Посвещава се на всички,
които са обичали,
обичат и ще обичат!
Най-напред бих искал да благодаря на издателство „Фабер“ и на всички служители, които допринесоха тази книга да види бял свят.
Благодаря на Геолина Стефанова за търпението и чудесната работа по редакцията на стихосбирката.
Благодаря и на съпругата си Деница, която винаги е била моя пръв читател и критик.
Искам да благодаря на моите родители, на всички мои приятели и роднини, които винаги са ме подкрепяли.
И не на последно място, благодаря на всички мои фенове в социалните мрежи.
Искаш ли с тебе двама да избягаме,
далеч от всички хора и от зли очи,
където със живота си ще разполагаме
и ще бъдем заедно във всички дни?
Искаш ли с тебе двама да избягаме,
далеч от мрака и студените мъгли,
където на чувствата не ще посягаме
и ще се радваме на нови свободи?!
Искаш ли с тебе двама да избягаме,
далеч от този град и сивите съдби,
където новото начало ще полагаме
и ще се сбъднат нашите мечти?
Искаш ли да идем до далечното море,
да чуем песните на чудните вълни,
да усетим вятъра и да сплетем ръце,
а през нощта безспирно да броим звезди?
Искаш ли да идем до красивото море,
да посрещнем палавите слънчеви лъчи,
да влезем във водата чак до колене
и да се намокрим от целуващи вълни?
Искаш ли да идем до желаното море,
да отворим сетивата си и да мечтаем,
на пясъчния бряг да нарисуваме сърце,
а после замък от любов да начертаем?
Искаш ли да идем на самотен остров,
далече на милиони мили в океана,
където винаги ще бъде много топло
и слънцето ще ни намига пак засмяно?
Искаш ли да идем на безлюден остров,
да плуваме любовно сред вълните,
за ръцете хванати по пясъка да ходим
и радостта да влезе трайно във душите?
Искаш ли да идем на далечен остров,
боси да вървим по пясък бял и чуден,
до късно да стоим и да броим звездите,
а на сутринта прегърнати да се събудим?
Искаш ли да идем високо в планината,
далеч от злобните фалшиви хора,
да усетим тайнството на тишината
и да живеем без стрес и без умора?
Искаш ли да идем далече в планината,
през лятото, прохладно и красиво,
да си направим пикник на тревата,
да се целуваме, да бъдем живи?
Искаш ли да идем горе в планината,
през зимата, но в малка, топла хижа,
огънят да грее, да седнем на земята,
да се обичаме, без нито капка грижа?
Искаш ли да идем в гъстата гора,
далеч от градското ни съществуване?
Ще бъдем само двама през деня
и любовта взаимна ще празнуваме.
Искаш ли да идем в тайнствена гора?
Прегърнати ще ходим край реката,
на малката поляна ще ти набера цветя
и нежно ще ги оплета в косата ти.
Искаш ли да идем в тъмната гора?
На топло ще стоим до лагерния огън,
ще посрещнем мокри свежата зора,
ще бъде истински любовен спомен.
Пожела си пак да ме сънуваш,
призова ме в твоите нощувки,
за страстните ми устни ти бленуваш,
защото аз крадец съм на целувки.
Тук съм вече и в съня нахлувам,
събувам тихо моите обувки,
идвам при теб, за да те целувам,
защото аз крадец съм на целувки.
Пристъпвам бавно до леглото,
за да раздавам моите милувки,
събуждам те с целувка по челото,
защото аз крадец съм на целувки.
Целувам те под мекото ти одеяло,
отвръщаш ми с охота, без преструвки,
жадуваш да целувам нежното ти тяло,
защото аз крадец съм на целувки.
Една целувка малка подари ми,
кратка, нежна, истинска, дълбока,
с целувка от сърцето изгори ме,
целувка за душата търсеща посока!
Целувката втора аз от теб желая,
нека да опитам пак от тези устни,
сърцето се бунтува, не ще да трае,
ах, колко сладко е и колко вкусно!
И трета целувка от теб ще изпрося,
да увелича искам мойта наслада,
тя повече страстно желание носи,
за нея готов съм да ида на клада!
Нека целувките четири да станат,
така по-силно теб ще почувствам,
нека любовен пожар ме обхване,
нека изгоря от това твое изкуство!
