристан.

1368 На патерицата опрян,

Огрен му казва: — Ах, сеньор,

Марк извести на своя двор,

че щял сто марки да даде,

1372 ако те някой отведе

при него. Всеки в Корнуел

тържествено се е заклел

да бъдеш, мъртъв или жив,

1376 предаден. Бог е милостив,

Тристан, към който прегрешава,

но за греха си съжалява

и повече не го повтаря.

1380         Тристан тогава отговаря:

— Отшелнико, щом любовта

обвързва ни, на нещо тя

дължи се: двамата сме пили

1384 омайващо любовно биле;

не е възможно да живее

без мене тя, и аз без нея.

        Огрен отвръща: — Кой ще смогне

1388 на мъртъв с нещо да помогне?

Защото, както всеки знае,

не се ли грешникът покае,

той мъртъв е. Без покаяние,

1392 очаквай само наказание.

        И за да им даде урок,

Огрен на не един пророк

или светец се позовава

1396 и неотклонно настоява

веднага да се разделят:

— Младежо, избери друг път!

— Не, изборът е вече сторен.

1400 В Изолда, моята изгора,

неизлечимо аз се влюбих,

спокойствие и сън изгубих.

Щом с нея съм, аз предпочитам

1404 като бездомник да се скитам,

да прося и да ям трева,

да ходя в дрипи, пред това,

което крал Отран[46] днес има.

1408 Раздялата е немислима.

        Изолда ту се изчервява,

ту бледа е… Тя умолява

отшелника Огрен смирено:

1412 — Ако Тристан обича мене

и него аз, това дължим

на елексир неустоим,

от който той и аз отпихме:

1416 сами беда си причинихме,

затуй и кралят ни изпъди.

— Дано Всевишният да бъде

със вас, покайте се така,

1420 че да ви пази! — Той с ръка

ги кани да се настанят

и ги задържа да преспят

в дома му… Идва пак денят,

1424 и пак потеглят те на път,

като избягват равнината.

Тристан ловува из гората

и от глиган или сърна

1428 нерядко готвят си храна.

Но хляб им липсва много често,

пък и това, че все се местят,

все по-мъчително им става.

1432         Когато кралят обявява,

че иска в своя двор Тристан,

цял Корнуел е завладян

от мъка… Ако някой видел

1436 беглеца, трябвало да иде

при краля, колкото се може

по-бързо, и да му доложи.

 

        За който иска да научи,

1440 че дресировката на куче

е често пъти много важна,

аз с пример тук ще го докажа.

Сеньори, сигурни бъдете,

1444 че кучето Хюсден, с което

Тристан ловува, равно няма:

красиво, пъргаво, голямо,

дресирано и все нащрек,

1448 и умно, сякаш е човек.

Но както вързано стояло

покрай донжона, то тъжало

безспир за господаря свой,

1452 надавало злокобен вой,

със нокти дращело земята

и не приемало храната,

която носели слугите.

1456 Не вярвам да не се смилите

при тази гледка. „Аз да бях —

си казвал всеки — мигом щях

да го отвържа; то вилнее,

1460 като че ли ще побеснее.“

Изглежда няма да се случи

да се намери друго куче,

което хем да е другар,

1464 хем страж на своя господар.

Нали и Соломон е смятал,

че най-добрият му приятел

е кучето му. Щом Тристан

1468 от стражите бил задържан,

от своята храна Хюсден

не хапвал нищо нощ и ден.

Защо ли Марк не позволи

1472 синджира му да се свали?

Уплашил се крал Марк, че бяс

щял да го хване, и тозчас

да го отвържат заповядал.

1476 Защо зарад Тристан да страда

и неговият спътник верен?

Пък и къде ще се намери

смел рицар, който със Тристан

1480 ще дръзне да дели мегдан!

— Сир — рекли тримата барони —

пуснете го. Щом то подгони

(да пази Бог!) един от нас

1484 или животно, значи бяс

го кара да налита толкоз,

а не че то изпитва болка

по господаря си, че бил

1488 изчезнал. — Марк се съгласил.

Народ се сбрал: един се качвал

на пейка, друг на стол — така че

да са далече от Хюсден.

1492 И всеки там бил убеден,

че бясно е. Щом се видяло

на свобода, то се провряло

между събралите се хора,

1496 без нищо никому да стори,

и се насочило, злочесто,

натам, където твърде често

Тристан бил, ала то открило

1500 следата и от жал завило

пред погледите на дошлите

да гледат. На Тристан следите

подушило то и веднага

1504 по тях се втурнало да бяга.

Изпърво минало оттам,

където той бил задържан

и съден. После с жалък лай

1508 промъкнало се то покрай

параклиса, във него влязло

и през прозореца излязло,

след като близо до олтара

1512 не си видяло господаря.

С отскоци слязло по скалата,

ала за жалост, в бързината,

то лапата си наранило.

1516 Но после бързо продължило

и душейки все тъй следата,

се приближило до гората,

където бил се подслонил

1520 Тристан. Хюсден се устремил

между дърветата дебели,

а тези, дето го следели,

били обхванати от жал

1524 и казали на своя крал:

— Да спрем, кралю. Кой знае где

туй куче ще ни отведе.

        И всеки вкъщи се прибрал…

1528 Хюсден свободен се видял

и тутакси поел на път.

От радостния лай лесът

сред тишината проехтял…

1532         Тристан, Изолда, Говернал

все по-отчетливо долавят,

че лаенето приближава.

Тристан си казва: „Според мен

1536 това е лаят на Хюсден“

и нервно дръпва тетивата.

Тревога свива им душата

и те оттеглят се назад

1540 от страх, че кралят в своя яд

ще ги убие на часа.

Но само на Хюсден гласа

дочуват. Малко след това

1544 разтърсва той пред тях глава,

опашка весело върти

от радост взорът му блести…

Та кой представа би си имал

1548 за радостта му несравнима?

Хюсден навярно би желал

с кралицата и с Говернал

възторга си да сподели.

1552 Но стреснат е Тристан: нали

в гората куче щом залае,

за криещите се това е

сигнал особено тревожен.

1556 — Защо чрез кучето ми, Боже,

това проклятие ни прати?

И тримата ще си изпатим…

Нали щом кралят ни открие,

1560 той сигурно ще ни убие:

я на бесило, я на клада!

Хюсден е с нас не за отрада,

а страх да ни внушава само.

1564 И жалко, че за верността му

ще трябва да му заплатим

със смърт, макар че ще скърбим.

А всъщност дружбата ни стара

1568 при нас в гората го докара.

Как да постъпя в този случай

с това добро и вярно куче?

— При всяко куче май така е,

1572 попадне ли на плячка, лае. —

отвръща му Изолда. — Тука

ще ти разкажа за поука

една история, която

1576 се случва на Артур в палата

в Уелс. Там горският пазач

бил превъзходен познавач

на кучетата и научил

1580 на хитрини и свойто куче.

Когато сръчният ловец

ударил със стрела сърнец,

сърнецът се опитал с бяг

1584 да се спаси, но нямал как,

защото кучето тъй умно

било, че плячката безшумно,

без лай, без вой то проследило

1588 и шеметно се устремило,

животното за да настигне.

        Тристан я слуша, без да мигне…

— Дано, мой мили, някой ден

1592 ти да приучиш и Хюсден

да може мигом да престане

да лае, щом животно хване.

За нас туй би било прекрасно!…

1596         Тристан разбира много ясно

какво е нужно да направи:

— Да ще Хюсден да се остави

да го дресирам да не лае!

1600 Аз предполагам, че това е

не чак тъй трудно постижимо,

пък и голяма нужда има

да го постегна още в тия

1604 най-близки дни. Да го убия

ще е мъчително за мен.

Но ако той в един момент

залае или пък завие,

1608 ще стане тъй, че всички ние

на смъртен риск ще се изложим.

От днес, каквото е възможно,

ще сторя. — И Тристан отива

1612 на лов, в шубраците се скрива

и стреля по един елен.

Но щом потича кръв, Хюсден

такъв неистов лай надава,

1616 че вече цялата дъбрава

започва силно да ечи.

Тристан го удря да мълчи

и в миг Хюсден се спотаява.

1620 Но тъкмо тръгват и тогава

Хюсден пролайва силно пак.

Тристан обаче знае как

със кучето да се заеме

1624 и ето че за месец време

го научава как да гони

без лай, през всичките сезони,

животни горски, птици диви

1628 в шубраци, в избуяли ниви.

Сега, в критичния момент,

тъй нужен е за тях Хюсден.

Щом хване той сърна игрива,

1632 умело в храстите я скрива,

ако пък някъде открие

друг дивеч, той ще го покрие

с трева или със шума стара

1636 и ще повика господаря[47].

        Сега, сеньори[48], бих желал

да кажа пак, че Говернал

с Изолда и Тристан все още

1640 прекарват свойте дни и нощи

в гората — в мъки и страдание.

За цялото им препитание

единствен дивечът остава…

1644 На хляб дори не се надяват.

И ако се събудят тук,

за вечерта те търсят друг

кът по-прикрит и по-потаен[49],

1648 та никой да не ги познае

и да не бъдат задържани,

напук на кралските закани.

        Тъй, в Мороа, те дълго време

1652 понасят смазващото бреме

на бегълци многострадални,

несретни, парцаливи, кални.

И всеки собствената болка

1656 забравя, като гледа колко

любимият до него страда.

Така ли, Боже, им се пада?

Кралицата се притеснява

1660 да не би той да съжалява,

че мъка й е причинил.

А пък Тристан, все по-унил,

живее в страх голям, че тя

1664 разкайва се за лудостта

да стигнат с краля до раздор

и да си навлече позор.

        Веднъж един от подлеците

1668 (дано им Бог почерни дните!),

един от тримата васали,

които бяха ги издали,

ловувал из околността.

1672 Той подценил опасността

за корнуелци: всеки знаел,

че из леса Тристан се шляел

и че щом някой там се весне,

1676 той на дърво ще го обеси.

Та Говернал през този ден

бил слязъл край поток студен,

безмълвно на брега стоял,

1680 дордето конят му пасял.

В туй време в ложе от листа,

в прегръдката на любовта,

Тристан с Изолда сладко спял,

1684 забравил своята печал.

Но лай на кучета нечакан

чул Говернал: из храсталака

те стръвно гонели елен.

1688 И тъкмо той, озадачен,

се питал кой ще е ловецът,

когато мярнал се подлецът,

за който стана дума вече.

1692 Той се показал отдалече,

но без оръженосец, сам.

Веднага Говернал натам

стремглаво коня си пришпорил,

1696 но той се спънал и съборил

ездача, който мигом станал

и зад едно дърво застанал

нащрек, в очакване да мине

1700 обреченият да загине.

Та кой съдбата би възпрял!

        Дордето чакал, Говернал

повтарял си, че би желал

1704 да изгори като парцал,

ако не му се удаде

заслуженото да даде

на този, който куп злини

1708 успял бе да им причини,

със риск да изгорят на клада.

И както Говернал в засада

стоял, клеветника изчакал,

1712 и с меч главата му отсякъл,

а после се отдалечил.

Ловците, със които бил

баронът, щом като открили

1716 трупа му, начаса решили,

че туй Тристан ще го е сторил.

Цял Корнуел сега говорел

за тоз барон обезглавен…[50]

1720 Народът бил като втрещен

от случилото се в гората

и ни един ловец нататък

не се решавал да ловува,

1724 защото всеки се страхувал

от меча на Тристан — дори

далеч от гъстите гори,

в поля, покрити с буйни ниви,

1728 или запуснати и диви.

Навън е топло. Спи Тристан

в укритието с под, застлан

с пласт жълти вехнещи листа.

1732 Как ще се радва на вестта,

че неговият смъртен враг

е проснат в близкия шубрак,

съвсем обезвреден сега.

1736 И тъй, с главата му в ръка,

пристига Говернал на кон

и здраво връзва я на клон.

Щом като вижда я, Тристан

1740 подскача и, като скован

от ужас, дълго тъй остава.

Но Говернал се приближава

и казва му: — Спокойно! С меча

1744 убих аз подлото човече,

съсякох смъртния ви враг.

        Тристан ликува: ето как

главата на подлеца пада;

1748 за него никаква пощада.

В страната всички се боят,

на всички вдъхва страх лесът,

не смее никой да припари,

1752 защото пълни господари

са там Изолда и Тристан.

Той, в примитивния си стан,

обзет от плам неустоим,

1756 си прави лък непогрешим,

на клон го тъй приспособява,

че всеки, който преминава,

да бъде на часа сразен.

1760 Щом лопатар или елен

до клона в горната му част

допре се, ударът тогаз

отгоре идва. И обратно…

1764 И затова съвсем понятно

нарича се „Непогрешим“[51].

Лъкът е тъй необходим

на тримата, за да ядат

1768 месо от дивеч: та лесът

туй само можел да предложи.

Те виждат ясно, че не може

да сложат залък хляб в устата.

1772 Как да излязат от гората!

Добре все пак, че с лов богат

те утоляват своя глад!

        Веднъж, през жътвеното лято,

1776 след Петдесетница, когато

росата пада призори

и птички сънните гори

събуждат, с меча си Тристан

1780 напуска своя горски стан,

Лъка Непогрешим отива

да види и в гората дива

ловува, но се случва зло,

1784 каквото друг не би могло

да сполети. Човек тогава

за собственото зло забравя,

щом гледа чуждото мъчение:

1788 в това намират утешение

които силно се обичат.

На колко мъки се обричат

Изолда и Тристан в гората!

1792 Историята им, която

Берул във книга е открил[52],

твърди, че никой не е бил

в плен на любов така гореща.

1796         Кралицата Тристан посреща

в потискащия летен зной

……………………………

— Какво се случи с тебе, мили?

1800 — Търчах по сур елен, та сили

не ми останаха в гърдите,

и ми тежат за сън очите;

едва добрах се до заслона.

1804         В колиба от листа и клони,

Изолда върху куп трева

отпуска своята глава,

без да си сваля облеклото.

1808 След нея и Тристан в леглото

също така облечен ляга

и меча помежду им слага.

На пръста на Изолда свети

1812 чист изумруд, ала ръцете

са й тъй слаби, че халката

едва не пада на земята.

Съвсем спокойно те си спят

1816 притиснали се гръд до гръд:

Тристан обхванал е с ръка

пленителната й снага,

а тя врата му е обвила

1820 с ръце и нежно се е свила

в обятията му. Та как

те да дадат по-явен знак,

че истинска любов опива

1824 душите им? Но те не сливат

в целувка своите уста.

Във спотаените листа

дори лек вятър не повява.

1828 Кос слънчев лъч се отразява

в изящния Изолдин лик

и той блести като светлик.

Така, сами, те в сън блажен

1832 щастливи спят. А този ден

в леса ловува Говернал.

        А той какво е преживял!

По-долу всеки ще научи

1836 какво зло щяло да се случи!

Един пазач в леса вървял,

клонака разпилян видял

и като тръгнал по следите,

1840 без труд открил къде били те.

Щом той ги разпознал, веднага

обратно втурнал се да бяга,

цял разтреперан, пребледнял.

1844 Неистов страх го завладял,

защото стане ли Тристан,

ще бъде мигом с меч заклан.

Защо ли тук той да остави

1848 главата си? Без да се бави,

бегом излязъл от гората.

        А в тоз момент върху тревата

възлюбените сладко спят.

1852 Две левги само ги делят

от двора… Откъде да знаят,

че може би им идва краят.

Пазачът несъмнено знае

1856 повелята на Марк каква е:

добра награда ще даде

на този, който предаде

Тристан. Пазачът затова

1860 към двора тича през глава,

а кралят вече е събрал

там дворцовия трибунал.

Пазачът по наклона слиза

1864 и тичешком в палата влиза.

Да не помислите, че той

там спрял за отдих и покой:

и дъх не щял да си поеме,

1868 за да не губи ценно време.

Щом в залата голяма влязъл

и кралят Марк го забелязал,

извикал го и го попитал:

1872 — Навярно ти до нас долиташ

със важна новина. Аз знам,

че си ловец и то голям,

и с кучетата гонки правиш.

1876 Ти тъжба ли ще ми представиш?

Защо така припрян изглеждаш?

Да нямаш сметки да уреждаш

със друг или пък негодуваш,

1880 че не ти дават да ловуваш

за дивеч в моята гора?

— Кралю, до двора се добрах

бегом и моля за внимание.

1884 Нали сте дали обещание

да наградите свръхдобре

човека, който разбере

къде Тристан се е укрил.

1888 Ако на място, с риск дори,

той да го залови не може,

пред вас за всичко да доложи.

Открих го. Истината вам

1892 говоря аз, защото знам,

че инак ме грози въжето.

Сир, нека идем там, където

Изолда и Тристан щастливо

1896 си спят спокойно в място диво.

Изтръпнах, като ги видях,

и тук веднага дотърчах.

        А кралят слуша и пухти,

1900 въздиша, ярост го гнети.

И пита: — Где са те? В кой кът?

— Прегърнали се, те лежат

в гората под заслон от клони.

1904 Кралю, вземете своя кон и

да тръгваме. Да отмъстите!

Ако от мъст се въздържите,

то ще е знак, че крал без чест

1908 владее кралството ни днес.

— Веднага тръгвай ти оттук! —

отвръща Марк. — На никой друг

ни дума! Има кръстопът

1912 при гробището, гдето спят

покойните, край Кръст червен.

Ще ме изчакаш там. От мен

сребро и злато ще получиш,

1916 щом замисълът ни сполучи.

        Тъй станало… Бог го убил

тоз, който си е наумил

Тристан на смърт да обрече!

1920 Да бе си траял, вярвам, че

не би умрял в позор и срам

(куп случаи такива знам).

        Марк на придворните си казал:

1924 — Аз тръгвам. Да не е излязъл

сега след мене някой друг!

Нареждам да стоите тук.

— Не бива тъй, кралю, сега

1928 не е хич време за шега.

Без свита и извън палата!

Лъжец ли с новина чудата

успя ума ви да замае?

1932 — Не, нищо ново аз не зная —

отвръща Марк. — Но този ден

една девица среща с мен

желае и по таз причина

1936 на кон самичък ще замина.

— Как тъй ще тръгнете самин?

Нали Катон на своя син

заръчал да не ходи сам!

1940 — Аз на Катон съвета знам,

но оставете Марк да прави

това, което му се нрави.

        На своя кон, запасал меча,

1944 готов е Марк да тръгва вече;

той все така е обладан

от страшна ярост, че Тристан

съпругата му е отнел.

1948 И затова се е заклел

сам с меча си да ги убие,

ако ги някъде открие.

И въпреки че съжалява

1952 за случката, Марк продължава

напред, защото иска мъст.

Когато стига онзи кръст,

където горският го чака,

1956 те тръгват по пътека пряка

през гъстата гора. Вървял

отзад ядосаният крал

и размишлявал, с меч в ръка,

1960 че само мечът досега

единствен верен му е бил,

с когото и да е дружил.

А ако се Тристан събуди,

1964 туй несъмнено ще принуди

в двубой Марк с него да се мери

и там смъртта си ще намери

един от тях… Крал Марк дори

1968 готов бил трижди да дари

пазача, тоз човек без срам,

ако по-бързо идат там.

И ето, че те стигат близо

1972 до горския заслон; Марк слиза

от своя як гасконски кон,

привързва го на сведен клон,

след туй придвижват се, дордето

1976 откриват мястото, където

очаквал да ги свари кралят.

За малко спират и той сваля

набързо връхните одежди

1980 (без тях дваж по-добре изглежда

прекрасното му стройно тяло).

Ала сърцето му, преляло

от гняв, го кара меч да вземе,

1984 готов смъртта си да приеме,

ако не бъдат умъртвени

онези влюбени презрени.

Не влязъл още, Марк поглежда

1988 към горския и му нарежда

вън да изчака дотогава,

дордето той се с тях разправя.

Преди да се нахвърли гневно

1992 на двамата, обзет от ревност,

десницата му отмалява…

И слава Богу, че тъй става,

защото кралят вижда как

1996 и двамата лежат все пак

един от друг на разстояние

и всеки — в свое одеяние;

краката им не са се сплели,

2000 не са се устните им слели,

а помежду им меч лежи.

Ах, колко щеше да тежи

убийството на съвестта му.

2004 В объркването си голямо

Марк сам въпроси си задава:

„Какво ли, Боже, ми остава

да сторя, след като видях,

2008 че има меч помежду тях?

Да ги убия ли или

да ги помилвам? Та нали

ако горят от страст, аз щях

2012 сега да ги открия в грях.

От колко време са в леса,

а ето, че и днес не са

прегърнати в тревата голи.

2016 Ако те мамят ме, защо ли

ще слагат помежду си меча.

Сега си давам сметка вече,

че не бушува скверна страст

2020 в сърцата им. Защо тогаз

да ги събуждам? Нека спят.

Ако захванем бой, градът

какво ли после ще разправя!

2024 По-хубаво е да оставя

следа, че докато са спели,

минаващи са ги видели

и че ни аз, ни някой друг

2028 не е дошъл нарочно тук

да вдигне срещу тях ръка.

На пръста й блести халка

венчална. Дадох й я аз

2032 за сватбата и тя тогаз

с халка подобна ме дари

(аз нося я и днес дори).

Защо не разменя халките?

2036 Я виж, на слънцето лъчите

така й падат на лицето,

че ще го изгорят. Ах, ето

ирландските ми ръкавици,

2040 които моята кралица

ми подари; ще ги поставя

така, че сянка да й правят.

Освен това ще взема меча,

2044 с който Тристан Морхолт съсече.“

        Със всичко Марк се лесно справя:

той ръкавиците поставя

тъй, че да спират топлината,

2048 набързо снема й халката

от отънелия й пръст,

а след това със жест чевръст

прибира меча на Тристан

2052 и своя меч поставя там.

Решава кралят този път

да ги остави да си спят[53].

Излиза бързо от заслона

2056 и горския пазач прогонва,

преди на коня си да скочи

и към града да се насочи.

Мнозина питат го във двора

2060 къде е бил, какво е сторил,

но кралят нищо не признава

и обяснения не дава.

        Но нека идем пак в гората

2064 да видим спящите в тревата:

кралицата сънува как

сред кичестия храсталак

в богата шатра тя живее,

2068 ала два лъва срещу нея

се втурват да я изядат;

тя мъчи се за кой ли път

да се спаси от зверовете,

2072 но те я хапят по ръцете.

Изолда се съпротивлява,

в съня си силен вик надава

и ръкавиците, и двете,

2076 й падат право на лицето.

От този вик Тристан се буди

и, стреснат, вместо да се чуди,

той скача мигом на крака

2080 и хваща меча във ръка,

поглежда го и чак тогава

на краля меча разпознава.

Изолда вижда със почуда,

2084 че не халката с изумруда

блести на пръста й, а тая,

която дала бе на краля,

и изпищява: — Боже мой,

2088 нима чак тук е идвал той?

— Наистина. Туй означава,

че изход друг не ни остава

освен далече да вървим.

2092 При този наш грях непростим

защо не ни е Марк убил?

Защо ли той е разменил

и мечовете? — Колко странно!

2096 — Да бягаме, дорде е рано!

Ако Марк сам е бил, когато

съгледал ни е, той в палата

ще се е върнал за подкрепа.

2100 Да чакаме ли смърт нелепа

или да бягаме в Уелс?

Аз бягството бих предпочел.

        Тогава тъкмо се задал

2104 наставникът му Говернал

и мигом тяхното смущение

го хвърлило в недоумение.

Тристан накратко обяснил:

2108 — Изглежда кралят тук е бил

и още докато сме спели,

халката на Изолда взел и

на нея своята оставил.

2112 И с мечовете тъй направил.

Крои ни нещо, но не знам

какво. Той явно бил е сам

и е решил да иде в двора

2116 да вземе свои верни хора,

които да ни изгорят

пред сбралите се, та градът

на всичко да е ням свидетел,

2120 а после топлата ни пепел

от вятъра да е отвята…

Да бягаме извън гората:

щом като Марк е разярен,

2124 не бива да стоим и ден.

        Единствен изход им остава:

да тръгват… Бързо преминават

Моройската гора със цел

2128 да стигнат рано до Уелс.

Каква безмерна тегота

им бе донесла любовта:

едно безкрайно изтощение

2132 след три години на мъчение[54].

        Аз споменах ви, че те пили

магическо любовно биле.

Ала кажете ми кой знае

2136 доколко силата му трае?

Изолдината майка само

е знаела способността му.

За Марк и за Изолда тя

2140 била приготвила сместа

и билките така сварила,

че тяхната любовна сила

до три години[55] да не спира

2144 да действа, но от елексира,

от силна жажда обладан,

за зла беда пил и Тристан

и любовта им оттогава

2148 от ден на ден по-силна става.

        Но ето, че дошъл денят,

когато трябвало да спрат

да действат билките… Тристан

2152 взел кожения си колчан,

елен съгледал и стрелата

улучила го в миг в краката.

Раненият елен по склона

2156 побягнал и Тристан го гонил,

чак докато се свечерило.

Ала на тайнственото биле

въздействието тъкмо спряло.

2160 Тристан със цялото си тяло

усетил силно притеснение

и рекъл си: „Какво мъчение

търпях през тези три години,

2164 о, Господи! И ден не мина,

без да се мъча в плен на тази

фатална, пагубна зараза.

С барони вече не се срещам

2168 и ни за рицарството се сещам,

нито за меч и скъпи кожи.

Навярно кралят, мили Боже,

все още щеше да ме тачи,

2172 ако не бях по този начин

постъпил с него — с моя вуйчо.

Днес щях на рицарство да уча

стотина синове най-лични

2176 и можех в боеве епични

с меч храбро да се подвизавам,

печелейки богатства, слава.

Аз на кралицата, горката,

2180 колиба отредих в гората,

а не дворец и вярна свита,

не зали, с мрамор скъп покрити.

За всичко аз виновен бях[56].

2184 Прости ми, Боже, този грях

и дай ми сила тъй да сторя,

че пак да се завърне в двора

кралицата и най-подир

2188 да заживее с краля в мир.

За него тя се е венчала,

обет за вярност му е дала,

тъй както римският закон

2192 изисква — пред олтар и трон.“

        Така, на своя лък опрян,

дълбоко кае се Тристан

за непростимата вина,

2196 че Марк със своята жена,

уви, за срам и за позор,

е стигал често до раздор

и щял да я убие даже.

2200         А пък сега ще ви разкажа

как пред Тристан, със смут в душата,

        Изолда, легнала в тревата,

се вайка: — Ех, какво направи,

2204 нещастнице? Та ти остави

богатство и слуги в палата,

за да живееш сред гората

като последната слугиня.

2208 Кралица бях, сега — робиня…

Честта и ранга си затрих,

от билето когато пих

при странстването по море.

2212 Ако дълга си по-добре

бе изпълнявала Бранжиен,

тя можеше поне на мен

да ми напомни да не пия.

2216 Сега аз щях да съм с ония

рояк госпожици придворни

в покои пищни и просторни

и сигурно на всяка бих

2220 намерила добър жених

и бих ги задомила вече.

На колко скръб ни ти обрече

Бранжиен! Едва ли би могло

2224 да има по-голямо зло[57]

— Кралице, неразумни бяхме

и младостта си пропиляхме —

отвръща той. — Беда се случи…

2228 Кой би могъл да ни научи

как да постигнем помирение

и да получим опрощение?

Дано пред Марк едно признание,

2232 че нито с думи, ни с деяние

не сме засегнали честта му,

го убеди, че има само

приятелство помежду нас.

2236 Да дръзне рицар в този час

(бил той в Дюрхам или в Лидан[58])

да претендира, че Тристан

е Марк измамил, той тогава

2240 със меча ми ще се разправя.

Ако на тебе Марк прости,

тогава кралските врати

биха могли да се отворят

2244 за мене също… Влязъл в двора,

аз ще му служа в мир и в бой

и воин по-безстрашен той

не би могъл да си наеме.

2248 Но ако кралят теб приеме,

а мен реши да ме отпрати,

чак във Фризийските палати[59]

ще се оттегля с Говернал.

2252 Бих и в Британия живял…

Не бих желал, кралице моя,

раздяла с тебе, ако тоя

тормоз не бяхме преживели

2256 сред тези чужди нам предели.

Къде ни любовта докара!

Ако не беше таз отвара,

ти щеше да си с Марк в палата

2260 щастлива, тачена, богата.

Къде, Изолда, да вървим?

— На Господ да благодарим,

сеньор, че толкова държите

2264 с греха си да се разделите.

Нали си спомняте Огрен,

отшелника, и онзи ден,

когато с проповеди свети

2268 и с най-приятелски съвети

прие ни в своята обител.

Да идем със души открити

при него, мили, за съвет.

2272 Той ще ни каже ред по ред

как със достойнство и със чест

да заживеем в мир от днес.

        След всичко туй, с въздишка лека

2276 Тристан й отговорил: — Нека

при него тази вечер идем

или пък утре. Ще го видим,

ще поговорим, за да можем

2280 в писмо до краля да изложим

какво е нашето желание.

— Едно-едничко упование

за нас остава, мили мой:

2284 да молим Бога. Само той

ще ни помогне в този час.

И те поемат път тогаз

накъм отшелника Огрен,

2288 откриват го задълбочен

в това, което си чете.

        С поклон го поздравяват те,

в параклиса ги той въвежда

2292 и свойски казва им: — Изглежда,

че любовта, страдалци мили,

отнема сетните ви сили

и все така ще ви терзае.

2296 А колко би могло да трае

това безумно изтезание?

Дошъл е ден за разкаяние.

        Тристан отвръща му тогава:

2300 — Съдбата ни била такава…

Таз лудост всеки ден и час

от три години мъчи нас.

Ако предложите решение

2304 да се постигне помирение

между кралицата и краля,

аз всичко мога да прежаля

и да потърся препитание

2308 във Лонуа[60] или в Британия.

Но ако вуйчо ми склони

тук да дочакам старини,

в небето се заклевам днес,

2312 че вечно ще му служа с чест,

ще бъда верен и усърден…

Велик е Марк, и милосърден.

……………………………

2316 Аз вече всичко ви признах.

Съвет ни дайте, отче скъпи,

и според него ще постъпим.

        Какво се случва по-нататък:

2320 през плач кралицата, горката,

застава мигом на колене

и проговаря примирено:

— О, отче, милост проявете

2324 към мен и с Марк ме помирете.

От днес до сетния си час

не бих си позволила аз

подобна лудост. Туй обаче

2328 във случая съвсем не значи,

че грижейки се за честта си,

пожертвала бих любовта си.

Аз все така ще го обичам;

2332 и без туй времето изтича

и с него — нашето влечение[61].

        Огрен я слуша с умиление

и се обръща пак към Бога:

2336 — Сполайти, Господи, че мога

да чуя, може би накрая

на дните си, как те се каят

пред мен за сторения грях.

2340 И аз се моля зарад тях.

Изолда, чуй ме, чуй, Тристан,

отшелника: той е призван

за вас днес всичко да направи,

2344 от лудостта да ви избави.

Ако изпадне в грях веднъж

една жена със някой мъж

и след това се разделят

2348 със разкаяние, грехът

от Бог ще бъде опростен.

Тристан, вземи съвет от мен,

Изолда, чуйте моя план,

2352 ще поизлъжем ний без свян,

ако това ви оправдава

и от позор ви отървава…

И да си изкривим душите,

2356 нали смекчаваме бедите[62].

Ще пратим в Лансиен послание

до Марк; ще почнем с пожелание

за много здраве и сполука.

2360 Ще пишем, че сега сте тука,

в гората под заслон от клони,

че ако Марк все пак е склонен

кралицата да приюти

2364 и за греха да й прости,

ти също би се върнал в двора,

Тристан. И доблестните хора

не ще говорят, че у вас

2368 е имало престъпна страст.

Но ако Марк не убедиш,

знай, на въжето ще висиш.

Ако е нужно да се биеш,

2372 ти можеш всеки да надвиеш,

затуй такъв съвет ти давам,

той и на Марк честта спасява.

Когато кралят заповяда

2376 да ви изпепелят на клада,

джуджето, както е известно,

не пожела да има честно

и безпристрастно правосъдие.

2380 Но Бог решил бе с вас да бъде

и от смъртта да ви избави

(че ако той ви изостави,

кой би протегнал вам ръка[63]?).

2384 Ти скочи в бездната така,

че никъде, дори и в Рим,

не ще намериш ни един

на скок такъв да се реши.

2388 Страхът ли ти крила приши?

Ти и Изолда отърва

от явна смърт и след това

подслон намерихте в гората.

2392 Ти беше я довел в палата

при Марк за негова съпруга.

Не вярвам твоята услуга

да е потънала в забрава:

2396 добрите спомени остават

(годежът стана в Лансиен).

Било би подло, според мен,

ако не беше й навреме

2400 помогнал… Ако Марк приеме

това ви искрено признание,

то нека стане достояние

на мало и голямо в двора

2404 и нека Марк пред всички хора

посрещне своята жена

като кралица в таз страна.

И ти тогава ще склониш

2408 на служба в двора да стоиш.

Но ако Марк не е съгласен,

тогава изходът е ясен:

морето сам ще прекосиш,

2412 в друг двор ще се установиш,

при някой друг достоен крал.

— Съгласен съм, но бих желал,

сеньор Огрен, да се добави

2416 и друго. Марк ме злепостави

и иска моята глава.

Как да му вярвам! Затова

нека на оня Кръст червен,

2420 крал Марк да закачи за мен

писмо и най-категорично

да изрази какво той лично

предвижда. И тогава само

2424 повярвал бих в готовността му

да се сдобрим (днес Марк не бива

да знае где се аз укривам).

Печат ще сложа най-накрая

2428 и Vale[64] според обичая.

        И без да губи миг, Огрен

перо, мастило, пергамент

веднага взема и съставя

2432 писмото. След това поставя

печата, на Тристан го дава

и казва: — Ето го. Остава

добре да преценим сега

2436 кой да отиде на ръка

на краля да го предостави…

— С това аз мога да се справя.

— Не, не! — Защо? Прекрасно знам

2440 по кой път стига се дотам.

А докато се върна аз,

Изолда нека бъде с вас.

Изолда, щом стъмни се вън

2444 и Марк приготви се за сън,

ще тръгна с Говернал на кон.

Преди града се спуска склон;

върху гористия превал

2448 ще спра, ще дам на Говернал

жребеца си — да чака там,

а аз пешком ще сляза сам.

        Така и сторили. Когато

2452 нощта прихлупила гората,

поели двамата на път.

Вървели, докато градът

Лансин се малко провидял.

2456 Там спрял да чака Говернал,

а пък Тристан сам продължил.

Щом до палата приближил,

избегнал стражата изкусно

2460 и в зейналия ров се спуснал,

преминал бързо през портала

и под прозореца на краля

застанал и извикал тихо

2464 (че множество придворни биха

излезли при по-силен глас):

— Кой буди ме в тъй ранен час?

Защо е толкова припрян?

2468 — Сир, името ми е Тристан.

Дойдох с писмо до вас и ето:

на рамката е писъмцето.

Тук повече не ще остана…

2472         И по обратния път хванал.

Но Марк извикал му веднага:

— Недей, мой племеннико, бяга!

        Ала Тристан си продължил

2476 и не след дълго вече бил

при Говернал, своя наставник,

който очаквал го отдавна

и рекъл му: — Какво направи?

2480 Да тръгваме, без да се бавим!

        И тръгнали, но не по преки,

а по обходните пътеки,

и при настъпващата вечер

2484 те приближавали се вече

до ермитажа на Огрен.

А през изминалия ден

отшелникът все молел Бога

2488 Тристан и Говернал да могат

по-скоро там да се завърнат…

И се зарадвал, щом ги зърнал.

А колко се безпокояла

2492 Изолда! Тя и миг не спряла

сълзи да рони. Щом пристигат,

накъм Тристан тя поглед вдига

да разбере какво е сторил,

2496 дали със краля е говорил:

— Тристан, любими мой, кажи ни

пътуването как премина.

        Тристан подробно им разказал

2500 как там пристигнал и как влязъл

и как на Марк писмото дал,

как кралят с нищо не успял

да го позадържи във двора.

2504 Огрен подел: — Ти, Боже, стори

такава добрина. Сполай

за всичко! Ти, младежо, знай,

че скоро Марк писмо ще прати.

2508         Когато слязъл на земята,

Тристан встрани лъка оставил

и поприседнал… Оттогава

в параклисчето на Огрен

2512 вест чакали те ден след ден.

        Марк капелана призовава,

в ръцете му писмото дава,

а той пък, щом печата сваля,

2516 открива, че Тристан до краля

изпраща най-учтив привет,

чете писмото ред по ред

и цялото му съдържание

2520 на Марк предава[65]. Той с внимание

го слуша, радост го обзима,

че със съпругата любима

ще бъде пак. И най-напред

2524 събира кралския съвет,

за да реши какво да стори:

— Получих туй писмо, сеньори.

Изслушайте го и тогава,

2528 както дългът ви повелява,

кажете що да правя аз.

        Пръв взема думата Динас:

— Сеньори, чуйте, разсъдете

2532 и мнението си кажете.

Дадете ли добра идея,

ще се съобразим със нея.

Писмото току-що дошло е…

2536 Да чуем най-напред какво е

конкретното му съдържание,

а след надлежно тълкувание

становището си кажете

2540 и смислен изход предложете,

че необмисленото мнение

ще е за краля оскърбление.

Очаква той добър съвет

2544 от нас. — Бароните в ответ

му рекли: — Прочети каквото

написано е във писмото.

        С писмо в ръцете капеланът

2548 пред целия съвет застанал

и почнал с нужното старание:

— Ще ви помоля за внимание.

Това писмо е от Тристан.

2552 На нашия съвет отбран

той поздрави сърдечни праща.

Но чуйте точно как подхваща:

„Кралю мой, колко време мина

2556 откак ирландската княгиня

Изолда стана ти жена?

Аз бях във нейната страна,

с меч остър дракона убих

2560 и двора им от зло спасих.

Затуй и бях възнаграден:

Изолда трябваше за мен

да се сгоди. Но аз реших,

2564 че си по-подходящ жених

и по-добре е да я вземеш

ти за жена. Известно време

живя в любов с Изолда ти.

2568 Ала интриги, клевети,

кралю, отровиха ви дните.

С меч ще втълпя на подлеците,

че няма никаква вина

2572 към вас, сир, вашата жена.

Кълна се, че до тоя ден

не е тя имала към мен,

ни аз към нея долна страст.

2576 Ако не вярвате, тогаз

издайте против мен присъда:

срещу бароните да бъда

изправен, та със меч, пред двора,

2580 аз сам да излича позора.

Кралю, ти беше разгневен

и заповяда ведно с мен

Изолда да гори на клада.

2584 Но Господ ни дари пощада:

аз, вуйчо, скочих от скалата

и си спасих така главата.

И тя от смърт се отърва

2588 (хвала на Бога за това!).

Кой би изтъкнал основание,

кой би намерил оправдание,

ако бе изгорена тя?

2592 Ти, сир, се съгласи сганта

с Изолда да се забавлява.

Аз длъжен бях да я избавя…

И оттогава сме в гората.

2596 Ти разгласи навред в страната

веднага да ни доведат,

голяма клада да стъкмят,

та в огъня да изгорим…

2600 Сир, със Изолда се сдобри

и аз ще съм за своя крал

най-преданият му васал.

Не се ли съгласиш, тогава

2604 единствен изход ми остава:

да ида в край отдалечен,

отвъд морето, и за мен

тук да не чуят нивга вест.

2608 Сир, обсъди въпроса днес

с бароните… Не мога тая

потискаща среда изтрая:

ако се с теб не помирим,

2612 тогаз с Изолда ще вървим

в Ирландия и по закон

тя ще заеме своя трон.“

        И капеланът най-подир

2616 добавя: — Туй е всичко, сир.

Които се били събрали

при Марк, от чутото разбрали,

че сигурно ще се наложи

2620 зарад Изолда (не дай Боже!)

меч да кръстосат със Тристан.

— Кралю, ти с нея си венчан —

му рекли те. — Вземи я пак.

2624 Та само някакъв глупак

могъл би да твърди, че тя

ви е засегнала честта.

А пък Тристан да заминава

2628 за Гавоа[66], да проявява

там храбростта си във войната

с Шотландия. Едва когато

със своя меч покаже той,

2632 че е наистина герой,

обратно призови го ти.

Но засега му извести

с писмо веднага тук в палата

2636 той да ти доведе жената

и тя при тебе да остане.

        И Марк отсякъл: — Капелане,

веднага напиши писмото

2640 и му го изпрати, защото

тъй бързо дните си отиват,

а моята жена красива

тъжи сега. В каква нерадост

2644 тя изживява свойта младост!

Предай им поздрави от мен

и там на оня Кръст червен

сложи писмото! — Много точно

2648 изпълнил капеланът срочно

повелята на своя крал.

        През тази нощ Тристан не спал:

с писмо в ръка, по месечина,

2652 той Бялата поляна минал

и го занесъл на Огрен.

А той прочел го, впечатлен

от благородството, което

2656 изпълвало на Марк сърцето:

той, значи, смята за добре

Изолда да си прибере.

В писмото давал указание

2660 кога и как това да стане.

От съпричастност обладан,

Огрен окуражил Тристан:

— Младежо, радвай се, защото

2664 Марк отговаря на писмото,

че ще живее занапред

с кралицата. Такъв съвет

му дали неговите хора.

2668 Но теб той не приема в двора:

в далечна някоя страна

да си вървял и при война

да подкрепиш друг някой крал.

2672 А след година-две той щял

на тебе също да предложи

да се завърнеш. Марк ще може

при Страшни брод подир два дена

2676         (и срещата е уточнена)

Изолда да приеме. Там

ще му я предадеш ти сам.

Във отговора друго няма.

2680         Тристан възкликнал: — Ах, голяма

тъга душата ми обзима!

Раздяла ни грози, любима,

но тъй съдбата е решила.

2684 Не ще забравя нивга, мила,

как страда ти заради мен,

затуй кълна се в този ден,

че и при мир и при война,

2688 в която и да съм страна,

от мен ще получаваш вест.

И аз не ще съм тъй злочест,

ако, каквото и да правиш,

2692 любимия си не забравиш,

ако и ти писма ми пишеш.

        Изолда тягостно въздиша:

— О, чуй молбата ми, любими,

2696 като заложник остави ми

в палата кучето Хюсден.

Когато бъде то до мен,

за тебе ще си мисля аз

2700 и всеки мой печален час

в час радостен ще се превръща.

Аз кучето ти ще обгръщам

с такива грижи и внимание,

2704 каквито никое създание

до днешен ден не е познало;

на него ще отдам изцяло

най-свидното си в този свят[67]

2708 Вземи тоз пръстен със печат

и непрестанно го носи,

ръката ти за да краси.

