Иво Андрич е от онези творци, чийто творчески път е последователен и лишен от скокове и спадания. От първите си разкази до произведенията от последните години той като че ли кръгообразно се издига все по-високо и по-високо над живота, който добре познава…

Е. Книпович

Приложения

Иво Андрич за живота и човека

Всичко расте и избуява; огромни гори се изсичат и заличават. Камък се троши, животни се убиват, жито се меле. Всичко се заличава, троши и изразходва и все пак всичко кълне, пониква, расте и се разпростира.

„Вълнения“

Живот без радости, движение и новини не е живот, а голо съществуване, робуване на живота.

„На брега“

Животът ни връща всичко, което ние даваме на другите.

„Ex ponto“

Човешкият живот, както и всяка друга вещ, има своя стойност, но тази стойност не е неограничена, а това именно забравят хората, заслепени и обезумели във времена на голям страх.

„Травнишка хроника“

Всеки истински живот е хубав и труден.

„Летни дни“

От детинство човек мечтае за големи градове и славни поприща, но действителните и решителни битки за запазването на своята личност и осъществяването на всичко, което тя по нагон таи в себе си, е принуден да води там, където съдбата го тласне, бог знае на какво тясно, безименно пространство, без блясък и красота, без свидетели и съдници.

„Травнишка хроника“

За най-великите и най-трудни неща в своя живот никой не обича да говори.

„Аска и вълкът“

Аз! — Тежка дума, която в очите на тези, пред които е казана, определя нашето място, съдбовно и неотменно, често пъти далеч пред или зад това, което ние знаем за себе си, извън нашата воля и нашите сили. Страшна дума, която, изговорена веднъж, завинаги ни свързва и отъждествява с всичко, което сме намислили и казали и с което никога и през ум не ни е минавало да се отъждествим, макар че в същност в себе си отдавна вече сме едно.

„Прокълнатия двор“

Съвременниците за Иво Андрич

В историята на нашата книга името и появата на Иво Андрич представляват забележителна дата…

Би трябвало да се напише студия за особеността на Андричовия стил: как неговото почти богобоязливо, нежно адажио ритмично преминава в живо анданте, но след миг само се укротява в лирична кантилена на безнадеждната самота. Ще се намери ли перо, което да освободи този класичен символист от декоративния фолклор и да го осветли със светлината на чистата поезия, с която той инструментира темите на своите романи…

Мирослав Кърлежа

В двореца на световната литература Иво Андрич влезе през главния вход с всички почести и признания.

Йосип Видмар

Неуморим критик на минали времена, строител на мостове между минало и настояще, между Изтока и Запада, между реалността и мечтите, човека и света, хамлетовски изследовател на безбройните тайни между небето и земята, Андрич беше строител на културния мост между света и нас. А по неговите собствени думи, няма „случайни градежи, откъснати от човешкото общество“.

Густав Кръклец