Надари ме, моля те, с целувки пет,
за тях в този огън аз бих останал,
целувки от тебе мечтая безчет,
не спирай, нека на пепел да стана!
Искам да те целувам, целувам,
ще целувам ръцете обилно
и пак ще целувам, целувам,
ще целувам косите и милвам.
Искам да те целувам, целувам,
ще целувам вратлето ти нежно
и пак ще целувам, целувам,
ще целувам нослето копнежно.
Искам да те целувам, целувам,
ще целувам очи великолепни
и пак ще целувам, целувам,
ще целувам в ушето и ще шепна.
Искам да те целувам, целувам,
ще целувам устните сочни
и пак ще целувам, целувам,
ще целувам с езиче нарочно.
Искам да те целувам, целувам,
ще целувам вратлето ти меко
и пак ще целувам, целувам,
ще целувам раменете ти леко.
Искам да те целувам, целувам,
ще целувам гърдите красиви
и пак ще целувам, целувам,
ще целувам пъпчето игриво.
Искам да те целувам, целувам,
ще целувам тялото прекрасно
и пак ще целувам, целувам,
ще те целувам цялата страстно.
Тази нощ отново те сънувах,
ти беше истински щастлива,
ненаситно устните до кръв целувах,
умирах и възкръсвах без да спирам.
Тази нощ отново те сънувах,
ти беше дяволски красива,
в очите ти дълбоки с радост плувах
и с жадни глътки аз от теб отпивах.
Тази нощ отново те сънувах,
ти си мое сбъднато желание,
живот и смърт, привличане жадувано,
любовен сън, съдба, тъга, мечтание.
Ти си луната в мрачното черно небе,
звездите в нощта, при бурно море,
вятърът, който платната издува,
океанът, в който искам да плувам.
Ти си гората, която ми дава утеха,
поляна с цветя, винаги нежна и мека,
потокът, който безспирно ме води,
пътеката, по която искам да ходя.
Ти си дъждът, на който аз се любувам,
земята, на която аз съществувам,
планината, по която въздишам,
въздухът, който искам да дишам.
Ти си всичко, от което имам нужда,
причината, за която аз се събуждам,
животът, в който не съм безразличен,
жената, с която искам да съм и обичам.
Незабравими са светлите ти очи,
незабравима е свежата ти усмивка,
незабравими са дългите ти коси,
незабравима е всяка твоя извивка.
Незабравими са топлите ти ръце,
незабравима е леката ти походка,
незабравимо е нежното ти лице,
незабравима е с тебе всяка разходка.
Незабравими са всички мигове с теб,
незабравими са палавите ти думи,
незабравимо аз в тебе откривам човек,
незабравимо е всичко това помежду ни.
В живота ми отново тя се появи,
трепет първи и мечта момчешка,
красивото момиче с русите коси,
тя спомен е от детството лудешко.
Още помня двете дълги плитки,
смехът чаровен, очите й зелени,
в ръцете си държеше маргаритки,
мечта несбъдната бе тя за мене.
След толкова години аз я срещнах,
жена е вече с нежни слънчеви коси,
незабравими чувства аз посрещам,
мечтата ми е жива, тя я възкреси.
Успях да те видя, дори само за ден.
Като миг изпари се това наше време.
Разбрах, че желаеш да бъдеш със мен,
но не точно сега, не и без да има проблеми.
Успях да те докосна, дори само за миг.
Усетих те истинска, невероятна.
Разбрах, че почувства сърдечния вик,
но трябва да спрем и да си тръгнеш обратно.
Успях да те целуна, дори само веднъж.
Щастливо ми става, когато се сетя.
Разбрах, че искаш да бъда любимия мъж,
но не на Земята, а на някоя друга планета.
Ти дойде за миг и света ми промени,
красиво виждам всичко и с надежда,
ароматът ти навлезе в мен и ме плени,
аз пред очите ти главата си навеждам.
Движенията ти са вълшебна грация,
усмивката ти лесно ми завзе душата,
гласът ти задължава мойта абдикация,
аз сърцето си поднасям във краката ти.
Ръката си протягам, за да те докосна,
искам да усетя, че си тук и не сънувам,
допирът до тялото ти тайно омагьосва,
аз твой роб съм и за тебе съществувам.