Ако вестител пратиш, нека

2712 покаже го, та на човека

веднага вяра да му хвана.

И нито кралската забрана,

ни волята на други хора

2716 тогаз не ще ме спрат да сторя

каквото той ми повели,

без притеснение дали

не се на укори излагам,

2720 щом туй честта ми не засяга.

Тристан, аз много те обичам

и в нашата любов се вричам.

Ще ми оставиш ли Хюсден?

2724 — Да, мила. Туй ще е от мен

за обичта ни скъп залог.

И нека да ни пази Бог!

А пък кралицата добавя:

2728 — Щом мой ще е Хюсден, тогава

твой нека бъде моят пръстен!

Изолда сваля го чевръсто

и го на пръста му надява;

2732 и толкоз хубаво им става,

че се целуват един друг.

        А в този миг Огрен оттук

отива в Мон[68] — прекрасен град,

2736 на стоки разни пребогат.

Оттам купува облекло,

каквото рядко би могло

да се намери: кожи ценни,

2740 бельо, копринени премени,

обувки, шапка, ръкавици…

Жребец със златна амуниция

намира за Изолда той

2744 и всички стоки плаща в брой.

        Цял Корнуел е известѐн,

че Марк в уречения ден

с Изолда ще се помирява

2748 и че при Страшни брод ще става

сдобряването със жена му.

А благородниците само

туй чакат: те на тържеството

2752 се стягат да вървят, защото

Изолда тачат и обичат.

И всички почват да се стичат

към Страшни брод. Със изключение

2756 на тримата: тях изкупление,

заслужено, не ги подмина:

един от тях от лък загина,

а другите двамина бяха

2760 с меч повалени и умряха;

дори пазачът не избяга

от свойта смърт: с една тояга

от Перинис след кратък бой

2764 сред храстите убит бе той.

Тъй Бог реши да отмъсти

на четирима подлеци[69]

        Така, в уречения ден,

2768 от свитата си придружен,

на кон пристига Марк, напет,

а по поляната навред

се виждат шатрите просторни

2772 на всички негови придворни:

за всекиго там място има.

        Тристан със своята любима

към шатрите се приближава

2776 и лесно краля разпознава.

Понеже той изпитва страх,

че Марк за сторения грях

дори да го убие може,

2780 желязна ризница е сложил

под дрехите — да го предпазва.

Той пътьом на Изолда казва:

— Кралице, давам ви Хюсден.

2784 Обичайте го, както мен,

и непрестанно се грижете

за него… Ах, Изолда, ето

Марк и придворните барони,

2788 и рицари, и много воини.

След малко ще се приближим

и няма как да продължим

да разговаряме така.

2792 Затуй ви казвам отсега:

щом вест ви пратя, ще ви моля

да действате по мойта воля.

— Тристан, аз вярвам в любовта ви.

2796 Но ако някой се представи

и пръстена не ми покаже,

тогаз, каквото ще да каже,

аз няма да му хвана вяра.

2800 А пръстенът ще ме накара,

каквото и да се изправи

пред мен (дори стени най-здрави),

да сторя онова, което

2804 поискало ти е сърцето.

— Да ти помага Бог! — отвръща

Тристан и нежно я прегръща.

А тя подхваща пак с копнеж:

2808 — Ти[70], мили, ще ме предадеш

след мъничко на Марк в ръцете:

тъй на отшелника съветът

(комуто дълги дни желая)

2812 ще се осъществи накрая.

Но за едно те моля аз,

стой в кралството до онзи час,

когато ще се разбере

2816 дали достатъчно добре

държи се кралят спрямо мен.

Любими, в този тъжен ден,

когато ида във палата

2820 при Марк, ти се върни в гората

при горския пазач Ори.

Спомни си нощите добри,

когато двамата там спахме,

2824 и колко с теб щастливи бяхме[71]!

Дано се всичко нареди

така добре като преди!

За тримата злодеи знай,

2828 че чака ги заслужен край —

три трупа на земята прашна…

Какво, че гледката е страшна,

те трябва в ада горят!

2832 Ти при Ори във онзи кът

ще имаш най-добър подслон.

Ще идва Перинис на кон

от мене вести да ти носи.

2836 Любими мой Тристан, дано си

навек под божия закрила!

— Не се боя от нищо, мила.

Но ако някой теб обиди,

2840 ̀той няма светъл ден да види.

— Благодаря ти за това,

Тристан, От твоите слова

ми става леко на душата.

2844         Промушвайки се през тълпата,

те приближават се до краля;

Марк пръв напредва, без да сваля

надменния си взор, познат

2848 на всички в двора. Изотзад

е сенешалът от Динан.

        А междувременно Тристан,

повел Изолдиния кон,

2852 пред Марк застава и с поклон

му казва: — Връщам ти жената,

кралю. Едва ли във страната

по-доблестна съпруга има.

2856 Тя е едно неоценимо

богатство. Разреши ми, сир,

с меч да докажа най-подир

пред твоя двор, че между мене

2860 и нея нищо непочтено

не се е случило до днес.

Кралю, кълна се в свойта чест,

че някой ни наклевети

2864 и на лъжи повярва ти.

Ако се проваля, на клада!

Но прав ли съм, глави ще падат.

Кралю, при теб ли да остана

2868 или към Лонуа да хвана?

        Баронът от Линколн, Андре[72],

на краля казва: — По-добре

ти в двора да го задържиш:

2872 така врага си ще страшиш.

        Не е Марк вече непреклонен,

от неговия гняв и помен

не е останал. Марк тогава

2876 Изолда при Динас оставя,

с Тристан се след това отделя

и нещо важно му споделя.

А сенешалът е известен

2880 като достоен, искрен, честен.

Той отзовава се веднага

и на кралицата помага,

за да свали от своя стан

2884 тя своя шал златотъкан.

Под него туника красива

отчасти роклята й скрива,

а наметало — в сърма, в злато —

2888 стои й сякаш е излято

(Огрен съвсем не чувства жал,

че толкова пари е дал).

Динас ту в русите коси,

2892 ту в светлосивите очи

заглежда се и се шегува.

Но от това пък негодуват

бароните проклети (нека

2896 измъчва ги съдба нелека!).

Те казват му: — Кралю, в измяна

Изолда бе заподозряна.

Отстъпите ли този път

2900 и те отново се сберат,

това ще бъде поощрение

за стореното прегрешение.

Той трябва да върви в чужбина.

2904 И ако до една година

Изолдиното поведение

не породи у вас съмнение,

едва тогава го върнете.

2908 — Ще следвам вашите съвети,

да казва кой каквото ще.

        Когато известяват те

Тристан какво е Марк решил,

2912 той на Изолда с поглед мил

прощални думи проговаря.

А тя мълчи, от срам изгаря

в това враждебно обкръжение.

2916 Каква тъга, какво мъчение!

Тристан потегля… Марк го пита

в кои предели ще се скита

и му предлага най-богато

2920 да го дари с пари и злато.

— Сантим дори не бих приел

от теб, кралю на Корнуел, —

отвръща му Тристан тогава. —

2924 При крал воюващ заминавам —

на него само ще разчитам.

        И Марк със цялата си свита

Тристан изпраща до морето…

2928 Кралицата със скръб в сърцето,

не мръдва, с поглед в него взрян.

Щом изпращачите с Тристан

един след друг си сбогом вземат,

2932 обратно всички път поемат.

Последен на брега остава

Динас — той много настоява

Тристан в дома му да гостува.

2936 Когато вече се сбогуват,

Тристан му казва: — Ех, Динас,

настана за раздяла час.

Ти знаеш по каква причина

2940 оттук аз трябва да замина.

Ако изпратя Говернал

с молба до тебе, бих желал

да я изпълниш безусловно.

2944         И те със преданост съдбовна

прегръщат се и клетва дават,

каквото занапред да става,

на клетвата си да държат,

2948 тъй както иска го дългът.

Тъй твърдо и пред своя крал

не бил се никога държал

Динас… Обзети от тъга,

2952 си тръгват двамата сега.

        В едно стърнище край шубрака

Марк спрял се е Динас да чака.

Бароните си заминават,

2956 но край града се появяват

тълпи: мъже, жени, деца

отиват с грейнали лица

Изолда и Тристан да срещнат.

2960 Отново в мъка безутешна

едни изпадат, щом узнават

вестта, че той си заминава.

        Все пак ликува мнозинството,

2964 камбаните ехтят, защото

Изолда в двора се завръща.

И всеки зид, и всяка къща

блести в копринена премяна,

2968 а улицата е застлана

с цветя уханни, с клонки свежи[73].

И тръгва празничен кортежът

към църквата „Свети Самсон“[74].

2972 Един ли граф или барон

с възторг в кралицата се взира.

Представителите на клира

в епитрахили и стихари

2976 се надпреварват кой ще свари

да я приветства като мине.

А тя, в одежди тъмносини,

от коня грациозно слиза

2980 и с другите във храма влиза.

Епископът се появява,

ръка вежливо й подава,

дължима почит й отрежда

2984 и до олтара я отвежда.

Динас пред другите застава

и на Изолда плат подава

(сто марки сребърни той чини

2988 и свети, сякаш че рубини

блестят на златна диадема).

Изолда царствено го взема

и на олтара го поставя;

2992 от него после ще направят

епитрахил — той ще се пази

в съкровищницата за празник.

В „Свети Самсон“ той все така

2996 използва се и досега.

След тази празнична визита

Марк с цялата си вярна свита

с Изолда влиза във палата —

3000 там, на трапезата богата,

в чест на Изолда да празнуват

и до насита да пируват.

След сватбеното тържество

3004 такова пищно пиршество

едва ли някой бил видял.

Марк за сто крепостни издал

декрет да ги освободят

3008 и в рицарство да посветят

надлежно двадесет момчета.

        А пък сега ще разберете

какво Тристан в момента прави.

3012 Преминал хълми и морави,

той сред вековните гори

намира горския Ори;

там в избата е настанен

3016 и е на топло приютен.

Ори е ревностен ловец —

той носи вкъщи ту сърнец,

ту лопатар или глиган,

3020 ту заек див или фазан,

и много е щастлив, че може

храна на госта да предложи.

А и Изолда доста често

3024 по Перинис му праща вести.

Така приятни дни Тристан

ведно с Ори прекарва там —

в самотната обител, дето

3028 любов възражда му сърцето,

далече от сплетните в двора.

        Сега пък чуйте ме, сеньори,

за подлеците що ще кажа

3032 (дано ги Господ Бог накаже,

защото тяхна е вината,

че Марк прогони от палата

Тристан!). И месец не изтекъл

3036 от приема и Марк си рекъл

да иде с тримата на лов.

Той спрял в степта край плитък ров,

обходил с взор околността

3040 и забелязал пепелта

от огън, току-що изгаснал.

И тъкмо Марк се бил захласнал

по кучешкия лай, когато

3044 онез злосторници познати

го заговарят: — Сир, кажете

как можете да разберете

дали любовница била е

3048 Изолда на Тристан? Кой знае

що имало е между тях?

Та тя слуха за сторен грях

не е отрекла никой път.

3052 А пък бароните държат

да знаят истината, сир.

Изолда трябва най-подир

в съда тоз случай да изложи.

3056 Щом легне в брачното ви ложе,

кажете й, че го дължи

на двора. Ако възрази,

ще значи, че не заслужава

3060 тя в кралството ви да остава.

        Тук кралят се ядосал много:

— Сеньори, няма ли, за Бога,

най-сетне с клюките да спрете?

3064 Я без увъртане кажете

каква ви е сега целта.

Държите, очевидно, тя

в Ирландия да се завърне.

3068 Нима Тристан не се обърна

към вас, заставайки в защита

на честността й. Кой опита

в двубой да го опровергае?

3072 Заради вас Тристан сега е

извън страната, в кралство друго.

Нима и своята съпруга

от двора трябва да изгоня?

3076 Сто сопи заслужава оня,

в когото зрее този план.

Ще бъде остро порицан

(кълна се и в свети Етиен[75])

3080 тоз, у когото някой ден

разкрия замисли престъпни.

Тристан навярно зле постъпи.

Но той е силен. Престанете

3084 да се заяждате! Свидетел

ми е свети Тремор[76], че аз

във вторник — утре — в ранен час

Тристан ще ви докарам тук.

3088         Туй стряска ги, но изход друг

не виждат те, освен веднага

по домовете си да бягат.

— Дано се в ада провалите,

3092 защото само ни срамите —

им казва кралят разгневен. —

Горко ви! Още този ден

вест ще му пратя да се връща.

3096         Объркани, те се обръщат

назад и бързат да се махнат:

„Провал ни чака. Марк е смахнат.

Напук на клетви и закани

3100 Тристан в палата ще остане.

А той, научи ли къде е

някой от нас, с меч ще пролее

кръвта му… Нека пак вървим

3104 при краля да го уверим

че го оставяме на мира.“

        Те не след дълго го намират

и заговарят го, но всуе…

3108 Не иска нищо Марк да чуе.

Ех, ако можеше в затвора

да прати тези подли хора!

— Послушай, сир, — подемат те. —

3112 гневът ти срещу нас расте,

а ние за честта ти бдим.

Нали наш дълг неотменим

е да ти даваме съвети.

3116 Но те, уви, не са приети…

Дано накаже Господ всеки

твой враг с възмездие навеки!

А ние, твоите васали,

3120 кога сме ти съвет лош дали?

Щом в нас не вярваш, ще мълчим,

не искаме да те гневим.

        На своето седло облегнат,

3124 Марк доизслушва ги, засегнат,

а после казва: — Не приемам

тъй да представяте проблема.

Тристан излезе с предложение

3128 с меч да се търси разрешение.

На вас това не се понрави.

Сега не искам помощта ви,

не смятам с вас да влизам в спор;

3132 махнете се от моя двор.

Кълна се и в свети Андрей,

че действате като злодеи:

нанесохте ми тежка рана

3136 в сърцето: тя не ще престане

да ме боли поне година.

Заради вас сега в чужбина

е племенникът ми Тристан.

3140         Бароните (Деноалан

и Ганелон, и Годоин[77])

издигат глас като един,

но кралят не обелва зъб

3144 и мигом им обръща гръб.

Отново в плен на злоба дива

те в замъците си отиват,

решени да му отмъстят.

3148         Марк не дочаква този път

ни кучета, нито викачи.

Щом стига Тинтагел[78], той скача

от коня си и се промъква

3152 незабелязан. Тъкмо мръква,

когато в своите покои

с меч при Изолда влиза той.

Изолда, в пълна изненада,

3156 на колене пред краля пада,

но той отново я изправя.

А тя поклон дълбок му прави,

но вижда го объркан, мрачен

3160 и без ескорт. „Нима туй значи,

че е заловен моят мил?“ —

се пита тя със вид унил.

Кръвта нахлува й в лицето,

3164 страхът смразява й сърцето

и тя припада смъртно бледа

в прегръдката му. Марк я гледа,

целува я и пита: — Ах,

3168 какво ти е? — Изпитвам страх.

— Не бой се! — Тя се посвестява

от чутото и промълвява:

— Кралю, личи по твоя вид,

3172 че на ловците си сърдит.

Заради лов човек не бива

да се ядосва и унива.

        Марк със усмивка и отвръща,

3176 а после нежно я прегръща

и казва: — Мила, в двора има

от доста дълго време трима

барони подли: те целят

3180 все с нещо да ми навредят:

на щастието ми посягат.

Аз трябва, както се полага,

да ги разоблича, защото

3184 дори да ги изгоня, злото

се е загнездило у тях;

от никого те нямат страх.

И тъй като аз все им правя

3188 отстъпки, те не ме оставят

на мира. Явно никой път

те няма да се променят.

Нали със думи заядливи,

3192 с лъжи, с постъпки нечестиви,

уви, тез недостойни хора

подведоха ме и от двора

аз своя племенник Тристан

3196 прогоних и сега презрян

той скита по земи далечни.

От техните интриги вечни

омръзна ми и съм решен

3200 Тристан да отмъсти за мен.

        Щом чува тя това признание,

за миг обзема я желание

открито да му отговори,

3204 ала не смее да го стори.

Разсъдъкът й я предпазва:

не бива всичко да му казва.

И тя мълви: „О, небеса,

3208 и тука стават чудеса,

щом кралят е обзет от яд

към подлеците в тоз палат.“

        А после с Марк споделя: — Чух,

3212 че носи се за мен лош слух.

Да ме погубят ли целят?

Дано се в ада провалят,

щом все ме карат да треперя!

3216 В теб само мога да намеря

подкрепа. — Да, кралице, има

между бароните ми трима,

които са предубедени

3220 и срещу теб са настървени.

— Защо? — Защото те държат

да чуят дворът и градът

от теб надлежно обяснение

3224 за стореното прегрешение

с Тристан. — А ако го направя?

— Аз предполагам, че тогава…

— Сир, ще го сторя — Но кога?

3228 Защо не още днес? Сега?

— За толкова къс срок не мога.

— Достатъчен е. — Сир, за Бога,

разчитам на съвет от вас.

3232 Та те на мира нито час

не ме оставят! Аз не знам

какви мотиви да им дам.

Ако пред цялата страна

3236 отхвърля своята вина,

ще минат дни и с настървение

те пак ще искат обяснение.

Кралю, та в целия палат

3240 аз нямам ни един познат,

на който мога да разчитам.

Кого да моля за защита?

Надявам се, кралю, все пак

3244 да мога да узная как

от тази трудност да изляза,

пък кой каквото ще да казва.

И да застана пред закона,

3248 и клетва да им дам съм склонна,

аз всичко мога да направя…

Те нека само срок поставят.

Ала в уречения ден

3252 ще дойде крал Артур при мен

със свитата си. Щом и тях

аз убедя, че нямам грях,

клеветниците ми тогава

3256 ще се натъкнат на разправа

с присъстващите там барони

от Корнуел и от Саксония.

Пристигнат ли Артур, Жирфле,

3260 Говен и сенешалът Ке,

и сто най-предани васали,

те биха всекиму предали

каква е истината, даже

3264 да трябва с меч да се докаже.

        Кралю, държа пред чужденците

клеветниците и лъжците

от Корнуел да се явят.

3268 Да бъде известѐн градът,

че на уречената дата

ще трябва бедни и богати

да са на Бялата поляна.

3272 Ако на твоята покана

не могат да се отзоват,

тогава нека ги лишат

от туй, което притежават.

3276 А лично аз не се съмнявам,

че крал Артур, щом вест получи

от мен, каквото да се случи,

ще дойде. Знам предаността му.

3280         След тези думи кралят само

й заявил: — Ти имаш право.

Веднага се разпространява

вест, че събитията щели

3284 да станат в срок от две недели.

И до бароните тя стига

и задоволство се надига

в душите им… Но те не знаят

3288 какъв ще бъде всъщност краят.

        И както искала, тъй става:

кралицата не закъснява

чрез Перинис и до Тристан

3292 да прати вест за своя план:

— Кажи му с колко много мъка

аз преживявам таз разлъка

с увереност, че само той

3296 с любов предишния покой

ще ми възвърне пак в душата.

Той бил е на височината

при моста с дървения свод

3300 край блатото при Кални брод.

Настъпи ли денят уречен,

като прокажен преоблечен,

Тристан да иде и застане

3304 там (в близост с Бялата поляна),

в едната си ръка с тояжка,

а пък във другата със чашка,

за да събира милостиня.

3308 Той ще получи от мнозина

монети сребърни и златни

и ще ми ги даде, когато

се срещнем в някой таен кът.

3312         Перинис, както всеки път,

приел заръката с готовност.

Когато слънцето отново

заслизало по небосвода,

3316 Перинис вече бил пребродил

гората гъста и по мрак

навлязъл в онзи храсталак,

където тих подслон намерил

3320 Тристан. В момента той вечерял

и като забелязал госта

да идва, се зарадвал доста,

защото знаел, че ще има

3324 вест от кралицата любима.

Перинис точно му предал

молбата и Тристан разбрал

какво се иска. Той навел

3328 главата си и се заклел

и в Господа и във светците,

че много скоро подлеците

с главите си ще се простят

3332 или на клони ще висят.

— Ти на кралицата кажи

за прежното да не тъжи,

да има пълна вяра в мен,

3336 че аз в уречения ден,

където трябва, ще отида,

че тялото ми не ще види

вода, дордето с меч в ръката

3340 не отмъстя за теглилата,

от подлеците причинени.

Каквото в случая от мене

зависи, аз ще го направя,

3344 та при процеса с чест и слава

да се измъкне тя, дай Боже.

Кажи й да не се тревожи:

аз като просяк ще приседна

3348 при Кални брод и ще протегна

ръката си за милостиня.

Край мене крал Артур ще мине

и лептата му ще получа.

3352 Държа Изолда да научи,

че ще изпълня този план —

с решимост казва му Тристан.

— Подробно всичко ще представя —

3356 отвръща пажът и добавя,

излизайки по стъпалата:

— Ще ида при Артур в палата

да му предам на този ден

3360 и той да иде, придружен

от най-отбраната си свита:

онез сто рицари, които

свидетели ще се явят,

3364 щом подлеците се решат

кралицата пак да излагат.

— Върви и Бог да ти помага!

        Перинис яхва своя кон

3368 и наближава Карлион[79]

след дългия и труден път

(ако изпълнен е дългът,

той ще получи неизбежно

3372 възнаграждение надлежно).

Там пажът с питане разбира,

че кралят вече се намира

във Сноудон. Един пастир

3376 му обяснява: — Слушай, сир,

той с рицари със войнска слава

край кръгла маса заседава

(като света се тя върти[80]);

3380 там можеш да го видиш ти.

— Ще продължа натам тогава.

        Щом до двореца приближава,

от своя кон Перинис слиза

3384 и при събралите се влиза.

Един от тях го забелязва

и тутакси на краля казва,

че рицар млад за него пита.

3388 Под погледа на тази свита,

която вече заседава,

най-чинно Перинис застава

и казва: — Нека Бог да пази

3392 от зло и крал Артур, и тази

дружина най-благочестива.

Аз от кралицата красива

Изолда поздрав ви предавам…

3396         Артур отвръща му тогава:

— За думите, които чух,

благодаря. Светият дух

дано да й вовек помага,

3400 а и на тебе, момко драги!

Сега пред всички свои хора

те уверявам, че ще сторя

това, което иска тя.

3404 А тебе ще те посветя

във рицарство, затуй че днес

ми носиш много важна вест

от най-красивата жена,

3408 каквато в никоя страна

не срещнах — и в Тудела[81] даже.

Дойдох във двора, за да кажа

вест много важна според мен

3412 на вас, кралю, на сир Говен

и на бароните. Те знаят,

че днес кралицата и кралят

живеят вече в мир: пред взора

3416 на дворцови и други хора

те стигнаха до помирение…

Тристан направи предложение

да бъде на дуел решено

3420 дали достатъчно почтена

била е нашата кралица.

Но никой благороден рицар

не щя с Тристан да се сражава.

3424 А някои пък настояват

Изолда лично оправдание

да каже на всеослушание.

Но в двора близки няма тя…

3428 А кой новак без помощта

на друг би плувал във водата?

Откакто аз стоя в палата,

се уверих, за съжаление,

3432 че кралят няма свое мнение

и се от другите влияе[82].

Затуй кралицата желае

да сте в уречения ден

3436 на Страшни брод, обиколен

от най-заслужилите в двора

и от стотина ваши хора.

Когато тя се оправдае

3440 пред вас, от всеки ще се знае,

че вие ще я защитите,

при нужда, срещу подлеците.

        При тези думи кой от жал

3444 не би дори сълзи пролял?

Там всички, от тъга обзети,

си казват: „Колко са проклети!

Защо Изолда злепоставят?

3448 Защо ли кралят се поддава

на клюките им, а Тристан е

прокудил да стои в изгнание?

Дано рай божи да не види

3452 тоз, който не склони да иде,

без силите си да скъпи,

кралицата да подкрепи,

ако Артур го призове!“[83]

3456         Пръв взема думата Говен:

— Ах, вуйчо, нека с ваше знание

предвиденото изпитание

завърши зле за подлеците!

3460 И Ганелон ще различите

сред тях… Преди години той

със мен посмя да води бой,

но аз го проснах на земята:

3464 та с него станахме познати

благодарение на меча.

Ако се пак пред мен изпречи,

ще го сразя и на въжето

3468 ще го обеся… След което

защо Тристан да се явява?

        Жирфле на свой ред продължава:

— Кралю, те всички до един

3472 презират я: и Годоин,

и Ганелон и Деноалан.

Дано, от Господа презрян,

за цял живот да полудея,

3476 ако при схватка не успея

с меч Годоин да съсека.

Аз даже ще се отрека,

когато с дамите общувам,

3480 разнежено да им целувам

брадичките сегиз-тогиз.

        При тези думи Перинис

поклон му прави. А Евен,

3484 синът на Динас, разгневен,

подема с непресторен яд:

— Деноалан ми е познат;

той куп лъжи ще съчини

3488 с цел някого да обвини

пред Марк, но аз прекрасно зная

с какво да го опровергая:

заклевам се в закон и вяра,

3492 че ако някъде го сваря,

от меча ми ще си пострада.

На подлеците тъй се пада.

Как краля ще превръщат те

3496 в играчка в своите ръце[84]!

        Тук Перинис добавя: — Сир,

за подлеците най-подир

дойде решителният час.

3500 Доколкото аз знам, при вас

престъпниците получават

това, което заслужават.

        Артур отвръща, поласкан:

3504 — На рицарите в моя стан,

младежо, този дълг се пада.

Върви да ти дадат обяда. —

И с по-настойчив глас добавя:

3508 — На всеки рицар се вменява

(тук думата ми е закон!)

да е с добре нахранен кон,

да бъде с лъснати доспехи,

3512 да сложи подходящи дрехи,

за да се появи пред тази,

която (Господ да я пази!)

такава важна вест ни прати.

3516 И знайте, че ще си изпати

тоз, в който видя колебание.

        И дворът пламва от желание

да свърши драмата веднага…

3520 А Перинис се вече стяга

да си върви… Артур държи

за малко да го придружи

и яхва Паселанд припряно,

3524 защото важно е отрано

добре да се предвиди кой е

най-годен с копието свое

да влезе в схватката фатална

3528 за дамата многострадална.

Артур на Перинис предлага

за рицарството да се стяга,

ала младежът заявява,

3532 че има време дотогава.

Дордето заедно вървели,

Артур и Перинис не спрели

и миг кралицата да хвалят.

3536 В момента на раздяла кралят

заръчал: — Бързо си върви,

приятелю, и поздрави

кралицата още сега

3540 от предания й слуга.

Кажи й, че без опасение

Артур за нейното спасение

на всяка стъпка е решен.

3544 Не ще забравя как тя мен

спаси… Спомни й за стрелата,

която се заби в гредата[85]!…

Аз вярвам, че и тя самата

3548 ще сподели с вас как нещата

се бяха случили тогаз.

— Кралю, тъй ще постъпя аз.

        Тук двамата се разделили,

3552 след като всичко уточнили.

Перинис бързал да се върне

със чувството за дълг изпълнен

и на Изолда той по ред

3556 разказал как е бил приет

от крал Артур и от Тристан.

 

А тази нощ Марк бил в Лидан —

след пълнолунието още

3560 не минали и десет нощи.

        И ето, че денят уречен

за срещата настъпвал вече.

Тристан снел своите доспехи,

3564 облякъл овехтели дрехи,

ушити от груб вълнен плат,

и куцайки като сакат,

поел, загърнат в наметало

3568 изцапано и почерняло.

Но неговият меч кален

бил му на кръста прикрепен.

До него крачел Говернал:

3572 и той към Страшни брод вървял

и дружески го поучавал:

— С Изолда трябва да внимаваш.

Без глупости! Защото тя

3576 нито с очи, нито с уста

не може да направи знак.

— Учителю, аз зная как

да се държа в такъв момент.

3580 Но много важна е за мен

подкрепата ви. Не желая

бароните да ме познаят.

Вземете копието, щита,

3584 и на жребеца ми юздите.

Понеже той е чисто бял

и всеки би го разпознал,

с платнище го добре завийте;

3588 щом стигнем, се така прикрийте,

че да не могат и до края

придворните да ви познаят.

Артур, доколкото аз знам,

3592 със свитата си ще е там

и крал Марк също. От чужбина

ще дойдат рицари мнозина,

в турнири, за да се сражават

3596 и да печелят чест и слава.

Заради моята любов

на всичко вече съм готов:

с оръжието си в сражение

3600 ще демонстрирам дръзновение,

с каквото никой рицар днес

не би се бил за свойта чест.

На копието ми сложете

3604 наследственото флагче, дето

кралицата ми подари.

Аз умолявам ви, дори

в най-трудния момент, да бдите

3608 припряност да не проявите.

        И тъй, със чашка и тояга,

Тристан поема път веднага,

а Говернал се връща пак

3612 в заслона, в гъстия шубрак,

оръжието си да вземе

и без да губи много време,

отново тръгва и с бърз ход

3616 настига го при Кални брод.

Седи той там, побил отпред

тояжката си, а навред

простира се земя блатиста.

3620 Кален във битки поривисти,

здрав, силен, мускулест и снажен,

той не прилича на прокажен,

на хром или паралитик,

3624 макар да е с подпухнал лик.

        Щом другите пристигат вече,

той гледа да им се изпречи

на пътя и със жален глас

3628 се вайка: — Ах, горкият аз,

та мислил ли съм, че ще нося

бедняшки дрехи и ще прося?

Но друг път нямам… Що да сторя?

3632         И преминаващите хора

по някоя пара му дават,

без упреци да му отправят.

Друг някой вечно да е бил

3636 сред просяци, не би добил

такъв чак опит в занаята.

По нещо пускат му в ръката

мнозина, даже и слугите,

3640 макар че често те самите

са в немотия. Свел глава,

Тристан им шепне, че това

му идва като дар от Бога.

3644 Едни му дават твърде много,

но други удрят го с пестник,

наричат го голтак, мръсник.

Ала това не възмущава

3648 Тристан; той даже им прощава,

защото в Бога има вяра.

Те с нечовешка злост го карат

да страда; с думи непристойни

3652 наричат го крадец, разбойник.

С тояга той ги отстранява,

петнайсетина наранява

тъй, че потича кръв дори.

3656 Щом дръннат в чашката пари

от младите аристократи,

той ги възславя многократно

и казва, че за тяхно здраве

3660 ще пие — адската жарава

в гърдите си да изгаси.

Словата му дори сълзи

извикват… Никой се не сеща,

3664 че има здрав човек насреща,

а не недъгав и прокажен.

В туй време купища багажи

прислугата ще разтовари:

3668 за знатните си господари

ще вдигне шатри многоцветни.

Прииждат рицари безчетни

отвсякъде… А Кални брод

3672 привлича толкова народ,

че мочурливият бряг цял

превръща се във мека кал,

в която множество коне

3676 затъват чак до колене.

Тристан от радост е обзет

и вика: — Карайте напред!

Юздите дръжте! Пришпорете

3680 по-настоятелно конете!

Нататък вече няма тиня.

        Опитват те, ала мнозина

затъват… Щом ботуши няма,

3684 човек от тази кал голяма

не би могъл да се избави.

А пък Тристан шега си прави

и на затъващите вика:

3688 — Мен съжалете! Бог велик е,

ще ви спаси, ако от вас

получа свойта лепта аз,

че нови дрехи бих желал.

3692         Нарочно сякаш бе избрал

Тристан туй място за просия.

С лудешката си занесия

той с другите шега си прави

3696 и радост иска да достави

на златокосата любима.

Сред глъчка невъобразима

ехтят безспирно вопли жални

3700 на хора със одежди кални.

А ето, че се появява

и крал Артур. И той застава

със свойте рицари от класа

3704 на славната си Кръгла маса

във близост до самия брод,

пред струпалия се народ,

стъписан пред опасността

3708 да хлътнат всички във калта.

Проблясват щитовете нови,

конете вече са готови,

на челото с герб хералдичен,

3712 да се представят в бой епичен.

Турнирите започват вече…

Щом разпознава отдалече

Артур, Тристан му прави знак:

3716 — Кралю, виж куция ми крак,

пъпчивия ми болен вид…

Сир, аз съм беден инвалид.

Баща ми педя ниви няма,

3720 мизерията ни голяма

доведе ме до този хал.

Говорят, че си щедър крал,

и в теб е моята надежда.

3724 Сега аз виждам те в одежди

от регенсбургска тъкан сива;

чудесен реймски плат покрива

прекрасната ти бяла кожа,

3728 а на краката си пък сложил

красиви гетри от коприна.

Аз в мойте дрипи ще простина,

а ти от студ не се боиш.

3732 Кралю, нали ще ми дариш

тез гетри?

        Кралят се смилява

и с благородство му ги дава.

Голтакът взема ги и пак

3736 присяда на самия бряг

и се стреми при всеки случай

от идващите да получи

пари или пък дрехи в дар.

3740 В тоз миг на кон пристига Марк,

внушителен, ала навъсен,

и вижда този просяк мръсен

как с кречеталото си трака,

3744 как гъгнейки и с глас прегракнал

говори и ръка протяга:

— Кралю, дано ти Бог помага!

Дай нещичко!

Тогава кралят

3748 качулката си бързо сваля

и казва: — На ти, братко, тази

качулка моя да те пази

от студове при лоша зима.

3752         С признателност Тристан я взима

и под наметката я пъхва.

Крал Марк го гледа и въздъхва:

— Ти откъде дойде при нас?

3756 — Кралю, от Карлион съм аз,

а пък баща ми от — Уелс…

— В какви конци си се оплел?

— Преди около три лета[86],

3760 под напъна на младостта,

по хубавица се увлякох

и куп несгоди си навлякох.

И ден, и нощ аз оттогава

3764 с туй кречетало проглушавам

народа: милостиня прося.

— А тези пъпки от какво са?

Бих искал всичко да ми кажеш.

3768 — Кралю, мъжът й бе прокажен,

от него ми дойде туй зло,

защото същото легло

деляхме… Ала тя за мен

3772 е най-красивата, освен

една… — Кажи коя е тя!

— Изолда. Тя по красота

я бие… Двете си приличат

3776 и по това, че се обличат

с еднакви дрехи[87].

        Марк тогава

усмихва се и отминава.

Изтеглил меча, вдигнал щита,

3780 Артур го среща и го пита

как е Изолда. Марк отвръща:

— След малко тя ще дойде също,

кралю. Андре я придружава.

3784         И двамата крале застават

зарадвани на този бряг

в очакване да видят как

през Кални брод ще мине тя

3788 и ще се добере до тях.

И подлеците нам познати

(дано ги Господ в ада прати!)

при просяка ще се поспрат,

3792 но само за да разберат

къде по-точно да прегазят,

та от калта да се предпазят.

Тристан с тояжката тогаз

3796 им сочи торфения пласт

и казва: — Ето там минете!

Мнозина рицари с конете

там минаха.

        И те тогава

3800 нататък бързо се отправят,

но в тиня невъобразима

след миг затъват тези трима

барони подли. — Пришпорете

3804 конете си и се сетете

за мене — вика им Тристан. —

От Бог е всеки призован

по нещичко да ми даде.

3808         Но те не виждат накъде

да продължат… Кога все пак

ще стъпят на устойчив бряг?

Те с виковете си събират

3812 участниците във турнира

край просяка, а той не секва

изменниците да упреква:

— Защо не ползвате, сеньори,

3816 тъй както трябва ваште шпори?

Я дрехите си ми хвърлете

и си помагайте с ръцете,

за да преминете туй блато!

3820 Самият аз видях когато

мнозина минаха от тука.

        И продължава той да чука,

на подбив, с тънката тояжка

3824 по вече пълната си чашка

и безподобен шум да вдига.

Но тъкмо в този миг пристига

кралицата. Тя засиява,

3828 от радост, щом Тристан познава

и щом съглежда подлеците

в кал, стигаща им до гърдите.

        Оттатък блатото стоят

3832 крале, барони; те следят

как другите в калта се валят,

как просякът, без взор да сваля,

подтиква ги: — Дойде, сеньори,

3836 кралицата, за да говори

пред вас за свое оправдание.

На който липсва му желание

да я изслуша, той остава

3840 в калта.

Това развеселява

присъстващите, а Тристан

обръща се към Деноалан:

— Сеньор, за моята тояга

3844 хвани се, мишците напрягай

и ще излезеш.

        Оня хваща,

Тристан я пуска и го праща

в калта и само мръсен кичур

3848 коса над тинята наднича.

Изваждат го и чак тогава

прокаженият заявява:

— Сеньор, не е вината в мен.

3852 Та виж, че аз съм вкочанен,

парализиран съм в ръцете,

подагра имам на нозете,

а мускулите ми са сухи

3856 като кора на стволи кухи.

        Изолда до Динас застава;

той, виждайки какво там става,

намигва й: навярно знае

3860 кой с подлеците си играе,

и силна радост го обзима,

когато гледа тези трима

изменници в калта как газят,

3864 как мъчат се, за да излязат,

как преобличат се пред взора

на насъбралите се хора…

Та как от тази мръсотия

3868 ще могат те да се измият?

Динас й казва с глас тревожен:

— Кралице, тази тиня може

да ви изцапа облеклото.

3872         А тя усмихва се, защото

от нищо вече няма страх.

Динас съглежда, че край тях

стои Андре, и той оставя

3876 кралицата и преминава

с Андре по безопасен брод

при струпалия се народ,

където в свойто обкръжение

3880 кралете чакат с нетърпение.

А пък кралицата, самичка,

под втренчения взор на всички

до своя кон се приближава

3884 и си седлото нагласява

(ни щитоносец, ни слуга

не би го нагласил така,

че никак да не се изкаля):

3888 нагръдника и чула сваля,

юздата под седлото тика,

с една ръка държи камшика,

а с другата полата вдига.

3892 Така до Страшни брод тя стига,

с камшик замахва и успява

да мине блатото. Тогава

кралете с цялата си свита

3896 я гледат с истинска възхита

а струпалите се с внимание

следят със колко прилежание

тя всеки жест и стъпка прави.

3900 У нея всичко им се нрави:

чудесното палто, което

от чутния Багдад е взето,

полата, туниката фина

3904 от хермелин и от коприна,

короната върху главата,

лицето румено, косата

която до гърба й стига.

3908 Изолда гордо поглед вдига

и към голтака се обръща:

— Ще ми потрябваш[88]!

        Той отвръща:

— Кралице благородна, аз

3912 на всичко съм готов за вас.

С какво ли мога да съм нужен

на ваша милост? — Ще ми служиш

като магаре[89]: ще премина

3916 калта на твоята гърбина.

— Но как така? Аз съм сакат,

пъпчив, прокажен, слабоват.

— Я заеми удобна поза!

3920 Проказата не е угроза

за мене. Искам да те яхна!

        Тристан не може да не ахне:

— Ах, боже мой, кажи ми как

3924 ще свърши всичко туй? Все пак

приятно ми е да я слушам.

        Сакатият се нагърбушва,

подпрян на своята тояга.

3928 — По-бързо! Застани веднага

така, прокаженико недни,

че по-добре да те възседна!

        С усмивка той се покорява,

3932 с гръб към кралицата застава

и тя го тутакси възсяда

като жребец, за изненада

на насъбралите се тука.

3936 Той почва бавно да куцука,

залита — ще се строполи,

преструва се, че го боли,

и продължава да си влачи

3940 краката. Много минувачи

мълвят: — Прокаженика вижте

……………………………

Кралицата се е качила

3944 на него като на кобила,

за да я пренесе отсреща.

        В туй време някой се досеща:

— И ние, стига да речем,

3948 ще можем да се притечем

на помощ…

И натам се втурват.

……………………………

Артур и други, на свой ред,

3952 се приближават по-напред

по твърдата напречна дига.

Щом просякът до нея стига,

тя бърза на брега да скочи,

3956 а той, преди да се насочи

обратно, дръзва да попита

дали ще може да разчита

парче хляб тя да му даде,

3960 че иска нещо да яде.

— Кралице, този просяк днес

заслужи дажбата си с чест —

намесва се Артур. А тя

3964 отвръща: — Тача щедростта,

кралю, но този просяк гаден

съвсем не ми изглежда гладен.

За два дни би ли той изял

3968 това, което е събрал?

Нали усетих аз самата

как пълна му стои торбата,

пък и прилични дрехи носи.

3972 От вас той гетри си изпроси,

качулка Марк му подари —

те струват толкова пари,

че цяло стадо би си взел

3976 или едно магаре с цел

тор във лозята си да кара.

Безспорно тоз неблагодарник

не заслужава и петак…

3980 Нали и сам видяхте как

той милостиня получава[90].

        Кралете се развеселяват,

слуга жребеца й довежда,

3984 а рицарите се подреждат,

за да си продължат турнира.

        След всичко туй Тристан намира

наставника си Говернал,

3988 а той е вече оседлал

два хубави кастилски коня,

с привързани меч, щит и броня,

със подходящо покривало

3992 лицето си е скрил изцяло,

тъй че единствено очите

да бъдат мъничко открити,

и на жребеца си в раван

3996 поема редом до Тристан.

А той е яхнал кон чевръст

(най-бързия околовръст)

и е притулил с чер сатен

4000 лика си, меча си кален,

жребеца и лъка си ловен,

А пък със герба родословен,

дар от Изолда, толкоз мил,

4004 и скъп, Тристан е украсил

върха на копието остро.

Тъй двамата пътуват доста

и стигат Бялата поляна,

4008 а там е разположен станът

на славния Артур. Говен

отправя взор озадачен

накъм Жирфле: — Държа да знам

4012 кои задават се оттам.

Кажи, ти имаш усет верен.

— Човекът — черен, конят — черен…

Като че ли се сещам кой е:

4016 от Рицарите черни той е.

А онзи с пъстрите одежди

на иностранец ми изглежда…

Май в тях витае дух нечист.

4020         А двамата, с ход поривист,

със шлем стоманен на главата,

с меч, щит и копие в ръката,

вървят напред, въоръжени,

4024 като че ли са тъй родени.

Артур и Марк за тях разпитват,

забравили ли за свойте свити,

които се на групи стичат

4028 и любопитните привличат.

Тристан и Говернал откриват

Изолда: тя е досетлива

и тутакси ги разпознава,

4032 ала с Бранжиен встрани остава.

С меч, шлем и щит въоръжен,

Андре пристига в тоз момент

и влиза със Тристан в двубой,

4036 без да се сеща кой е той…

Ала Тристан го разпознава,

на ударите устоява,

с меч удря го между ребрата

4040 и го поваля на земята

по гръб, със счупена десница

пред спрялата при тях кралица.

А Говернал пък забелязва

4044 при шатрите да се показва

един от горските пазачи,

тоз, който щеше на палачи

Тристан да прати. Говернал,

4048 за мъст отдавна зажаднял,

го мушва право във сърцето

на копието с острието[91]

пред взора на Жирфле, Ивен,

4052 Синглор, Тола, Корис, Говен.

И толкоз бързо всичко става,

че сбралите се не успяват

на помощ да се притекат.

4056 Кралицата и този път,

прикривайки се със воал,

усмихва се без капка жал.

Говен възкликва с думи ядни:

4060 — Какво ще правим с тези гадни

злосторници, сеньори? Ето,

пазачът с копие в сърцето

лежи безжизнен на земята.

4064 Те за страхливци ли ни смятат?

        А крал Марк бърза да добави,

че този, който с тях се справи,

ще бъде щедро награден.

4068 Но Говернал във тоз момент

с Тристан през брода преминава

и никой се не осмелява

да ги подгони: всички считат,

4072 че туй са призраци, изпитват

небивал страх и се прибират,

преди да прекрати турнирът.

Артур и Марк едва тогава

4076 с Изолда се отдалечават.

……………………………

и пътят кратък им изглежда.

Щом стигат шатрите, кралете

4080 веднага слизат от конете…

А колко шатри в тази млака

и колко скъпо струва всяка!

По тях мнозина са заболи

4084 не блатна тръст, а гладиоли.

Поляната от свят гъмжи,

защото всеки мъж държи

да е със своята любима,

4088 а който пък възможност има,

подаръци разменя с друг.

Ловци на групи идват тук

кой със кошута, кой с елен.

4092 Кралете искат този ден

да чуят до една молбите

на хората… Подир игрите

Артур вечеря и решава

4096 да иде да се съвещава

със Марк… (На мен на този свят

по-пищен двор не е познат.

Тук следва кратко описание

4100 на бляскавото одеяние:

то е предимно от коприна,

а вълненото у мнозина

е боядисано в червено

4104 и е богато украсено).

Но ако всички са засмени,

кралете са съвсем вглъбени

и чудят се какво да сторят,

4108 та пред събралите се хора

Изолда да се оправдае,

лъжците да опровергае

и да си защити честта.

4112         До твърде късно през нощта

от веселби ехти лесът…

Кралете лягат си да спят…

Преди да зазори зората,

4116 гърмеж отеква в небесата:

сигнал, че хубав ден настава;

тръбачи вече известяват

часа за ставане от сън.

4120 Мъглата вдига се навън,

сланата бързо се стопява

и топло слънце засиява.

И ето, че кралете виждат

4124 пред шатрите им как прииждат

тълпи — там рицарите смели

са и жените си довели.

Върху тревата е постлан

4128 килим от сив брокат, тъкан

в Никея и чак тук донесен.

Незнайният творец чудесен

мотив с животни е бродирал.

4132 Върху килима се намират

кивоти, скъпи амулети,

от злато кръстове излети,

реликви стари, много ценни,

4236 със верен усет подредени.

Кралете се събират пак,

за да обсъдят точно как

дебатите да проведат,

4140 та справедлив да е съдът.

Артур започва пръв, по навик:

— Кралю, тоз, който те застави

да свикаш туй стълпотворение,

4144 в мен предизвиква изумление

и преминава всяка мяра.

Ти много лесно хващаш вяра

на всяка клюка и лъжа.

4148 Затуй злосторникът можа

тъй лесно да те подведе

и як бой трябва да яде

заради подлата измама.

4152 Изолда, тази честна дама,

не ще съдът да се отлага.

Онези, дето й налагат

това жестоко изпитание,

4156 ги чака тежко наказание:

те на въжето ще висят,

ако на своето държат

и я упрекнат във поквара.

4160 С това те смърт ще си докарат.

Изолда права ще застане

пред всички хора, тук събрани,

и над реликвите свещени

4164 десницата си ще протегне,

за да положи клетва свята

пред Бога, че до тази дата

с Тристан не ти е изменила,

4168 че тя не ти е опетнила

достойнството, кралю, до днес

и че държи на свойта чест.

А на бароните кажи

4172 да спрат със своите лъжи!

— Сир, твоят упрек заслужавам.

Глупакът само се поддава

на клопките на завистта.

4176 Щом тя си защити честта,

с клеветниците й тогаз

ще се разправя лично аз.

Ще си призная най-подир,

4180 че мимо волята ми, сир,

така се стекоха нещата.

Мерзавците след тази дата

ще трябва много да внимават.

4184         В туй време хората застават

най-чинно в няколко редици.

Многострадалната кралица

между кралете е все още.

4188 Глава привел над свети мощи,

стои Говен. Артур насочва

взор към Изолда и започва:

— Кралице, чакаме от вас

4192 да потвърдите тук пред нас,

че вие със Тристан до днес

сте спазвали морал и чест,

че ви не тегли страст любовна,

4196 че храни той любов синовна

към вуйчо си от дълги дни

и затова и вас цени.

        Тя казва: — Бог ми е свидетел,

4200 сеньори. В тези мощи свети

кълна се… и в онез, които

до днешен ден все още скрити

стоят в ковчежетата стари,

4204 кълна се и в свети Хиларий[92],

че никога до днешна дата

не ми е бил между бедрата,

повярвайте ми, никой друг

4208 освен любимия съпруг

и скитника, когото аз

пред краля и пред всички вас

възседнах, и така преминах,

4212 без да затъна в тази тиня.

Това е моето признание…

……………………………

Държите ли да отговоря

4216 и на въпроси, ще го сторя.

        Мнозина, вече убедени

от тези думи откровени,

споделят помежду си: „Боже,

4220 кой друг с такава гордост може

подобна клетва да направи!

Тя толкова добре се справи!

Какво по-ясно оправдание

4224 след туй най-искрено признание.

Току-що всеки тук разбра,

че между нейните бедра

били са оня клетник беден,

4228 когото вчера тя възседна,

за да премине през калта

(то бе към девет сутринта),

и крал Марк, нейният съпруг:

4232 те двамата и никой друг“.

        След чутото Артур застава

пред Марк и твърдо заявява,

тъй че да чуят всички там:

4236 „Пределно ясно стана нам,[93]

кралю Марк, как стоят нещата.

И нека вече спрат с лъжата

клеветниците до един:

4240 и Ганелон, и Годоин,

а и Деноалан злодея,

че щом дочуя зов от нея

на помощ да се притека,

4244 тогава моята ръка

пред нищо няма да се спре,

за да докажа най-добре

кой има право…

Най-подир

4248 Изолда промълвява: — Сир,

благодаря ви.

        Тя разбира,

че в двора на Артур презират

онези трима подлеци.

4252 Артур обръща пак гледци

към златокосата кралица:

— Мадам, със своята десница

ви гарантирам, че дордето

4256 все още ми тупти сърцето,

не ще се вече осмелят

лъжците да ви клеветят.

Аз моля Марк като приятел

4260 от днес на никой подстрекател

внимание да не обръща.

— Така ще е от днес… — отвръща

крал Марк… И всеки се отправя

4264 към кралството си: Марк остава

във Корнуел, Артур в Дюрхам

се връща, а Тристан, пак сам,

но с облекчение в душата,

4268 отново скрива се в гората.

        Крал Марк на всички страх внушава,

в мир кралството си управлява

и вече, гдето и да ходи,

4272 навсякъде Изолда води.

Ала пред нищо не ще спрат

мерзавците за кой ли път:

при тях пристига друг издайник

4276 и казва: — Имам важни тайни,

сеньори, да ви поверя.

Ако ви лъжа, да умра!

Марк срещу вас бе разгневен

4280 зарад Изолда. Нека мен

да ме обесят на въжето,

не ви ли отведа там, гдето

Тристан спотайва се, готов

4284 (когато кралят е на лов)

във спалнята му да отиде

любовницата си да види.

Като лисица обигран

4288 е прелъстителят Тристан.

Сеньори, тази нощ идете

зад къщата и погледнете,

преди да зазори зората,

4292 и ще го видите (в ръката

с лък и стрели и с меч на кръста),

че крачи в тъмното чевръсто,

за да се срещне тайно с нея.

4296 Във огън нека да изтлея,

щом не изляза прав, сеньори.

— Как тъй уверено говориш?

— С очите си го аз видях.

4300 — Тристан ли? — Да. И го познах.

— Кога? — Таз сутрин. — Сам ли беше?

— Не. Редом с Говернал вървеше.

Сега се нейде забавляват.

4304 — Дали Динас ги приютява?

— Признавам, че съм в неведение.

— Динас е сигурно в течение.

А ще ги видим ли все пак?

4308 — О, да. Аз знам къде и как:

откъм прозореца… Но аз

днес ще получа ли от вас

във дар една пара̀ поне?

4312 — О, да! Разбира се, как не!

В светата Църква се кълнем,

че щедър дар ще ти дадем.

— Тогава чуйте ме къде

4316 да идете: едно перде

в Изолдината спалня има.

Преграда лесно отстранима

затваря малката градина.

4320 Един от вас, снабден с върлина,

ще се прехвърли със отскок

оттатък тесния поток,

за да застане там, отгдето

4324 ще може с този прът пердето

да отстрани, за да се види

Тристан, когато той отиде

с кралицата да си говори.

4328 Ако един от вас тъй стори,

до два-три дни ще види сам

Тристан като отива там.

Ако ви лъжа, нека стана

4332 на пепел.“ — „Тъй да е, разбрано!“ —

в хор му бароните отвръщат.

Сплетникът се прибира вкъщи,

а после тримата решават

4336 кой пръв Тристан ще наблюдава

как нощем, без да се страхува,

той се с кралицата целува.

И тъй, щом Годоин избран е

4340 пръв край стената да застане

да види как Тристан в тъмата

се приближава до палата,

бароните се разотиват.

4344 Кралицата, непредпазливо

(тя в заговор не се съмнява),

чрез Перинис предупреждава

Тристан, че следващия ден

4348 Марк ще нощува в Сен-Любен

и че в покоите си тя

ще го очаква сутринта.

        Тук ще научите, сеньори,

4352 какво любимият й сторил:

навън все още тегнел мракът,

когато прекосил гъстака

и ненадейно мъж видял;

4356 той в него Годоин познал —

нали отивал също там.

Тристан се поприкрил и сам

си казал: „Ще е по-добре

4360 той мене да не ме съзре,

та лесно с него да се справя!“

И като стиснал меча здраво,

зад нисък храст нащрек застанал,

4364 но Годоин по друг път хванал.

Тристан решил да го догони,

но не успял, защото оня

веднага се отдалечил.

4368 Тристан след малко различил

по пътя и Деноалан:

на вран кон яздел той в раван,

а кучетата си бил пратил

4372 да гонят дивеч из гората.

Но още преди те да могат

да стигнат някаква бърлога,

стоящият нащрек Тристан

4376 ранил така Деноалан,

че най-добрият врач дори

не можел да го изцери.

Отметнал плащ, Тристан напада,

4380 Деноалан е изненадан

и удря тутакси на бяг.

Ала Тристан с отскок все пак

настига го и го сразява.

4384 Какво ли друго му остава,

щом другият си мисли само

как с меч да причини смъртта му,

но всъщност търси си белята.

4388 Тристан отсича му главата,

без другият да викне даже:

„Ранен съм!…“ А за да покаже

на своята любима как

4392 разправя се със своя враг,

с меч плитките му той отрязва.

След туй потегля и си казва:

„А Годоин в кой път ли сви?…

4396 Завчас избяга ми, уви!

А ако още малко беше

изчакал, непременно щеше

да разбере, че му се пада

4400 такава хубава награда,

с каквато аз Деноалан

зачетох: да лежи заклан.“

След като своя меч прибира,

4404 Тристан в умрелия се взира,

оставя тръпнещото тяло

по гръб в полето опустяло,

притиска торса му кървящ

4408 с дърво, намята своя плащ,

за да отиде там, където

Изолда с трепет във сърцето

го чака… Ала там пристига

4412 и Годоин; той с прът привдига

пердето, за да наблюдава

какво във стаята ще става.

Пръв Перенис се забелязва,

4416 а до Изолда се показва

Бранжиен: тя с гребен във ръката

прилежно сресва й косата.

Но в същия момент Тристан

4420 прониква в спалнята припрян,

с две плитки в лявата ръка

и с лък във дясната. Така,

след като снема с жест чевръст

4424 копринения шал, в цял ръст

той пред любимата застава.

Кралицата го поздравява,

но вижда как извън стъклата

4428 пребягва сянка от главата

на Годоин. В миг тя разбира

защо подлецът се намира

край спалнята и разгневена,

4432 потръпвайки от пот студена,

към милия си се обръща

и с глас престорен му отвръща:

— За мен ли носите това,

4436 сеньор? А тази тетива,

доколко се опъва тя?

        Тристан мълчи… Но мисълта

за нещо лошо го смразява.

4440 Лъка опъва, но остава

объркан… След това я пита

за Марк и неговата свита.

Тя казва му каквото знае.

4444 ……………………………

Да бе се Годоин спасил

от гибел, той би породил

помежду краля и жена му

4448 такъв голям конфликт, че само

със смърт би бил той разрешен.

От Бог да е благословен

Тристан, затуй че му попречи!

4452 Но в този миг той чува вече

Изолда: — Зареди стрелата,

опни до края тетивата,

мой мили, става лошо нещо!

4456         Тристан веднага предусеща,

че риск го дебне; поглед вперва

в пердето и се разтреперва:

през него вижда в тъмнината

4460 отвън на Годоин главата

и иска, без да губи време,

на прицел тоз подлец да вземе.

— Ах, Господи, до днес лъкът

4464 ми беше верен всеки път —

си казва той. — Дано така

да ми послужи и сега.

Исусе, който си избавил

4468 рода си, би ли ме оставил

да отмъстя на подлеците,

които ни почернят дните?

        Той тъй опъва тетивата,

4472 че в следващия миг стрелата,

по-бърза от сокол в небето,

уцелва Годоин в лицето,

в окото му направо влиза

4476 и от тила след туй излиза,

ще кажеш, че се е провряла

през ябълка съвсем узряла.

В момента, в който възнак пада,

4480 подлецът удря се в ограда

и после просва се така,

че нито с крак, нито с ръка

не е способен да пошава

4484 и признак за живот не дава;

и тъй издъхва, без да може

да промълви: „Ранен съм!… Боже!…“

Лудостта на Тристан
Оксфордски ръкопис

Тристан, отпаднал и посърнал,

в страната си се е завърнал[94];

той е обзет от отчаяние,

4 че за сърдечното страдание

лек в този свят не съществува.

Не смогне ли да излекува

дълбоката душевна язва,

8 защо му трябва да запазва

един живот на скръб обречен?

Щом страдаш, ти си мъртъв вече —

по-хубаво е в гроб покой,

12 отколкото тегла безброй.

От болката, от тази мъка

светът за него става пъкъл.

Когато няма утешение,

16 не е възможно изцерение:

неотвратима е смъртта,

ако изгубиш любовта.

        Той би приел на оня свят

20 да иде, а не в този ад,

без нея, все така да страда.

Една-единствена отрада

би искал — тя да разбере,

24 че той избрал е да умре

заради таз любов голяма.

На никого той вяра няма

и иска никой да не знае

28 какво душата му терзае.

Тристан на Каердин[95] дори

не смее да се довери,

от страх, че може да попречи

32 на плана му. А нали вече

Тристан пешком възнамерява

за Англия да заминава,

защото тръгне ли на кон,

36 тогава в целия район

той би бил разпознат от всеки.

А щом по прашните пътеки

върви мъж в старо одеяние,

40 кой би му отделил внимание?

Кой в свитата би бил подведен

от вестоносец мръсен, беден,

ако във кралски двор се вмъкне?

44 Загрижен да не се натъкне

на някой, който го познава,

той тъй неузнаваем става,

че ни роднина, ни познат,

48 ни някой друг на тоя свят

не би разбрал, че е Тристан

и че преследва таен план.

Единствено неща, които

52 осъществили сме прикрито,

ни носят удовлетворение.

Едно разкрито намерение

обречено е на провал.

56 Ако това не си разбрал,

горчилки и беди те чакат.

        И тъй, Тристан обмисля всяка

поредна стъпка през нощта

60 и си претегля в мисълта

подробности най-дребни даже,

та щом зората се покаже,

към Англия той да поеме.

64         И ето, че настава време

за път. Той тръгва към морето

и бързо стига там, където

търговски кораб се приготвя

68 да вдигне не след дълго котва.

Дали той с тежката си стока

отива в същата посока?

        Излязъл е попътен вятър,

72 моряци мъчат се платната

да вдигнат и във този миг

Тристан към тях отправя вик:

— Моряци, Господ да ви пази

76 и нека морските талази

към бряг желан ви отнесат.

В каква посока сте? — На път

за Англия сме — в дружен глас

80 отвръщат те. — Защо и аз

не се кача? — Добре, сеньор,

елате! — отговарят в хор

моряците. И той тогава

84 на кораба се озовава.

        Попътно вятърът издува

платната, корабът отплува

и устремно морето пори.

88 Така сред водните простори

един ден и две цели нощи

прекарват пътниците. Още

в зори на следващия ден

92 съзират пристан въжделен.

Туй Тинтагел е — тъкмо там

цели да стигне и Тристан.

        Тъй както често става в двора,

96 крал Марк събрал е свойте хора,

а и Изолда е довел

във замъка на Тинтагел.

А той от великани[96] здраво

100 е построен и устоява

на всякакви машини бойни

и на атаки вражи…

……………………………

104 Един величествен донжон

над Корнуел се извисява:

той погледите впечатлява

с това, че цял е изграден

108 от мрамор синкавочервен,

изкусно подреден така,

както шахматната дъска.

За да се влезе в крепостта,

112 се преминава през врата

с внушителен, красив декор,

под бдителния, строг надзор

на двама рицари левенти.

116         Крал Марк е в замъка в момента

и в залите му е приел

велможите от Корнуел

и от Бретан. Чудесен кът,

120 където те ще престоят

край кичести гори, богати

на зверове и на пернати,

сред пъстро цъфнали поляни

124 и ниви, скоро изорани,

сред зеленеещи лъки

край лъкатушещи реки.

Марк често пъти ходи там,

128 защото в пристана голям

пристигат иностранци лични

със интереси най-различни.

Понеже с тайнственост голяма

132 се е прославил този замък,

и днес е смятан от мнозина

за омагьосан: дваж в година,

при зимен студ и летен зной,

136 от погледа изчезва той.[97]

Които чудото видели

с недоумение приели,

че се касае за магия.

140 Тъй мислели си и ония,

които идвали със цел

да се разходят в Тинтагел.

Тристан едва-що стъпва с крак

144 на този тъй жадуван бряг,

и почва хората да пита

за Марк и неговата свита.

От преминаващ мъж узнава,

148 че кралят вече заседава

с придворните си в този ден.

— Ами Изолда и Бранжиен,

дали и те са тук? — И тях

152 съвсем наскоро ги видях —

отвръща някой от тълпата. —

Изолда все тъжи, горката.

        Тристан е силно развълнуван

156 от туй, че името й чува,

въздиша тягостно и пак

започва да си мисли как

да види своята любима.

160 Каква е ползата, че има

кураж и сръчност, мили Боже,

щом като нищичко не може,

в конкретния момент да стори,

164 с Изолда за да поговори?

Марк ненавижда го, уви,

и ако жив го залови,

грози го сигурно смъртта.

168 Но все тъй в плен на любовта,

той казва си: „И да умреш,

Тристан, поне ще си речеш,

че то е от любов по нея.

172 Изолда, аз все тъй линея

и не намирам утешение.

Смъртта за мен ще е спасение.

Дали ще ми се притечеш

176 на помощ, ако разбереш,

че близо съм до теб? Кой знае?

Таз неизвестност ме терзае

и губя всякаква надежда.

180 На странни мисли ме навежда

страстта по тебе… Ще сподавя

скръбта, на луд ще се направя,

така че моят план да стане.

184 Пък ако някой вяра хване,

че аз съм луд, той несъмнено

ще е далеч по-луд от мене[98].

Пък нека и за луд ме взима

188 тоз, който вкъщи по-луд има.

        Решението взел веднъж,

Тристан видял наблизо мъж,

с палто изцапано и старо

192 (личало си, че той рибар е)

и със качулка на главата.

Тристан го хванал за ръката

и рекъл с тон неустоим:

196 — Я дрехите си да сменим,

приятелю добър, защото

тъй хубаво ти е палтото,

че и на мене ще отива.

200 А пък и мойте са такива,

че сигурно ще ти харесат.

Рибарят, виждайки, че те са

красиви, тутакси приел.

204 Тристан, щом дрехите му взел,

веднага се отдалечил,

встрани от пътя се отбил,

извадил ножици челични,

208 дарени от Изолда лично,

с ръка прихванал си косата,

остригал си на кръст главата[99],

а за да може да минава

212 наистина за луд, решава

да промени съвсем гласа си,

почерня тутакси лика си

със сок от някаква трева,

216 така че никой след това,

ако в лицето му се вглежда

или го слуша как нарежда

нелепости, да не познае

220 че именно Тристан това е.

Измъква си от плет тояга[100],

на рамото си той я слага

и се отправя накъм двора,

224 страх будейки у всички хора.

        Вратарят, като го видял,

помислил го за оглупял,

но все пак срещнал го с въпроси:

228 — От где си? Тук какво те носи?“

        Тристан отвърнал: — Слушай, брат,

монсенмишелският абат

за абатисата се жени[101].

232 Приятели и приближени,

безброй сановници, абати,

кюрета, постници, прелати

от Безансон та чак до Мон,

236 един със скиптър, друг с бастон,

на свойта сватба бе поканил.

По ширналите се поляни

при Беланкомбър[102] и сега

240 във танци кършат те снага.

И аз на тържеството бях,

ала принуден се видях

да тръгна преди всички други,

244 че трябва своите услуги

на краля спешно да предложа:

софрата трябва да му сложа.

        В ответ глава вратарят клати:

248 — Ти, сине на Урган Космати[103]

(и ти си като Урган космат),

влез все пак в кралския палат.

        Той влиза, но го срещат ту

252 със хи-хи-хи, ту с дю-дю-дю,

дори със клонки от бръшлян

на бой налитат на Тристан;

младежка група с глуми разни

256 започва лудия да дразни,

а той им с удари отвръща,

ту тъй, ту инак се обръща,

и най-подир се озовава

260 там, дето кралят заседава.

Като го вижда със тояга,

крал Марк подмята: — Я веднага

ми доведете тоз юнак,

264 взел вместо копие кривак.

        Мнозина бързо му отреждат

дължимото и го завеждат

при краля. Той го поздравява

268 с „добре дошъл“ и продължава:

— Какво те води тук при нас

и кой си всъщност? — Кой съм аз —

подхваща лудата глава —

272 сега ще чуете това,

кралю честити. Мама беше

косатка: вечно тя кръжеше

като сирена сред морето.

276 Не зная мястото, където

съм се родил, ала е знайно,

че от тигрица всеотдайна

отгледан съм: тя ме била

280 намерила върху скала

и дълго време ме кърмила,

като че кърми рожба мила[104].

Кралю, аз имам и сестра:

284 красива, умна и добра.

Съгласен съм да задържите

сестра ми, ако позволите

кралицата да дойде с мен.

288 По нея луд съм нощ и ден.

По-старата е за досада,

по-младата е за наслада.

Ако Изолда ми дадете,

292 кралю мой, сигурен бъдете,

че вечно ще ви служа аз.

        Крал Марк разсмива се на глас

и казва: — Драги, да речем,

296 че ти кралицата дадем,

кажи къде със нея смяташ

да идеш? — Горе в небесата,

кралю, дворец там имам свой:

300 изцяло от стъкло е той.

Весден на слънцето лъчите

му преминават през стените.

Там нивга вятър не повява

304 и той едва се полюлява

на небосклона засиял.

Там има стая от кристал,

която е така прекрасна,

308 че щом я грейне слънце ясно,

във нея всичко заблестява[105].

        Марк много се развеселява

и пред събраните придворни

312 споделя: — Вижте как говори…

За луд е луд, но друг едва ли

с такъв език ще се похвали…

— Кралю, — пак лудият подема —

316 дойдох кралицата да взема:

душата ми по нея стене;

най-скъпата жена за мен е

Изолда и ще я обичам

320 за цял живот. Аз се наричам

Тантрис[106]. Заклевам се пред вас.

        Кралицата с ядосан глас

го пита: — Кой ви пусна тук?

324 Не сте Тантрис, а някой друг.

        А лудият все нея гледа

и виждайки я все по-бледа,

повтаря пак: — Тантрис съм аз,

328 кралице, и съм луд по вас.

Я припомнете си за тоя

гигант Морхолт, ранен в двубоя

със мен. Та той бе настоявал

332 Марк кръвен данък да му дава —

девойки и момци. Но аз

все пак го победих тогаз

и го убих. Но мойта рана

336 на хълбока по-люта стана

и много силно ме болеше,

защото явно мечът беше

отровен и костта загни,

340 та аз прекарах тежки дни

и нощи в търсене на цяр,

но нито доктор, ни знахар

не ми помогнаха. Тогава,

344 видял, че краят наближава,

помислих, че е най-добре

да тръгна с кораб по море

и да изчезна в дълбините.

348 Но ураганът със вълните

неотклонимо ни повлече

накъм Ирландия далечна,

страната, от която бях

352 изпитал безподобен страх,

защото аз убих Морхолт, а

ваш вуйчо беше той, Изолда.

Но тъй като аз бях ранен,

356 дори и арфата за мен

не бе утеха… Тъй обичам

да свиря, за да се развличам!

Понеже стигнал бе до вас

360 слухът, че и на арфа аз,

макар и с тежка рана, свиря,

заръчахте да ме издирят

и да ме доведат в палата.

364 Със някакъв балсам самата

кралица мен ме излекува

(дано даде Бог да векува!).

Твърдяхте ми, че са чудесни

368 бретонските народни песни,

които пеех ви тогаз.

Тантрис, кралице, туй съм аз.

— Не е възможно — казва тя. —

372 Как с него ти по красота

ще се сравняваш[107]? Я млъкни

и с глупостите престани,

че хич не са ми по вкуса.

376         А той навирва си носа

и като истински глупак

с юмруци удря, рита с крак,

придворните за да изгони,

380 като крещи: — Навън, барони!

Защото искам да остана

сам със кралицата. — Смълчана,

тя почва да се изчервява,

384 а Марк все тъй се забавлява

със разиграваната сцена.

Но като вижда притеснена

жена си, казва възмутен:

388 — Глупако, я ела при мен.

Нима си толкоз близък с нея?

— Кралю, да отрека не смея.

А тя крещи: — Лъжец, лъжец!

392 Вън, вън от кралския дворец!

Но упоритият глупак

й казва: — Помните ли как

крал Марк навремето ме прати

396 във бащините ви палати,

за да му станете жена?

Дойдох във вашата страна

като търговец преоблечен,

400 защото бях на смърт обречен:

нали аз бях Морхолт убил[108].

Та кой ли би ми го простил?

А между другото аз знам,

404 че и крал Марк е мразен там.

Аз, като рицар силен, смел,

се биех с всеки на дуел

и от Шотландия до Рим

408 едва ли по-неустрашим

мъж някому е бил познат.

        Изолда му отвръща с яд:

— Ти само глупости брътвиш

412 и рицарството ни срамиш.

Защо си още жив, глупако?

Махни се, инак зло те чака!

        А той подхваща пак през смях:

416 — Спомнете си, че като бях

във вашата страна, се бих

със дракона и го убих;

езика му отрязах с ножа

420 и после в джоба си го сложих.

Но от отровата опасна

почувствах се така ужасно,

че насред пътя във несвяст

424 съм бил изпаднал. И тогаз

със майка си дошла сте там

и с разни билки и балсам,

показвайки си сръчността,

428 сте ме спасили от смъртта…

А спомняте ли си кога

в яда си вдигнахте ръка

да ме убиете. Аз бях

432 тогава в банята и щях,

навънка да излизам вече.

А вие сте ми взела меча,

нащърбеното сте видяла

436 и нещо сте заподозряла,

отворила сте чекмеджето

и сте извадила парчето,

което бяхте вие, мила,

440 в главата на Морхолт открила.

И явно имало защо:

след миг разбрала сте, че то

е част от моя меч. Тогава

444 обхванала ви злост такава,

че втурнахте се с меч в ръката,

за да ми вземете главата.

Ужасно нещо е жената,

448 щом яд обхване й душата.

Кралицата във този миг,

дочула злобния ви вик,

дотича тутакси при нас.

452 С молбите си накрая аз

успях да ви поукротя,

с обет, че ще ви защитя

срещу нахалника[109], решен

456 да се ожени някой ден

за вас. А той ви бе противен

и прекалено агресивен.

Нима това е все лъжа?

460 — Лъжа е, да! И как можа

да го измислиш? Ти си спал

пиян, на сън[110] си го видял.

— Омайна билка бях пил аз

464 и още съм под нейна власт…

А помните ли горестта,

с която вашият баща

и майка ви ви повериха

468 на мен, как те ви придружиха

до кораба, как в този ден

задушен бяхте редом с мен,

как жаждата си утолихме,

472 как двамата отвара пихме

с един бокал? За съжаление

обхвана ни опиянение

и още мира ми не дава.

476         При тез слова Изолда става,

но Марк я хваща за палтото,

за да си седне пак, защото

държи докрай да бъде чут

480 дошлият, па макар и луд:

— Не, мила, нека тоз глупак

си свърши разказа все пак[111]!

А ти, безумецо, кажи

484 що вършиш. Но не ни лъжи!

— Най-важното ми занимание

е туй да служа със старание

на графове, крале, кралици…

488 — Ами от кучета и птици

разбираш ли? — Кралю, о, да.

Веднъж открия ли следа

при лов на дивеч из горите,

492 аз винаги на тях разчитам.

С копои лебеди улавям

и никога не ги оставям

да ми избягат. А с палаши

496 начесто из полята наши

улавял съм гмуркачи диви,

а със соколи — гъски сиви.

        Придворните и този път

500 не смогват да се въздържат

да не избухнат гръмко в смях.

Марк казва му: — Това разбрах,

А как ловуваш по реката?

504 — С каквото ми е под ръката,

кралю. Например няма пречки

да хващам вълци или мечки

със ястреби; а пък глигани

508 с полярния сокол ще хвана;

за диви зайци и сръндаци

използвам моите гераци,

а със сокол чучулигар

512 улавям някой лопатар,

понякога и дива котка[112].

Щом след ловджийската разходка

се върна вкъщи, аз веднага

516 започвам със една тояга

усърдно да се упражнявам

за бой. Все още не познавам

(откак се помня досега)

520 ни щитоносец, ни слуга,

ни друг, решен в борба гореща

да ми излезе с меч насреща,

щом още мил му е животът.

524 А пък на арфа и на рота

как само свиря и как пея!

А знаете ли как копнея,

как страдам по една прекрасна

528 жена, една кралица властна;

как беля на дърво кората

и как я хвърлям във водата…

Не ставам ли за менестрел[113],

532 кралю? Не съм се май отчел

пред вас, придворни, с таз тояга

тъй, както се на вас полага.

Я хайде, бързо си вървете

536 у вас, че трябва да ядете.

Добре е кралят, според мен,

да си отдъхне за момент.

        Марк смее се, но тоя път

540 нарежда кон да доведат,

та из дъбравите зелени

той с рицари най-приближени

да иде да се поразсее.

544 А пък Изолда все по-зле е

и казва му: — Боли ме много

главата, сир… Ех, ако мога

да си почина! — Кралят скланя

548 и тя, объркана, смълчана,

отива право в свойта стая

и заридава: — Аз не зная

кому е нужно да съм жива,

552 щом моето сърце в такива

неволи се изпепели.

Бранжиен, приятелко, дали

да не предпочета смъртта,

556 след като болката, скръбта

обсебили са ми душата?

Един луд днес дойде в палата,

с глава остригана на кръст,

560 и като че ли бръкна с пръст

във раната ми тоз злодей.

Гадател или чародей

е тоя луд? И как тъй знае

564 (и то в подробности) каква е

съдбата ми? Кой друг, Бранжиен,

ще знае толкова за мен,

за любовта ми към Тристан?

568 Навярно този шарлатан

чрез чародейство и магия

успял е да научи тия

подробности, щом толкоз вещо

572 говореше за всяко нещо.

        Бранжиен отвръща й веднага:

— Кралице, аз се обзалагам,

че този луд ще е самият

576 Тристан. — Не, тази грозотия

не може да е мой любим.

Тристан е с чар неповторим

и с най-изящни маниери.

580 Не ще се никъде намери

друг рицар с красота такава,

че със Тристан да се сравнява.

Дано го съди божи съд,

584 тоз луд! Проклет да е часът,

когато той се е родил,

и корабът, със който бил

пристигнал в нашата страна!

588 Да бе го някоя вълна

ударила, че да умре

безследно в бурното море!

        Бранжиен възкликва: — Извинете,

592 кралице, но защо кълнете

човека, бил той и глупак?

Кой тъй научи ви и как

обхвана ви такава злост?

596 — За всичко е виновен тоз

негодник, вярвайте, Бранжиен.

До днеска никой друг на мен

не е държал такъв език.

600 — Кралице, този хубостник,

кълна се и в свети Йоан,

ще да е пратен от Тристан.

— Кой знае?… Щом е тъй, идете

604 във залата и говорете

със него… Бихте го познала.

        Бранжиен в тържествената зала

сама при лудия отива

608 и никой друг там не открива.

Видът му мигом я смразява…

        Той тутакси я разпознава,

изпуска своята тояга

612 и казва й: — Елате, драга!

Ах, колко е добре, Бранжиен,

че идвате сега при мен!

За Бога, милост проявете!

616         Бранжиен отвръща му: — Простете,

нима за мойта милост става

въпрос? — За вашата — додава

мъжът. — Тристан стои пред вас;

620 злочестият Тристан съм аз.

Тъй по Изолда съм увлечен,

че в нищичко не виждам вече

спасение. — Не е възможно

624 да сте Тристан.

А той, тревожно,

мълви: — Не помните ли как

мъгливия ирландски бряг

(и то под моята закрила)

628 напуснахте. Днес мойта мила

Изолда дръзна да твърди,

че с мене никога преди

не се е срещала… И двете

632 вас водеше ви за ръцете

кралицата[114]. Тя мен тогаз

помоли да съм вечно с вас

и аз й обещах… Тя тури

636 на кораба ни малко буре

със препоръката да бдите

над него. Влязохме в открито

море и много топло стана,

640 в пот плувнах, жажда ме обхвана,

един прислужник[115] отзова се,

като ми даде да разквася

устата си, и с жест припрян

644 отвара в сребърен стакан

от бурето наля ми той.

Понеже беше страшен зной,

и на Изолда аз предложих

648 с отвара да си уталожи

сред морските вълни жадта:

тъй от стакана пи и тя.

Тогава беше ни приятно,

652 но елексирът вероятно

впоследствие ни причини

безброй неволи и злини.

Да, случилото се било

656 единствено за наше зло.

Уви, Бранжиен, уви, така е.

— Не! — казва тя. — Това лъжа е.

— Лъжа ли е? Откакто в нея

660 се влюбих, тя на друг не смее,

освен на вас, да довери,

че в двама ни любов гори?

Туй знаете го само вие

664 и ние никога не крием

това, що помежду ни става.

        Без вече да му възразява,

Бранжиен излиза, за да иде

668 Изолда в стаята да види,

усмихва й се съучастно

и казва й пределно ясно:

— Тристан е той…

Тя пребледнява

672 и чувства, че й прилошава,

като че има болест тежка.

Бранжиен се втурва на прибежки

и се завръща със Тристан.

676 От силни чувства обладан,

опитва той да я прегърне,

но тя успява да извърне

главата си пред този порив.

680 Не знаейки какво да стори,

поти се тя, трепери цяла,

като че ли би всичко дала

в стремежа си да го избегне.

684 Едва успял да се облегне,

съвсем объркан, на стената,

Тристан разкрива си душата

пред нея с трепетни слова:

688 — Нима, Изолда, и това

ще трябва от Бранжиен и вас

да понеса аз в този час?

Това ли доживя Тристан —

692 да се почувства тъй презрян?

В кого да вярвам отсега,

щом ме презирате така,

че не можахте този ден

696 да си припомните за мен.

А аз безспирно (денем, нощем)

по вас копнея и все още

си мисля, че не ще престане

700 да ви вълнува любовта ни.

Щом някой истински обича,

от спомена не се отрича

и миналото не презира[116].

704 Дордето изворът извира,

пои той тучната морава;

пресъхне ли — ненужен става.

Така е и със любовта:

708 пресъхне ли, престава тя

наслада, радост да доставя.

        Изолда поглед му отправя

и казва: — Нищо не разбирам,

712 приятелю. И не намирам

във вас аз нищичко, което

да ми напомня за лицето

на моя мил.

С настойчив глас

716 той казва й: — Тристан съм аз.

Спомнете си как сенешалът

предупредил бе лично краля,

че заедно със теб живяхме

720 и че едно легло деляхме.

Една нощ (спомням си, че беше

през зимата и сняг валеше),

той по следите ми вървял

724 и под прозореца ви спрял:

удобно място, откъдето

да наблюдава туй, което

се върши вътре, за да може

728 на краля всичко да доложи.

За пръв път уличѐн аз бях[117]

А от джуджето колко страх

изпитвахте! То все кръжеше

732 около нас и ни следеше,

като че Марк му бе заръчал

след нас да ходи неотлъчно,

за да ни дебне и веднага

736 за срещите ни да долага.

За влюбените е известно,

че изнамират много лесно

лъжи и хитрости различни,

740 ала за жалост са трагични

последиците някой път.

Спомнете си как в този кът

и нас ни хванаха на тясно,

744 как копелето му ужасно,

джуджето, беше разпиляло

в нощта между леглата бяло

брашно… Аз но̀мера разбрах,

748 подскочих и се озовах

за миг във вашето легло.

Но чакало ни друго зло:

от незарасналата вена

752 леглото бе окървавено.

Обратно скочих, но уви,

и моето окървавих.

Изникна Марк и от вратата

756 видя кръвта ми по леглата:

така, заради мойта страст,

от двора бях изгонен аз.

А помните ли онзи случай,

760 когато в дар ви пратих куче,

мъниче кротичко и мило,

което беше ви пленило?

А спомняте ли си, кралице,

764 изкусният ирландски рицар

как в двора ви посрещнат беше,

на арфата си как редеше

за вас мелодии най-дивни?

768 На него кралят повери ви,

защото с песни той дори

и вас успя да покори.

И той без малко да ви вземе

772 на кораба си… Но в туй време

аз бях в гората заточен

и чаках сгодния момент

да стигна някак си до вас.

776 И казах си: защо и аз

не пробвам да я завладея,

щом с рота свиря и щом пея

по-хубаво от всеки друг[118].

780 Туй повод бе да дойда тук.

Под сянката на бор висок,

надвесен над сребрист поток,

аз с нож в ръката си застанах,

784 отрязах клонка и захванах

да дялкам и трески да мятам

една след друга във водата,

понеже знаех, че в потока

788 те ще се носят по посока

на стаята ви. Щом съзрете

тресчиците, ще разберете,

че аз изпращам ви ги с вяра,

792 че с вас ще мога да прекарам

в градината ви вечерта

в омаята на любовта

(тъй както бяхме се разбрали).

796 Ала джуджето ме видяло

и бързо краля известило.

Когато вече се стъмнило,

Напуснал Марк потайно двора,

800 стаил се в клоните на бора

да проследи какво ще стане.

Аз, без да зная за капана,

дойдох и както си седях,

804 на краля сянката видях.

Чух стъпки, знаех, че са ваши

и страшно много се изплаших

да се не втурнете припряно

808 към мен. За щастие, отрано

и вие сянка сте видяла

и предвидливо сте се спряла.

Аз ви помолих да склоните

812 със краля да ме помирите,

ако ли не, каквото трябва

да ми даде и аз да грабвам

нещата си за път далечен

816 и тука да не стъпвам вече.

Така опасността отбихме

и ние с краля се сдобрихме.

Спомнете си, Изолда, как

820 заклехте се пред всички в знак

на честност и на непорочност.

Аз преоблечен бях нарочно,

прегърнах ви пред всички хора,

824 щом слязохте от онзи кораб;

стоях с наведена глава

и чувах вашите слова,

с които искахте и аз

828 да падна на земята с вас.

Отпуснахте се на тревата

и си разтворихте бедрата

заради мен и аз посмях

832 да се наместя между тях.

Таз сцена всички я видяха

и ви напълно оправдаха,

а вие клетва и обет

836 положихте по правов ред.

        Изолда не пропуска даже

и дума… Но какво да каже?

Той не прилича на Тристан

840 ни по одежди, ни по стан.

Но тя не може да оспори

това, което й говори.

Как за Тристан да бъде взет,

844 щом като лудият наглед

със него нищо общо няма?

Било би лудост свръхголяма,

ако се хване в тоз капан.

848 Все тъй измъчва се Тристан,

че тя не го е разпознала

и казва: — Бяхте ми отдала

сърцето си изцяло, мила

852 кралице; бяхте ме пленила

със благородство несравнимо.

Днес със притворство доловимо

отвръщате ми и за мен

856 сдържаността ви този ден

е равностойна на измяна.

Нали, Изолда, не остана

далече времето, когато

860 обичахте ме чисто, свято,

и любовта ни Марк принуди

от двора си да ни прокуди?

И хванали се за ръце,

864 с изпълнено с любов сърце,

напуснахме сами палата,

намерихме подслон в гората

във пещера със свод чудесен.

868 Макар че входът беше тесен,

тя ни изглеждаше така,

като че майсторска ръка

за нас нарочно бе създала

872 една великолепна зала[119].

Аз в тази пещера научих

Хюсден, ловджийското си куче,

да спре да лае. Със Хюсден

876 и с моя ястреб всеки ден

в гората дивеч аз улавях

и тъй храна за нас набавях.

Спомнете си деня, когато

880 Марк и джуджето[120] сред гората

ни свариха, дордето спяхме.

Добре, че разделени бяхме!

Като че бях предвидил аз

884 да сложа меча между нас.

Марк свалил свойта ръкавица

и на лицето ви, кралице,

я сложил, за да ви прикрие

888 от слънцето. Тогава ние

сме спали там съвсем невинно.

Като видял, че безпричинно

в Изолда се е усъмнил,

892 Марк лесно своя гняв смирил

и пратил вест по свои хора

до нас да се завърнем в двора.

Тогава ви дарих Хюсден.

896 Къде е той сега? — При мен, —

отвръща тя. — Бранжиен, идете

и кучето ми доведете!

        Бранжиен отива незабавно,

900 Хюсден я среща с радост явна,

тя го отвързва и веднага

то към кралицата побягва.

Щом вижда го, Тристан подема:

904 — Ела, Хюсден! Аз ще те взема

и ще те отведа със мен.

        Щом разпознава го, Хюсден

усеща радостна възбуда,

908 такава чак, че аз се чудя

могло ли би на друго куче

подобно нещо да се случи,

ако стопанина си драг

912 след дълго време срещне пак.