Ти пристигна така красива при мен,
усмихна се нежно и ме заговори,
от думи прекрасни бях озарен,
вратата на мъката пак се затвори.
От този миг забравям за самотата,
вече няма да бъдем с теб разделени,
намерих безспирния край на тъгата,
всичко между нас ще е споделено.
Любовта ще е нашата обща идея,
щастието ще е истинската посока,
ще се обичаме двама и ще се смеем,
светът за нас ще се отвори широко.
Мечтая сутрин до теб да се будя,
мечтая първото кафе да ти поднеса,
ти ме спаси от мрачна заблуда,
ти си моя чакан сън и мойта мечта.
Мечтая денем да те целувам,
мечтая за теб, когато навън пак вали,
ти подари ми щастливата лудост,
ти си моя искрен смях и мойте сълзи.
Мечтая вечер да те прегърна,
мечтая нощем един до друг да заспим,
ти позволи красотата да зърна,
ти си мойта луна и мойте звезди.
Мечтая да бъдеш винаги с мене,
мечтая теб да обичам, моя любима,
ти си сърдечното мое копнение,
ти си моето лято и моята зима.
Ти си вечно вдъхновение,
за теб живея аз и дишам,
ти си тайнствено копнение,
за тебе стихове ще пиша,
ти си търсено опиянение,
за теб морето мога да изпия,
ти си чувствено вълнение,
за теб сърцето мое още бие,
ти си чаканото допълнение,
за теб свят нов ще сътворя,
ти си невинно извинение,
за тебе ще мечтая и творя,
ти си душевното спасение,
за теб луната бих достигнал,
ти си ангелско творение,
за теб ще падам и ще се издигам,
ти си божието откровение,
за тебе с дявола ще се преборя,
ти си смисленото обяснение,
за теб ще ида в ада и ще го съборя.
Затвори очите си и представи си,
че пак сме заедно сами в нощта,
мечтите да се сбъднат ти поискай,
пожелай си времето да спре сега!
Затвори очите си и припомни си,
всички мигове и онзи порив нов,
нежността, страстта, дори сълзите
и целувките раздадени с любов!
Затвори очите си и пожелай си,
да преживееш още от онези дни,
чакай ме, обичай ме, мечтай си,
само трябва да затвориш ти очи!
Не стигат само думи,
за да покажа колко те харесвам,
затова те моля позволи ми,
да те гледам и да те докосвам.
Не стигат само думи,
за да покажа колко ме привличаш,
затова те моля позволи ми,
да те целувам и да те събличам.
Не стигат само думи,
за да покажа колко те желая,
затова те моля позволи ми,
да бъда с теб и да те опозная.
Харесва ми, когато ти ме гледаш
с твоите невероятно мили очи,
в друг свят те ме отвеждат,
свят с много слънца и звезди.
Харесва ми, когато ти ме докосваш
с твоите парещо нежни ръце,
душата успя да жигосаш,
за тебе тупти още мойто сърце.
Харесва ми, когато ти ме целуваш,
с твоите страстно меки устни,
животът ми става вълнуващ,
тогава аз щастието мога да вкуся.
Покажи ми, че аз те вълнувам,
покажи ми, че в душата си знаеш,
покажи ми, че ти ме сънуваш,
покажи ми, че с мене мечтаеш!
Покажи ми, че тайно ме мислиш,
покажи ми, че търсиш ме в мрака,
покажи ми, че в сърцето ти липсвам,
покажи ми, че още ме чакаш!
Покажи ми, че за мене копнееш,
покажи ми, че на мене приличаш,
покажи ми, че с мен ще живееш,
покажи ми, че ти ме обичаш!
Когато си пред мен, с очите те изпивам,
от желание и страст пробуждат се сълзи,
сърцето си туптящо сякаш преоткривам,
то цялото е само твое и ти принадлежи.
Присъствието ти буди непознати чувства,
когато се усмихваш, правиш ме щастлив,
да мечтая да съм с теб е вид безумство,
но единствено със теб животът е красив.
Денят без теб е само изхабено време,
в сива пустош се превръща моята душа,
когато теб те няма или си далеч от мене,
самотата и тъгата са възможната съдба.
Любов ли според тебе е това, кажи ми?
Любов ли е, или демон прави си шега?
Ако е сън, не чакай повече, а събуди ме,
ако е реалност, върни се и при мен ела!