Момент небивал е това.

Хюсден със вдигната глава

с отскок се към Тристан насочва

916 и много свойски той започва

да се умилква: тропка с крак,

с муцунка гали го… Та как

такава гледка се описва[121]!

920         В тоз миг Изолда се стъписва,

от срам дори се изчервява,

щом вижда как се доверява

на своя господар Хюсден.

924 А как се зъби, настървен,

срещу които пожелаят

със него да се поиграят.

Не смее никой друг освен

928 кралицата или Бранжиен

до кучето да приближи.

То за Тристан така тъжи,

като че е на смърт ранено,

932 и е към всички озлобено.

Тристан го милва по нослето

и казва на Изолда: — Ето,

то куче е, но не забравя

936 кой времето си посвещава

да го отгледа и дресира.

Каква привързаност намирам

в едно животно! А във вас,

940 във своята любима, аз

откривам само непочтеност.

        От тези думи мигновено

кралицата се изпотява,

944 трепери цяла, пребледнява…

Тристан подхваща пак: — Любима

кралице, с доблест несравнима

преди държахте се към мен.

948 Спомнете си за онзи ден,

когато Марк ни свари спящи

между овошките цъфтящи.

Видял безспорната измяна,

952 той се оттегли със закана

да ви убие[122]… Милостив

бе Бог! А аз бях предвидлив,

реших се да се разделим,

956 че инак срам неизличим

очакваше ви. И тогаз

получих ценен дар от вас:

чудесен пръстен — чисто злато.

960 — Бих ви повярвала, когато

ми го покажете.

        Тогава

той тутакси й го подава.

Изолда в пръстена се взира,

964 сълзи в очите й напират,

тя кърши пръсти от почуда,

като че стига до полуда:

— Ах, колко съм нещастна, Боже! —

968 възкликва тя. — На друг не може

да е тоз пръстен. Моят мил

е мъртъв. Кой би утешил

една кралица толкоз клета?

972         Той от съчувствие обзет е

и казва: — Вие сте красива,

Мадам, и сте добра… Не бива

да ви тормозя още аз

976 със променения си глас.

        След туй възвръща си гласа,

тя го познава на часа[123],

прегръща го и го целува.

980 Тристан от щастие ликува

и казва на Бранжиен: — Идете,

приятелко, и донесете

вода, че искам да измия

984 лицето си, за да открия

същинския си вид.

        Бранжиен

откликва… Само след момент

Тристан лицето си изтрива,

988 Изолда вижда го красиво,

каквото е било преди,

и до любимите гърди

ощастливена се притиска.

992 Тя му признава, че не иска

той никъде да заминава,

дори подслон му обещава,

за да прекарат там нощта.

996 Тъй сбъдва се една мечта:

в прегръдките си той я грабва

и нищо друго не му трябва.

Лудостта на Тристан
Бернски ръкопис

Тук започва приключението на Тристан

 

Тристан не е обичан в двора…

Къде да иде? Що да стори?…

… От Марк изпитва силен страх.

4 Той знае кралската закана,

че ако някъде го хванат,

ни името, ни потеклото

не могат му спаси живота.

8 Пред двора Марк е споделил

обидата си, че е бил

опозорен без капка свян

от племенника си Тристан:

12 с кралицата той имал връзка

интимна — непристойна, дръзка.

До смърт засегнатият крал

за този именно скандал

16 с най-близкия си кръг говори:

— Днес кралската ми чест, сеньори,

е под въпрос. Такъв позор

на мене и на моя двор

20 Тристан докара и замина

безследно някъде в чужбина,

за да живее ненаказан.

А мен ме смятат за белязан

24 глупак… Свети Оде[124], не знам

ще понеса ли този срам…

… Та ако някой между вас

го срещне, нека не отлага,

28 а да ме извести веднага.

Барони, аз съм се заклел

в свети Самсон от Корнуел,

че ще съм вечно задължен

32 на този, който спрямо мен

предаността си прояви

и тука се с Тристан яви.

        И всички вричат се пред краля…

36 Въздиша само сенешалът

Динас: от страх, че за Тристан

се готви пагубен капан;

чрез пратеник го известява,

40 че явна смърт го застрашава,

че Марк подготвя отмъщение

за неговото поведение

тъй дръзко и непредпазливо.

44 Той от придворни завистливи

предаден е; това е краят

и на любовната омая

с кралицата. Но как обратно

48 да иде там, щом многократно

се е налагало да бяга.

Сърцето му от жал се стяга,

че е без своята любима.

52 Една Изолда той си има,

ала по другата бленува[125].

Да иде в двора се страхува,

но как да дойде тука тя?

56 „Ех, Боже, колко тегота

върху ми любовта стоваря!

Все пак скръбта не ме докара

до хленч… Ала какво да сторя?…

60 … Сега пак болки, пак страдание!…

Безсилна ли бе ми душата,

та изоставих тъй жената,

която зарад любовта ни

64 понася толкоз мъки, рани,

обиди?… Колко съм нещастен!…

… И тя по мене колко страда!

        А тъй е хубава и млада,

68 че ако някой я залюби

измамно, той дано загуби

и свойта чест, и любовта.

Дано най-силният в света,

72 Амур, да стори тъй, че скоро

да видя своята изгора

в плен на любовната ми страст!

        Дано и Господ бъде с нас,

76 дано даде да доживея

отново да се видя с нея[126]!

Със колко грижи и старание

тя излекува мойте рани,

80 нанесени ми в Корнуел,

когато бих се на дуел

с Морхолт — на острова, където

народът му търпеше гнета.

84 Но с меча си аз го сразих

и мир в страната въдворих.

Дано Бог сили да ми дава

да я открия жива, здрава;

88 Бог и към нея да е щедър,

да е денят й светъл, ведър,

от радост да е озарен,

а аз да съм ощастливен

92 с божествената благодат

да бъда с нея!… В този свят

кой, Господи, би се смилил

над мъж тъй слаб и тъй унил,

96 какъвто чувствам се сега?

Кралицата е все така

далеч… Какво да предприема?

Страх, безпокойство ме обзема

100 при мисълта за нея, Боже!

А тази мисъл ме тревожи

почти безспирно, нощ и ден.

Като че ли е помрачен

104 разсъдъкът ми[127] от страдание,

изпаднах в пълно отчаяние.

Ах, нека тя да ме презре,

ако опасност ме възпре

108 да ида с нея да се срещна

потайно, като луд предрешен,

с глава остригана до кожа,

така че никой да не може

112 да ме познае в моя път.

Дано краката ме крепят,

та с нея пак да се сберем“.

        И без да вземе щит и шлем,

116 съвсем отпаднал, към морето

Тристан поема и дордето

да стигне, още отмалява.

На вид на луд наподобява:

120 одеждите му изподрани,

лицето му във люти рани,

а пък в ръката с боздуган[128].

Отгоре на това Тристан

124 и друго име е приел:

Тантрис[129]. И всеки би го взел

за луд за връзване направо;

та той надясно и наляво

128 раздава удар подир удар

за изненада и почуда

на всички. Някои крещят,

а други с камък се стремят

132 да го ударят по главата.

Сред суматоха, непозната

за изумения народ,

„побърканият“ своя ход

136 невъзмутимо продължава,

гори и равнини минава,

безспирно воден от целта

да си възвърне любовта,

140 да види своята любима

Изолда. Той в сърцето има

едно-единствено желание:

чрез туй лудешко начинание

144 да иде в двора, дето тя е,

защото силно я желае.

Тристан на луд ще се престори,

все някой там ще му отвори

148 вратите и ще го остави

пред краля сам да се представи.

И ето: пред самия крал

един бедняк изпосталял,

152 остриган и с оголен врат,

от всички хора припознат

за луд. И никой се не сеща,

че в тоз миг им стои насреща

156 прикрито влезлият в палата

Тристан, съпругът на сестрата

на Каердин… Марк пита: — Как

се казваш ти, глупако драг?

160         А той отвръща му: — Кралю

честити, викат ми Пику[130].

— Добре, ами баща ти кой е?

— Кралю, от моржовете той е.

164 — А майка ти? — Косатка тя е.

Но нека ваша милост знае,

че и сестра си имам аз,

Брунхилда[131], тя ще е за вас,

168 ако Изолда моя стане.

— А после? — После ще се хвана

да построя дом в небесата,

сред облаците и цветята,

172 и ще живеем там щастливи,

далеч от хора завистливи

(убил ги Бог!) и от слани,

далеч от всякакви злини.

176 Ами къде е днес Бранжиен,

която също и на мен

отвара ми наля в стакан?

От нея беше пил Тристан

180 (ах, колко страда оттогаз!),

пи и Изолда, пих и аз[132].

Я нека каже тя сега

пред вас не беше ли така.

184 Ако Изолда отрече,

тогава да допуснем, че

туй сън било е. Я се взрете,

кралю, в лика ми и кажете

188 дали със своя образ чист

не ви приличам на Тантрис.

(Сега сложете трис пред тан

и ще получите Тристан[133]).

192 Кралю, аз скачах през реката,

като стрели тръстики мятах,

дори и корени ядях,

но в своите ръце държах

196 кралица… Още куп неща

ще ви разкажа, ако ща.

Марк спира го: — Не ща да знам.

        В тоз миг, умирайки от срам,

200 Изолда казва: — Замълчете

и с глупостите престанете!

— Ако това ви притеснява,

то никак мен не ме смущава.

204 — Със луди се не занимавай,

а срещнат ли те, отминавай[134]! —

извикват рицарите… Но

Тристан, той знае си едно

208 и продължава: — Извинете,

кралю, но я си припомнете

за случката, когато бяхте

на лов, когато ни видяхте

212 в колиба от клонак да спим.

Нарочно своя меч любим

положил бях помежду нас

и на заспал се правех аз.

216 Пряк слънчев лъч се бе проврял

през клоните и бе огрял

лика на вашата кралица.

Тогава взехте ръкавица,

220 и с нея слънцето прикрихте,

а после се отдалечихте.

Нима не помните това[135]?

        С наведена от срам глава,

224 в палтото скрила си лицето,

тя казва: — Нека са проклети

от мен моряците, които

не хвърлиха ви във вълните,

228 а с кораба на този бряг

доведоха такъв глупак!

        Тристан подхваща пак: — Госпожо,

заклевам се, че ако можех

232 да ви разкрия кой съм аз

и ако насаме със вас

окажа се поне за малко,

не ще ви спрат вас ни ключалки,

236 ни порти, ни стени високи,

ни разпоредбите жестоки

на краля. Аз съм всеки ден

с тоз златен пръстен, подарен

240 от вас при нашата раздяла.

Така ми е опротивяла

онази среща!… Утешение

за ежечасното мъчение

244 в целувките ви ще открия.

Такваз е мойта орисия:

без вас, смъртта ще е отрада.

Дори Идер не е тъй страдал

248 на крал Артур зарад жената[136].

За вас напуснах си страната,

в Испания се запилях

и никой близък свой не бях

252 предупредил, че съм нататък,

дори на Каердин сестрата.

След като дълго скитах аз,

реших да дойда пак при вас.

256 Ако не ми се отдадете,

госпожо, сигурна бъдете,

че ще си тръгна натъжен,

завинаги обезверен.

260         Той млъква… Всички се навеждат

един към друг и се споглеждат:

„Май кралят ще му хване вяра.“

А Марк нарежда да изкарат

264 коне с ловджийски амуниции,

да пуснат ловните му птици,

за да ги види как налитат

на жерави във висините

268 и да се радва до забрава.

И ето, че Тристан остава

сам във тържествената зала.

Изолда, страшно пребледняла,

272 в покоите си се прибира

и след като Бранжиен намира,

обзета от небивал смут,

й казва: — Чу ли онзи луд?

276 Говори странно той, нали,

(дано го треска повали!).

Как точно е осведомен

за случките с Тристан и с мен.

280 Тристан… За него аз умирам,

а той защо ли ме презира?

Бранжиен, във залата иди

и лудия ми доведи…

284         Тристан зарадван забелязва

Бранжиен да влиза. Тя му казва:

— Защо стоиш тук сам, глупако?

Върви, кралицата те чака!

288 Ти май заслужи си въжето,

лудетино, с това, което

пред толкоз хора наговори.

— Не. Не, Бранжиен. Добре го сторих.

292 Един по-луд от мен сега

на кон се качва. — Как така

и името ми си научил?

— Преди години туй се случи.

296 Ако съм луд, не е вината

у мене, а у вас самата.

Защо, за ваше изкупление,

кралицата с обезщетение

300 обидата не намали.

Не искам много. Та нали

за службата ми[137] четвъртина,

за мъката ми половина —

304 такваз цена не е висока?

Въздиша лудият дълбоко,

Бранжиен внимателно се взира

във тялото му и намира,

308 че е наистина прекрасно[138].

И тутакси й става ясно,

че мнима му е лудостта,

че друга му е болестта…

312 — Сеньор, благословен бъдете!

За мойте думи ми простете!

Дано кралицата и аз

за срам не станем зарад вас!

316 — Не съм засегнат никак даже.

Бранжиен го моли да разкаже

живота си, но настоява

да не ги вече заблуждава,

320 че рицарят Тристан е с тях.

— Добре ще да е да не бях

Тристан! Но билето, което

изпих на кораба в морето,

324 сърцето и ума ми хвана

така жестоко, че роб станах

на любовта. Бог да е с мен!

Дано не види хубав ден

328 тоз, който с билки и ликьори

го бе приготвил; той ми стори

неподозирана злина.

И вие имате вина

332 пред мен, защото във багажа

го бяхте взела. Ще ви кажа,

Бранжиен, че само аз, Тристан,

бях от бедата сполетян.

336 Това, че от любов линея,

изглежда е игра за нея.

        Сега Бранжиен го разпознава

и го за прошка умолява,

340 а той я хваща за ръка

и я целува със молба

каквото може да направи

(и то без много да се бави),

344 тъй че плана си въжделен

да види той осъществен.

Бранжиен му прави знак с ръка

да я последва и така

348 в Изолдината стая влизат.

Изолда гледа го отблизо,

но още има му гарез

заради казаното днес.

352 Тристан учтиво поздравява:

— Кралице, Господ да ви дава

добро, на вас и на Бранжиен!

Ако Изолда иска мен

356 да изцери, дорде е време,

„приятел“[139] нека нарече ме.

Мен любовта ме угнетява,

а милост тя не проявява.

360 И глад и жажда преживях,

на голата земя аз спях

и въпреки това страдание

не ме налегна отчаяние.

364 Дано Бог, който на софрата

във Кана променил водата

на вино, свише я застави[140]

от лудостта да ме избави.

368         Мълчи Изолда, а Бранжиен

я стрелва с поглед възмутен:

— Госпожо, тъй ли се посреща

мъж в плен на толкова гореща

372 любов, която няма равна?

От нея страда той отдавна.

Това Тристан е, погледнете

и на врата му се хвърлете.

376 Той като луд се е остригал

заради вас. — Бранжиен, я стига!

Ако на пристана го бяхте

видяла тази сутрин, щяхте

380 по външността да разберете,

че е един циник несретен.

Съвсем различен с мен би бил

Тристан, не би си позволил

384 шеги тъй груби и обидни.

— Госпожо, всичко бе привидно:

преструвах се на глуповат,

за да не бъда разпознат.

388 Обичам ви така дълбоко,

а вие грубо и жестоко

отнасяте се днес към мен.

Спомнете си Гамариен[141],

392 когато силом ви отвлече.

На помощ кой ви се притече?

— Наистина Тристан спаси ме.

Но той изобщо несравним е

396 със вас, сеньор… Тристан се радва,

че лъч надежда се прокрадва

за любовта му, и изрича:

— Нима по нищо не приличам

400 на този, който отърва ви

от явна смърт и окървави

оръжието си, когато

отсече с меча си ръката

404 на Гимаран[142]? — Да, вие също

като спасителя ми мъж сте;

но друга прилика не виждам.

— Това, госпожо, ме обижда.

408 Не бях ли в стаята ви аз

със арфата и учех вас

на този чуден инструмент?

Аз бях угрижен и смутен,

412 а вие бяхте изтерзана.

Спомнете си за мойта рана

на рамото: с това платих,

когато зарад вас се бих,

416 а вие с билки лековити

успяхте да ме изцерите[143].

Небесен гръм да ме убие,

ако измислям си, че вие

420 отровата обезвредихте

и тъй живота ми спасихте,

когато драконът в бран ядна

с отровен меч и мен нападна.

424 И още: в банята бях вече,

когато сте ми взела меча,

нащърбеното сте видяла

и Перинис[144] сте призовала

428 да го сравни и той с парчето

от счупения меч, което

обвито беше в тънка кожа.

Разбрала сте, че те се схождат,

432 и обладана от презрение

сте взела меча с намерение

да ме пронижете в гърдите…

С цел да се поуспокоите

436 аз ви разказах епизода

за онзи косъм[145], та дано да

поуталожа яростта ви.

(Ах, този косъм ме застави

440 да нося много тежък кръст!).

Но за бедите има пръст

и майка ви… На мен тогава

ви повериха и отплава

444 с нас корабът към необята.

След двата дни попътен вятър

на третия утихна той,

настана непосилен зной

448 и ни налегна жажда тежка.

Бранжиен тогава по погрешка

отвара ми наля, аз пих

и дните си опропастих.

452 А вие бяхте обиграна

така, че нищо не ви стана.

Уви, Бранжиен, от вас самата

започнаха ми теглилата.

456 — Словата ви са тъй умели,

като че томове дебели

прочели сте[146]. Не сте глупак,

но за Тристан, не, няма как

460 да минете и от палата

ще тръгнете със пръст в устата…

Ще кажете ли още нещо?

— Да, точно в този миг се сещам

464 как от параклиса висок

направих аз рискован скок.

Нали отсъдил бе съдът

на клада да ви изгорят.

468 Тогава тъкмо ви видяха

прокажени и настояха

пред Марк на тях да ви оставят,

та те със вас да се погаврят.

472 Но между тях избухна свада

и аз тогава от засада

направих ги на пух и прах.

Спомнете си, това аз бях!

476 И Говернал там с мене беше,

той с патерици ги цереше.

А след това в гората бяхме

с Огрен… и рой сълзи проляхме.

480 Дали е още жив? — Млъкнете

и повече не говорете

за този мъж, той е светец,

а вие — негодяй, лъжец.

484 Ако ли не, ще наредя

при краля да ви заведат

да чуе той какво витае

в ума ви. — Ако Марк узнае

488 за случилото се, ей Богу,

туй вас ще притесни най-много.

„Щом на Амур се подчиняваш,

в един ден всичко получаваш“.

492 Уви, туй не важи за мен,

защото вече съм лишен

от галещите й очи.

— Младежо, кой ви помрачи

496 разсъдъка? — Оназ, която

навеки ми плени душата…

И друг въпрос ме занимава:

какво ли с кучето ми става?

500 Когато вързано било

три дни, то нищо не могло

да хапне: хващало го бяс,

защото съм му липсвал аз.

504 Но щом отвързали синджира,

то втурнало се да ме дири.

— Наистина така се случи.

Но аз ще дам доброто куче

508 на тоз, комуто аз самата

обрекох си навек душата.

Дай Боже да се срещнем пак!

— Пуснете го да видим как

512 ще се държи: дали ще лае,

дали Хюсден ще ме познае.

— Вас да познае?! Парцалан!

Откакто тръгна си Тристан,

516 то все се впуска и ръмжи

към всеки, който приближи.

Госпожице Бранжиен, идете

и кучето ми доведете.

520         Бранжиен се с кучето задава,

но връзката му изтървава:

нима то може да кротува,

когато глас познат дочува?

524 От чувство радостно обзето,

то хвърля се натам, където

Тристан в момента се намира,

с муцунката си го допира,

528 потропва с лапи от вълнение,

а двете дами с умиление

следят вълнуващата сцена.

Изолда е съвсем смутена:

532 тоз луд с одеждите несносни

дали не е проклет магьосник?

Тристан е трогнат от Хюсден

и казва: — Само ти към мен

536 добрите чувства си запазил.

Не ме отблъскваш като тази,

в която толкова съм влюбен,

а тя ме мисли за загубен,

540 за шарлатанин, за глупак.

Ала ще види онзи знак

за обич, който на раздяла

в градината ми беше дала.

544 Ще види пръстенчето златно:

към него за съвет стократно

обръщал съм се; то ми беше

мой пръв другар и ме тешеше;

548 ако мълчеше, туй бе знак,

че дебне ме опасност пак.

Когато страдах и тъгувах,

през сълзи топло го целувах.

552         Щом пръстена си разпознава,

кралицата не се съмнява,

че е Тристан и с горък глас

възкликва: — Клетница съм аз!

556 Сърце, кажи защо туптиш,

щом не можа да различиш

чертите на тоз, който страда

по мен? Да чакам ли пощада?

560         И тя в несвяст отпуска стан

в обятията на Тристан.

Доволна гледа тази сцена

Бранжиен. Изолда, посвестена,

564 притиска му се до гърдите

и го целува по очите:

— От колко скръб бе помрачен

животът ви заради мен,

568 Тристан!… Но аз принадлежа

на кралски род и ви дължа

заслужено обезщетение.

Бранжиен, изпадам в притеснение,

572 какво да сторим ми кажете.

— Мадам, изпърво го снабдете

със други дрехи… И не бива

за нищо никой да унива!

576 — Но как щастлив да го направя?

— След малко аз ще ви оставя

сами — дарете го с любов,

дордето кралят е на лов!

580 — Дано се бави осем дена!…

… Бранжиен излиза, а Тристан,

от плам любовен обладан,

към свойта мила се обръща

584 и в сладък унес я прегръща.

Мари дьо Франс
Орловите нокти

        Ще е истинска радост за мене

да ви кажа как бе съчинена

и как стига до нас песента

4 за орловите нокти, как тя

възхвалява любовната страст.

Многократно бях слушала аз

за Тристан и Изолда, бях чела[147]

8 как до много беди ги довела

любовта, как ги те преживели

и как после в един ден умрели.[148]

От обида и яд обладан,

12 крал Марк много намразил Тристан,

който бил му обикнал жената,

и прогонил го вън от страната[149],

Той за своя Уелс[150] си заминал

16 и изкарал там цяла година,

изпитания тежки търпял,

най-различни злини преживял,

често пъти и с риск на живота

20 (така случва се с този, когото

е опарил любовният пламък,

но, уви, е обречен да няма

нито радости, нито наслада

24 а от обич неспирно да страда).

Тристан искал Изолда да види

и решил в Корнуел да отиде,

но не смеел да влезе в палата,

28 затуй дълго се криел в гората,

а когато настанела вечер,

той излизал не много далече,

срещал селяни бедни, които

32 го гощавали, той ги разпитвал

как е кралят, къде пребивава

и с какво се крал Марк занимава.

Та от разговор с тях той узнал,

36 че със свойте придворни Марк щял

в Тинтагел[151] да отиде наскоро,

че се канел там заедно с двора

Петдесетница[152] да отпразнува,

40 че от няколко дена планувал

да прекара там целия ден,

от съпругата си придружен.

Щом научил Тристан новината,

44 заживял със надежда в душата

да я види, когато отива

в Корнуел — в никой случай не бива

да пропусне възможност такава.

48 Той се върнал пак в свойта дъбрава,

с нож отсякъл си клон от леската,

най-грижливо обелил кората

и на гладката вече тояга

52 свойто име изписал… Веднага

ще се сети Изолда чия е

(та нали наблюдателна тя е —

и при друг случай, както вървяла,

56 го съгледала тя и го спряла).

На кривака му пишело още

как Тристан престоял дни и нощи

сам в леса и как чакал мига

60 да й види отново лика,

как изобщо не мислел, че може

без любимата си (не дай, Боже!)

да живее щастлив на земята,

64 така както не може леската

без орловите нокти, които

са съдбовно по нея увити,

и речеш ли да ги отделиш,

68 непременно ще ги изсушиш.

Могат те да живеят и век,

щом на тях не посегне човек;

отдели ли ги, той ги обрича

72 да умрат, все едно ги отсича.

„Мила моя, така е и с нас —

не допускам за миг, че без вас

бих живял… Нито вие без мен.“[153]

76         Щом настанал въпросният ден,

Тристан сложил край пътя кривака

и сред храстите скрил се да чака.

А кралицата, както вървяла,

80 ненадейно тояга съзряла,

разпознала я, в буквите взела

да се взира и, щом ги разчела,

наредила за малко да спрат

84 да починат след дългия път.

На Бранжиен тя направила знак

да я следва и в сенчест гъстак

я въвела, Тристан там видяла,

88 радост в нейния взор засияла

и Тристан също радостен бил…

Своя замисъл той й разкрил,

а Изолда, доволна, честита,

92 обяснила му как да опита

да постигне с крал Марк помирение

(Марк се канел, под чуждо давление,

със Тристан да постъпи най-строго

96 и това го измъчвало много).

 

        Уви, вече настанал часът

те отново да се разделят:

но и в този момент не могли те

100 да си тръгнат без сълзи в очите,

без изгаряща болка в душата.

Тя прибрала се пак във палата,

а пък той щял в Уелс да стои

104 и да чака дано му прости

Марк: дано го приеме пак в двора

да живее там с близките хора.

 

        Неведнъж у Изолда се връща

108 този спомен и тя се обръща

към Тристан (който арфа владеел

и понякога свирел и пеел)

да запази завинаги в песен

112 онзи паметен миг, миг чудесен,

в който, щом се внимателно взряла

тя в кривака му, лесно разбрала

        от кого е туй мило послание…

116 И в ответ на това й желание

звучи още в трогателни ноти

песента за орловите нокти[154].

Томас
Тристан и Изолда

Фрагмент от Карлайлския ръкопис[155]

 

— Ако не беше ни събрала[156]

40 случайността, не бих разбрала,

че болест морска и изгора

така горчат. На всички хора,

един път вкусили от тях,

44 внушават те омраза, страх…

Горчи вълнение в морето,

горчи влечение в сърцето[157].

Да можех, и от двете вече

48 стояла бих съвсем далече.

Любов — същинска болест тя е!

        Тристан се чуди и се мае

какво Изолда притеснява,

52 защо с горчилка споменава

за страх от морското вълнение

и от сърдечното влечение.

А на Тристан не му харесва,

56 че непрестанно тя ги смесва…

И казва си: „Тя според мен

сега на любовта е в плен:

човек от нея прималява,

60 а от море му прилошава“.

— Горчилката — подема тя —

е свързана и с любовта.

Усетих болката в сърцето,

64 дордето плавахме в морето.

        Дочул това, Тристан отвръща:

— Боли ни от едно и също:

боли от любовта в сърцата.

68 На мен не ми горчи тъгата,

ала и аз се разболях,

когато сред морето бях.

Но за това ми е виновно

72 не то, а чувството любовно.

        Той млъква и едва тогава

Изолда се успокоява,

щастлива, пълна пак с надежда.

76 Тристан зарадван я поглежда,

известно време разговарят

и своите сърца отварят

един на друг. От страст обзети,

80 те в миг се хващат за ръцете,

целуват се и се прегръщат,

на ласките си с плам отвръщат,

накрая пред Бранжиен признават,

84 че се обичат, и тя става

довереник и съучастник

на любовта им. Свойте страсти

те утоляват денем, нощем

88 със скритата надежда още

да трае тяхната наслада:

единствената им отрада

за болките от любовта,

92 в която често радостта

се сменя с горест и страдание.

А пък при всяко въздържание,

човекът, който силно люби,

96 по нещо неизбежно губи.

        Но корабът се приближава

до Англия: на всички става

приятно, че на бряг мечтан

100 ще стъпят… Не и на Тристан.

Той влюбен е и предпочита

да е с Изолда сред вълните,

за да се насладят изцяло

104 на любовта си… Но за жалост

брегът е близо. Много хора,

които чакат този кораб,

го разпознават отдалече.

108 Вестител млад открил е вече

Марк, който е на лов в гората,

за да му каже новината.

Щом Марк добрата вест узнава,

112 вестителя той посвещава

във рицарство и край морето

отива — точно там, където

Тристан с Изолда ще доплават.

116 Със пищно шествие тогава

Марк и девойката пристигат

в палата, после сватба вдигат

и всички до среднощ празнуват

120 и с младоженците ликуват.

        С находчивост се проявява

Изолда: щом нощта настава,

от младоженеца се скрива

124 и в стаята си тя отива

с Тристан. Извиква и Бранжиен

и с вид отчаян, натъжен,

я моли вместо нея тя

128 да бъде с краля през нощта

(А Бранжиен нито веднъж

не била спала с никой мъж).

През сълзи, с клетви, с увещания,

132 с молби горещи, с обещания

тя най-накрая я склонява.

Часът за лягане настава,

одеждите си те сменяват

136 и тъй Бранжиен се озовава

на младоженеца в леглото.

        Опиянен след тържеството,

Марк, без да подозира нещо,

140 с Бранжиен прегръща се горещо

и под напора на страстта

отнема й девствеността.

Изолда е нащрек в туй време

144 да не би пък Бранжиен да вземе

подир насладите в кревата

да му разкрие хитрината.

Щом свършват с Марк, Бранжиен излиза,

148 кралицата при краля влиза

и ляга в брачното си ложе.

Марк много бил пил и не можел

да се досети, че в леглото

152 е друга легнала, защото

и тя не се съпротивлява,

и затова той воля дава

на любовта си…

Срещата в градината[158]

 

156 … Тристан кралицата прегръща.

И двамата са убедени,

че този път не са следени…

За жалост, идва Марк с джуджето,

160 за да ги заловят, дордето

в омая ги държи грехът.

За щастие те вече спят…

Марк към джуджето се обръща

164 и казва: — Чуй ме, аз се връщам

бароните да доведа

на място да се убедят

дали извършили са грях

168 и ако са виновни, тях

ги чака клада.

        В тоз момент

Тристан се буди, ужасен,

че вижда краля, и веднага

172 събужда я: — Изолда, драга,

един подлец ни е издал

и кралят всичко е видял.

Сега Марк връща се във двора,

176 за да повика свойте хора,

и щом ни тука заловят,

на клада ще ни изгорят.

Любима, ще се махна аз,

180 та после никой в нищо вас

да не вини…

… От щастието си ще бягам,

от силното ви обаяние,

184 за да отида във изгнание,

макар че риск там също има.

Сърцето ме боли, любима,

че се разделяме сега.

188 Обичайте ме все така…

Изолда, тръгвам си… Простете

и ме за сбогом целунете.

        Тя дълго, дълго го целува,

192 но като вижда как тъгува,

горещи горестни сълзи

напират в нейните очи:

— О, мили мой, — му казва тя —

196 нали и после любовта

все още ще тупти в гръдта ви?

Усещам как скръбта ви дави,

но предстоящата раздяла

200 и мен гнети… Не бях познала

страданието… Отсега,

освен нерадост и тъга,

не ще изпитам друго нещо

204 без вашата любов гореща.

В знак на любов от мен вземете

тоз пръстен и си го пазете…

Женитбата[159]

 

От чувства тягостни обзет,

208 Тристан се чуди занапред

как под властта на тоз копнеж

би имал някакъв стремеж

и казва си: „Изолда, мила,

212 съдбата ти е отредила

друг път. От днеска любовта ни

ще ми нанася тежки рани

и липсата ти ще ме смазва.

216 От щастието се отказвам

сега заради теб, любима.

Във твойте дни и нощи има

любовна радост и наслада.

220 По теб копнея аз и страдам,

а ти живееш в задоволство

и в рядко виждано охолство.

Копнея аз по твойто тяло,

224 а ти отдаваш го изцяло

на краля: той го притежава,

и волно му се наслаждава.

Щом днес съм от любов лишен,

228 не виждам изход друг освен

с надеждите да се простя…

… Заради ласките му тя

без срам и съвест ме заряза

232 и ме накара да намразя

жените въобще. Тя знае

как безутешно се терзая

и колко съм сега злочест.

236 Признавам, че и друга днес

показва интерес към мен

и затова съм раздвоен.

Но ако пък не бе така,

240 тогава моята тъга

ще е съвсем непоносима.

След като няма как да имам

сега туй нещо, към което,

244 безспир ми се стреми сърцето,

остава ми копнежът само.

Днес избор по-добър аз нямам.

Какви надежди в мен ще храни

248 любов, нанасяща ми рани?

След толкова беди и мъка,

аз мисля, че една разлъка

от болката ще ме избави,

252 щом тя тъй лесно ме забрави.

Но, Господи, как в нея стана

такава корена промяна!…

Щом между двама ни остава

256 известна нежност, как тогава

тя ще отхвърли любовта ни?

При мен туй няма как да стане.

Ако тя бе ми изменила,

260 душата й би известила

душата ми. Не, няма как

да не разбира тя все пак

дали ми прави добрини

264 или докарва ми злини.

Сърцето ми сега разбира,

че нейното сърце пулсира

все още със любов по мене.

268 И ако моето тежнение

сега не се осъществява,

нима Изолда заслужава

да бъде с друга заменена?

272 С какви тегла бе заплатено

за нашата любов до днес.

Ако аз чувствам се злочест

и ако ме гнети обида,

276 това не значи да отида

при друга… Няма да я съдя,

не бива и да й се сърдя,

затуй че нейното държание

280 не е по моето желание.

А има ли възможност тя?…

Познавам й предаността,

знам колко тя е отзивчива

284 и следователно не бива

сега да й държа карез.

Прави каквото щеш от днес,

Изолда, твойто намерение

288 не буди вече в мен съмнение.

Сърцето ми ще отгадае

от само себе си каква е

причината за тез промени.

292 Уви, сега сме разделени!…

Не ме обича вече тя…

В противен случай любовта

открила би й начин прост

296 да ми спести… Какво?… Тормоз.

Ами къде ще ме намери?

Да чука по различни двери?

Ала защо?… Да утеши

300 човека, който все тъжи

по нея?… Но ще се обрича

на риск… Тогава да обича

мъжа си; мен да ме забрави.

304 Дано сърцето ми сподави

гнева си, който го разяжда.

Но ако с грижи я обгражда

крал Марк (та той й е съпруг),

308 защо да страда тя по друг?

Щом щастие мъжът доставя,

любовник лесно се забравя.

Какво ли любовта ми струва,

312 ако Изолда се любува

на щастието си лоялно!

Навярно е съвсем нормално

да жертва тя без съжаление

316 предишното си увлечение

и в своя дом да отстоява

това, което притежава,

да чака истинска облага

320 от туй, с което разполага.

Щом среща нежност, тя ще търси

да свикне някак си с мъжа си

и в миговете си блажени

324 не би си спомняла за мене.

И да си спомня, полза няма.

Не ще да е беда голяма

за нея, ако зло ми стори…

328 Но би ли дръзнала да спори,

че без любов ще е щастлива.

Когато чувствата си скрива,

когато липсва любовта,

332 как ще познае тя страстта

с мъжа си, как ще се привърже

към него, как тя толкоз бърже

възлюбения ще забрави?

336 Тя може ли да изостави

и да намрази своя мил,

човека, който е делил

със нея радости и скърби?

340 Как някой може да загърби

туй, за което е милял!

Щом пламъкът е отгорял,

отдалечи се, без да мразиш

344 и гледай някак да запазиш

едно коректно поведение.

Доброто първо впечатление

не бива да се помрачава!

348 На злото зло не се въздава,

с доброто злото се възпира.

Нормално е да се презира

туй, що е недостойно, долно,

352 щом се зачитат драговолно

възвишеното и доброто

и щом те вземат връх над злото.

Изолда вече ми доказа,

356 че ме обича… Да я мразя

не бива и не ще я съдя,

каквато и от днес да бъде,

каквото и от днес да прави.

360 Ако рече да ме забрави,

ще я забравя на свой ред,

ще я отбягвам занапред:

каквото тя на мене стори,

364 с такова ще й отговоря.

Ще се освободя и аз

от прежната любовна страст,

тъй както вече тя постъпи,

368 приемайки, че по̀ са скъпи

съпружеските отношения.

Защо и аз не се оженя?

След като възприе тя брака,

372 защо ще трябва аз да чакам?

Тя има мъж и няма как

да не зачита своя брак.

А мен какво ме притеснява?

376 Ще се оженя и тогава

ще проверя дали щом имам

жена, макар и нелюбима,

в леглото бих забравил аз

380 Изолда, както в този час

тя зарад Марк забравя мен.

Заричам се от този ден

да правя като нея вече.

384 Та тя самата се отрече

от любовта ни, щом брак сключи.

Какво ли може да се случи?

Дали жена си ще обикна,

388 ще мога ли и аз да свикна

със нея, както с краля тя?“

        Какво да прави с любовта

Тристан? Любов, която носи

392 безброй мъчителни въпроси!

Да я забрави?… Да опита

в брак с друга радост да изпита?

Понеже има си съпруг,

396 сега не мисли тя за друг.

Ще се ожени за такава,

че да не бъде обвиняван,

че само заради страстта

400 пожертвал си е съвестта[160].

Ако Изолда[161] той обича,

то е, че тя се тъй нарича:

заради белите ръце

404 и хубавото й лице.

Ни само с външна красота,

ни само с името си тя

би съумяла да събуди

408 у него тези чувства луди[162]

И двете са еднакво ценни.

Ако реши да се ожени,

тогава би видял тя как

412 приема неговия брак,

как, щом като обича друга,

на собствената си съпруга

могъл би да се наслаждава.

416 Тъй ще добие сам представа

дали Изолда е честита

и как тя може да изпита

наслада, щом е безразлична

420 към краля, щом не го обича.

С това рисковано решение

Тристан цели и отмъщение,

но вместо да се намалява,

424 терзанието се влошава.

След като поривът любовен

не му донесе брак съдбовен,

защо той да не утоли

428 страстта си с другата. Нали

тя също с хубост е позната,

пък и съвпадат имената…

А щом и тя е хубавица

432 като любимата кралица

и щом Изолда се нарича,

защо пък да не я обича?

По име, красота и стан

436 те си приличат и Тристан

съвсем естествено решава,

че може да я притежава.

        И случват се неща най-странни…

440 От личности непостоянни

и леконравни би могло

да се очаква само зло.

Те от доброто се отказват

444 и с действията си показват

вредителските си привички.

В тях злото взема връх над всичко

и често при такива хора

448 се е превръщало във втора

природа. В тях двуличността

е стъпкала искреността,

доброто чезне във забрава,

452 а пък животът им минава,

уви, във вършене на зло.

И невъзможно би било

от него да се отклонят.

456 Те следват този вреден път,

към всичко живо озлобени,

като че са затуй родени,

макар че някои дори

460 си имат качества добри.

Към чуждото изпитват жажда,

то повече им се услажда,

забравят своето, защото

464 все в чуждото им е окото.

        На своето не се любуват,

а чуждото, и да не струва,

привлича ги неудържимо.

468 Щом чуждо е, то значи има,

цена чудовищно висока,

като че ли е рядка стока.

Промяната ги изкушава

472 единствено когато дава

шанс някой да се добере

до нещо чуждо. По-добре,

и лошо да е, да е чуждо.

476 Дори когато нямат нужда

от него, триж по-скъпо то е

за тях от всяко нещо свое.

Щом някой прави изменения,

480 довеждащи до подобрения,

и се реши да изостави

това, което се не нрави,

знак за всемъдрост е това;

484 че само умната глава

способна е да подобрява

живота и да отстранява

това, което става вредно.

488 Затуй се смята, че е редно,

ако се някои залавят

с промени, тъй да ги направят,

че само добрини да носят.

492 Мнозина по света скитосват

с цел нещо чуждо да добият.

В това число са и ония

жени, които изоставят

496 това, що имат, и си правят

план, който да осъществят,

вървейки по съвсем нов път.

Да ги осъждам ли? Не зная…

500 Но няма спор, че те желаят

животът да се промени.

Аз виждам как мъже, жени

променят вкусове, влечения,

504 но не постигат подобрения,

и често любовта ги води

до несполуки и несгоди:

избягват я, но тя ги гони,

508 изпадат в жертва на нагони,

а пък когато търсят мъст,

страхът разпъва ги на кръст[163].

Тристан се мъчи да избяга

512 от любовта си и възлага

надежди на законен брак

със втората Изолда. Как

ще му плени сърцето тя,

516 ако не беше любовта

към първата! Заради нея

към брак стреми се, но с идея

хем с първата той да не скъсва,

520 хем с втората във брачна връзка

да бъде[164]… Обич той питае

към първата, затуй желае

за втората да се ожени.

524 А ако обич съвършена

изпитва, как би я зарязал

заради друга? Не омраза

към първата сега го тласка

528 при втората да търси ласки,

а от любов към нея друга

жена той взел би за съпруга.

Една любовна страст безмерна

532 заставя го неимоверно

да страда и по таз причина

той мисли си, че ще му мине,

ако чрез нова страст реши

536 предишната да задуши.

Но лошото само не ходи,

една беда към друга води.

Това се случва доста често,

540 щом някое сърце злочесто,

изпадне в тежко отчаяние

зарад несбъднато желание.

То вярва, че от този пъкъл,

544 от тази непосилна мъка

възможно е да се избави

и с трудностите да се справи,

но средствата му са такива,

548 че всичко по̀ на зле отива.

Уж вижда някакво решение,

а дваж по-тягостно мъчение

душата му на кръст разпъва.

552 Разочаровани изпърво

от ред несбъднати желания,

мнозина търсят упование

в туй, дето им е под ръка.

556 Обезверени, те така

постъпват, че се удвоява

товарът, който ги сломява.

В стремежа да се отърват

560 и някак да си отмъстят

те чувстват и любов, и злоба,

но някак си не в чиста проба,

а в странна смесица от двете.

564 Те правят не това, което

в момента им е най-приятно,

а са принудени обратно

да действат: пряко своя план.

568 Така постъпва и Тристан:

той по една Изолда страда

и се надява на отрада

от Белоръката. С целувки

572 и непресторени милувки

стреми се да я привлече

и се държи тъй мило, че

дори родата й приема

576 той за съпруга да я вземе,

и даже уточняват дата.

И младоженците с родата

в уречения ден пристигат

580 и много пищна сватба вдигат

според църковните канони

и утвърдените закони:

със съответна литургия.

584 А като свършат всички тия

условности, в игри се включват

и, както винаги се случва,

развеселените сватбари

588 участват в разни надпревари,

фехтуват се или се борят

и все за първо място спорят.

        А вечерта, след тържеството,

592 слуги приготвят им леглото

и Белоръката си ляга,

а други на Тристан помагат,

тъй както е редът, да снеме

596 одеждите си. Но в туй време

той неочаквано усеща,

че върху пода пада нещо.

Към него свежда той глава,

600 и забелязва, че това

е пръстенът — подарък драг

от Русокосата във знак

на обич в онзи таен кът,

604 где срещна я за сетен път.