Мисълта за теб ме подлудява,
страсти нови ти събуди в мен,
преди теб не бях живял аз,
чувствам се отново прероден.
Светът ми с тебе вече цял е,
ти сбъдна тайно мъжките мечти,
невъзможно ми е вече да живея,
без прекрасните сапфирени очи.
С тебе аз сутрин се събуждам,
пожелай си нещо и ще бъде твое,
от нищо повече аз нямам нужда,
единствено бих искал да си моя.
Помня все още първата ни среща,
бяхме едва шестнайсетгодишни,
усмихната ти ме посрещна,
там, при белоцветните вишни.
Помня мига на целувката първа,
разменяхме погледи скришом,
слънцето нямаше как да ни зърне,
там, при белоцветните вишни.
Помня къде за пръв път ми каза,
че всичко ти в мене обичаш,
аз любовта си към тебе доказах,
там, при белоцветните вишни.
Винаги ще помня онзи ден,
аз бях със теб и те целувах,
ти грееше единствено за мен,
от всички само теб жадувах.
Разбрах, че само тебе искам,
само трябваше да пожелая,
само трябваше да те поискам,
с теб аз бродих до безкрая.
Усещам още устните ти сочни,
ръцете ми в косите твои плуват,
с този спомен всеки ден започва,
а в съня си аз отново те целувам.
Аз съм страшно влюбен,
не мога да мисля без теб,
в моя ад аз съм прокуден,
без тебе сърцето е в лед!
Аз съм безумно влюбен,
не мога да дишам без теб,
в моя свят аз съм изгубен,
без тебе денят сив е и блед!
Аз съм отчаяно влюбен,
не мога да живея без теб,
моят живот става загубен,
без тебе аз съм проклет!
В мислите ми тайно влезе,
като мрачна сянка ти дойде,
от ума не искаш да излезеш,
без срам душата ми превзе.
Сутрин се събуждам уморен,
не мога от съня да те изгоня,
в кошмарите си пак при мен,
а сили нямам с тебе да се боря.
Денят за мен е просто свят,
в който да си с мен жадувам,
мислите не спират да валят,
а теб с отворени очи сънувам.
Вечер лягам с мислите за теб,
отново не усещам нищо друго,
на безсънни нощи съм проклет
и на свойта пълноценна лудост.
Ти си тежка зараза,
ти си болест коварна,
ти си зло, ти си проказа,
ти си просто кошмарна,
ти си огън изгарящ,
ти си ужасен пожар,
ти си пламък догарящ,
ти си ненужния дар,
ти си смъртта черна,
ти си последния зов,
ти си за други безмерна,
за мене си нищо, любов!
Сърцето мое крещи от болка
и ридае тихо с кървави сълзи,
пронизано бе толкова дълбоко
от липсата на шанс да затупти.
Сърцето мое има нежна нужда,
в прегръдка да усети топлина,
то стои сега отчаяно, самотно,
без капка вяра и сковано от тъга.
Сърцето мое плахо се надява
и търси дълго чакания знак,
че не е останало в забрава,
че светът е хубав, няма само мрак.
Сърцето мое мечтае да усети,
чувства истински и от душа,
които да изпълнят всички клетки
с туптящ живот и светлина.
Искам те единствено за мен,
ти истинска си и прекрасна,
без теб е празен всеки ден,
без теб искрата в мен угасна.
Искам те единствено за мен,
ти жива си и вдъхновяваща,
без теб сърцето е ограбено,
без теб душата е блуждаеща.
Искам те единствено за мен,
ти смисъл си, ти си желание,
без теб светът ми е унищожен,
без теб животът ми е наказание.
Къде си, моя несбъдната мечта?
Къде си, моя любов споделена?
Къде си, моя далечна звезда?
Кога ще се върнеш при мене?
Къде си, моя тайна пътека?
Къде си, моя скрита надежда?
Къде си, моя безкрайна утеха?
Кога пак нежно ще ме погледнеш?
Къде си, моя очаквана радост?
Къде си, моя търсена лудост?
Къде си, моя жадувана сладост?
Кога отново ще те целувам?
Нямам ли право и аз да бъда щастлив
или поне възможност да живея свободно?
Защо е създаден този свят тъй красив,
щом животът ми трябва да е богоугоден?
Нямам ли право на истински чувства
или да избирам с кого да ги споделя?