От смут и от тъга обзет,

Тристан се пита занапред

какво да прави. Той съзнава

608 вината си, че всичко става

не както той самият иска.

И угризение потиска

неутешимо съвестта му,

612 когато си помисли само,

че при последната раздяла

Изолда пръстен бе му дала,

а той пред нея бе се врекъл

616 във вярност и любов довека.

Обхванат от безкрайна горест,

Тристан си казва: „Що да сторя?

Един почтен жених не може

620 да не приеме брачно ложе.

Аз трябва да се овладея

и тази нощ да спя със нея:

нали ми е съпруга тя.

624 Ако беда ме сполетя,

сърцето ми си е виновно,

че се показа тъй фриволно;

аз я поисках за жена

628 и в мен е цялата вина.

Уви, в момент на отчаяние,

забравих свойто обещание,

щом на Изолда измених

632 и таз девойка съблазних.

Да легна с нея — тежко бреме!…

Кой караше ме да я взема

днес за съпруга, по закон

636 и по църковния канон?

Как бих могъл да я прокудя

и как ли сам да се принудя

да върша нещо, без да ща?

640 Как бих могъл да си простя

ако жена си изоставя?

Но дважди ще се злепоставя,

потъпча ли без основание

644 недавнашното обещание.

Изолда още ме привлича

и явно, че не ми прилича

да легна тази вечер с друга.

648 Но другата ми е съпруга

и вече с първата не бива

да са ми връзките такива,

каквито бяха по-преди.

652 Как може да се нареди,

че хем да си остана с тази,

хем да съм верен на онази?

Та аз честта си ще загубя,

656 ако със тази тук се любя…

Ала ще бъде престъпление

при днешното ми положение

да я напусна… Но пък зная,

660 че истинска наслада с тая

не ще изпитам във леглото.

И не желая го, защото

ако сега с жена си легна,

664 кралицата пък ще засегна,

а тя е моята голяма

любов… Но очевидно няма

да върна наназад нещата.

668 Измамена ще е едната

и другата, най-вероятно.

Съпругата ми е приятна,

но ставайки й днес жених

672 аз на Изолда измених.

В мен старата любов остана

и всъщност туй си е измяна

към моята съпруга млада.

676 Най-лошото на мен се пада:

и двете страдат зарад мен,

но аз съм дваж озлочестен.

Към двете се отнасям долно

680 и затова ми е най-болно:

безсъвестен и подъл бях

с кралицата: не удържах

на думата, която дадох.

684 Сега пък бих направил гадост,

ако към своята жена

съм лош и непочтен… Една

ще бъде жертва на измяна…

688 Тогава нека да остана

към другата поне морален.

С кралицата не бях лоялен…

Но ще допусна ли жена ми

692 да стане жертва на измами?

Изправен съм пред изпитание:

да спазя свойто обещание

към първата… Но как тогава

696 съпругата изоставя?

Уж аз да отмъстя, но злото

мен сполетя… Ако в леглото

на своята жена отида,

700 тогаз Изолда ще обидя.

Откажа ли да спя със нея,

тогава как ще преживея

тя да ме гледа с взор отровен?

704 Аз и пред Бог ще съм виновен,

а близките й, щом узнаят,

със право ще ме наругаят.

Каквото й да сторя, знам,

708 че чака ме позор и срам.

С жена си може и да легна,

но без към нея да посегна,

защото ще ми е противно?

712 Но тя не е така наивна,

че да не бъде в състояние

да схване моето държание,

да разбере, че друга аз

716 прегръщал съм с любовна страст.

Ако с жена си аз не сторя

туй, дето правят всички хора,

ако се истински обичат,

720 то неизбежно се обричам

от днес на нейната ненавист.

Когато влюбеният прави

любов, той храни любовта.

724 А ако се въздържа, тя

отстъпва място на омраза.

Та мога ли се аз отказа

от плътски връзки със жена?

728 Тогава своята цена,

достойнството си ще изгубя.

Ако не искам да се любя

и тя не е задоволена,

732 едва ли би могла към мене

любовни чувства да запази.

По̀ вярвам, че ще ме намрази.

Тя сигурно изпитва плам

736 към мен… Като съпруг аз знам,

че щом не бъде утолена

страстта й, твърде озлобена

ще се почувства най-накрая.

740 Но аз нали това желая

и искам то да проличи,

тъй че да я отдалечи

от мен. Към нея отсега

744 ще се отнасям все така,

че тя да се почувства чужда,

да разбере, че нямам нужда

от нея, и да ме презре.

748 Съзнавам днес съвсем добре,

че само моя е вината,

и туй разпъва ми душата.

С кралицата аз зле постъпих,

752 а винаги ще ми е скъпо

прекараното с нея време.

И как можа да ме обземе

такъв мерак, такъв копнеж,

756 такъв неустоим стремеж,

че да се съглася тъй бърже

със другата да се обвържа

дотам, че и да се оженя.

760 Като че ли не ме е еня,

че на Изолда аз дължах

любов и вярност и държах

на нейната любов към мен.

764 А ето, че от ден на ден

вината ми по-тежка става,

защото още продължавам

съпругата си да задирям

768 и много често се намирам

принуден да я заблуждавам,

да лъжа, да изневерявам

на любовта, която аз

772 изпитвам и до този час.

Аз си пожертвах любовта

с Изолда зарад слабостта

към тази, дето е в леглото.

776 Не биваше така, защото

ако на любовта държиш,

е подло да я замениш

с привидна, временна наслада.

780 Тъй сбърках, че до гроб ще страдам.

Аз казън сам ще си наложа:

ще легна в брачното ни ложе

и неподвижен ще остана.

784 Но ако пък ме страст обхване,

ще бъде цяло изпитание…

А ако липсва ми желание,

в леглото ще съм като в ада.

788 Каква зла участ ми се пада!

Дано кралицата узнае

как нейният любим се кае,

какво тегло си е наложил

792 заради нея, за да може

да му прости за мерзостта му[165]!“

 

        Той ляга при жена си… Само

това във този миг тя иска,

796 в прегръдките си го притиска,

в устата го целува страстно,

но той държи се безучастно.

И да се дърпа настрани,

800 и да отстъпи, да склони,

не ще намери миг покой.

Против инстинктите си той

би искал с разум да въстане,

804 държейки верен да остане

на своята любов, която

е главният претекст, когато

с жена си хладно се държи,

808 макар любов да й дължи.

Изолда му е толкоз скъпа,

че и инстинктите отстъпят

пред разума и любовта:

812 и те връх вземат над плътта.

Нали е вече взел решение,

напук на плътското влечение,

на любовта да бъде верен.

816 Като съпруг благонамерен,

той сам пред себе си не скрива,

че си е взел жена красива,

пленителна, приятна… Тялом

820 той би й се отдал изцяло,

ако не беше обладан

от силна обич… И Тристан,

обзет от ужас и тъга,

824 тревожно пита се сега

как да намери извинение

за странното си поведение.

Жена му пък се притеснява

828 и се стреми да не издава

обхваналото я желание,

държейки се на разстояние.

— Ах, моля те, не се сърди —

832 й казва той. — Добра бъди

да ми простиш за туй, което

сега тежи ми на сърцето

и аз не съм споделял с друг.

836 Във дясната страна, ей тук,

боли ме от известно време,

но болката сега обзе ме

навсякъде: и в слабините,

840 и долу в кръста, и в гърдите…

Страхувам се да се изправя,

та камо ли любов да правя.

Три пъти случи се, че аз

844 от болката загубих свяст,

да полежа ми се наложи,

дордето да се уталожи

мъчителната, адска болка.

848 Да знаеш, мила моя, колко

днес съжалявам… За друг път

дано ми болките поспрат.

— Мен ме тревожи болестта —

852 съчувствено отвръща тя. —

А другото, без него мога.

 

В тозчас, обзета от тревога,

пак Русокосата въздиша:

856 „Защо, защо Тристан не пише?“

За нея той е в този час

надежда, обич, вяра, страст.

Дали не се е разболял,

860 дали е жив или умрял?

Тя много страда, че и днес,

уви, от него няма вест,

защото всяко неведение

864 е вече истинско мъчение.

Отде да знае, че Тристан

намира се сега в Бретан?

Тя мисли си, че е в Испания…

868 Той там убил бе самозвания

герой, роднина на Надменния

гигант[166]… За кръв и разрушения

Надменния бил тук пристигнал

872 от Африка и меч бил вдигнал

да стресне всеки принц и крал.

Нахален, дързък, смел, без жал

той тежко някои ранявал,

876 на място други умъртвявал.

Веднага след като били те

сразени, взел им той брадите

и нов кожух си с тях направил[167].

880 Дочул как хора да разправят,

че крал Артур бил толкоз смел

и не допускал на дуел

от друг да бъде победен.

884 Гигантът още този ден

по свой вестител съобщил

на краля, че си е ушил

кожух нов от брадите, взети

888 от принцовете и кралете,

които победил бил в бой.

И настоял пред краля той

брадата си да му отстъпи —

892 брада от всичките най-скъпа.

Била му хрумнала идея

кожуха да обточи с нея,

че и яка да пригласи.

896 Ако Артур се съгласи

на този благороден жест,

това било би висша чест

за него — на гигант яката

900 да е на краля от брадата.

Ако Артур не е съгласен,

тогава изходът бил ясен —

той щял на ум да го научи

904 и с него щяло да се случи

туй, що видял бил не един

високомерен властелин.

Кожуха си залагал той

908 срещу брадата му, та в бой

съперниците да решат

кому те ще принадлежат.

Когато кралят чул това,

912 той заканително глава

поклатил, силно раздразнен,

до дън душата оскърбен,

и на гиганта отговорил,

916 че предпочита да се бори

за свойта чест със меч в ръката

и в никой случай сам брадата

на някой друг не би си дал.

920 Гигантът, щом това разбрал,

от страшен гняв обхванат бил

и тутакси се приближил

до дворцовите тежки двери,

924 решен веднага да премери

със краля сили в бой жесток.

Щом те приели за залог

кожуха странен и брадата,

928 веднага почнала борбата,

безмилостна и напориста,

редували се пристъп с пристъп

и чак на следващия ден

932 Надменния бил победен:

Артур юначество показал

и с меч главата му отрязал.

        Описаното стълкновение

936 по принцип няма отношение

към моя разказ за Тристан.

Но племенник на тоз гигант

поискал кралят на Испания,

940 при който бил Тристан останал,

да си отстъпи сам брадата.

Отказал кралят, но в страната

ни между близките му хора,

944 ни сред приятелите в двора

не се намерил мъж, готов

да защити в двубой суров

срещу гиганта своя крал.

948 Той бързо своя двор събрал

и в близкото си обкръжение

изказал свойто притеснение.

Единствено Тристан решава

952 добрия крал да защитава

със своя меч и тежък бой

с натрапника захваща той,

но тежка рана получава.

956 Това не го обезсърчава,

напротив, още този ден

злосторникът бил умъртвен.

За туй Изолда научава,

960 но друга вест не получава

тя за Тристан — че завистта

тръби за лошите неща,

а пък добрите тя прикрива.

964 Един мъдрец красноречиво

така съветва своя син[168]:

— По-хубаво на ни един

приятел ти да не разчиташ

968 и сам живота да изпиташ,

отколкото да другаруваш

с човека, който те ревнува

и се показва завистлив[169].

972         Тоз принцип явно е правдив

и поучителен, защото

завистниците за доброто

нехаят и го спотаяват,

976 а лошото те разгласяват

пред всеки срещнат в своя път.

И около Тристан кръжат

такива, дето му завиждат

980 и го негласно ненавиждат.

Те пред Изолда премълчават

това, което причинява

приятни чувства във душата,

984 но й натякват за нещата,

които силно я терзаят.

        Веднъж, сама във свойта стая,

Изолда тихо, с глас чудесен,

988 си пеела любовна песен:

как някакъв си граф убил

Гирон — човека, който бил

в жена му влюбен до полуда,

992 как той прибягнал до заблуда,

като сърцето му й дал

да изяде, и с колко жал

разбрала истината тя[170].

996         Звучала нежно песента,

когато там се вмъкнал тайно

Кариадо, граф с име знайно,

прочут със замъци красиви,

1000 с гори и плодородни ниви.

Бил графът хубав и учтив,

но и натрапчив, горделив;

и за изкусен ухажор

1004 минавал в този кралски двор.

Та тоз любовник обигран

в отсъствието на Тристан

дошъл бил с явно намерение

1008 да я ухажва — поведение,

с което този дързък мъж

се бил опитвал неведнъж

да я склони, но безуспешно.

1012 За нея туй било и смешно,

и долно. Многократно тя

отхвърляла му любовта,

но той бил упорит, не спирал…

1016 Сега, когато я намира,

че пее, той, развеселен,

й заявява: — Според мен,

зло тази песен предвещава,

1020 Мадам, защото споменава

за смърт на сова (нощна птица,

наричана и улулица),

чиято песен смърт вещае.

1024 Това поверие се знае

от много хора в този свят.

Умрял е някой ваш познат.

        Тя отговаря му: — И аз

1028 днес мисля точно като вас.

Да чуеш сова е тревожно

и е наистина възможно,

сеньор, това да е прокоба,

1032 че някой ще отиде в гроба.

Но пък дали не означава,

че гибел вас ви застрашава,

щом като песента ми крие,

1036 тъй както ми твърдите вие,

тревожно нещо? Знам, че днес

не идвате с приятна вест;

така е всеки път било:

1040 щом тук сте, значи е за зло.

И днес, тъй както и по-рано,

напомняте ми непрестанно

за оня мързеливец, дето

1044 все край огнището в кьошето

стоял и го напускал само,

щом го подтикнела страстта му

сплетни и клюки да говори.

1048 Не може никой да оспори,

че мислите за клюки, щом

излезете от своя дом,

а не за подвизи и слава.

1052 Та кой ваш подвиг възхищава

другарите ви?… На вразите

страх със какво ли ще внушите?

Все скришом вършите нещата,

1056 все другите са ви в устата.

— Гневите се, Мадам. Защо? —

подмята й Кариадо. —

Но аз не съм такъв глупак,

1060 че туй да ме обижда чак.

Ако съм бухал-улулица,

то вие сова сте, кралице.

За мойта смърт не се грижете,

1064 а по-добре си представете,

че вашият любим Тристан

не е ваш… Казват, че в Бретан

живее, без да го е еня

1068 за вас… Дори се бил оженил,

и пред закона, и пред Бога,

за дъщерята на херцога.

— Наистина сте кобна птица —

1072 му казва гневната кралица. —

Убил ме Господ, ако аз

не бъда совата за вас!

Щом стане за Тристан въпрос,

1076 устата ви кипи от злост.

Но знайте, че на вас, в замяна,

длъжница няма да остана.

Усилията си хабите,

1080 като безспирно ми твърдите,

че ме обичате… Напразно!

Дори ми става по-омразно.

С вас на любов не бих склонила,

1084 дори да бях се разделила

с Тристан. И не хранете вяра,

че тази вест ще ме накара

днес любовта ви да приема!

1088         Неимоверен гняв обзема

Изолда. Той го забелязва

и примирено се отказва

да продължава да я дразни

1092 с измислици и клюки разни.

И тръгва си… Остава тя

съвсем сломена от скръбта.[171]

Залата със статуите и „Дръзката вода“[172]

 

В Изолдиния лик се вглежда

1096 Тристан и спомен го навежда

на мисли ту за сладостта,

ту за тъгите в любовта.

Дордето има настроение,

1100 той го целува с възхищение,

ала когато затъгува,

яд в него почва да бушува

при мисълта, че ще реши

1104 тя, щом повярва на лъжи,

завинаги да го забрави,

да тръгне с друг, да се остави

друг някой мъж да я задява.

1108 Такива мисли замъгляват

ума му, тровят му душата,

щом поддаде се на мълвата,

че цели дни и нощи тя е

1112 с Кариадо[173] — той я ласкае

и с обещания безсрамни

старае се да я подмами.

Тристан страхува се, че тя

1116 приела би възможността

(защо ли да не е по-бърже)

с друг някой мъж да се обвърже,

а не Тристан да чака всуе.

1120 Щом туй съмнение нахлуе

в ума му, злоба той изпитва

към образа й и опитва

с Бранжиениния да говори:

1124 „Приятелко, Изолда стори

измяна тежка спрямо мен

и толкова съм натъжен,

че днес могъл бих само с вас

1128 да споделя скръбта си аз.“

        С такава мъка и досада

той болката си изповяда,

поглежда после към ръката,

1132 държаща пръстена, когато

Изолда тъкмо му го дава,

и към лика й, изразяващ

тъга при сетната им среща,

1136 и в миг обливат го горещи

сълзи… Какво си обещаха,

защо днес мислите му бяха

тъй скръбни? Няма основание…

1140 Дали душевното страдание

Тристан не бе преодолял?

Нали бе статуя отлял,

та щом като остане сам,

1144 обхванат от любовен плам,

да има с кой да сподели

емоциите си, били

те скръбни или пък отрадни.

1148 Кому да каже колко страда

и как гнети го любовта?

Така, изпаднал под властта

на мисли шеметни, Тристан

1152 е непрекъснато люлян

между омраза и любов.

Той на моменти е готов

с Изолда да се раздели,

1156 а после пита се дали

да й остане все пак верен.

Ако не беше прекомерен

в любовното си увлечение[174],

1160 не би го глождело съмнение,

че с друг могла би тя да бъде.

Едва ли щеше да я съди

и толкова да я ревнува,

1164 ако за друга днес жадува.

Какво от туй, че ще загуби

жена, която той не люби?

Щом нещо ни е безразлично,

1168 какво ще стане — туй нас лично

дълбоко няма да засегне.

        Мъчителна любов днес тегне

над четиримата и в тях

1172 владее само скръб и страх.

Марк истински се опасява

с друг да не му изневерява

Изолда. Нея той обича,

1176 а като чувства, че обрича

сърцето си на друг мъж тя,

триж по̀ потиска го страстта.

И как от яд да не трепери,

1180 как място той да си намери,

щом тя, съпругата любима,

подлага го на несравнима

душевна мъка. Тя самата

1184 две болки носи си в душата:

кралица е, но притежава

туй, що не я задоволява,

а липсва й това, което

1188 й е най-скъпо на сърцето.

Тя има мъж и свойта плът

отдава му, ала мъжът

не й е никак мил и драг;

1192 обаче длъжна е все пак

при него вечно да остане.

А нейният любим Тристан е —

оттам е втората й болка.

1196 И тя на свой ред знае колко

Тристан обича я и иска

до свойта гръд да я притиска,

да бъде негова вовек.

1200 Тристан е третият човек,

понасящ като наказание

едно безименно страдание.

Защото, от една страна,

1204 оженил се е за жена,

която никак не обича,

ала чрез брака се обрича

да страда доста дълго време.

1208 Щом я в прегръдките си вземе,

не чувства никаква отрада,

защото тя не му допада

(освен че се Изолда казва).

1212 И него двойно зло го смазва:

да страда по жена любима

и без любов жена да има.

От своята любов лишен,

1216 дали ще види светъл ден?

Това тегло тежи не само

на него; страда и жена му —

Изолда Белоръката.

1220 Изключвайки разлъката

със настоящия съпруг,

тя няма вяра в никой друг

и много на Тристан държи;

1224 той само й принадлежи,

на любовта му се надява,

ала излъгана остава.

За разлика от краля, тя

1228 насладите на любовта

не е усетила. Обратно,

Марк на Изолда многократно

в леглото се е наслаждавал.

1232 ……………………………

Тя все тъй влюбена остава

в мъжа си, но не получава

това, което най очаква.

1236 Кому и как да се оплаква?

Във всеки случай аз не мога

да кажа кой от тях най-много

тревоги и беди изпитва.

1240 Пък и защо да се опитвам

да съдя някого за нещо?

За тази цел се иска вещо

да знам какво им е в душата.

1244 Аз казвам как стоят нещата,

а всеки знае сам дали,

къде и колко го боли

и как намира утешение

1248 в създалото се положение[175].

Марк на Изолдиното тяло

със страст би се отдал изцяло,

но го терзае мисълта,

1252 че по Тристан въздиша тя.

Кралицата принадлежи

на Марк: той често я държи

в прегръдките си сладострастно,

1256 но туй за нея е ужасно,

защото влюбена е в друг,

а той на друга е съпруг.

Щом е Тристан така далече,

1260 дали я е разлюбил вече?

Дано пък да не се привърже

към другата жена тъй бърже!

Та той една изгора има —

1264 Изолда: тя му е любима,

а кралят с тялото й прави

каквото ще… Как да сподави

Тристан скръбта си, че не може

1268 да й се радва в свойто ложе?

Той женен е, ала насила

не ще му стане нивга мила

жена му. А пък тя самата

1272 един мъж има си в душата,

но той от нея няма нужда

и любовта й му е чужда…

Та кой от тях най-много страда,

1276 кой среща в любовта отрада?

Изолда Белоръката

не си издава мъката,

че още девственица тя е,

1280 а предпочита да си трае

и с други да не го споделя.

С мъжа си спи в една постеля,

но с радост той не я дарява,

1284 уви, тъй както подобава.

Самият аз не мога каза

дали любов или омраза

й вдъхва безчувствеността му.

1288 Дали на нея стига само

това, че с него ляга, става?

Дали я нещо утешава?

 

        Та чуйте как посред бял ден

1292 Тристан отивал, придружен

от шурея си Каердин

на празненството у един

съсед… Те и Изолда взели

1296 и на конете път поели.

Отляво бил Тристан, а братът —

отдясно. Но внезапно атът

на Каердин изплашен бил

1300 от нещо и се отклонил

от пътя. Конят на сестрата

се стреснал. Дръпнала юздата

Изолда, той се в миг изправил

1304 на задните крака, направил

голям отскок със свойте нови

железни, лъскави подкови,

подхлъзнал се във локва мръсна

1308 и силна кална струя пръснал

по двете й бедра, когато

разтваряла си тя краката,

жребеца си за да пришпори.

1312 Надала вик (но що да стори?),

накрая силно се разсмяла…

Смеха си тя не би сдържала,

дори да е била и в храм,

1316 та камо ли на пътя там.

Когато братът чул това,

озадачен извил глава

към нея — той недоумявал

1320 защо тъй весело й става,

дали пък той, възпитан, честен,

със своя подбив неуместен

не е смеха й причинил?

1324 Ако така е, той би бил

неимоверно притеснен.

— Изолда, — рекъл й — за мен,

смехът ти странен ми се чини.

1328 Ще кажеш ли каква причина

до този изблик те докара?

Не бих могъл да имам вяра

аз в теб, тъй както брат в сестра,

1332 ако сега не разбера

причината. Нали не бива

сестра от своя брат да скрива

това, което я вълнува!

1336         Разбирайки, че не си струва

да има тайни между тях,

тя рекла му: — Избухнах в смях,

когато сетих от водата

1340 студена тръпка по бедрата.

Помислих си, че ни веднъж

след сватбата ни моят мъж

не е докосвал със ръка

1344 там моите бедра така,

че тръпка някаква за кратко

да мога да усетя[176]… Братко,

открито казах ти защо

1348 във смях избухнах току-що.

Кортежът на кралицата[177]

 

И ето: братът и мъжът

с коне към Англия вървят;

Тристан надява се да има

1352 с Изолда, своята любима,

интимна среща някой ден.

А Каердин държи с Бранжиен

за малко да се види там.

1356         Като добър писател, знам,

че моят разказ тук не бива

в подробности да се разлива,

та ще съм кратък… Те пътуват

1360 цял ден и спират да нощуват

в град, в който трябвало наскоро

да влезе Марк със свойте хора.

Успяват те да разберат

1364 Марк и Изолда по кой път

са тръгнали, встрани застават

и търпеливо дъх стаяват

да дебнат дворцовата свита.

1368 Там вече чакат ги прикрити

слугите им. На клонест бук

се качват двамата: оттук,

без някой да ги забележи,

1372 ще наблюдават те кортежа.

Изпърво кралят се задава,

а след това се появява

кралицата; след тях тълпата

1376 гъмжи — ще кажеш, че в палата

днес никой няма. Най-напред

прислужниците крачат в ред,

след тях вървят оръженосци,

1380 и съгледвачи-вестоносци,

коне за впряг и за парад,

ловджийски кучета отзад,

последвани от соколари

1384 и от готвачи и коняри…

Върви кортежът безконечен,

и Каердин е поглед втренчил

във него, силно впечатлен,

1388 но нито милата Бранжиен,

нито Изолда забелязва.

На свой ред вече се показват

камериерки и шивачки,

1392 след тях чистачки и перачки…

        И Каердин в един момент

възкликва: — Ето и Бранжиен!

— Не е тя, не! — Тристан отвръща. —

1396 Не виждаш ли я, че е съща

прислужница?

        Току след нея

се вижда шамбелан в ливрея,

а подир тях в редици стройни

1400 със своите доспехи бойни

минават рицарите млади

и с пастурели и балади

огласят цялата процесия.

1404 След тях пък прелестни принцеси

(девойки благородни, мили)

припяват, кръшен глас извили.

До тях младежите любими,

1408 галантни и неустрашими,

говорят им за любовта,

за доблестта и верността

и чувствата си с тях споделят.

1412 ……………………………

……………………………

……………………………

……………………………

1416 — Видях кралицата най-сетне!

Ала коя ли е Бранжиен? —

възкликва Каердин смутен.

Развръзката[178]

 

Под натиска на горестта

1420 Бранжиен напуска крепостта

и при кралицата отива,

а тя все по Тристан унива.

— Госпожо, — казва й Бранжиен —

1424 за жалост, свършено е с мен.

Нима аз толкова бях грешна,

че за възмездие вас срещнах

и вашия любим Тристан?

1428 И заплатих прескъпа дан:

родината си аз загърбих

и цял живот ще тъна в скърби

по свойта девственост. За вас

1432 и за Тристан се жертвах аз

и много има да си патя.

Спомнете си къде ме прати

тоз изверг. Тоз лъжец голям

1436 пръв вкара ме във грях и срам.

По ваша заповед ония

слуги мен щяха да убият,

но те, макар и разгневени,

1440 не се държаха зле към мене,

а вие, все така превзето,

в приятелство ми се кълнете[179].

За мой срам, слаба се показах,

1444 като че ли не забелязах

това… Към вас добра аз бях,

дори и след като разбрах

за пъклените ви кроежи.

1448 Макар че гибел ме грозеше,

благодарение на мен

животът ви бе пощаден.

А вие номер ми скроихте

и с Каердин се съюзихте,

1452 защото туй му се понрави.

Проклета да е щедростта ви!

Каква бе вашата отплата?

Да стана жертва на разврата

1456 във който Каердин бесува,

та той със мене да мърсува,

с позор и срам да ме покрие.

Спомнете си, че тъкмо вие

1460 изпадахте пред мен в прехлас,

като го хвалехте, та аз

да стана на страстта му плячка.

Използвахте ме за играчка

1464 във собствения ви разгул.

И всеки, който ви е чул,

повярвал би, че Каердин

е благороден исполин,

1468 красавец, рицар безподобен.

А той е всъщност долнопробен

страхливец и подлец прикрит,

макар че носи меч и щит.

1472 Защото той не се нае

с Кариадо (проклет да е!)

в двубой с меч сили да премери,

с един страхлив, безлик съперник!

1476 Такъв подлец непоправим

не ще откриете и в Рим

Кога Рише[180] ви вас научи

на сводничество? Как се случи

1480 така, че ме опозорихте?

Изолда, как си позволихте?

Аз имах ухажори свестни,

достойни, благородни, честни;

1484 от тях странях, за да изпадна,

чрез вашата интрига гадна,

чак до такова омерзение.

1488 Едно достойно отмъщение

очаква и Тристан, и вас.

Аз ще се примиря тогаз,

когато скъпо заплатите

1492 за моя срам и за бедите…

        Когато бедната кралица

от своята довереница

дочува тези думи ядни

1496 (като че ли мед щял да падне

в устата й, като ги каже

със цел кралицата да смаже),

и в нея злоба се надига,

1500 но сякаш смелост й не стига

към някого да я насочи.

Кого могла би да нарочи?

И почва тя да си говори

1504 сама: „Защо не се разтвори

сега за мен земята черна,

щом като на тъга безмерна

обречена съм в таз чужбина!

1508 Тристан, кажи ми как ти мина

такава мисъл през главата,

че да ме доведеш в страната,

където нито у съпруг,

1512 нито у който да е друг

не срещнах капка уважение,

а само злоба и презрение.

Търпяла бих, ако Бранжиен

1516 все още се държи към мен

с предишната си вярност, с почит.

Сега тя мен виновна сочи

за туй, което я терзае.

1520 Да ме погуби ли желае?

А в нея винаги подкрепа

намирах аз… С любов нелепа

ме злепоставихте така, че

1524 от тази низост ми се плаче.

След като вече ме лишихте

от всичко мило, отчуждихте

от мене и Бранжиен накрая.

1528 От нея по-добра не зная…

Но вие с Каердин измамно

ми я отнехте най-безсрамно.

Уж на Бранжиен най подобава,

1532 щом нужно е, да придружава

Изолда Белоръката

и аз приех заръката

под мойте грижи да е тя.

1536 Туй ли ви бе предаността

към мен?…“ Изолда след това

обръща към Бранжиен глава

и казва: — Вие може би

1540 си спомняте какви молби

отправиха към вас, Бранжиен,

баща ми, мойта майка. С мен

какво ще стане, ако тук

1544 ме изоставите? На друг

не бих могла да се надявам.

Не мисля да ви забранявам,

ако при Каердин решите

1548 самата вие да вървите.

Но заради това не бива

да имате към мен такива

враждебни чувства. Аз си зная,

1552 че на Тристан дължи се тая

омраза… Бог да го накаже!

— Сърцето ви ще се окаже

дотам затънало в поквара,

1556 че срещу мен да ви накара

неща нелепи да твърдите. —

отвръща й Бранжиен. — Грешите,

като упреквате Тристан;

1560 не е тоз укор оправдан.

Ако не бе Тристан, навярно

сърцето си, така коварно,

на друг — по-лош — да сте дарила.

1564 Със всичко бих се примирила,

но не и с вашия инат

да ме забъркате в разврат.

Не мога да простя това,

1568 че с изкусителни слова

целяхте да ме въвлечете

в коварния си кръг. Помнете,

че ще ви отмъстя все пак!

1572 Защо ме тласкахте към брак

със Каердин, подлец известен,

а не със някой рицар честен?

За мен е срам и унижение

1576 това обидно отношение

да изтърпя. Не, аз не мога.

        Изолда казва й: — За Бога,

повярвайте ми, в свойта чест

1580 ви се заклевам, че до днес

не съм помислила дори,

Бранжиен, с безнравствени игри,

с измама да ви навредя.

1584 Аз продължавам да твърдя,

че Каердин не е подлец,

а честен рицар и храбрец.

Според завистниците той

1588 изплашил се да влезе в бой

с Кариадо. Но кой им вярва?

Те и Тристан, и мен изкарват

тъй мерзки, че и да не щете,

1592 не може да не ни презрете.

Кълна се, имайте ми вяра,

че в двора искат да ни скарат…

Туй би зарадвало мнозина.

1596 Щом близък наш или роднина

на друг ни тайните издава,

какво да чакаме тогава

от враговете си? Нали

1600 от близки хора най боли.

Щом ме отблъсквате с презрение,

тогава кой друг с уважение

би се отнасял спрямо мен?

1604 Друг близък нямам аз, Бранжиен.

За мене вие всичко знаете

и стига само да желаете,

пред Марк ще ме опозорите,

1608 ако в двореца разтръбите

интимните ми въжделения

и тайните ми намерения.

И току-виж от мой съветник

1612 сте станала мой върл клеветник.

Аз с ваша помощ всичко сторих.

Защо са ни сега раздори?

Как тъй съм ви желала злото?

1616 Напротив, мислех ви доброто

и все се грижех за честта ви.

Наслада ли ще ви достави

пред Марк да бъда унизена?

1620 Не може да сте съблазнена

от някаква изгода днес.

Щом накърните мойта чест,

към вас самата, без съмнение,

1624 ще породите подозрение.

Мерзавецът ще ви похвали,

но благородният едва ли

ще гледа вас с добро око.

1628 И Марк ще ви презре, ако

пред него бъда опетнена,

защото той таи към мене

любов тъй пламенна, че няма

1632 да ме заподозре в измама,

да ме намрази, камо ли

със мене да се раздели.

Не може никой да ни скара

1636 и нищо няма да накара

Марк да ме гледа със ненавист.

В душата си той ще сподави

горчивината и дори

1640 за нещо да ме укори,

ще продължи да ме обича.

Омразата му си навлича

тоз, който дръзва да го дразни

1644 с нелепости и клюки разни.

Нима ще има полза кралят,

ако ме някои окалят?

Ако зло правите на мен,

1648 той няма да е възмезден

и смисъл има ли тогава

да му се всичко доверява.

И да му кажат, че в палата

1652 Тристан е идвал крадешката,

това дали ще го засегне?

Ако към мене яд го жегне,

щом чуе зло по мой адрес,

1656 нима е в негов интерес?

Какво той губи и каква е

изгодата да го узнае?

        Бранжиен отвръща й студено:

1660 — На вас ви беше забранено

да имате интимни връзки

с Тристан, но вие твърде дръзко

държахте се: не уважихте

1664 забраната и изменихте

на клетвеното обещание

да имате добро държание.

Навярно злото е в кръвта ви

1668 и няма как да ви остави;

на стари навици сте роб…

Това ще продължи до гроб,

защото още твърде млада

1672 с опияняваща наслада

сте вършила безброй злини.

И тъй ще е до старини…

От малко кончето се учи…

1676 Когато на жена се случи

на злото да се поддаде,

дордето е била дете,

порокът цял живот остава.

1680 И вие ще сте все такава.

Ако Марк беше взел решение

след първото ви прегрешение

да ви накаже, вероятно

1684 тогаз не бихте многократно

допускала грехопадение.

Но с толерантност и търпение

той някак си ви поощри,

1688 защото никой не разкри

пред него вашата измама.

Но аз не ще остана няма:

на краля всичко ще разправя,

1692 пък той каквото ще да прави.

Напук на светския морал

сега вървите към провал

и връщане не е възможно.

1696 Но според мен е най-тревожно

това, че Марк не ви наказа.

Да беше ви носа отрязал,

друг белег да ви бе оставил,

1700 от присмеха се би избавил.

И щяха мнозинство околни

да са от жеста му доволни,

защото по-добре срамът

1704 за вас да е, а не родът

и вашият съпруг да страдат.

Честта е сигурна преграда

към всяко зло, а пък дългът

1708 показва правилния път.

Но кралското благоволение

като че беше извинение

за вас. Марк истински ви тачи,

1712 ала това съвсем не значи,

че можете да го срамите.

Към него вие се държите,

като че ли е безразличен

1716 към вас. А кралят ви обича

и аз не виждам оправдание

за укорното ви държание.

Марк би ви отмъстил най-строго,

1720 ако не ви цени тъй много.

Ако и вие го ценяхте,

навярно никога не щяхте,

изпадайки безсрамно в грях,

1724 да го направите за смях.

        Почувствала се уязвена,

Изолда казва разгневена:

— Жестоки укори към мен

1728 си позволявате, Бранжиен.

А вашето предвзето мнение

ме преизпълва с възмущение,

защото искате нарочно

1732 да ме изкарате порочна.

Поддала съм се на развала,

безнравствено съм се държала,

но то бе с ваше поощрение.

1736 Упреквате ме в прегрешение,

а всъщност е у вас вината.

На хитрости от вас самата

се учех. Безразсъдни бяхме

1740 с Тристан, ала едва ли щяхме

без вас да сторим този грях.

Подмамена изпърво бях

от вас, от вашите слова,

1744 Тристан и кралят след това

оплетоха ме в куп лъжи.

На вас по-тежък грях тежи,

защото краля заблудихте

1748 и лудата ни страст прикрихте

с лукавство, с хитрини, с измама.

Вината ви е по-голяма…

От вас започнаха лъжите.

1752 Не трябваше да позволите

да се поддам на страст позорна.

Да, вие бяхте отговорна

за туй, що сторих, а държите

1756 сега да ме разобличите

пред краля. В гроба да изгния,

ако от краля нещо скрия!

Марк не след дълго ще узнае

1760 за нашите дела чия е

вината и, решен на мъст,

вас първа ще посочи с пръст.

Затуй смилете се, Бранжиен,

1764 смирете своя яд към мен!

Бранжиен отвръща: — Невъзможно!

На краля всичко ще доложа

и нека той те оправдава.

1768 След туй, каквото ще да става.

        И тя излиза със решение

Марк да постави във течение

на всичко. В плен на яростта,

1772 пред краля се явява тя

със замисъл добре скроен[181]:

— Сир, доверете се на мен:

дойдох при вас да ви предам

1776 това, което твърдо знам,

и ще ви моля за внимание.

И преданост, и почитание

дължа на вашата персона,

1780 на кралската ви чест, на трона.

Понеже виждам, че позор

заплашва този славен двор,

мой дълг е с вас да поговоря.

1784 Отдавна можех да го сторя,

ако със сигурност го знаех.

Кралю, съпругата ви, тя е

която с похотта си днес

1788 грози семейната ви чест.

Страхувам се от лош обрат…

Поне до днеска на разврат

не се е още тя отдала.

1792 Но без надзор, би се видяла

свободна и дотам да стигне.

Окото няма да й мигне

и ще отстъпи пред властта

1796 на чувствата и на страстта.

Затуй, сир, длъжна се видях

да споделя с вас своя страх.

От мен един урок помнете:

1800 Най-зорко над жена си бдете,

че все навън са й очите.

Щом хлябът ви добре прикрит е,

крадецът няма да го вземе.

1804 Изглежда, че от доста време

и вас, сир, гложди ви съмнение.

Аз също чувствах притеснение

и бдях над нея, но уви,

1808 тя смогваше да долови,

че аз преследвам свои цели,

и с триковете си умели

успяваше да нагоди

1812 тъй зара, че да победи.

Добре е някой да я сбара

в момента, в който хвърля зара,

да бъде хваната натясно,

1816 така че да й стане ясно,

че няма как все в този път

да продължава. Щом срамът,

кралю, и вас грози, тогава

1820 тя строги мерки заслужава;

не бива все да я търпите,

да си затваряте очите

пред нейните постъпки скверни,

1824 когато с вашия съперник

остава дълго в свойта стая.

Непредпазлива съм. Да, зная,

че може да си навлека

1828 гнева ви, но ще изрека

самата истина. Бъдете

по-смел и твърд и покажете

на вашата жена, че няма

1832 задълго нейната измяна

да се търпи. Това е, сир.

Какво ще става по-подир

единствено от вас зависи.

1836         Крал Марк изслушва я, стъписан,

че тя не скрива туй, което

тежи и нему на сърцето,

и подозренията стават

1840 по-тягостни: той си представя,

че и сега, без срам, без свян,

кралицата е пак с Тристан.

Бранжиен подхваща свойта хитрост:

1844 — Аз ще ви кажа, сир, открито

с кого се среща тя. Заблуда

било, че по Тристан е луда.

Разбрах, че главният виновник

1848 е граф Кариадо: любовник

влиятелен и с положение;

към него има тя влечение.

Той непрестанно я ласкае

1852 и като че ли склонна тя е

да тръгне с него… За ваш срам!

Но засега поне аз знам,

че нищо няма между тях.

1856 Ала все пак изпитвам страх,

че със настойчивост, с молби

тоз некадърник може би

ще си натрапи любовта

1860 и че ще го приеме тя.

Сир, питам се защо цените

Кариадо, защо търпите

тъй често да е той с жена ви,

1864 за срам пред всички да ви прави.

Тристан единствен ви тревожи,

но според мене тя не може

от него да е съблазнена;

1868 в това съм твърдо убедена.

Аз също мислех си доскоро,

че е за всичко отговорен

Тристан. Ала при новината,

1872 че се е върнал пак в страната

от вас да моли извинение,

Изолда взела бе решение

да го държи под свой надзор.

1876 С един човек от този двор

тя своя план бе споделила,

с Кариадо, и му вменила

сам със Тристан да се разправи.

1880 Едва ли щеше да постави

Тристан в неловко положение,

ако любов и уважение

изпитваше към него тя.

1884 Каква печал, ако смъртта

е сполетяла тоз герой!

Да не забравяме, че той

е ваш приятел и роднина;

1888 това не мога да отмина.

        От думите й поразен,

какво конкретно този ден

Марк би могъл да предприеме?

1892 Почувствал, че е крайно време

Бранжиен да спре да му дотяга,

той казва й: — На вас възлагам

приятелко, да прецените

1896 Изолда как да вразумите.

Щом се при нея озовете,

открито й поговорете

за личното ви отношение

1900 към дворцовото обкръжение,

тъй че с доверие към вас

да се отнася тя. Пък аз

от двора си ще отстраня

1904 Кариадо, щом преценя.

        Изолда е от този ден

все под надзора на Бранжиен

и повече се притеснява.

1908 Бранжиен изобщо не престава

да се оплаква. Марк тъжи,

че е подведен от лъжи

и ревност му гризе сърцето.

1912 Кариадо скърби, задето

Изолда все с една и съща

враждебност вече му отвръща.

 

        Тристан и Каердин вървят

1916 все тъй нещастни в своя път.

Но на Тристан му става болно,

че е постъпил твърде долно,

като сама е изоставил

1920 Изолда. А какво ли прави

великодушната Бранжиен?

С тъга в душата, притеснен,

той Каердин с благословия

1924 напуска, с мисъл за ония

две дами, дето са в палата,

за да поеме път обратен,

нетърпелив да разбере

1928 дали са зле или добре.

        Тристан, под огъня извечен

на любовта, върви облечен

с бедняшки дрехи, с прост халат,

1932 за да не бъде разпознат.

Той пил е биле, от което

подпухнало му е лицето,

досущ като че е прокажен[182],

1936 и се старае да покаже

чрез куцането си доколко

измъчва се от остра болка.

С бокала, който му е дала

1940 кралицата, и с кречетало

той до палата приближава,

за да узнае какво става

с Изолда и Бранжиен. Но в двора

1944 Тристан от срещнатите хора

ни милостиня получава,

ни нещо ново научава,

за да се чувства утешен.

1948         Крал Марк в един тържествен ден

отива в дворцовия храм

на литургия, но не сам,

а и Изолда там завежда.

1952 Тристан кралицата съглежда

и я настига, та от близко

благодеяние да иска.

Над него тя не се смилява,

1956 прислугата го подиграва,

едни го бутат и го ритат,

а други с удари налитат;

накрая със обиди върли

1960 от шествието го изхвърлят.

Но той не се обезсърчава

и с глас плачевен продължава

все в името на Бог да моли

1964 за милостиня. Със какво ли

не го заплашват пак слугите!

Защо ли толкоз упорит е,

каква беда го гони днес,

1968 дали е толкова злочест?

Не се поддава той все пак

на натиск и отива чак

във църквата: и там тъй вика,

1972 и пред кралицата все тика

бокала си. Макар сърдита,

Изолда почва да се пита

дали е толкова голяма

1976 бедата му, че даже в храма

така досаден се показва.

Но щом бокала забелязва,

в миг разпознава тя Тристан

1980 по неговия едър стан,

по фигурата му красива[183]

и пот студена я облива.

Тя цялата се изчервява,

1984 защото много се стеснява

да я не забележи кралят,

когато пръстена си сваля,

за да го хвърли във бокала.

1988 Но в този миг Бранжиен, разбрала

какъв жест тя възнамерява

да стори, лесно разпознава

Тристан и остро го упреква,

1992 че с хитрините си не секва.

Обръща се и към слугите

със укори съвсем открити,

че още просяка търпят.

1996 След туй стоварва се ядът

върху Изолда: — Не бъдете

чак тъй добра, че да дадете

тоз пръстен на един голтак.

2000 Ако го вземе той все пак,

ще съжалявате безкрайно,

че на такъв хитрец потайно

сте дала нещо толкоз ценно.

2004         И тя нарежда мигновено

да бъде отстранен от храма

натрапникът, та той да няма

възможност пак да им додява,

2008 и мѐсата им да смущава.

Почувствал страшно унижение,

Тристан остава с убеждение

от случилото се, че тази

2012 уж предана придворна мрази

и него, и Изолда… Жално

му става, че така брутално

към него се отнася тя.

2016 И под напора на скръбта

сълзи проронва, глухо стене,

че планът му опропастен е,

че жертвал е на любовта си

2020 и свойта чест, и младостта си.

Заради любовта какво ли

не е понесъл — скръб, неволи!

Как да не плаче, да не страда!

2024         В порутена престара сграда

под стълбището той се скрива

и продължава да унива.

Страдания, безсънни нощи

2028 и глад ще изтощят все още

оставащата в него сила.

Смъртта изглежда му по-мила

от тази пагубна несрета.

2032         Изолда също е обзета

от много силно притеснение,

от болка и от съжаление.

Най-милото й същество

2036 да си замине! И какво

да прави тя сама сега?

Да си скърби ли все така

и с болка пареща в гърдите

2040 да си проклина горко дните?

        И както се на празник случва,

след като месата приключва,

отиват всички на обяд,

2044 приготвен в кралския палат,

и целият им ден минава

сред пиршество и сред забава.

А пък кралицата, горката,

2048 стои встрани от веселбата.

        Когато вечерта вратарят,

треперещ цял от студ, накарал

жена си за дърва да иде,

2052 тя се отправила да види

дали под стълбището няма

дъски за огрев и с голяма

уплаха в този миг съзряла,

2056 че нещо странно се е свряло.

Едно отблъскващо създание

с мизерното си одеяние

я хвърля мигом във почуда

2060 и я изплашва до полуда.

Тя се завръща и в страха си,

разправя всичко на мъжа си.

Той свещ запалва и отива

2064 под стълбището и открива

заспал човек, изнемощял,

съвсем студен, полуумрял[184].

Запитва го какво го кара

2068 да мръзне в тази сграда стара,

какъв е, откъде пристига.

Тристан полека се привдига

и щом дошлия разпознава,

2072 подробно всичко обяснява,

защото той е убеден,

че портиерът е почтен,

щом спрямо него проявява

2076 загриженост, и заслужава

доверие. И с пълно право.

Той тутакси прихваща здраво

Тристан, защото трудно ходи,

2080 и в портиерната го води,

храна му дава да яде,

а после сочи му къде

ще спи на топло през нощта.

2084 А портиерът сутринта

отива на Тристан с молбата

при двете дами във палата.

Но непреклонна е Бранжиен.

2088 Изолда, с поглед натъжен,

я увещава: — Моя млада

доверенице, за пощада

и двамата с Тристан ви молим.

2092 На колко скърби и неволи

той е подложен! Вие само

ще намалите горестта му.

Идете да го утешите,

2096 кажете му защо таите

към него толкова омраза.

        Бранжиен отвръща й: — Напразни

са ви молбите. Най-добре

2100 ще бъде, ако той умре,

та никой да не ме вини,

че неговите хитрини

и долната ви изневяра

2104 прикривам, а пък си докарвам

неблагодарност за отплата.

Да ми ценяхте добротата,

не щяхте да ме наградите

2108 с такъв позор: да ме сближите

с един мъж толкова мизерен.

Щом служиш на човек неверен,

след кратко време и ти сам

2112 ще станеш сигурно за срам.

        Тогаз Изолда й отвръща

внимание да не обръща

на думите, които тя,

2116 под натиска на яростта

й бе изрекла: — Забравете

обидата и ми простете

това, което ви направих.

2120 Разчитам на човечността ви.

Тристан е много угнетен…

За Бога, моля ви, Бранжиен

да му разсеете тъгите

2124 и с нещо да го утешите.

        С настойчивост и увещания,

с ласкателства и обещания

кралицата все пак склонява

2128 Бранжиен и тя се озовава

във портиерната, където,

потиснат, с болка на сърцето,

Тристан в очакване лежи

2132 съвсем отслабнал и тъжи.

Бранжиен го слуша как ридае,

как моли я да му признае

защо го мрази. Той дори

2136 успява да я увери,

че Каердин не заслужава

така да бъде обвиняван

и че Тристан ще му предложи

2140 да дойде в двора, за да може

пред всички да опровергае

Кариадо. Бранжиен желае

да чуе от Тристан, че няма

2144 в това и сянка от измама,

и двамата се помиряват.

След туй Изолда известяват

и най-подир, когато пада

2148 нощта, на чувствена наслада

Тристан с Изолда се отдава.

Щом почва да се зазорява,

те се сбогуват и Тристан

2152 на път поема към Бретан.

Той с племенника[185] си минава

морето и се озовава

в страната си, но там злочеста

2156 намира своята невеста.

Тя непрекъснато тъжи,

защото много й тежи

това, че той не я обича.

2160 На друга днес се той обрича,

а непосилното страдание

довежда я до отчаяние.

        А пък кралицата, видяла

2164 каква мъчителна раздяла

любимият й преживява,

как мъката го изтощава,

на колко жертви е готов

2168 заради своята любов,

страданията му споделя,

тъй както на една постеля

с Тристан делила е наслада.

2172 Изолда склонна е да страда

и си налага изпитания,

без да обръща тя внимание,

че й вредят на красотата.

2176 Едва ли нейде е позната

от таз любов по-съвършена!

Макар душевно изтощена,

тъги, неволи изживяла,

2180 да страда иска тя и тялом

и власеница тясна слага,

за да я жули, да я стяга,

и не я сваля нощ и ден:

2184 безспирно носи я, освен

ако е с краля във кревата[186],

и ще я снемела, когато

Тристан вест хубава й прати.

2188 Душевни болки непознати

Изолда тайно изживява.

Веднъж пред свой познат признава

(той свирел на виела[187] чудно),

2192 че без Тристан й е тъй трудно,

и моли го да иде бърже

с любимия й да се свърже

и да го поздрави от нея:

2196 Кажете му как тук живея,

на колко мъки се обричам

и колко много го обичам[188].

        Тристан, когато научава

2200 от пратеника какво става

с любимата му, към която

изпълнен е с любов, каквато

едва ли чувствал е друг мъж,

2204 в тъга потъва изведнъж

и мисли, че не ще си върне

пак радостта, дорде не зърне

онази груба власеница,

2208 която клетата кралица

ще снеме чак едва когато

се види с него във палата.

        Щом като свършва тази среща,

2212 Тристан за Каердин се сеща,

намира го и му предлага

за път за Лондон да се стяга,

та в приключения безчет

2216 да търсят двамата късмет.

С лица, с дебел пласт грим покрити

и със одежди на ермити[189],

за да не бъдат разпознати,

2220 те се добират до палата,

дори успяват да говорят

с Изолда и с Бранжиен във двора.

В туй време се провежда празник

2224 и се организират разни

игри, турнири, развлечения.

Тристан със сръчност и умение

все пръв излиза при борбата,

2228 при скоковете и стрелбата;

той копието най-далеко

изпраща, сякаш то е леко

перце. И Каердин участва

2232 в игрите и все второ място

печели: храбро се сражава

и всички други побеждава.

Кариадо пред някой бил

2236 твърдял, че Каердин се скрил

от страх и мислел да избяга.

Последният, без да отлага,

в двубой жесток го умъртвява

2240 и със достойнство изпълнява

обета, даден пред Бранжиен.

За радост, тъкмо този ден

Тристан от пръв взор разпознат е

2244 от близък негов стар приятел…

Понеже виждал, че голяма

опасност дебне тези двама

герои (та нали в дуели

2248 те с мечовете си успели

на място двама да убият

и всички други да надвият),

той предоставя им два коня,

2252 най-хубавите в региона,

и ги съветва да заминат

да се укрият във чужбина.

Веднага тръгват те на път,

2256 а корнуелците вървят

след тях, но губят им следите,

щом те се скриват вдън горите.

Те по море, през дебри диви

2260 достигат до Бретан, щастливи,

че са успели във борбата

да отмъстят за клеветата.

 

        Ще отбележа тук, сеньори,

2264 че настоящата история

е в много версии позната.

Аз лично в разказа си смятам

същественото да запазя.

2268 Изслушах разказвачи разни

за този епизод конкретно

и се налага да отметна,

че всеки нещо свое дава

2272 и хич не се съобразява

с разказаното от Брери[190].

А той е познавач дори

в подробности на битието

2276 на графовете и кралете,

живели някога в Бретан.

В историята за Тристан

оспорил бих това, което

2280 се споменава за джуджето.

Аз вече чух от не един

да се твърди, че Каердин

уж бил в жена му страшно влюбен

2284 и затова той бил погубен;

че то на смърт Тристан ранило,

че той бил пил отровно биле[191],

че уж принуден се видял

2288 наставника си Говернал[192]

веднага в Англия да прати,

за да се срещне той в палата

с Изолда… Но с такъв развой

2292 Томас не е съгласен… Кой

от кралството се е съмнявал,

че Говернал е поощрявал

интимната им тайна връзка?

2296 Било би прекалено дръзко

да иде дето всички хора

познават го, да влезе в двора

на краля, който го презира,

2300 безброй недъзи му намира

и се стреми да го прогони.

Как на придворни и барони

той стоката си ще продава,

2304 когато всеки го познава:

тозчас ще бъде уличѐн

в лъжа. Не може, според мен,

Изолда той да отведе.

2308 И аз се питам откъде

го знаят. Лично аз държа

на своето и не греша:

щом разказа ми проследите,

2312 веднага ще се убедите.

        Доволни, радостни, Тристан

и Каердин са пак в Бретан:

с приятели се забавляват

2316 и с рицари се състезават,

в турнирни схватки смело влизат

и първи винаги излизат.

А пък когато си почиват,

2320 и двамата в леса отиват

да разговарят до насита

със двете статуи, които

любимите им въплъщават.

2324 Щом тъжно през нощта им става,

тешат се те с това, което

им радва през деня сърцето.

        Веднъж те яздели сами,

2328 след лов, а другите били

отминали напред и вече

се виждали съвсем далече.

И както двамата вървели

2332 през Бялото поле, видели

откъм морето рицар млад,

препускащ на чудесен ат,

въоръжен със щит от злато,

2336 с герб чуден, украсен богато,

и с копие със малък стяг.

Внушителен, красив и як,

към двамата той приближава.

2340 Тристан и Каердин решават

да го изчакат. Той с поклон

приветства ги от своя кон,

Тристан отвръща му учтиво

2344 и пита го къде отива,

какъв е и какво го кара

да язди като в надпревара.

— Сеньори, много съм припрян,

2348 защото трябва ми Тристан,

по прякор Влюбения. Кой

ще ми посочи где е той,

къде е неговият замък?

2352 Неволята ми е голяма,

на него само аз разчитам.

        Тристан, озадачен, го пита:

— А как се казвате, сеньор?

2356 Ще ви помогнем, няма спор.

Щом той ви трябва, не ходете

далече и не си хабете

труда. Тристан, това съм аз.

2360 Какво да сторя днес за вас?

— Какъв голям късмет за мен! —

отвръща той обнадежден. —

Наричат ме Тристан Джуджето[193],

2364 в Бретан живея, край морето,

Там имах замък и любима,

но днес тъжа неутешимо,

защото преди два дни тя

2368 ми бе отнета през нощта.

Отвлече я Естут Надменни[194]:

той в Горди замък като пленник

държи я, за да си играе

2372 със нея, както си желае.

Така нещастен съм сега,

че вероятно от тъга

ще си умра. Какво да правя

2376 и как без нея ще се справя

на този свят, щом съм лишен

от най-безценното за мен.

Защо са ми живот и младост,

2380 щом за душата няма радост?

Какво остава ти да губиш,

щом вземат ти това, що любиш?

За да надмогна туй мъчение,

2384 сеньор Тристан, аз взех решение,

вас непременно да открия.

Говорят, че сте най-добрият,

най-смелият, най-честен рицар

2388 и че от вашата десница

страхуват се мъжете в двора,

че най-добре от всички хора

разбрал сте що е любовта.

2392 На вас разчитам от скръбта

душата ми да облекчите;

аз моля да ме подкрепите

любимата си да издиря

2396 и се заклевам, че подире

ще съм ви вечно задължен.

— Ако зависеше от мен,

приятелю, аз ще го сторя,

2400 ала нощта ще падне скоро.

Таз работа ще уредим,

но нека първо се наспим —

спокойно казва му Тристан.

2404 От безнадеждност обладан,

отвръща рицарят сърдито:

— Не ще да сте мъжът, чиито

достойнства някой би оспорил.

2408 Да беше тук, Тристан би сторил

каквото е необходимо,

та болката ми нетърпима

веднъж завинаги да спре,

2412 защото знае най-добре

любовна мъка как тежи

и нямаше да продължи

неволята ми безучастно.

2416 За мен е повече от ясно,

че от любов не сте болял.

Да бяхте любовта познал,

над мене бихте се смилил,

2420 защото който не е пил

от чашата на любовта,

не знае що е горестта.

Не сте обичал нивга… Ето

2424 защо не ви боли сърцето,

когато друг изпитва болка.

Да имахте представа колко

е тежко моето страдание,

2428 сега без капка колебание

бихте помогнали на мен.

Аз нямам изход друг освен

да питам за Тристан, защото

2432 той само може от теглото

да ме спаси. Сеньори, сбогом.

Изгубих я… Ах, колко много

аз страдам, Боже, в този свят,

2436 по-лош, по-черен и от ад.

        Тристан Джуджето тъй е клет,

че другият Тристан, обзет

от жал за него, казва: — Спрете,

2440 недейте страда, не търсете

за помощ никой друг, защото,

сеньор, аз съм Тристан, когото

наричат Влюбения. Аз

2444 с готовност ще замина с вас.

Почакайте за миг да взема

доспехите си, меча, шлема…

        Така, добре въоръжени,

2448 на път поемат те, решени

с Надменния да се разправят.

Към Горди замък се отправят

и след един предълъг път

2452 успяват да се озоват

в гората край самия замък.

По злост и наглост равен нямал

Надменния. Пак там живели

2456 шестимата му братя: смели

и дръзки рицари били те.

Двамина между тях, които

участие в турнири взели,

2460 по същото туй време щели

да се прибират. От засада

Тристановците ги нападат

и ги убиват. Щом вестта

2464 разнася се из крепостта,

останалите в Горди замък

нахвърлят се на наште двама

Тристановци, но те отвръщат

2468 със смелост, само тям присъща,

и ги убиват… Но в мелето,

за жалост, и Тристан Джуджето

от братята е умъртвен.

2472 А другият Тристан, ранен

с отровно копие, успява

да се съвземе и сразява

веднага своя нападател.

2476 Но въпреки че тъй сърцат е

Тристан, от болки той примира

и с мъка вкъщи се прибира.

Знахари, доктори избрани

2480 лекуват тежките му рани,

едни след други се редуват

край него нощем да будуват,

но ни един не се досеща,

2484 че може в раната зловеща

да има някаква отрова.

Макар отново и отново

лечебни корени да стриват,

2488 лекарства нови да добиват

и разни билки да варят,

не смогват те да облекчат

влошеното му положение.

2492 Отровата, за съжаление,

прониква в неговото тяло

за кратко време и изцяло

сломява го. Той пребледнява,

2496 подува се, изнемощява

И става му пределно ясно,

че е животът му в опасност;

за жалост ни един човек

2500 не му предлага хубав лек.

Ако кралицата научи,

че с него може да се случи

най-лошото — той да умре —

2504 тя би могла, щом разбере

какво му е, и без знахар,

да дойде с нужния му цяр[195].

Но той не е във състояние

2508 такова дълго разстояние

да мине през морето сам.

Пък и страхува се, че там

ще срещне не един свой враг.

2512 Изолда всъщност няма как

на място да го излекува,

а напоследък му се струва,

че няма никакво спасение

2516 от непосилното мъчение:

от безпокойство се раздира,

от болка място не намира,

отровата така го мъчи,

2520 че непрекъснато се гърчи.

В тоз миг за Каердин се сеща

и иска лично с него среща,

защото вярва, че той само

2524 сега би споделил скръбта му.

Щом Каердин се появява,

Тристан пред всички настоява

сами да ги оставят тук,

2528 защото не желае друг

за разговора им да знае.

        Жена му пита се каква е

целта им и изпитва страх

2532 да не се готви за монах.

Застава близо до стената,

където му стои главата,

да чуе за какво говорят.

2536 А на един от свойте хора

заръчва всячески да бди

да не я някой проследи.

Тристан с усилие последно

2540 се вдига… Каердин е седнал

до него и в сълзи облени,

с лица съвсем опечалени

те своята съдба оплакват,

2544 защото вече ги очаква

трагичен край. Със състрадание

един към друг и в отчаяние

споделят своята тъга

2548 по туй, което досега

им е изпълвало сърцата.

Тристан пак с болка на душата

обръща се към Каердин:

2552 — Приятелю, аз съм самин

в една страна напълно чужда.

Изпаднал съм в ужасна нужда,

бедата ми е тъй голяма,

2556 а освен вас друг близък нямам.

Уверен съм, че ако бях

във моята страна, аз щях

да бъда бързо изцерен.

2560 Загазих, свършено е с мен

и затова съм разтревожен.

Освен Изолда друг не може

да ми помогне… Ала как

2564 да дойде тя до тука чак?

Не се съмнявам, драги мой,

че ако все пак има кой

да я предупреди навреме,

2568 тя сигурно ще се заеме

да ме спаси от туй тегло

и нищичко не би могло

да я възпре да го направи.

2572 Тя мен в беда не ще остави,

защото ме обича много.

Ранен съм тежко и не мога

да предприема нищо аз,

2576 затуй обръщам се към вас

във името на доблестта ви,

която, драги, чест ви прави,

на дружбата ни, за която

2580 залагахме си и душата,

на туй, което обещахте,

когато чрез Изолда бяхте

съдбовно свързан със Бранжиен…

2584 Спасете ме!… Заради мен

до кралския палат идете

и на Изолда доверете

молбата ми. А аз в замяна

2588 кълна се, ако жив остана,

да ви се посветя вовек,

защото никой друг човек

не би така милял за мен.

2592         Щом Каердин, опечален,

съзира на Тристан сълзите,

и щом изслушва му молбите,

дълбоко развълнуван, трогнат,

2596 прошепва му: — Ще ви помогна,

приятелю, недейте плака.

Готов съм зарад вас на всяка

опасност днес да се изложа,

2600 смъртта приел бих, ако може

да ви се облекчи теглото.

Повярвайте ми, че каквото

от мен зависи, ще го сторя,

2604 не мога да не отговоря

на вашата молба, та даже

рисковано да се окаже.

Ще тръгна още този час…

2608 Какво да й предам от вас?

— Признателен съм ви… Вземете

тоз пръстен и си го сложете,

за да ви служи за нишан —

2612 обнадежден мълви Тристан. —

Предрѐшен влезте във палата,

така че хората да смятат,

че сте търговец на коприни.

2616 Щом покрай вас Изолда мине,

сторете тъй, че тя да зърне

тоз пръстен. Тя ще ви отвърне

със поглед, че ви е познала

2620 и че по него е разбрала,

че носите й вест от мен,

и с вас тя още този ден

ще иска в някой кът потаен

2624 да разговаря. Нека знае,

че непрекъснато по нея

аз се измъчвам и копнея,

че здравето си няма как

2628 без нея да възвърна пак.

Но ако ми се притече

на помощ тя и изрече

успокоителни за мен

2632 слова, ще бъда изцерен

от мъките и болестта.

Без нея чака ме смъртта,

а с нея чакам избавление

2636 от тежкото си положение.

Дано да си припомни тя

за радостите в любовта,

които с нея изживяхме!

2640 Как истински щастливи бяхме

и колко грижи тя положи

преди години, за да може

да излекува мойта рана

2644 така че белег не остана!

Дано си спомня тя все още

за тъжните ни дни и нощи

и за отварата, която

2648 изпихме двамата, когато

ни полюляваха вълните.

Тя всъщност ни отрови дните,

подложи ни на изпитания

2652 и ни обрече на страдания.

Кралицата ще се досети

как бяхме безутешно клети,

какви тегла, какви беди

2656 съм изтърпявал заради

безумната любовна страст,

така убийствена за нас,

че аз по чудо оживях:

2660 дотолкова съсипан бях.

Но мъките ни непрестанни

не накърниха любовта ни.

Злосторници един ли път,

2664 със цел да я унищожат,

довеждаха ни до раздяла!

Макар и разделени тялом,

запазихме си любовта.

2668 Кралицата ми обеща

при нашата последна среща,

че непрестанно ще се сеща

за клетвените ни слова,

2672 и този пръстен след това

в знак на любов тя подари ми.

И аз слова незабравими

изрекох й като обет,

2676 че само нея занапред

ще любя: гдето и да ида,

каквато и жена да видя.

Не, аз не мога да обикна

2680 сестра ви, няма как да свикна

с това, че тя ми е съпруга,

след като мисля все за друга.

И затова аз с нея нощем

2684 не спя… Тя девствена е още.

И тъй, приятелю, вървете

и на кралицата кажете,

че щом не ми помогне тя,

2688 не струва нищо любовта,

в която кле ми се доскоро!

Ако тя нужното не стори

от явна смърт да ме избави,

2692 ако сега ме изостави

на произвола на съдбата,

то с основание ще смятам,

че всичко е лъжа било.

2696 Та за какво ли би могло

да служи любовта на мен,

ако в най-трудния момент

любимата ми не се трогне

2700 и не склони да ми помогне.

Е, хайде, драги!… Поздравете

Бранжиен от мен и й кажете,

че скръб гърдите ми раздира,

2704 че съм обречен, че умирам,

не се ли Бог смили над мен.

Нека Изолда и Бранжиен

в последна сметка разберат,

2708 че вече свършва моят път.

Сега се бързо пригответе

и тръгвайте. Не се бавете,

да не ме сварите умрял.

2712 До шест недели бих желал

да бъдете отново тук.

Не доверявайте на друг

това, което с мен се случи.

2716 Не бива нищо да научи

за плановете ми сестра ви.

Изолда да й се представи

като лечителка, призвана

2720 да излекува мойта рана.

На връщане, преди в морето

да влезете, си пригответе

и две платна. Ако със вас

2724 е и кралицата, тогаз

вдигнете бялото платно,

за да ме известите… Но

ако не ви тя придружава,

2728 развейте черното тогава[196].

Е, хайде, Бог да ви помага!

Душата на Тристан се стяга,

въздиша тежко, плаче, стене…

2732 И Каердин опечален е:

с Тристан през плач се той сбогува,

защото трябва да отплува

при първия попътен вятър.

2736         Тъй корабът към необята

поема с вдигнати платна,

сече вълна подир вълна

и пори морските предели.

2740 А с Каердин са път поели

и няколко младежи знатни:

бижута сребърни и златни,

изящни платове, коприни,

2744 от Поату червено вино,

в Тур изработена посуда

те ще предлагат за заблуда

на знайни и незнайни хора,

2748 с които ще се срещат в двора.

Дордето са в морето още

минават двайсет дни и нощи,

най-сетне Англия съзират

2752 и се до пристана добират.

 

        Най-страховитата злина

е разгневената жена,

особено ако към вас

2756 изпитвала е силна страст.

Щом любовта е скоротечна,

тя сменя я с омраза вечна.

Жената със задръжки може

2760 да люби, но не дай си Боже

да те презре… В туй отношение

аз не изказвам свое мнение[197].

        Изолда, на Тристан жената,

2764 ухо опряла до стената

дочува всичко и изпада

в гняв адски… Значи за награда,

че тя го толкова обича,

2768 Тристан по друга се увлича.

На нея вече й е ясно

защо мъжът й безучастно

се е държал… Тя го ревнува,

2772 но засега ще се преструва,

като че ли не е в течение.

Ала с жестоко отмъщение

кълне се да му отговори,

2776 ако възможност се отвори.

Прикривайки си яростта,

прониква в стаята му тя,

държи се с него мило, нежно

2780 и ужким с обич безметежна

целува го и го притиска

до свойта гръд, а й се иска

в капка вода да го удави,

2784 възможност щом се предостави.

Уж от съчувствие пропита,

безспир за Каердин го пита

кога щял с доктор да се върне,

2788 та с грижи той да го обгърне,

а всъщност тя си мисли само

да отмъсти за подлостта му.

        В туй време Каердин съзира

2792 брега — той вече се намира

в английските води, където̀

се влива Темза във морето.

И тъй като държи да слезе

2796 от кораба, преди да влезе

в пристанището, той решава

да хвърли котва и тогава

на лодка стоката да вземе

2800 и с хората си да поеме

към Лондон, след това да спре

под Моста, гдето най-добре

сергиите ще подреди.

2804         И в днешно време, и преди

град Лондон вредом е признат

за най-цветущ и най-богат:

със много здрави укрепления,

2808 със ключово разположение,

където щедростта, дългът,

честта високо се ценят

и всеки е щастлив, доволен,

2812 отдаден на живот охолен[198].

Там е сърцето на страната,

дотам пристигат по реката

от всевъзможните посоки

2816 търговците със свойте стоки,

Отива Каердин при тях,

подрежда бързо свой тезгях

с вина, с бижута превъзходни

2820 и с тъкани красиви, модни…

Той взема топ изящен плат,

потир, изваян от гранат,

и щом крал Марк оттам минава,

2824 на него той ги подарява,

използва този случай сгоден

да сподели, че тук го води

желанието да спечели

2828 пари из кралските предели,

дорде се в Англия намира,

и моли Марк да гарантира,

че шамбелани, магистрати

2832 в затвора няма да го пратят,

че няма да си позволят

със нещо да го ощетят.

Крал Марк му казва да разчита

2836 на сигурната му защита

и Каердин със свойта стока

поема бързо по посока

на двора, та спокойно там

2840 кралицата да срещне сам.

Той златна брошка й дарява

и тя с възхита му признава,

че дар по-скъп не е видяла,

2844 дордето в двора е живяла.

В туй време снема той чевръсто

Тристановия златен пръстен

и редом с брошката го слага.

2848 Тя разпознава го веднага,

а Каердин все пак успява

да й рече: — Каква направа,

кралице, колко е изящен!

2852         Ала внезапен страх обхваща

Изолда: мигом пребледнява

и тръпка ледена минава

през нея: със каква ли вест

2856 е Каердин пристигнал днес?

Ала със цел да заблудят

онез, които ги следят,

встрани от другите застават

2860 уж да го пита как продава

бижутата… Едва тогаз

той казва й: — Дойдох при вас

с вест от Тристан. Той все така

2864 ви обожава и сега,

цени ви както и преди.

Той непрекъснато твърди,

че и животът, и смъртта му

2868 от вас, от вас зависят само.

Със копие бе той ранен

и затова тук праща мен

с молба да му се притечете

2872 на помощ: нещо направете

та раната да изцерите,

и от смъртта да го спасите.

Уви, не се яви човек

2876 да му даде надежден лек,

способен да го изцери.

От ден на ден по-зле дори

се чувства той, линее, страда

2880 и в отчаяние изпада.

Единствено на помощта ви

разчита той и ме застави

да дойда в кралството и сам

2884 молбата му да ви предам:

във името на туй, което

ви е най-свидно на сърцето,

на тежката любовна драма,

2888 която изживяхте двама,

кралице, всичко направете

при него да се озовете.

Така сте му необходима,

2892 такава силна нужда има

от вас нещастният Тристан!

Заради вас той бе изгнан,

изгуби свойто положение

2896 и кралското благоволение.

Спомнете си как сте се клели,

как тъжно сбогом сте си взели

в градината, как на раздяла

2900 с целувка нежна сте му дала

тоз пръстен. И с какъв обет!

Тристан се чувства толкоз клет,

че щом не му се притечете

2904 на помощ, сигурна бъдете,

че скоро ще умре… Това е

което днес от вас желае.

Той този пръстен ви дарява

2908 в знак, че на вас се уповава.

Не се бавете, отидете

при него и му помогнете.

        С каква неизразима болка,

2912 с какво съчувствие и с колко

тревога го изслушва тя!

Голяма е опасността,

която над Тристан виси.

2916 Как би могла да го спаси,

щом смъртоносно е ранен?

Тя се обръща към Бранжиен

и с нея своя страх споделя:

2920 Тристан бил болен на постеля,

едва бил станал, за да прати

със тази тъжна вест в палата

приятеля си Каердин.

2924 За него имало един

единствен изход: лично тя

да го избави от смъртта.

Ала какво да предприеме,

2928 какво решение да вземе?

Съдбата на Тристан у тях

извиква плач, тревога, страх

и те от скръб и състрадание

2932 почти изпадат в отчаяние.

След като се поколебават,

накрая дамите решават

да тръгнат с Каердин на път,

2936 защото искат да спасят

приятеля си от смъртта.

Когато идва вечерта,

необходимото те вземат,

2940 и крадешком на път поемат,

дордето всички други в сън

са се унесли, и навън

през таен изход те излизат

2944 и на брега на Темза слизат.

Там лодка чака ги на кея,

кралицата се качва в нея,

гребат изпърво със веслата,

2948 но за късмет попътен вятър

задухва и платната вдигат.

Така до кораба те стигат

и щом се в него настаняват,

2952 той вдига котва и отплават

с благоприятни ветрове

покрай незнайни брегове;

ту към Висан, ту към Трепор,

2956 ту към Булон отправят взор,

покрай Нормандия минават

и малко се успокояват

с усещането си, че вече

2960 целта не е така далече.

Попътен вятър продължава

да духа и да ускорява

самотния презморски кораб

2964 и той все тъй водата пори.

        Линее, гърчи се Тристан,

върху леглото прикован,

ужасни болки той изпитва,

2968 макар че лек след лек опитват

дано да бъде изцерен.

Ала Тристан е убеден,

че дойде ли Изолда тук,

2972 от нея (и от никой друг)

той ще получи утешение

и от бедата избавление.

У него още има вяра,

2976 че ако все пак жив го свари,

тя непременно ще успее

тревогите му да разсее,

и че ще бъде той спасен.

2980 Тристан изпраща всеки ден

свой близък на брега да види

дали тя с кораба не иде.

Дори предлага някой път

2984 леглото му да занесат

на пристана — да наблюдава

дали оттам не се задава

дългоочакваният кораб

2988 със бялото платно на борда.

Та без кралицата любима

какво значение ще имат

богатства, подвизи, имот?

2992 Тя е надежда за живот.

Но често пъти се завръща

обезверен, отчаян вкъщи.

Дали не липсва й желание

2996 да спази свойто обещание?

Той предпочита в този случай

от други хора да научи

това, а не да види сам,

3000 че идва корабът, но там,

уви, кралицата я няма.

Тъгата му е тъй голяма,

че и със своята жена

3004 за своята злочестина

говори: уж че се боял,

че Каердин не е успял

да срещне лекари способни.

3008         Но чуйте на какви злокобни

премеждия, на колко мъка

кралицата ще се натъкне.

Таз покъртителна история

3012 ще развълнува всички хора,

които любовта познават.

Когато суша се задава

и пътниците със надежда

3016 и радост към брега поглеждат,

от юг, на кораба насреща,

се вдига вятър и зловещо,

със силен тътен, страховито

3020 върху му тутакси налита.

Моряци всуе се морят

платната му да извъртят,

но ураганен дъжд и град

3024 въжета късат. Пълен ад:

като че ли от дълбините

загребва вятърът вълните,

морето цяло се чернее,

3028 а бурята безспир беснее…

Моряците са уморени,

платната свалят, примирени,

и си оставят съдбините

3032 на произвола на вълните.

Не би могъл и най-добрият

да устои на таз стихия.

Те лодка имали на борд,

3036 но щом видели близък порт,

оставили я сред водата…

Не свършва само с туй бедата:

безизходното състояние

3040 довежда ги до отчаяние.

Кралицата най-много страда:

„На мен ли, Господи, се пада

туй зло? Как искам да отида

3044 с любимия си да се видя!?

Дали гроб морският талаз

ми готви?… Да се срещна с вас,

Тристан, пък след това смъртта

3048 да ни разделя! Знам, вестта

за мойта смърт ще утежни

и без туй трудните ви дни,

че раната ще продължава

3052 все повече да се влошава.

За случилото се вината

е в този ненадеен вятър.

Да беше рекъл Бог, аз щях

3056 да съм при вас… Изпитвам страх

и мъка, че без мен едва ли

от смърт ви биха отървали.

Уви, и мойте дни са къси.

3060 Сърцето ми сега се къса

от ужас, че умра ли аз,

туй гибелно ще е за вас.

Но не смъртта ми ме тревожи,

3064 а мисълта, не дай си Боже,

че ако вие разберете,

не ще го, мили, понесете.

Така е силна любовта ни,

3068 че щом с мен нещо лошо стане,

и вас то тежко ще засегне;

ако пък злото вас налегне,

ще го усетя зле и аз —

3072 смъртта ми ще е смърт за вас.

Ако пък аз за гибелта ви

науча, туй ще означава,

че идва и за мен смъртта.

3076 Стопи се моята мечта

да си умрем от обща смърт

и в общ ковчег да ни сберат.

Но можем друго да направим:

3080 и двамата да се удавим,

голяма риба да ни глътне,

да хвърли мрежа някой пътник

и рибата да улови,

3084 а след като установи

кои сме ние и каква е

съдбата ни, да пожелае

в един гроб двамата да сложат[199].

3088 Тристан, дали е туй възможно?

Ако към нас Бог милост има,

молбата ми е изпълнима.

Какво ще правите в морето,

3092 ако дотук се доберете?

Аз знам, че малко ми остава,

ала все пак ще се надявам

от никой да не се узнае,

3096 че сред морето моят край е,

та след това да няма кой

да ви го каже, мили мой.

Все тъй ще отминават дните

3100 и вие все ще се тешите,

че ще пристигна някой път.

Дай, Боже, да ви изцерят…

Тъй всеотдайно аз ви любя,

3104 че предпочитам да загубя

живота си, но с утешение,

че ви очаква избавление.

Ако след моята кончина

3108 опасността за вас отмине,

боя се много, че в забрава

аз ще изпадна, и тогава

навярно ще ви привлекат

3112 милувките на друга гръд.

Изолда Белоръката

ще ви разсее мъката

и ще ви огради с внимание…

3116 Навярно нямам основание

заради нея да ревнувам.

Но как без вас ще съществувам,

ако смъртта ви съкруши?

3120 Дано пък Господ да реши

с вас за добро да се сберем!…

Ако ли не, дано умрем

и двамата в едно легло[200]

3124 и от едно и също зло.“

        Пет дена вече във морето

вилнее буря, след което

се връща хубавото време.

3128 Пак корабът бърз курс поема

и Каердин пръв забелязва,

че вече се Бретан показва.

Пак всички се развеселяват

3132 и бялото платно развяват,

за да се види от далече,

защото е настъпил вече

четиридесетият ден —

3136 последният, определен,

преди да тръгнат, от Тристан.

        От вятъра необуздан

не се усеща полъх даже;

3140 но пагубно ще се окаже

безветрието: няма как

да стигне корабът до бряг.

Съвсем спокойна е водата,

3144 от никакъв ветрец платната

не трепват, пък и лодка нямат.

Тревогата е пак голяма:

съвсем наблизо е брегът,

3148 но как ли да се доближат?

Вълнички леки ги люлеят

и въпреки че виждат кея,

да стъпят там е немислимо.

3152 Пак отчаяние обзима

Изолда: до брега желан,

където чака я Тристан,

не може да се добере…

3156 От безпокойство ще умре.

        А от брега все тъй се вглеждат

в безкрайното море с надежда

да видят бялото платно

3160 на приближаващ кораб, но

все още той не се съзира.

От болки и от скръб премира

Тристан: въздиша, плаче, стене…

3164 И той безкрайно притеснен е,

че корабът не се задава.

Но в този миг се появява

жена му… Още от вратата,

3168 с ужасна хитрина в главата,

тя казва му: — Любими, ето,

че идва кораб по морето.

Макар че е в далечината,

3172 аз лесно разпознах платната:

пристига Каердин. Дай, Боже,

той с нещо този път да може

да те спаси от болестта!

3176         Тристан, едва дочул вестта,

със трепет пита я веднага:

— Наистина ли той е, драга?

Какво му е на цвят платното?

3180 — Съвсем съм сигурна, защото

то отдалече се чернее

и много слабо се люлее,

защото вятърът е лек.

3184         Навярно никой друг човек

не се е чувствал тъй злочест,

както Тристан при тази вест.

Той се обръща към стената

3188 и с болка пареща в душата

си казва: — Да ви пази Бог,

Изолда! Удар по-жесток

не зная. Аз съм поразен.

3192 Дано ви стане жал за мен,

когато няма да ме има.

Умирам зарад вас, любима.

Ако все пак ме съжалите,

3196 душата ми ще утешите.

        Той още три пъти повтаря

„любима“, немощен притваря

очи и Богу дух предава.

3200 И замъкът се потопява

в безкрайни писъци, в ридания.

И близките, със състрадание,

от болничния му креват

3204 го слагат на копринен плат,

и припокриват със саван

непрежалимия Тристан.

        В морето вятър духва пак

3208 и корабът достига бряг.

Изолда слиза на земята,

плач скръбен стряска й душата,

камбанен звън брега оглася

3212 и тягостната вест разнася.

Изолда иска да узнае

от минувачите каква е

причината за тез ридания,

3216 за траурния звън камбанен.

Един старик й отговаря:

„Госпожо, мъка ни изгаря,

че вече между нас го няма

3220 Тристан. Скръбта ни е голяма!

Той беше щедър, отзивчив,

смел, благороден, милостив,

той бе ни стожер срещу злото.

3224 Горкият си умрял в леглото

от раните си. Колко жалко!“

        Изолда чува и без малко

свяст да загуби… Без да може

3228 дори мантото да си сложи,

към замъка се устремява.

В Бретан красавица такава

все още не били видели…

3232 Коя ли е и откъде ли

дошла е тази хубавица?

Пристъпя скръбната кралица

и, вайкайки се все по-явно,

3236 на изток се извива бавно

за своя мил да се помоли:

        — Ах, мили мой Тристан, защо ли

ми е живот опустошен?

3240 Умряхте от любов по мен,

а аз от скръб по вас умирам,

защото мъртъв ви намирам.

        Притиска се до него тя

3244 и тъй прегръща ги смъртта.

По-дългата версия за края на романа[201] *[202]

 

— Ах, мили мой Тристан, защо ли

ми е живот опустошен?

3240 Умряхте от любов по мен,

а аз от скръб по вас умирам,

защото мъртъв ви намирам.

Уви, на време аз не смогнах

3244 да дойда, за да ви помогна,

и ни утеха, ни покой

не ще намеря, мили мой…

Дойде на щастието краят.

3248 Ех, да не бе излязла тая

проклета буря, щях да стигна

навреме, щях да ви привдигна,

да ви прегръщам и целувам

3252 и с думи да ви излекувам.

Щях да ви спомня радостта,

насладите и горестта,

с които чувството любовно

3256 обвърза двама ни съдбовно.

Не смогнах да ви изцеря…

Тогава нека с вас умра:

за мен ще бъде най-добре

3260 смъртта навек да ни сбере.

След като приживе ви бях

тъй вярна, сторила бих грях,

ако ви, мили, надживея.

3264 Тристан, как искам да се слеят

телата ни във вечността.

        До него ляга после тя,

притиска го до свойта гръд

3268 и нежно, за последен път,

целува го ту по страните,

ту по устата и очите…

И после Богу дух предава.

3272 Изолда вярна му остава,

без да се плаши от смъртта,

за да пребъде любовта[203]

 

Така приключва, мили хора,

3276 таз покъртителна история…

Томас на вас я посвещава

и с разказа си поздравява

онез, които се обичат

3280 и своите души обричат

на тегоби и изпитания,

и на безименни страдания:

и похотливци, и ревнивци,

3284 и нечестивци, и свенливци,

които някой ден решат

тез стихове да прочетат.

Представих ви я, както можех,

3288 и само истината вложих,

тъй както бях ви обещал.

Бях предварително събрал

поеми, разкази предания;

3292 със много труд и със старание

поукрасих я, както знам,

така че влюбените там

да се познаят и да могат

3296 при всяка болка и тревога,

от любовта им породени,

3298 да се почувстват утешени.

Показалец на имената

Показалецът съдържа всички собствени имена и топоними от преведените текстове. Цифрите препращат към съответните страници от настоящото издание.

 

А

Англия 164–165, 212, 247, 272, 285, 287

Андре 116, 141, 144, 148

Артур 56–57, 82, 127, 129–132, 134–136, 139, 141, 146, 148–152, 154–155, 197, 234–235

Африка 234

 

Б

Багдад 145

Безансон 169

Беланкомбър 169

Берул 39, 73, 87, 154

Бранжиен 48–49, 52–54, 99, 148, 159, 167, 178–181, 187–189, 196, 198–201, 203, 205–206, 209, 212–214, 247–249, 251–255, 257–258, 260, 262–264, 267–268, 271, 280, 284, 289

Брери 272

Бретан 166, 234, 239, 269, 272–274, 295, 298

Брунхилда 195

Булон 290

Бялата поляна 111, 127–128, 147

Бялото поле 274

 

В

Висан 290

Гавоа 110

Гамариен 201

Ганелон 124, 132–133, 154

Гимаран 202

Гирон 237

Говен 127, 131–132, 148–149, 152, 154

Говернал 45, 49, 65–67, 72, 74, 76, 80–81, 83–86, 88, 96, 100, 105–106, 118, 135, 137, 147–149, 156, 204, 272–273

Годоин 124, 133, 154, 157–160

 

Д

Деноалан 124, 133, 143, 154, 158

Динан 68, 70,116

Динас 68–70, 107, 117–120, 133, 143–144, 156, 192

Дюрхам 99, 155

 

Е

Евен 133

Еврул 45

Естут Надменни 275

 

Ж

Жирфле 127, 133, 148–149

 

И

Ивен 70–73

Идер 197

Изолда Русокосата 42–45, 48–49, 53, 55, 57–59, 61–72, 74, 76–77, 80–81, 83–84, 86–88, 90, 95–98, 100, 102–103, 105–106, 108–114, 117–121, 124, 130–132, 135–136, 141, 143, 145, 147–152, 154–155, 159–160, 165, 167–168, 171–172, 174, 176–177, 179–182, 185–190, 192, 195–196, 198, 200–201, 205–221, 225–229, 231–232, 236–237, 240–248, 251–253, 257, 261–273, 278, 280–281, 284–285, 288, 291, 295–298, 300

Изолда Белоръката 221–222, 224, 226, 243, 245–246, 295

Ирландия 110, 122, 172

Испания 198, 234, 236

 

К

Лансиен 70, 103–104

Лидан 99, 135

Линколн 116

Лондон 270, 286

Лонуа 101

Лък Непогрешим 87

 

М

Марк 41–46, 48–49, 51–63, 67–69, 71–72, 74–76, 79, 89, 91–107, 110–111, 113–121, 123–126, 133, 135–136, 140–141, 147–150, 154–155, 157, 160, 165–167, 170–174, 176–177, 183–184, 186–188, 191–192, 195–196, 198, 203–204, 207–210, 213–215, 218, 220, 242, 244, 247, 254–258, 260, 262–263, 287

Мон 113, 169

Мороа 73, 84

Морхолт 40, 42, 62, 94, 172, 174–175, 193

 

Н

Надменния 234–235, 277

Никея 151

Нормандия 291

 

О

Каердин 63, 195, 198, 245, 247–250, 252–253, 262–263, 268, 270–274, 279–281, 284–290, 292, 295–296

Кални брод 128–129, 137–138, 141

Кана 201

Кардуел 56–57

Кариадо 237, 239–240, 250, 253, 260–262, 268, 271

Карлион 130, 141

Ке 127

Константин 46

Корис 149

Корнуел 42, 62–63, 76, 78, 85, 113, 118, 127, 155, 166, 192–193, 207–208

 

Л

Огрен 76–77, 100–102, 104–107, 111, 113, 117, 204

Ори 115, 120–121

Отран 77

 

П

Паселанд 134

Перинис 59, 114, 116, 121, 128–131, 133–135, 157, 202

Пику 195

Поату 285

 

Р

Рим 70, 103, 174, 250

 

С

Св. Андрей 124

Св. Еврул 45

Св. Етиен 122

Св. Йоан 179

Св. Оде 191

Св. Самсон 119–120, 193

Св. Томас 69

Св. Тремор 122

Св. Хиларий 153

Сегосон 46

Сен-Любен 157

Синглор 149

Сноудон 130

Соломон 40, 79

Страшни брод 75, 111, 113, 132, 135, 144

 

Т

Тантрис 171–173, 194, 196 Темза 286, 290

Тинтагел 63, 124, 165, 167, 208

Тола 149

Томас 69, 211, 273, 300

Трепор 290

Тристан 39–40, 41, 44–45, 47, 49–69, 72–74, 76–92, 94–103, 105–108, 110–112, 114–126, 128–133, 135, 137–140, 142–143, 145, 147–149, 152, 155–160, 163–165, 167–170, 178–182, 185–192, 194–201, 203, 205–216, 221–222, 224–227, 232–234, 236–237, 239–241, 243–245, 247–249, 251–253, 255, 258, 260–279, 281, 284 285, 288–291, 293–299

Тристан Джуджето 274, 276–277

Тудела 131

Тур 285

 

У

Уелс 48, 82, 96, 141, 207, 209

Урган Космати 169

 

Ф

Фросен 47–48, 56–59, 63, 74–75

 

Х

Хюсден 78–83, 112–114, 186–188, 205

 

Ш

Шотландия 110, 174

Допълнителна информация

$id = 8965

$source = Моята библиотека

Издание:

Заглавие: Тристан и Изолда

Издател: Издателска къща „Изток-Запад“

Година на издаване: 2013

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7718

Бележки

[1] Marcel Proust, A la recherche du temps perdu, La prisonnière, Gallimard, „Quarto“, 1999, p. 1725. — Преводът мой — С.А.

[2] На второ място по популярност се нарежда Говен, племенник на крал Артур. Той фигурира в повече от 60 романа и новели. Следват го Ланселот и Персевал с присъствие в около 50 творби. Вж. Списъка с имена на персонажите в средновековните романи, изготвен от Л.-Ф. Флютр (Louis-Ferdinand Flutre, Table des noms propres dans les romans du Moyen Âge, 1962). В тази класация не включвам крал Артур. Неговото присъствие в средновековната книжнина е безспорно най-значителното. Но за разлика от чисто литературните герои Артур е също историческа личност, за която споменават множество хроники и документи. Статистиката за Артур се усложнява и поради факта, че между историческите хроники и фикционалните текстове границата е твърде пропусклива.

[3] Вж. R. S. Loomis, The Development of Arthurian Romance, Hutchinson University Library, London, 1963, p. 78.

[4] Романът за Тристан и Изолда, възобновен от Жозеф Бедие, превод от френски Първан Черкаски, изд. „Народна култура“, София, 1985.

[5] Мари дьо Франс, Куртоазни новели-ле, изд. „Изток-Запад“, София, 2012.

[6] Най-ранният запазен препис на исландски е от XV век.

[7] Марк обича Тристан като свой син, обича искрено и съпругата си Изолда.

[8] Употребявам „роман“ в единствено число условно. Всъщност имам предвид онова, което наричам „архипелага Тристан“ — всички творби на тази тема.

[9] Този мотив е пряк отзвук от келтския гейс — магия, която променя живота на изпадналия под нейно въздействие.

[10] Dictionnaire des symboles, „Tricéphale“, Paris, éd. Robert Laffont, 1968. — Преводът е мой — С.А.

[11] Според Готфрид Страсбургски ирландската кралица вижда в съня си, че сенешалът, претендент за ръката на дъщеря й, не е истинският победител на дракона.

[12] Така се казва кучето на Тристан в романа на Берул и в двете версии на Лудостта на Тристан. При другите автори то носи други имена.

[13] Наблюдението се отнася за старофренския текст (ст. 3137–3139).

[14] Ст. 4240 от старофренския текст.

[15] Цит.съч. в бел. № 3.

[16] Повечето издатели на творбата на Берул я озаглавяват Роман за Тристан. Всъщност ние не знаем дали романът на Берул е имал заглавие и какво е било то. Същото се отнася и за романа на Томас, а и за други литературни трактовки на мита за Тристан и Изолда. Под „роман“ следва да разбираме сравнително дълъг разказ за приключения и любов, написан на простонароден език. Няма сериозни основания името на Изолда да отсъства от заглавието. Но в случая се придържаме към вече утвърдилата се традиция.

[17] Ст. 1: По всяка вероятност джуджето Фросен е съобщило на крал Марк за тайната среща между Изолда и племенника му. Скрит в бора, под който Изолда и Тристан разговарят, Марк подслушва с убеждението, че е невидим. Всъщност, на лунната светлина сянката му се отразява във водата на извора. Тристан и Изолда я забелязват, без да го покажат. Но всичко, което си казват, е комедия, предназначена за Марк.

[18] Ст. 25: Думите на Изолда са двусмислени и по същество светотатствени. От една страна, читателят знае, че Изолда е отдала девствеността си на Тристан, а не на Марк, както кралят си мисли. От друга, позоваването на Бог като върховна инстанция на истината с цел да се утвърди явна неистина е клетвопрестъпничество. Очевидно представата на Берул за християнския Бог не се вписва в официалния морал, застъпван от християнската църква.

[19] Ст. 26: Берул използва думата „felons“ (в българския превод „измамниците“, „подлеците“), която във феодалния контекст означава васал, изменил на своя сеньор. Изолда има предвид тримата барони, върли врагове на влюбените. Те ще бъдат назовани с истинските им имена много по-късно (ст. 3140–3141). Дотогава прилагателното „измамници“ ще служи за тяхно нарицателно име.

[20] Ст. 44: Старозаветната книга Притчи Соломонови не съдържа подобна мисъл. Средновековните писатели често приписват на авторитети свои собствени мисли или крилати фрази.

[21] Ст. 52: Става дума за исполина Морхолт, вуйчо на Изолда. Тристан го побеждава и убива. Така слага край на кръвния данък, който Ирландия е изисквала периодично от Корнуел.

[22] Ст. 70: Берул използва израза „por lui“, който означава както „заради него“, така и „вместо него“. Още един пример за целенасочените двусмислици на Изолда.

[23] Ст. 86: „Разбран“ в случая е превод на „cortois“ (куртоазен). Изолда приписва на Марк куртоазна етика, която в действителност не е определяща за поведението на краля. Любовта между Тристан и Изолда се доближава повече до куртоазната (fin’amor), доколкото е извънбрачна. Ала за разлика от куртоазната любов, която е въпрос на личен избор, Тристан и Изолда са подвластни на магия (любовното биле).

[24] Ст. 141: Според Айлхарт фон Оберг двубоят срещу Морхолт става на остров и се наблюдава отдалече от корнуелци. Тристан убива своя противник, а върхът на меча му се отчупва и остава в черепа на убития. Преди това обаче Морхолт е пронизал с отровното си копие Тристан. Раната се оказва неизлечима, докато с нея не се заемат Изолда, кралицата на Ирландия, и нейната дъщеря Изолда Русокосата, бъдещата съпруга на Марк.

[25] Ст. 150: Изпитанието с огън или с вода, наричано ордалия (Божи съд), е архаична съдебна процедура (ІX-XІІ век). Основава се на вярата в Божието правосъдие, което прави неуязвим отстояващия справедлива кауза. Разновидност на тази процедура е така нареченият „съдебен дуел“ (duel judiciaire), изходът от който по презумпция е в Божите ръце. Именно за такъв дуел в ст. 156 (и в следващи пасажи) говори Тристан. Култът към силата като средство за решаване на спорове и конфликти намира легитимация във вярата в Божието правосъдие. Четвъртият Латерански църковен събор (1215 г.) осъжда като прояви на суеверие и неоправдана проява на жестокост всички форми на ордалия. На практика те са вече отживелица и през втората половина на ХІІ век, когато Берул пише своя роман.

[26] Ст. 218: Всеки път, когато Тристан и Изолда разиграват сцена с цел да прикрият своята връзка, те извеждат на преден план парите и материалните интереси — мотиви, присъщи на комедийните жанрове, но по същество чужди на високата куртоазна литература, където любовта е безкористно чувство и се доказва с готовността на рицаря да дарява щедро и дамата, и своите другари.

[27] Ст. 237: По онова време много черкви в Нормандия носят името на свети Еврул, който не е популярен другаде.

[28] Ст. 241: След смъртта на Бланшфльор и Ривален, родителите на Тристан, Говернал отглежда бъдещия герой и го посвещава в бойното изкуство. Впоследствие го съпровожда неизменно. Името му се среща в различни варианти. По всяка вероятност френскоезичната публика прави връзка между него и думата governer — направлявам, напътствам.

[29] Ст. 286: Легендата за любовна връзка между съпругата на император Константин и придворното джудже Сегосон се споменава в първия френски роман за крал Артур, Роман за Брут (1155) от нормандския писател Вас. Берул използва този мотив като поучително отклонение. Подобен вид морализаторство стои като чуждо тяло в историята за Тристан и Изолда. Джуджетата Сегосон и Фросен изпълняват съвсем различни функции и, преди всичко, Фросен не е любовник на кралската съпруга.

[30] Ст. 299: Преди да бъде злепоставен, Тристан спи в стаята на вуйчо си. През ранното Средновековие покоите на кралете са били по-скоро колективни спални, отколкото място за уединение. В привилегията, с която ще се ползва Тристан и занапред, няма нищо необикновено.

[31] Ст. 324: През Средновековието между астрологията и астрономията няма ясна разграничителна линия. И на двете се гледа като на полезни науки, въпреки спекулативния им характер.

[32] Ст. 379: Според Берул влюбените и всички, които са на тяхна страна, тълкуват лъжите, измамните външности и подвизите в името на любовта като проява на Божията благодат. Подобна злоупотреба е в очевидно противоречие с християнската нравственост, която осъжда безусловно прелюбодеянието и лъжата.

[33] Ст. 448: След като Тристан бива прогонен от двора на Марк, той се установява другаде, но няма с какво да си плати наема. За разлика от повечето рицари и царедворци, пребиваващи в двора на Марк, Тристан няма своя феодална собственост. Затова впоследствие ще му се налага да постъпва на служба при други владетели.

[34] Ст. 640: Берул, за разлика от Томас, изразява открито симпатията и солидарността си с влюбените. По същия начин недвусмислено презира техните врагове и зложелатели.

[35] Ст. 648: Кардуел или Карлайл, град в Северна Англия, където Артур има своя резиденция. От Корнуел (югозападната част на острова) до Кардуел пътуването на кон би отнело няколко седмици. Тази неправдоподобност може да се обясни с това, че нормандецът Берул вероятно не е имал преки познания за географията на Великобритания.

[36] Ст. 761: Перинис е паж на Изолда още от времето, когато тя живее в ирландския двор. Впоследствие убива горския пазач, който шпионира влюбените по време на тяхна тайна среща.

[37] Ст. 769: Тук проличава истинската причина за омразата на тримата барони към Тристан. Привидно те са загрижени за кралската чест, в действителност ревнуват героя Тристан, след като не са се осмелили да излязат срещу Морхолт в защита на своята родина.

[38] Ст. 962: Берул вгражда етиологичния мотив (легенда за произход) в своето повествование. Този похват се среща по-често в средновековния епос, отколкото в тогавашните романи.

[39] Ст. 1094: Сенешал (от лат. Senescalus — най-възрастният) е най-високата длъжност в кралския двор през ранното Средновековие. Сенешалът ръководи интендантството, администрацията, а при отсъствие на краля го замества като главнокомандващ армията. Филип-Август премахва тази длъжност в края на ХІІ век (1185). Фигурата на сенешала присъства често в артуровските романи, но в тях горепосочените функции не се споменават никога. От думите на Динас се подразбира, че тази длъжност е по-скоро почетна, отколкото доходоносна. Освободен от социалните задължения, произтичащи от неговия статут, в романа сенешалът изпълнява чисто художествена функция с оглед на конкретната фабула.

[40] Ст. 1122: Динас настоява за две неща: от една страна, Изолда да бъде съдена. Това предполага съдебна процедура според тогавашните практики, тоест без пряко участие на краля. От друга страна, Изолда да бъде помилвана от краля, като израз на великодушие, но и на благодарност към Динас. Сенешалът напомня така за две основни добродетели на идеалния владетел — законосъобразност и милосърдие, — които Марк в случая не проявява.

[41] Ст. 1128: Някои коментатори правят връзка с архиепископа на Кентърбъри Томас Бекет, убит в 1170 г. без съд по заповед на Хенри ІІ и канонизиран за светец две години по-късно. Текстът на Берул не дава основания за подобна асоциация, но може да се допусне просто отзвук от този нашумял случай.

[42] Ст. 1275: Като се разграничава от други разказвачи, Берул изтъква необходимостта от правдоподобие: рицарският кодекс изключва да се посяга на хора от простолюдието.

[43] Ст. 1277: Гората Мороа е съществувала в Корнуел, в близост до Лансиен, селище и една от резиденциите на Марк. Наричала се е Мори (Morrei), което на френски навежда на идеята за смърт на краля (Morroi = mort au roi). Като всички народни етимологии и тази е погрешна, но пък е в унисон със символичното значение на Мороа — място, където занапред господар ще бъде Тристан, а за краля и неговите хора там ще се крие смъртна опасност.

[44] Ст. 1324: В келтската митология преминаването на брод често води в Другия свят или става повод за свръхестествени събития.

[45] Ст. 1339: Тайната за конските уши на Марк е в съзвучие с етимологията на келтската дума marc’h = кон. Епизодът е отзвук на легендата за магарешките уши на цар Мида (Овидий, Метаморфози, ХІ), позната в различни разновидности от Португалия до Монголия. В България най-известна е приказката за цар Траян и неговите магарешки уши. Що се отнася до разказите за Тристан и Изолда, Берул единствен споменава за конските уши на Марк. В светлината на мита за цар Мида, чиито уши Аполон превръща в магарешки, задето е предпочел горската свирка на Пан пред звуците, леещи се от неговата флейта, конските уши на Марк могат да се тълкуват като непълноценен слухов орган, а от там и като неспособност кралят сам да стигне до истината за Тристан и Изолда. Марк надава ухо на всичко, което се говори за кралицата и Тристан, но се хвърля от една крайност в друга, без да има собствено мнение.

В описанието на сцената с огласяването на тайната за животинските уши между Овидий, най-популярният римски поет през Средновековието, и Берул се наблюдават някои показателни различия. При Овидий бръснарят на Мида гори от желание да разкрие тайната и в същото време не се решава да проговори направо. Затова пъха главата си в дупка, говори под земята, след което зарива дупката с пръст. По логиката на метаморфозите околните тръстики подемат и огласяват заровените думи. При най-малкия полъх те повтарят неудобната истина за цар Мида. При Овидий тръстиките са своеобразни телурични високоговорители или просто един естествен резонатор. При Берул те са подменени с глог, към който джуджето Фросен, аналог на бръснаря на Мида, адресира своето разкритие. Персонифицираният храст става пряк адресат на думите на джуджето, а с тяхното разпространение, което при Овидий е дело на тръстиките, ще се заемат тримата барони. От тази сцена се разкрива по-ясно и символизмът на двойката персонажи Марк и Фросен. Фросен се отличава с острия си поглед към обстановката. Този поглед включва и умението му да познава настоящето и бъдещето по разположението на звездите. На Марк пък е присъщо несамостоятелно и непълноценно чуване на онова, което антуражът му подсказва. Така съчетанието от хипертрофиран поглед (Фросен) и атрофиран слух (Марк) прави истината трудна и за установяване, и за удържане.

[46] Ст. 1407: Легендарен крал, прочут с несметните си богатства.

[47] Ст. 1636: Епизодът с кучето Хюсден на пръв поглед е отклонение от повествователната линия. Но по-внимателният прочит на поведението на кучето показва, че Хюсден е символичен двойник на своя господар. Занапред кучето ще спазва закона на мълчанието — да ловува без да лае — така, както Тристан и Изолда ще прикриват следите от своето присъствие в гората.

[48] Ст. 1637: Подобни обръщения към публиката са типични за епическите поеми, които са се рецитирали пред насъбралото се множество.

[49] Ст. 1647: Мотивът за скиталчеството се среща и в ирландския разказ „Бягството на Диармайд и Грайне“ (Х век), където кралицата Грайне и кралският племенник Диармайд не нощуват два пъти на едно място, докато живеят в гората.

[50] Ст. 1719: Впоследствие в разказа отново става дума за тримата барони-подлеци. По повод на това противоречие някои критици (например Ги Рейно дьо Лаж) смятат, че творбата на Берул е дело поне на двама автори. Ако тълкуваме обаче бароните като колективна фигура на антагонисти на Тристан и Изолда и като имаме предвид, че те не са индивидуализирани, въпросното противоречие не нарушава единството на романа на Берул, а въпросът за това колко автори стоят зад творбата трудно може да получи строго научен отговор.

[51] Ст. 1765: Обстрелващото устройство „Лък непогрешим“, което Тристан изработва, не е ясно описано. Вълшебен механизъм и в същото време майсторско изобретение, „Лъкът“ е преди всичко доказателство за способността на Тристан да оцелява в суровите условия на живота в гората.

[52] Ст. 1793: В случая авторът се позовава на писмена традиция за историята на Тристан и Изолда. За такава книга споменават и други разказвачи, макар че от нея няма никакви материални следи.

[53] Ст. 2054: Сцената с посещението на Марк при спящите Тристан и Изолда в гората е била многократно коментирана. Ще се огранича с няколко лични наблюдения. Първото описание на легналите един до друг Тристан и Изолда съдържа елементи, потвърждаващи тяхната любов, както и други, навяващи на мисълта за липса на плътска връзка. Това първоначално двусмислие ще бъде сведено до еднозначно тълкуване — първо от страна на горския, който вижда в ситуацията доказателство за виновна връзка, а след това от страна на Марк, който, тъкмо обратно, тълкува сцената като доказателство за тяхната невинност: двама спят облечени и разделени от меча на Тристан. Впоследствие влюбените ще изтълкуват повратно — също еднозначно — следите от присъствието на краля като знак за грозяща ги опасност. Така четирикратното възпроизвеждане на сцената поражда четири различни интерпретации.

Изниква въпросът и за значението на жестовете на Марк. Те безспорно са символични. Полагайки своя меч на мястото на Тристановия, Марк внушава, че занапред кралицата и племенникът му ще бъдат под негова опека. Подобно тълкуване предполага на меча да се гледа като на символ на властта. Ако потърсим връзка между тази сцена и ирландския разказ „Бягството на Диармайд и Грайне“, където Диармайд, племенник на крал Фин, слага непрекъснато камък между себе си и Грайне, жената на неговия вуйчо, за да не се поддаде на плътско изкушение, става ясно, че Берул използва този стар мотив, но влага в него ново съдържание: докато камъкът е материален израз на волята за целомъдрие, мечът символизира готовността на мъжа да закриля своята любима (в случая с Тристан) или да властва над нея (Марк). Вторият жест на краля подсказва за друго намерение. Той сваля от пръста на Изолда изумрудената халка, която й е дал в деня на тяхната сватба, а на нейно място връща пръстена, дар от Изолда по същия повод. С други думи, Марк анулира сватбената размяна на пръстени като залог за съпружеска вярност. Връщайки пръстена, който Изолда му е дала, той й връща свободата. Третият жест на Марк добавя още нещо към символичното послание на неговите жестове. С ирландските си ръкавици, вероятно подарени от Изолда, той закрива мястото, откъдето парещият лъч грее върху лицето на Изолда. Това е преди всичко проява на внимание, макар че кралската ръкавица също може да се тълкува като емблема на кралската власт. Обобщено казано, трите жеста на Марк очертават три смислови перспективи, които ще предопределят бъдещото поведение на Тристан и Изолда: те са доказателство за действаща кралска власт, за съпружеска толерантност и за обикновена проява на внимание към другия. Обединени в едно, трите жеста подсказват за възможността за помирение между тримата. Развоят на повествованието потвърждава тази възможност за помирение, макар и временно.

[54] Ст. 2132: Не е ясно дали „трите години на мъчение“ се отнасят за престоя на героите в гората или за времето, откакто са под въздействието на любовния еликсир, за което става дума в следващия епизод.

[55] Ст. 2143: Любовният еликсир е един от централните символи в мита за Тристан и Изолда. Различните автори подхождат към него различно. Берул ограничава валидността му на три години, Айлхарт фон Оберг — на четири. Авторът на „Лудостта на Тристан“ (Бернски ръкопис), Томас и Готфрид Страсбургски не споменават за ограничено действие на билето.

[56] Ст. 2183: Монологът на Тристан от ст. 2162 насам е показателен за настъпилата промяна след като еликсирът е престанал да действа. Преди Тристан е бил готов на всякакви лишения и изпитания, за да бъде до своята любима. Правел е всичко, което страстта му е повелявала, без да изпитва чувство за вина (вж. ст. 1403–1408, 1655–1657, 1785–1789). Прекратеният ефект от билето му действа отрезвяващо. Първият признак за това е чувството за вина, последвано от носталгия по живота в кралския двор. Ала по-нататъшният ход на събитията показва, че и без магическото въздействие на еликсира, любовта между двамата не отслабва. Занапред тя ще бъде не плод на фатална предопределеност, а въпрос на личен избор. Осъзнавайки своите страдания, влюбените осъзнават и своята свобода. Тя променя живота им, доколкото ще направят опит да възвърнат социалното си положение, без да престанат да се обичат. Съчетаването на тези два противоположни стремежа ще минава през нова поредица от лъжи и ще изисква временна раздяла, нещо, което до този момент влюбените не са понасяли.

[57] Ст. 2224: Жалбите на Изолда са съзвучни на Тристановите. И нейната равносметка за любовта й с кралския племенник е нерадостна.

[58] Ст. 2237: Дюрхам — град в Северна Англия; Лидан — град в Южен Корнуел.

[59] Ст. 2250: Фриз — вероятно става дума за Фрисланд в Шотландия.

[60] Ст. 2308: Според някои медиевисти (напр. Фердинан Ло) Лонуа (или Лотиан) е област в Шотландия. По-късни разкази за Тристан обаче сочат Лонуа като родно място на Тристан и го ситуират във френския полуостров Бретан.

[61] Ст. 2333: В този момент Изолда смята, че се е освободила от плътското влечение по Тристан, без да престава да го обича.

[62] Ст. 2356: Реакцията на отшелника Огрен свидетелства за своего рода макиавелизъм, бих казал дори за инакомислие, каквото се среща рядко у този вид персонажи. Първоначално той говори за покаяние и за измолване на Божията прошка. В това отношение Огрен постъпва според християнското учение, което намира израз в официалните решения на Латеранския църковен събор (1215). С него Църквата въвежда покаянието и изповядването — две верски практики, основаващи се на изострено индивидуално съзнание. Ала като заявява пред влюбените, че ще му се наложи „да поизлъже“, Огрен като че ли забравя догмата: лъжливото писмо, което той пише до Марк от името на Тристан, е израз не на покаяние, а на практицизъм.

[63] Ст. 2383: За разлика от много разкази и романи, спадащи към светската литература по онова време, където Бог, Богородица, Христос или някой светец вършат чудеса, в романа на Берул Божият промисъл е единствено предмет на интерпретации. Тъкмо това прави и Огрен.

[64] Ст. 2428: Vale (лат.) — „Бъди здрав!“

[65] Ст. 2520: От гореказаното може да се съди, че Марк не знае да чете. През втората половина на ХІІ век, когато Берул пише своя роман, кралете в Западна Европа са, ако не особено образовани, то поне грамотни. Но доколкото тогавашната публика свързвала Марк, съвременник на Артур, с далечното минало (VІ век) — „епоха на мрака“ — не е учудващо един тогавашен владетел да не може да чете. Известно е например, че Карл Велики (VІІІ-ІX век) се научил да чете и пише едва четиридесетгодишен. Дотогава, пишат хронистите, кралят бил „идийота“, тоест човек „безбуквен“.

[66] Ст. 2628: Гълоуей, старо шотландско графство.

[67] Ст. 2707: Изолда иска при себе си Хюсден като заместител на Тристан. Относно символизма на кучето като двойник на героя вж. бел. към ст. 1636. Вж. също ст. 2783–2786.

[68] Ст. 2735: Монт Сейнт Майкъл в Корнуел. Тамошният манастир бил подразделение на прочутото абатство Мон Сен-Мишел в Нормандия.

[69] Ст. 2766: Този вид авторски анонси на бъдещи събития са типични по-скоро за епопеята, отколкото за романа. В епопеята те се обясняват с това, че епическият сюжет възпява познати на всички събития и от публиката се иска просто да ги съпреживява, докато романната интрига е изградена на принципа на непознатата развръзка, който поддържа интереса на слушателя/читателя. Фактът, че авторската прогноза не се сбъдва както е обявена, може да се тълкува от различни гледни точки. Ще се огранича с едно жанрово съображение: натоварен с романна функция, епическият прийом анонс (или т.нар. „пролепса“), е подвеждащ: съспенсът, предпоставка за интереса на публиката на романа, продължава.

[70] Ст. 2808: В този диалог Тристан и Изолда минават свободно и без видима причина от „ти“ на „вие“ и обратно. Тази свобода е често срещана практика в литературата по онова време, когато правила за „ти“ — и „вие“-формите още не съществуват.

[71] Ст. 2824: До този момент разказът не е споменавал за въпросния Ори.

[72] Ст. 2869: Тук Андре не проявява враждебно чувство към Тристан. Впоследствие придружава Изолда, за да я следи (ст. 3875–3880). В края на фрагмента от романа на Берул Тристан се сражава срещу Андре (който не познава своя нападател) и го ранява (ст. 4035–4041).

[73] Ст. 2969: Улиците били застилани с цветя и клонки при тържествените кралски посещения в някой град. Така описва и Матей влизането на Иисус в Йерусалим (Матей, ХХІ, 8–9).

[74] Ст. 2971: Енорийската черква Свети Самсон в Лансиен, Корнуел, е съществувала.

[75] Ст. 3079: Марк се позовава на популярния великомъченик Етиен (Стефан) вероятно и от съчувствие към Тристан и Изолда, които бароните продължават да подозират. Разбира се, зад подобен намек за мъченичество на Тристан и Изолда прозира нескритата симпатия на Берул към влюбените.

[76] Ст. 3085: Свети Тремор от Карекс (в западната част на континентална Бретан, днешно Финистер). Името на светеца съвпада с латинската дума tremor (страх) и е в съзвучие със заплашителния тон на Марк.

[77] Ст. 3141: Това е първото поименно назоваване на тримата барони. Досега Берул си е служил по техен адрес главно с епитета „измамници“ (felons) (вж. бел. към ст. 26). От трите имена единствено това на Ганелон е семантизирано като прозвище: така се казва предателят от Песен за Роланд. За отбелязване е също, че в оригинала прилагателното felon предхожда назоваването на тримата по име и се повтаря непосредствено след това. Въпросното прилагателно е истинският идентификатор на този групов персонаж. Именуването на тримата барони не ги индивидуализира, нито ги представя в нова светлина.

[78] Ст. 3150: Тинтагел, където Марк има резиденция, е разположен в Северозападен Корнуел. Преди това Марк пребивава в Лансиен (ст. 2455). Разказът не обяснява обстоятелствата по тази смяна на престолнините.

[79] Ст. 3368: Карлион — град в Южен Уелс. Сноудон е друго селище в Уелс с резиденция на Артур (ст. 3375).

[80] Ст. 3379: Пръв нормандският писател Вас въвежда в Роман за Брут (1155) мотива за Кръглата маса. Берул я уподобява със Земята. Сравнението се среща в по-разгърнат вид и в други романи (например в Търсенето на Светия Граал, 1225–1230), които описват двора на Артур като център на световната цивилизация.

[81] Ст. 3409: Тудела — град в Испания на брега на р. Ебро.

[82] Ст. 3433: Перинис не се ограничава с ролята си на пратеник на Изолда. Той коментира една страна от характера на Марк, за която никой досега не е говорил публично. Нерешителността на краля, неспособността му да прозре сам истината за Изолда и Тристан го тласкат от една крайност към друга. Берул не описва вътрешния мир на Марк, което неминуемо би разкрило дълбокия трагизъм на персонажа. В този роман колебливостта на Марк поражда най-вече резки обрати в повествованието, изградено на редуващи се конфликти и помирения между антагонистите.

[83] Ст. 3455: И в двора на Марк, и в двора на Артур народът съчувства неизменно на Тристан и Изолда. Като разказвач с постоянно присъствие в повествованието Берул симпатизира открито на влюбените и цели да изгради подобно отношение и у читателя/слушателя. В този смисъл колективният образ на народа е звено и между разказвача и публиката, и в същото време техен аналог.

[84] Ст. 3496: Изявленията на Говен, Жирфле и Евен са пример за словесно предизвикателство, което традиционно предхожда битката или двубоя. Този типично епически похват подсказва, че подвигът задължително протича в две фази — на словото и на физическата сила.

[85] Ст. 3546: Някои критици долавят в думите на Артур споменаване на епизод, описан от Айлхарт фон Оберг. Не откривам подобен епизод в романа на немския разказвач. Макар че Берул очевидно има предвид друга версия, ние не знаем коя е тя.

[86] Ст. 3759: Намек за трите години, откакто влюбените са под въздействието на еликсира.

[87] Ст. 3777: Разказът на „прокажения“ е изпълнен с намеци за личните истории на тримата протагонисти. Проказата символизира любовта като сила, която маргинализира влюбените. Текстът на Берул разгръща този символ на три смислови равнища. 1) Ивен и групата прокажени олицетворяват плътското желание, което тлее у тях като неугасим огън. Всяка жена, предназначена за задоволяване на подобно желание, би се изложила на пъклени страдания. Затова Ивен моли Марк да му предаде Изолда, вместо да я изгори на кладата (ст. 1188–1220). 2). Подобно на други епизоди, когато Тристан прибягва до лъжа или променя външния си вид, маската на прокажен, която той избира, за да прикрие идентичността си, не е случайна: тя прикрива и в същото време разкрива истината за героя. Въздействието на проказата тук е успоредено с въздействието на любовното биле: неутолимо, парещо желание. За първопричина на проказата е посочен Марк. Така му е отредена функция, симетрична на любовния еликсир, доколкото и кралят, и билето са препятствия за свободното любовно чувство. 3) Дръзкото сравняване на любимата на просяка с Изолда бележи кулминацията в паралела между историята на прокажения и тази на Марк и Изолда.

Сцената с просещия прокажен е типично комедийна. Публиката се смее и изпитва чувство за превъзходство над Марк, защото долавя истината в намеците на прокажения, които кралят смята за безсмислици.

[88] Ст. 3910: В оригинала изразът има и еротична конотация. От този момент нататък думите на Изолда стават двусмислени.

[89] Ст. 3915: Сред множеството символични значения на магарето в словесната традиция в тази сцена на преден план излизат сексуалното и еротичното. Сексуалната линия води началото си от Златното магаре на Апулей (ІІ в. н.е.). В Любовен бестиарий (средата на ХІІІ век) от Ришар дьо Фурнивал магарешкият рев се явява метафора на песента на влюбения поет.

[90] Ст. 3981: И тук, подобно на срещата под бора (ст. 220–222), комедията, разигравана от влюбените, афишира вкуса към материалните блага: мъжът иска, кралицата отказва.

[91] Ст. 4050: По-рано (ст. 2761–2764) авторският анонс бе предсказал, че горският пазач ще бъде убит с тояга от Перинис.

[92] Ст. 4204: Свети Хиларий убедил дъщеря си да остане девствена и след брака. Така станал покровител на целомъдрието. В собственото му име (Хиларий — смешен) обаче се долавя иронично намигане на крайния му аскетизъм.

[93] Според Даниел Поарион, издател и коментатор на текста на Берул, тези думи са казани от Говен — племенника на крал Артур, докато други коментатори (Ернест Мюре, Филип Валтер) ги приписват на крал Артур. В превода възприемаме второто виждане, тъй като в стих 4248 и следващите Изолда благодари на Артур и се обръща към него със «Сир», а не с «Монсеньор», както би се обърнала към Говен. Б.пр.

[94] Ст. 2: В момента Тристан пребивава в т.нар. Малка Британия (континентална Бретан). Според някои версии (Готфрид Страсбургски, Брат Робер и др.) Тристан е родом от Арморика (Западна Франция).

[95] Ст. 29: Каердин — най-близкият приятел на Тристан в Бретан, брат на Изолда Белоръката и син на Бретанския херцог.

[96] Ст. 99: Според легенда, използвана от Джефри Монмътски (История на британските крале, 1138) и от Вас (Роман за Брут, 1155), в древността остров Албион (бъдеща Великобритания) бил обитаван от великани, които троянците, потомци на Еней, избили, преди да се заселят по техните земи.

[97] Ст. 136: Медиевистът Филип Валтер търси връзка между замъка в Тинтагел, изчезващ от погледа два пъти годишно, и някои мегалити, които келтският фолклор описва като врати към Другия свят.

[98] Ст. 186: Тази поговорка се радва на популярност през Средновековието. За това съдим и по факта, че фигурира под номер 2343 в авторитетния сборник с поговорки до XV век, публикуван през 1925 г. от Жозеф Моравски.

[99] Ст. 210: През Средновековието бръснели главите на лудите и по медицински съображения — за да се «проветряват» и да отделят по-лесно «черната течност». Според Жан-Мари Фриц, автор на фундаменталното изследване Езикът на лудия, тонзурата е амбивалентен символ на отказ от света: при лудите — като проклятие, при монасите и клира — като израз на смирение. С кръста върху своята тонзура лудите и крадците целели да заслужат Божието благоволение.

[100] Ст. 221: Жан-Мари Фриц отбелязва по повод на дегизировката на Тристан като луд семантичната наситеност на всеки негов атрибут. Като оръжие на дивака или на селянина тоягата стои в полюсна противоположност на рицарския меч. Фриц пише: «Докато тонзурата поставя извън света монаха и престъпника, тоягата го изтласква към антиподите на рицарското общество». (Jean-Marie Fritz, Discours du fou au Moyen Age, XIIe-XIIIe siècles, P.U.F., 1992, p. 45).

[101] Ст. 231: По време на т.нар. „Празници на глупците“ — карнавални буфонади, чиито инициатори били най-вече студенти по богословие, — мъже, предрешени като парцаливи свещеници, пародирали религиозния брачен ритуал.

[102] Ст. 239: Според Жозеф Бедие селището се намира в Северна Нормандия. Вероятно авторът споменава този топоним като северна точка в тази провинция, докато Мон (Мон Сен-Мишел) е разположен в южната й част, на границата с Бретан.

[103] Ст. 248: В романите на Готфрид Страсбургски и Брат Робер Урган Космати е великан, крадец на добитък. Тристан го побеждава и покорява, след което в неговата гора построява Залата със статуите.

[104] Ст. 282: В несвързаните безсмислици на „лудия“ се долавят мотиви и образи, познати на средновековните книжовници. Син на косатка, приличаща на сирена, „лудият“ напомня за библейския пророк Йона, който пребивава три дни в утробата на кит (Йона, 2, 1–11). Мотивът за сирената и нейната рожба се изобразявал често в полето на икони и като украса на главните букви в средновековните ръкописи. Негови разновидности в литературата са змеицата Мелюзина с многобройната й челяд, както и изворната фея Ниниан, отгледала Ланселот. Може да се предполага, че мотивът за детето, откърмено от тигрица, е заимстван от Вергилиевата Енеида, където Дидона презрително казва на Еней, че не е син на богиня, а е откърмен от свирепа тигрица (Енеида, ІV, ст. 367). Общото между всички тези митове и мотиви е идеята за необикновения произход на героя, съчетаващ в себе си човешка и животинска природа, естественото и свръхестественото.

[105] Ст. 309: След морската бездна, където се е родил, след дивите скали, на които е отгледан, „лудият“ разполага бъдещата си любовна идилия на небето. Мотивът за стъкления дворец, огрян от слънцето и неподвластен на сезонните промени, се родее с мотива за стъкления остров — разновидност на келтското отвъдно. Ако се обърнем към по-далечното минало, откриваме аналози на идеалното алтернативно пространство в гръцката представа за Елисейските полета. Там пребивават в блаженство добродетелните души. Елементи от Елисейските полета присъстват и в любовната мечта на „лудия“ Тристан. Ще добавим към този кратък ракурс и Омир. В Одисея Протей описва пред Менелай Елисейските полета като земен рай, „гдето минава животът на хората лек и спокоен, / няма ни дъжд, нито сняг, нито хали жестоки бушуват, / лее се вечният шумол на лекодиханния вятър / от океана изпращан да носи на хората свежест“ (превод Г. Батаклиев, ІV, ст. 565–568). Елисейските полета са вертикално противоположни на Олимп (така както в разказа на „лудия“ Тристан морската бездна се противопоставя на небесния дворец), описан обаче в Одисея със същите характеристики. Там „дъжд не вали, ветрове не бушуват, / никога сняг се не сипе“ (VІ, ст. 43–44). Няма съмнение, че анонимният автор на „Лудостта на Тристан“ (Оксфорд) изгражда словото на героя с реминисценции от съвременни и класически образци.

[106] Ст. 321: По време на първия си престой в Ирландия героят се прикрива също под псевдонима Тантрис, според версията на Готфрид Страсбургски. Тантрис е анаграма на Тристан. В нея френскоезичната публика долавя и друго значение: Tristan = tant triste (толкова тъжен). В този смисъл може да се каже, че за немскоезичния Готфрид Тантрис е резултат от формално разместване на сричките, докато в контекста на френския език Тантрис внушава за градация на тъгата и страданието на героя. Този контекст е в пълен унисон и с психическото състояние на Тристан в началото на поемата (вж. ст. 365, 15–21, 172–173).

[107] Ст. 373: Нито Марк, нито Изолда разпознават Тристан, когато той предава много точно обстоятелствата около двубоя срещу Морхолт, излекуването му в Ирландия от майката на Изолда, уроците по музика, които от благодарност е давал на младата принцеса Изолда. Причините за „глухотата“ на Марк и на Изолда са различни. Марк не е в течение на подробностите около престоя на Тристан в Ирландия. С други думи, той не познава контекста, в който се вписва разказът на Тантрис. Марк не долавя метонимното измерение (основаващо се на връзката между съседни елементи) в разказа на лудия. Изолда знае, че въпросният разказ е правдоподобен, но не признава автентичността на разказвача, защото не вижда никаква прилика между стройния красавец Тристан и окъсания, мръсен Тантрис (вж. също 576–582, 839–845). Именно тази й неспособност да долови приликата между двамата е основание да твърдим, че нейният метафорен механизъм (действащ по принципа на подобието между елементите) не работи. Пълноценното възприемане на рапсодийното слово на Тантрис изисква съчетаване на метонимичното начало (контекста) с метафоричното (идентичността на говорещия, до която може да се стигне по пътя на сравнението). В противен случай цари недоразумението.

[108] Ст. 401: Тук Тристан говори за второто си пътуване до Ирландия, когато убива дракона, с което спечелва ръката на Изолда и я отвежда в Корнуел, за да я омъжи за вуйчо си Марк.

[109] Ст. 455: Става дума за сенешала на краля на Ирландия, който отрязва главата на дракона, вече убит от Тристан, и се явява претендент за ръката на кралската дъщеря Изолда.

[110] Ст. 462: Сдвоените думи mensonge-songe (лъжа-сън) са общо място в репертоара на тогавашните автори. В устата на Изолда те звучат почти като цитат със саркастична тоналност.

[111] Ст. 482: Докато в предишните разкази на „лудия“ за минали случки от живота на Тристан и Изолда все има по нещо, за което Марк по презумпция е чувал, то за фаталната сцена с любовния еликсир кралят не подозира нищо. Напомнянето на тази сцена е непоносимо за Изолда; от него кралят се развеселява още повече. Ако приемем, че Марк и Изолда емблематизират два противоположни прочита на разказа на Тантрис, става видно, че смисловата амбивалентност на сцената е резултат от наслагването на два стилистични регистри — метонимичен и метафоричен, — както и на два жанра — комичен и драматичен.

[112] Ст. 513: Както вече отбелязах, „автобиографичните“ разкази на Тантрис предават с безспорна точност минали събития. В този смисъл те изпълняват и ролята на резюме — похват, който се оказва особено полезен за читателя на творби, достигнали до него в непълен вид. От друга страна обаче „реминисценциите“ на „лудия“ остават неразбрани, защото върху тях пада сянката на абсурдната му генеалогия (роден от косатка, откърмен от тигрица). Ловните „умения“ на Тантрис са ново доказателство, че той не е с всичкия си. Така авторът постига ритъм в словото на лудия, при който правдоподобието се редува с абсурда. Това поставя на изпитание възприемателните способности на всички присъстващи, които или смесват две смислови нива, вместо да ги разграничават, или просто ги възприемат непълно.

[113] Ст. 531: Тристан се представя като поет и подсказва как следва да възприемаме неговите разкази.

[114] Ст. 633: Става дума за Изолда, кралицата на Ирландия и майка на Изолда Русокосата.

[115] Ст. 641: Тук прислужник сипва на Тристан по невнимание от любовното биле. В останалите версии фаталната грешка е дело на Бранжиен.

[116] Ст. 703: Известна поговорка, регистрирана под номер 1835 в Сборника на Моравски.

[117] Ст. 729: Намек за този епизод се съдържа във версиите на Готфрид Страсбургски и Брат Робер: Мариадок, сенешал на Марк, вижда в съня си доказателства за любовната връзка между Тристан и Изолда, става и неин свидетел, след което ги издава на Марк.

[118] Ст. 779: Не се знае коя версия за Тристан съдържа този епизод. Според медиевистката Гертруд Шьоперле става дума за широко разпространен мотив от келтския фолклор: странник от Другия свят се явява в кралския двор, демонстрира някакво свое изключително умение, срещу което кралят обещава да изпълни негово желание, без да се знае какво е то. Тогава непознатият иска кралската съпруга, получава я, но с хитрост или с магия кралят си я връща. Мотивът получава различни трактовки в артуровските романи според фабулата на конкретната творба.

[119] Ст. 872: Сага за Тристан и Изолда на Брат Робер и романът на Готфрид Страсбургски описват пещерата, в която Тристан и Изолда се укриват, докато живеят в гората, като идилично място (locus amoenus).

[120] Ст. 880: Никоя друга версия не споменава за присъствието на джуджето в този момент.

[121] Ст. 919: Критиката вижда в тази сцена отзвук от срещата на завърналия се в Итака Одисей (предрешен като просяк) с кучето му Аргос (Одисея, XVІІ, ст. 290 и следв.).

[122] Ст. 953: Епизодът е описан от Томас в „Срещата в градината“ (ръкопис от Кеймбридж).

[123] Ст. 978: Очевидно разказът е построен на принципа на забавената развръзка. Авторът отлага максимално момента на разпознаването, което настъпва след три фази в диалога между Тристан и Изолда: 1) Тристан напомня за множество случки от миналите си преживявания с Изолда; 2) Тристан бива разпознат от своето куче Хюсден; 3) Тристан показва пръстена, подарен от Изолда. Макар че тук героят се отрича от псевдонима Тантрис, назовава се с истинското си име и говори съвършено смислено, кралицата упорито отказва да припознае в окаляния „луд“ своя любим. Авторът спасява разклатеното правдоподобие на сцената: накрая научаваме, че досега Тристан е говорел с променен глас, тоест комедията е продължавала, тъй че Изолда възприема неговите разкази като репертоар на добър актьор, който нарича себе си „менестрел“ (ст. 531). Силно театрализираното повествование е за сметка на психологическата издържаност на ситуацията. Тристан припомня своето минало, без да успее да напомни за себе си. Несъвпадението — в очите на Марк и на Изолда — между разказващия субект и героя на разказаните случки продължава твърде дълго, сякаш е истинският сюжет на поемата. Въпросът за единомислието между влюбените, което ги характеризира във всички ситуации, тук остава на заден план.

[124] Ст. 24: Според някои коментатори името Оде е деформация на Андре, други смятат, че Оде е ирландски светец, живял през VІ век.

[125] Ст. 53: От този пасаж се вижда, че Тристан вече се е оженил за Изолда Белоръката, дъщеря на Бретанския херцог, при когото той е на служба. Вж. също ст. 156–157.

[126] Ст. 77: Тристан отправя молба последователно към езическия Амур и към християнския Бог. Подобно съжителство на божества не е учудващо, особено като се има предвид, че авторът на бернската версия на «Лудостта на Тристан» следва Берул, който възприема езически прояви на свръхестественото (любовния еликсир, конските уши на Марк, магьосническите способности на джуджето Фросен, вълшебния «Лък Непогрешим») редом с постоянно позоваване (понякога твърде неортодоксално — вж. бел към ст. 25 от романа на Берул) на християнския Бог.

[127] Ст. 104: Умопомрачението на героя от любовна мъка ще му подскаже и маската, зад прикритието на която той възнамерява да стигне безнаказано до двора на Марк и да се види със своята любима. Маската на луд прикрива идентичността на героя и в същото време разкрива душевното му състояние.

[128] Ст. 122: Относно остриганата глава, тоягата или боздугана като атрибути на лудия вж. бел. към ст. 210 и 221 от „Лудостта на Тристан“ (Оксфордска версия). Остриганата глава и разкъсаните дрехи като външни знаци на мъката и смирението пред Бога срещаме още в Книга за Йов. Когато научава, че е загубил всичкото си състояние, Йов „раздра горната си дреха, острига главата си и падна на земята, та се поклони и рече: гол излязох от утробата на майка си, гол ще се и завърна. Господ даде, Господ и взе.“ (Йов, 1, 20–21). Средновековната религиозна литература описва едно явление, което може да се тълкува като синтез на състоянието на Йов и на „лудостта“ на Тристан. Става дума за един вид отричане от света от страна на привидно малоумни, смахнати хора, които заживяват единствено с мисълта да служат на Бог — на френски „folie de Dieu“ (буквално „лудост по Бога“), на руски „юродство“.

[129] Ст. 125: Относно името Тантрис вж. бел. към ст. 321 от „Лудостта на Тристан“ (Оксфордска версия).

[130] Ст. 161: В някои исторически хроники и художествени текстове от онова време имената Пику и умалителното Пиколе се срещат при кралски шутове и при джуджета. Никоя друга версия за Тристан и Изолда не споменава това име. То може да бъде изтълкувано по-правилно, ако се изхожда от неговата етимология и от контекста на поемата. Пику (Picous) препраща към старофренската дума picois — „острие, остен, лопата“ и в по-общ смисъл — „остър изкопен инструмент“. Що се отнася до контекста, ще напомня, че по пътя към двора на Марк, въоръженият с боздуган „луд“ раздава удари наляво и надясно (ст. 122–130). Ето защо името Пику би могло да се тълкува като прозвище на човек, който раздава удари. Все пак, точната семантика на името Пику едва ли е от значение за Марк. Кралят вече е идентифицирал по външния му вид странния си посетител, обръщайки се към него с „глупако драг“ (ст. 159). Въпросът на краля за името на странника е тавтология, част от задявката на човек, който не се интересува от самоличността на непознатия, а просто намира случай да се забавлява. Ще отбележа също, че в разказите за Тристан и Изолда моментите на игривост и развлекателност почти винаги съпътстват ситуация, в която някой се явява под чужда външност. Въвеждането на маската драматизира повествованието и създава комични ситуации.

[131] Ст. 167: Брунхилда е името на сестрата на Тантрис, която в Оксфордската версия остава неназована. Това немско име се среща рядко в романските езици. Френскоезичната публика вероятно възприема първата му част — Брун (Brune) — като „чернокоса“, „кестенява“. Така Брунхилда се явява симетрична противоположност на Изолда Русокосата, с която Тантрис/Пику иска да я размени.

[132] Ст. 181: Тантрис/Пику преминава най-неочаквано от откровени безсмислици към конкретни случки от миналото. Освен рязката смяна на посоката на неговите разкази наблюдаваме и безразборно преминаване от 3 лице ед.ч. към 1 лице ед.ч. и обратно.

[133] Ст. 191: Пику обяснява нещо очевидно, което не се нуждае от обяснение. Така влиза в ролята на смешен всезнайко. Същото артикулиране на сричките в Тристан/Тантрис се среща и в други версии (Томас, „Лудостта на Тристан“ от Кеймбридж, една италианска версия от ХІV век — Кръглата маса или историята на Тристан). Първоизточник на този мотив е Бернската версия на „Лудостта на Тристан“ или по-ранен разказ, който не е достигнал до нас. Относно френскоезичната семантика на името Тантрис вж. бел към ст. 321 от „Лудостта на Тристан“ (Оксфорд).

[134] Ст. 205: Поговорка, регистрирана в сборника на Моравски под номер 1325.

[135] Ст. 222: Тристан резюмира прочутия епизод, описан подробно от Берул. Забелязват се обаче някои разлики по отношение на Берул: например Тристан казва, че се е преструвал на заспал, докато в разказа на Берул влюбените спят наистина, а Изолда дори сънува. По-интересно е да се отбележи, че измежду реминисценциите на „лудия“, предназначени за Марк, тази е за единствената случка, в която кралят е бил пряк участник. Авторът обаче премълчава непосредствената реакция на Марк и насочва вниманието ни към Изолда.

[136] Ст. 248: В романа Идер едноименният герой е влюбен в жената на Артур — Гениевра, която кралят ревнува болезнено. В отсъствието на Артур Идер убива мечка, която застрашава живота на кралицата. Но този роман е писан в началото на ХІІІ век и не би могъл да бъде източник за нашия текст. По-вероятно е епизодът с мечката да идва от стар келтски разказ. Като се има предвид, че на келтски името Артур е производно от думите artos (мечка) и viros (човек), убиването на мечката от Идер може да се тълкува и като символично премахване на съперника Артур. Разбира се, няма основания да отъждествяваме напълно Тристан с Идер.

[137] Ст. 302: Според куртоазния кодекс на любовта преклонението пред дамата се родее със служенето на сеньора. Любовната етика възпроизвежда феодалната.

[138] Ст. 308: Реакцията на Бранжиен е показателна за отношението към тялото в средновековната художествена словесност. Тялото никога не се описва реалистично, само за себе си, нито неутрално. Неговото споменаване е идеологизирано, а описанието му — силно естетизирано в две противоположни посоки: на най-красивото и на най-грозното. По същата логика тялото бива и „морализирано“ около антиподите Добро и Зло. Крайните точки на двете оси — естетическата и моралната — си кореспондират. Затова в очите на Бранжиен здравото и хармонично тяло на Пику не може да подхожда на човек с болна душа. Така тя бързо разпознава Тристан.

[139] Ст. 357: В куртоазната любовна лексика думата „приятел“ (ami) означава „любовник“, а доколкото несподеленото любовно чувство е болест, дамата, която отвръща с взаимност, „лекува“, „изцерява“ своя приятел.

[140] Ст. 366: Намек за първото чудо на Иисус по време на сватбата в Кана Галилейска (вж. Йоан, 2: 1–12).

[141] Ст. 391: Персонаж с подобно име не се споменава в никоя от версиите за Тристан и Изолда. Гамариен би могъл да се тълкува и като превъплъщение на странника музикант, за който намекват „Лудостта на Тристан“ (Оксфорд, вж. бел. към ст. 779 на този текст), Готфрид Страсбургски и Брат Робер.

[142] Ст. 404: Някои коментатори четат Гимаран като деформирана форма на Гамариен. В този епизод обаче Тристан не отсича ръката на своя противник. Това прави в двубоя срещу Морхолт според версиите на Айлхарт и на Готфрид. Виждаме как, преминавайки от един текст в друг, определен мотив влиза в нови съчетания и получава нови разновидности.

[143] Ст. 417: Тристан напомня за първото си пребиваване в Ирландия, когато боледува от отровната рана от копието на Морхолт. Изолда (или майка й) ще го излекува, а той дава на принцесата уроци по арфа.

[144] Ст. 427: Когато описват този епизод, другите версии не споменават за Перинис, пажа на Изолда.

[145] Ст. 437: Тристан намеква за епизод, чиито корени следва да търсим в така наречения „странстващ мотив“ (т.е. с широко разпространение във фолклора на редица страни) за „Златния косъм на непозната красавица“: в залата, където Марк разговаря със своите барони и те настояват кралят да се ожени, за да му се роди наследник, през отворения прозорец влиза лястовичка, от човката на която пада златист косъм. Тогава Марк заявява, че ще вземе за жена единствено тази, на която косъмът принадлежи. Тристан тръгва незабавно, озовава се отново в Ирландия, печели кралската дъщеря с победата си над дракона и я довежда при своя вуйчо. Този фолклорен мотив е вграден единствено в романа на Айлхарт Обергски.

[146] Ст. 458: В Оксфордската версия Тантрис се хвали с поетичните си способности (ст. 531). Тук Изолда възприема човека, който възпроизвежда важни събития от нейния живот, не като тяхно главно действащо лице (Тристан), а като един добре информиран — бих казал дори „начетен“ — самозванец. Авторите приписват на протагонистите съзнанието, че техните премеждия и приключения са вече „литература“.

[147] Ст. 7: Освен устни източници, Мари споменава и писмени. Очевидно става дума за роман за Тристан и Изолда, който не е оцелял, но е послужил като основа на другите творби на същата тема, създадени в края на ХІІ век.

[148] Ст. 10: Мари резюмира цялата история на Тристан и Изолда, която има поетичен и в същото време трагичен край, докато настоящото „ле“ е посветено на един-единствен епизод с щастлива развръзка от премеждията на влюбените.

[149] Ст. 14: След като връзката на Тристан и Изолда става публично достояние, крал Марк отдалечава от двора своя племенник. Но любовниците не могат да живеят разделени задълго. Тристан търси начин да прати тайно или кодирано послание до Изолда, за да уговорят среща. Такава е първоначалната ситуация в Орловите нокти, както и в двете анонимни поеми Лудостта на Тристан.

[150] Ст. 15: Мари единствена сочи Уелс като родина на Тристан. Според други автори, родината на Тристан е Шотландия (Берул, Айлхарт Οбергски) или Бретан (Готфрид Страсбургски).

[151] Ст. 37: Крепостта Тинтагел, разположена на северозападното крайбрежие на Корнелския полуостров, е една от двете основни резиденции на крал Марк. Според някои легенди и според Вас (Роман за Брут) в Тинтагел е роден и крал Артур.

[152] Ст. 39: В еврейската традиция Петдесетница, тоест петдесет дни след Пасха, отбелязва деня, в който Мойсей получава на Синайската планина Божите заповеди. Според католическата традиция Петдесетница е денят, в който Светият Дух осенява учениците на Христос. Този празник, свързан с настъпването на лятото, се споменава често в артуровските романи, но бива изпразнен от християнското си съдържание. Тогава кралят свиква двора на заседание, организират се празненства, турнири, ловни състезания и др.

[153] Ст. 48-52; ст. 57-75: Пасажите с посланието на Тристан до Изолда са били предмет на множество коментари. Основният въпрос, занимавал критиката, е: как и какво точно е изписал Тристан на лесковата пръчка? Отговорите на този въпрос можем да групираме в пет интерпретационни хипотези.

1. Тристан изписва върху пръчката само своето име, а казаното за надеждата му да види Изолда е в минало време (ст. 57–61 и следв.) и се отнася за по-дълго писмо, изпратено преди няколко дни на любимата. Застъпници на тази хипотеза са Люсиен Фуле и Даниел Поарион.

2. Тристан изписва само името си (Лео Шпицер, Жан Фрапие, Роже Драгонети и др.), което буди у Изолда спомени за преживяното с Тристан.

3. Ана Мария Валеро смята, че Тристан изписва своя любовен девиз (ст. 74–75), а казаното в ст. 54 от оригинала — de sun cultel escrit sun nun — (курсивът мой — С.А.), тоест „с ножчето изписва своето име“ трябва да се чете „с ножчето изписва своето послание“, доколкото nun означавало не „име“ (от латинската дума nomen), а „послание“ (от латинското nuntium).

4. Според Жан Ришнер на лесковата пръчка е изписано цялото послание. За целта Тристан е издялал четири страни на леската и ги е използвал като четири страници. Така бил постъпил и Милон (от едноименното „ле“ на Мари дьо Франс), изписвайки в писмото до своята любима първо името си.

5. В началото на ХХ век Гертруд Шьоперле формулира хипотеза, възприета по-късно и от Грейс Франк, Морис Каньон и — с най-убедителни аргументи — днес от Мирей Демол (от нея черпя цялата тази информация. Вж. обстойния послеслов на Мирей Демол към Орловите нокти: Mireille Demaules, „Marie de France, Le lai du chèvrefeuille, Notice“, in Tristan et Iseut, Les premières versions européennes, Paris, Gallimard, „Pléiade“, 1995, pp. 1287–1297). Според тази хипотеза цялото послание от стихове 48–52 и 57–75 е изписано на лесковата пръчка на огамическо писмо. Въведено в скандинавския Север през ІV-V век от н.е., огамическото писмо се е използвало широко до ІX-X век също в Ирландия и в Уелс. За негов носител използвали дървени плочки, а леската, на която Тристан пише, символизирала у келтите поетическото вдъхновение. До нас такива дървени плочки не са достигнали. Единствените паметници с огамическо писмо са каменни, по-рядко метални.

Излагам най-същественото в тези пет хипотези, защото всяка от тях хвърля светлина върху определен аспект от стила на Мари. И петте хипотези изхождат от негласната презумпция, че текстът на Мари е правдоподобен и че неговото тълкуване трябва да отстоява тази правдоподобност. В действителност, Мари не пише според определени изисквания за правдоподобност. Нейните куртоазни новели изобилстват с примери за липса на правдоподобие, каквито са приказните и свръхестествените явления и персонажи. Затова нито една от въпросните хипотези не променят смисъла на новелата. Важно е не как Тристан е написал своето послание, а какво казва то.

[154] Ст. 118: В оригинала Мари сочи заглавието на френски (Chievrefueil) и на английски (Gotelef). И тук, подобно на друга нейна новела (Нещастникът), фикцията дублира творческия процес на Мари. Изолда моли Тристан да съхрани спомена за тяхната среща в ново „ле“. Героят възпява този епизод, след като вече е написал за преживяното с Изолда. В такъв смисъл той съчетава емоционалния писмен разказ с поетическата песен. Мари възпроизвежда неговия жест, възпявайки на свой ред в разказ песента, композирана от Тристан. Френската наратология нарича този похват „отразяване във вдлъбнато огледало“ или миниатюрно възпроизвеждане (mise en abyme).

[155] Този фрагмент бе открит през 1992 г. Той хвърля светлина върху два ключови момента от легендата: сцената с пиенето погрешка от любовното биле и страстта, която завладява едновременно Тристан и Изолда; първата брачна нощ на младоженците Марк и Изолда, когато Изолда праща на свое място Бранжиен в брачното легло, за да прикрие загубената си девственост.

[156] В предходните 38 стиха от „Карлайлския фрагмент“ на версията на Тома са запазени само отделни думи, които не позволяват да бъде направен достатъчно смислен превод. — Б.пр.

[157] Ст. 46: Монологът на Изолда повтаря натрапчиво три ключови думи — море, любов, горчилка. С присъщата си реторическа виртуозност Томас ги изразява посредством три омоними: la mer (морето), l’amer (любовта) и l’amer (горчилка). Едно-единствено означаващо [ламер] препраща към три различни означаеми (море, любов, горчилка), между които фабулата изгражда причинно-следствена връзка: от плаването в море героите ожадняват, пият от любовното питие и изпитват страстно влечение един към друг, в което вече долавят бъдещите си страдания.

[158] Заглавията на фрагментите от романа на Томас са поставени от издателите за улеснение на читателя. Този фрагмент се съхранява в Кеймбриджки ръкопис. Основни тематични ядра в него са срещата на влюбените, разкриването им от джуджето и Марк, принудителната им раздяла. На сбогуване Изолда дава на Тристан пръстен в знак на вярност. Този пръстен ще играе важна роля още три пъти в следващи епизоди от творбата на Томас.

[159] Епизодът се съдържа в ръкопис Снийд-1 (по името на първия му притежател) и се съхранява днес в Оксфорд. Между него и предишния епизод („Срещата в градината“) следва да положим няколко други части, за които съдим от творбите на Брат Робер и на Готфрид Страсбургски. След сбогуването си с Изолда Тристан отива в Нормандия, после в Германия на служба при императора, а според Брат Робер пребивава и в Испания — все като наемен рицар. След това се установява в Малка Британия (континентална Бретан) и постъпва на служба в двора на местния херцог. Сприятелява се със сина му Каердин и проявява интерес към дъщерята на херцога — Изолда Белоръката.

[160] Ст. 400: Дългият монолог разкрива мъчителното раздвоение на Тристан. Продължителната раздяла с любимата предизвиква у него непознато до сега чувство на ревност. С имагинерния си характер и мощното си психическо въздействие ревността подтиква Тристан да приписва на Изолда противоречиво поведение — от страдание по далечния любим до конформистко щастие със законния съпруг. Най-мъчителното в ревността е неведението: Тристан не знае всъщност нищо за истинското състояние на Изолда. Така стига до решението да се ожени. Подобно решение може да се тълкува по-задълбочено в светлината на теорията на Рене Жирар за миметичното желание (Вж. книгата му Романтическа лъжа и романна истина). Тази стъпка Тристан предприема, за да се постави на мястото на своята любима: да живее в брак с нелюбимо същество (ст. 373–383).

[161] Ст. 401: Става дума за Изолда Белоръката, дъщерята на Бретанския херцог.

[162] Ст. 408: В Изолда Белоръката Тристан вижда сам онова, с което девойката му напомня за любимата — името и физическата й красота.

[163] Ст. 510: От стих 439 до този момент Томас се впуска в морализаторски разсъждения за човешкото непостоянство. За разлика от предишния монолог, описващ героя отвътре, тук подстъпът на автора към своя герой е външен. Така Тристан просто илюстрира един общочовешки недостатък — непостоянството. Докато Берул, както казах, нескрито симпатизира на влюбените, гледната точка на Томас е дистанцирана и не допуска разказвачът да се вживява в съдбата на своите герои (ст. 499). От друга страна, Томас се опитва да надникне и във вътрешния свят на Тристан (нещо, което не наблюдаваме при Берул) и така се явява един от първите представители на психологическия роман във Франция. Но неговият психологизъм е плод по-скоро на стремеж към аналитичност, отколкото на емпатия и съчувствие на героите.

[164] Ст. 521: Раздвоението на Тристан между двете Изолди стои в основата на неговите душевни страдания. Преди (в частта, достигнала до нас от романа на Берул) приключението и предприемчивостта на героя са успявали да превъзмогнат всички външни препятствия. Сега препятствието е вътре в него. Занапред той ще има участ на трагически герой.

[165] Ст. 793: Томас изгражда монолога на Тристан от стих 605 насам по схемата „за“ и „против“, характерна и за схоластиката, и за тогавашното обучение по реторика. Тъй че психологическите анализи тук са по същество набор от реторически похвати. Въпрос на исторически детерминизъм — никой автор от онова време не може да отхвърли реторическите канони и да описва в самобитен стил човешката душевност.

[166] Ст. 870: Става дума за племенника на Надменния. В Роман за Брут Артур убива в двубой великана Ритон. С победата си над Надменния Тристан повтаря подвига на легендарния крал, тоест изравнява се с него.

[167] Ст. 879: Колекционирането на бради на владетели като бойни трофеи е стара традиция, позната у редица народи (например у древните скити). Отрязването на кралската брада е символичен жест на поставяне на суверена в подчинение на победителя. Съществува старо поверие (вж. историята на Самсон и Далила — Съдии израилеви, гл. 16), че мъжката сила е вложена в косата и в брадата. Мотивът се среща и в други средновековни романи.

[168] Ст. 965: Не е известен източникът на въпросната мъдрост. Подобно позоваване на авторитети е реторически похват, зад който разказвачите прикриват собствените си находки.

[169] Ст. 971: И тук Томас вмъква нравоучителен елемент, който запазва смисловата си самостоятелност и стои като изкуствено пришит към фабулата.

[170] Ст. 995: Разказът за съпруга рогоносец, който за отмъщение на жена си й поднася за вечеря сърцето на нейния любим, бележи кулминацията в романа за кастелана на Куси и дамата от Файел (нач. на ХІІІ век). Този типично куртоазен мотив получава пародийна трактовка в анонимната куртоазна новела „Иньоре“ (ХІІІ век). Рицарят Иньоре, предтеча на Дон Жуан, обича едновременно 12 дами. Научавайки за това, техните съпрузи го скопяват и поднасят на жените си за вечеря фалоса на Иньоре. Мотивът за изяденото сърце е залегнал и в сюжета на една от новелите на Бокачовия Декамерон (ден 4, новела 9).

[171] Ст. 1094: Кариадо е претендент за сърцето на Изолда, докато Марк като неин законен съпруг го владее по право. В този смисъл Кариадо е за Изолда Русокосата това, което е за Тристан Изолда Белоръката. Разбира се, зад тази симетрия следва да се отчитат и съществените различия между двата персонажа.

[172] Фрагменти от тези два епизода са запазени в ръкописа от Торино. Първият епизод — „Залата със статуите“ е особено показателен за душевното състояние на Тристан. За съжаление по-голямата част от епизода липсва. За него можем да съдим само по романа на Брат Робер Сага за Тристан и Изолда, който го описва цялостно. Затова предлагам кратко резюме по Брат Робер.

Земите на великана Молдагог граничат с тези на Бретанския херцог, тъста на Тристан. Великанът и херцогът живеят в мир при условие, че никой не престъпва границата между двете владения — буйна река без брод. Тристан обаче се изкушава да проникне в гъстата гора на великана, предизвиква го на двубой, отсича единия му крак, но го оставя жив. В замяна Молдагог става васал на Тристан и му предоставя всичките си богатства. Благодарение на тях Тристан предприема мащабно строителство. В края на гората, на морския бряг, има сводеста скала, изваяна отвътре с уникални орнаменти. Там се влиза откъм морето и то само при отлив. Характеристиките на мястото са типични за описанията на келтското отвъдно: река без брод, преминаването през която крие смъртна опасност; гъста гора, граничеща с морето; сводеста скала, която в зависимост от прилива и отлива се оказва под или над морското равнище. Именно в този Друг свят Тристан ще си устрои кът само в който ще намира хармония със себе си — зала със статуи, изобразяващи Изолда Русокосата, разплаканото джудже, простряно в краката на кралицата, кучето, Бранжиен, поднасяща на Изолда любовното питие; лъв, който с опашката си удря Мериадок, наклеветил Тристан пред Марк. Занапред Тристан ще прекарва дните си тук, сред изображенията и фигурите, които облива с нежни думи или упреци, или пък на които иска да отмъсти. В имагинерния музей на собственото си минало героят намира отрада, каквато в реалния си живот с Изолда Белоръката не може да изпита. Фрагментът от разказа на Томас представя именно откъс от разговорите на Тристан с немите статуи.

[173] Ст. 1112: Болезненото въображение на раздирания от ревност герой „ражда“ съперници: след Марк от епизода „Женитбата“ тук на преден план излиза Кариадо.

[174] Ст. 1159: Неудовлетвореното любовно желание поражда химери. Фройд нарича това състояние фантазия. При него субектът изтласква навътре, тоест потиска чувството си за реалност и на негово място привижда във въображението си сцени, на които той е режисьор-постановчик, главно действащо лице и единствен зрител.

[175] Ст. 1248: От стих 1170 насам Томас прави своеобразна рекапитулация на чувствата на четиримата протагонисти. Всеки от тях страда посвоему: Марк и Изолда Белоръката — от непълноценната връзка с брачния партньор, Тристан и Изолда Русокосата — заради отдалечеността на любимото същество. След тази равносметка Томас изказва и личното си мнение: въздържа се да съди своите герои, защото не е изпитал това, което са изживели те. Докато Берул се вживява в съдбата на влюбените, без да обяснява на читателя своите пристрастия, Томас прокарва граница между себе си и своите герои именно поради липсата на общ житейски опит между тях. Истината, към която се стреми Томас, цели да представи обективно, непредубедено действията и чувствата на героите. Той оставя на читателя сам да вникне в разказа, изхождайки от собствения си опит. Неслучайно в края на романа Томас се обръща специално към влюбените (ст. 3279). Очевидно в неговите очи те са идеалната публика за историята на Тристан и Изолда. Така в подходите на Берул и на Томас долавяме две основни тенденции в начина, по който романът конструира света — съпреживяване и дистанцирана репрезентация.

[176] Ст. 1346: В основата на този епизод е залегнал келтският разказ за Диармайд и Грайне. Диармайд, племенник на крал Фин, е „отвлечен“ от кралската жена Грайне в гората, но се въздържа от плътска връзка с нея до деня, в който водата опръсква бедрата на кралицата и тя с ирония отбелязва, че до там мъжка ръка още не е достигала.

[177] След случката с „дръзката вода“ Каердин разбира, че Тристан не консумира брака със сестра му Изолда Белоръката. Семейната чест е накърнена и сърдечното му приятелство към Тристан отстъпва място на мълчаливо неодобрение и нескрита враждебност. Според Сагата на Брат Робер Тристан предизвиква обяснение с най-добрия си приятел. Когато разбира причината за промяната в чувствата на Каердин, разкрива пред него, че обича друга жена — по-красива и по-знатна от сестра му. Каердин не вярва на тези думи: сестра си той поставя над всички други жени. Така Тристан решава да покаже на Каердин Залата със статуите. Виждайки изображението на кралицата, той е принуден да признае, че не е виждал по-красива жена от нея. Нещо повече, пламва от желание да обича втората по ранг след кралицата. Тогава Тристан го завежда пред статуята на Бранжиен. Ефектът върху Каердин от красотата на гувернантката надхвърля очакванията и на Тристан, и на Каердин. Двамата приятели решават да отидат в Англия и да видят на живо своите дами. Доближават се под прикритие до двора на Марк, когато научават, че оттук ще мине кралският кортеж. Така наблюдават и свитата на Изолда, описана в откъса от Томас.

[178] Между края на предишния епизод и началото на този се е случило следното: срещата на Каердин с Бранжиен поставя началото на тяхната любовна връзка; присъствието на Тристан и Каердин в кралския двор е разкрито и двамата са принудени да бягат; Кариадо пуска слух, че Каердин бяга от Бранжиен, след като я е прелъстил, и че отказал малодушно да премери силите си с него; Бранжиен е силно разгневена, защото се чувства изиграна от Каердин.

[179] Ст. 1442: След като Бранжиен е трябвало да мине за Изолда в първата брачна нощ, кралицата се опасява компаньонката й да не разкрие измамата. Затова нарежда на свои хора да я отведат в гората и да я убият. Състрадателните мъже пощадяват Бранжиен, а междувременно Изолда се разкайва за първоначалното си намерение. Накрая двете се помиряват.

[180] Ст. 1478: Безскрупулна сводница от едноименното фаблио, за чиято популярност съдим и по факта, че името на героинята вече е станало нарицателно.

[181] Ст. 1773: Читателят не знае какво е намислила Бранжиен. Очакването тя да злепостави пред Марк своята господарка не се оправдава. Ще станем свидетели на рязък обрат, който подхожда повече на комичните театрални жанрове. Но те още не са се обособили като самостоятелни художествени форми. Комичните елементи в сериозните жанрове показват, че бъдещите моралите, соти и фарс вече са в зародиш.

[182] Ст. 1935: За втори път Тристан се дегизира като прокажен. Мотивът за проказата присъства и в епизода с Ивен и стоте прокажени, на които Марк предава Изолда, вместо да я изгори на кладата (вж. Берул). Проказата символизира преди всичко маргиналност, изключване от обществото. Като маска на Тристан тя е, от една страна, последица от любовта му с Изолда (вж. диалога между Марк и Тристан в романа на Берул, ст. 3746–3777); от друга, тя символизира промяната, настъпила у Тристан до неузнаваемост, откакто живее под властта на всесилното любовно чувство. За разлика от Тристан Ивен и стоте прокажени олицетворяват не любовта, а болезнената похотливост.

[183] Ст. 1981: Докато в „Лудостта на Тристан“ Изолда не разпознава своя любим, защото не може да прогледне зад променената му външност, тук кралицата веднага забелязва хармонията на тялото, с която се отличава Тристан. Различните автори внушават по различен начин идеята за единомислието между влюбените.

[184] Ст. 2066: Изпадналият Тристан, приютил се под стълбището, напомня за един от популярните светци по това време, свети Алекси, който живял 17 години като беден странник в собствения си дом в Рим.

[185] Ст. 2153: За пръв път Томас споменава за племенник на Тристан. В други романи (Айлхарт, Роман за Тристан в проза от ХІІІ век) се говори за племенник, който дава идея на Тристан да отиде в двора на Марк под външността на луд. Що се отнася до текста на Томас, някои медиевисти разчитат думата nevu като „племенник“, други — като „кораб“. Втората хипотеза ми се струва по-правдоподобна.

[186] Ст. 2185: Власеницата не обрича Изолда нито на вечни страдания, нито на пълно въздържание. Когато спи с Марк, тя я сваля. В този смисъл може да се каже, че власеницата подчертава изначалното раздвоение на Изолда между съпруга и любимия, между задължението и желанието. Ако тълкуваме власеницата като проява на мазохизъм, не бива да забравяме, че самобичуването е обратната страна на плътската наслада.

[187] Ст. 2191: Виела — средновековен струнен инструмент с лък. Прилича на гъдулката и на днешната виола.

[188] Ст. 2198: Фактът, че Изолда праща новини до Тристан по музикант подсказва за желанието й посланието до любимия да приеме поетична форма. В новелата-ле „орловите нокти“ Тристан съчинява песен, която да напомня за щастливата му среща с любимата. И в двата случая поезията е част от любовното общуване и като бъдещи действия, и като спомен за преживяното.

[189] Ст. 2218: След външността на прокажен, на луд, на непознат рицар (Черния рицар), това е четвъртата маска, която Тристан надява в името на своята любов. Като прибавим към тези дегизирания и двете пътувания на героя до Ирландия, където се представя под друга самоличност — съответно като музикант и като търговец — става видно, че той не би могъл да изпълнява нито мисията си в двора на Марк, нито хем да запази социалния си статус, хем да поддържа връзката си с Изолда, без да носи някаква маска. Маската е съществена част от битието му на персонаж. Тя напомня за основното значение на латинската дума persona — „маска на актьор“, „роля в театъра“.

[190] Ст. 2273: Докато Берул се позовава на писмен източник (ст. 1267–1273 и ст. 1792–1793), Томас изтъква истинността на своята версия с разказа на Брери. Брери, споменаван също като Блехери, е вероятно странстващ жонгльор. Предполага се, че е разказвал историята за Тристан и Изолда в двора на графовете на Поатие Гийом ІХ (първият трубадур, ум. в 1126 г.) или Гийом X (1126–1137). Тази хипотеза води логично до презумпцията за съществуването на провансалски разкази за Тристан и Изолда, предхождащи френските.

[191] Ст. 2286: Тази случка не се потвърждава от никой от достигналите до нас варианти. Както се вижда след малко, Томас описва срещата на Тристан с рицаря Тристан Джуджето по съвсем различен начин.

[192] Ст. 2288: Според Томас смъртно раненият Тристан праща в Англия не Говернал, когото всички познават в кралския двор, а Каердин. Всяко различие спрямо предходните разкази се легитимира с претенции за правдоподобие.

[193] Ст. 2363: Въпросният Тристан с прозвище Джуджето видимо не е джудже (вж. ст. 2338). Прозвището би могло да се тълкува като неспособност да се справи сам с похитителите на своята любима. В други романи (Айлхарт, Брат Робер) косвеният виновник за фаталното раняване на Тристан с отровно оръжие е друг персонаж.

[194] Ст. 2369: Името Естут на старофренски означава „невъздържан“, „силен“. Враговете на Тристан обикновено олицетворяват съчетание на надменност и физическа сила (например Морхолт; великана, племенник на Надменния, който колекционира кралски бради, Урган Космати и др.).

[195] Ст. 2506: Всеки път, когато Тристан бива ранен с отровно оръжие (копието на Морхолт, езика на дракона, копието на един от братята на Естут Надменни) и е на прага на смъртта, спасението може да дойде единствено от Изолда. Символиката на този повтарящ се мотив е ясна: отровната рана изважда героя от обичайната му автономност, поставя го в зависимост от любимото същество. От своя страна, като спасява Тристан, Изолда се утвърждава като негов най-важен жизнен принцип. Наслагването на двата символични реда — на болестта и изцелението, на любовното желание и неговото уталожване — се среща често в любовната лирика от Овидий насам. Новият жанр — романът — възприема този мотив. В контекста на премеждията на Тристан и Изолда отровната рана и любовното биле образуват сдвоен символ, както ясно се вижда и от думите на Тристан (ст. 2641–2652).

[196] Ст. 2728: Мотивът за бялото платно на кораба е използван от Плутарх в животописа му на гръцкия герой Тезей. На връщане в родната Атика героят забравил да вдигне бялото платно в знак, че е жив и здрав. Баща му Егей разпознал приближаващия се кораб и като видял, че е без бяло платно, от отчаяние се хвърлил от морската скала.

[197] Ст. 2762: И тук Томас запазва обичайната си дистанция и се въздържа да изказва лично мнение. Задоволява се с общоприетите твърдения за любовта, прерастваща в омраза.

[198] Ст. 2812: Томас въвежда значителна промяна в мястото на действието: дворът на Марк вече не е в Корнуел (Лансиен или Тинтагел), а в Лондон. От местен крал на Корнуел Марк е станал крал на Англия. Зад тази „промоция“ на Марк се долавя стремежът на Томас да възхвалява кралския двор в Лондон на Хенри ІІ Плантагенет, където по всяка вероятност писателят е пребивавал.

[199] Ст. 3087: В отчаянието си Изолда мечтае да бъде погълната от риба, която после да глътне и Тристан, тъй че двамата да останат завинаги заедно в морската бездна. Думите й са симетрични на казаното от Тристан/Тантрис в «Лудостта на Тристан» за морските родители на героя. Като символ морето разделя и в същото време свързва влюбените. Предисторията на тяхната любов отрежда важно място на двете пътувания по море на Тристан от Корнуел до Ирландия. Морето е също мястото на фаталната сцена с любовния еликсир, който свързва до живот двамата герои. Във финалния епизод Томас го представя като възможно място за единението в смъртта.

[200] Ст. 3123: Мотивът за смъртта, която събира завинаги влюбените, звучи все по-отчетливо и се проектира в конкретни образи — рибата, гроба, леглото.

[202] Откъсът съдържа разширен вариант на предсмъртната жалба на Изолда. Достигнал е до нас съхранен в третия Страсбургски ръкопис.

[202] Повтарянето на стихове 3240–3244 между кратката и по-дългата версия за края на романа е решение на френския издател, което ние възпроизвеждаме. — Б.пр.

[203] Ст. 3274: Четири творби (на Айлхарт Обергски, на Улрих от Тюрхайм и на Хайнрих от Фрайберг — продължители на романа на Готфрид Страсбургски както и Сагата на Брат Робер) съдържат поетичен епилог, изграден около мотива за сплетените дървета. В различните му варианти откриваме и константи и променящи се елементи.

В романа на Айлхарт влюбените са положени в един и същи гроб. Марк излиза тук на преден план: след погребението той заръчва от страната на Изолда да засадят розов храст, а от страната на Тристан — лоза. Двете растения израстват и се преплитат така че никой не може да ги отдели. Айлхарт обяснява тяхното сплитане със силата на любовния еликсир, който продължава да действа.

Улрих от Тюрхайм продължава романа на Готфрид, който е без край, но черпи материал главно от Айлхарт. Това обяснява защо той по принцип се придържа към епилога по Айлхарт. Все пак Улрих въвежда и някои промени: тук лозата е на страната на Изолда, а розата — на страната на Тристан. Двата храста са засадени преди погребението на влюбените. Марк основава манастир, а около гроба на влюбените построява храм — бъдещо място за поклонение.

Хайнрих от Фрайберг, който пише към 1270 г. своето продължение на романа на Готфрид Страсбургски, следва примера на Улрих и заимства от него основните елементи от епилога: Марк ръководи лично погребението на влюбените; Марк се оттегля от властта и става отшелник; Тристан и Изолда са положени в отделни гробове, от които израстват съответно розата и лозата. Заслужава да се отбележи едно смело, макар и съмнително в естетическо отношение, нововъведение: корените на лозата и на розата засядат в сърцето на всеки от влюбените, растат мощно под влияние на еликсира и преплитат здраво своите клони. Тук растителният свят се явява не просто продължение на антропологическия, а втора фаза на един и същ органически процес. Този нов елемент показва как опитът да се даде рационално обяснение на един символ разрушава неговото поетично въздействие.

В Сага за Тристан и Изолда от Брат Робер Изолда Белоръката изисква двата гроба да бъдат достатъчно отдалечени един от друг. Затова ги разполага от двете страни на черквата. След време обаче от всеки гроб израства по един висок дъб, клоните на който се преплитат с клоните на другия високо над покрива на храма.

Мотивът за преплетените дървета като поетично продължение на рано секнал живот на две влюбени сърца е широко разпространен в редица фолклорни традиции. В българската народна песен той се среща в т.нар. песни за „превращения“ („Мома се превръща в дърво“, „Превращения на преследвани деца“, „Превращения на преследвани влюбени“ и др.). Негова художествена обработка откриваме в баладата на Цани Гинчев „Две тополи“ (1872) и в баладата на Петко Р. Славейков „Милена“ (1875).

Немскоезичните романи за Тристан и Изолда осъществяват на свой ред прехода на този мотив от фолклора в литературата. В своя Трактат по история на религиите Мирча Елиаде обръща внимание на мистичните връзки между хора и дървета, напоени от кръвта на някой бог или герой, убити с коварство. Наблюдението си Елиаде формулира като универсална ситуация, разкриваща как поетичното въображение на хора от различни области по света и от различни епохи проправя връзки между отделните редове на животинския и на растителния свят, за да даде израз и потърси компенсация за неочаквани човешки драми: „Човешки живот, прекъснат насилствено, намира продължение в растение, което от своя страна, ако бъде отрязано или изгорено, дава живот на някакво животно или друго растение, което накрая възвръща човешката си форма. Можем да обобщим теоретичната постановка на подобни легенди: човешкият живот трябва да бъде изживян напълно, за да изчерпи възможностите си за съзидание и изява; секне ли той внезапно от насилствена смърт, ще потърси свое продължение под друга форма: растение, плод, цвете“ (M. Eliade, Traité d’histoire des religions, Paris, Payot, 1949, p. 303 — преводът е мой, С.А.). Цикличното мислене, присъщо на т.нар. примитивно религиозно съзнание, прониква и в младата литература за Тристан и Изолда.