Защо ми е тогава това робско изкуство,
щом няма начин оковите аз да сваля?
Нямам ли право на любов споделена
или любима поне веднъж да прегърна?
Защо тогава сърце бие вътре във мене,
щом няма шанс поне за миг да я зърна?
Ела при мен и спри да се тревожиш,
аз ще смажа всичките ти страхове,
приеми съветите ми, знам, че можеш,
искам да поемеш живота си в ръце.
Ела при мен и опитай да почувстваш,
как с любов се пълни твоето сърце,
утоли душата си със моето изкуство,
ще ти покажа всички скрити цветове.
Ела при мен и започни да ми споделяш
твоите желания и тайнствени мечти,
аз ще те науча вярата да разпределяш,
да освободиш съдбата си, да полетиш.
Забранено е да ме обичаш,
но си създадена само за мен,
сърцето си не можеш да отричаш,
знам, че ще ме чакаш нощ и ден.
Забранено е да те обичам,
но вътре в мен пожар гори,
с нежни думи аз ще те наричам,
душата моя няма да се покори.
Забранено е да се обичаме,
но надежда все пак съществува,
на това магическо привличане,
знам, че някога ще се любуваме.
Невъзможна е тази любов помежду ни,
невъзможно, а чувството не е поправимо,
невъзможно — това е просто една дума,
невъзможното понякога е осъществимо.
Невъзможно е сърцата ни да се слеят,
невъзможно, а тръпката е нереална,
невъзможно — това е скрито копнение,
невъзможното някой ден става реалност.
Невъзможно е страстта ни да е споделена,
невъзможно, а желанието отвътре изгаря,
невъзможно — това е мисъл неопределена,
невъзможното не ще да бъде вечно до края.
Невъзможно е да сме си взаимна награда,
невъзможно, а животът без теб е нищожен,
невъзможно — това е само крехка преграда,
невъзможното може да стане възможно.
Къде си, Любов? Защо ме пропусна?
Защо пак подмина мойта врата?
Нима смъртна грешка аз съм допуснал?
Нима причинил съм жестока вреда?
Къде си, Любов? Защо ме наказа?
Защо черно-бели виждам всички цветя?
Защо знак не ми даде, защо не подсказа?
Защо за мен щастие няма, а пак самота?
Къде си, Любов? Защо ме прокле?
Защо толкова грозен около мен е света?
Защо ти ме заряза, защо всичко ми взе?
Защо при мен ще дойдеш, когато умра?
Къде си, Любов? Защо ме погуби?
Защо след смъртта ми ти тържествуваш?
Нима трябваше себе си аз да загубя?
Нима само в отвъдното ти съществуваш?
Защо не мога да те виждам всеки ден?
Защо на чужди чувства ти си се предала?
Защо живееш с друг, вместо да бъдеш с мен?
Защо не трябва любовта си да признаеш?
Защо гласът ти нежен не мога аз да чувам?
Защо косите ти не даваш да докосна?
Защо е забранено устните ти да целувам?
Защо вместо любим, аз станах просяк?
Кога ще ме удостоиш с целувка?
Кога ще ме допуснеш по-наблизо?
Нима за тебе всичко е преструвка
или за тебе аз съм просто призрак?
Кога със страст ще ме прегърнеш?
Кога ще видя нежност в твоите очи?
Нима на чувствата не ще отвърнеш
или душата си на друг ти подари?
Кога с любов ще ме ощастливиш?
Кога ще поговорим за това открито?
Нима не искаш с мен да полетиш
или сърцето ти е с лед покрито?
Без дъх оставам, когато се събудя,
а до мене мястото отново е студено,
ти замина, без дори да се сбогуваш
и голяма част от мен успя да вземеш.
Без дъх оставам, щом гласа ти чуя,
сърцето ми за кратко спря да бие,
спомените искат в мене да нахлуят,
но знам, че няма пак да има „ние“.
Мечтая за свят фантастичен,
в който ти пак ме целуваш,
в който ти пак ме обичаш,
в който ти пак съществуваш,
в който ти пак си различна,
в който ти пак ме прегръщаш,
в който пак любим ме наричаш,
в който пак за тебе съм всичко.
Жестоко отхвърли моите чувства,
страстта ми запрати отново в калта,
със сърцето не спря ти да блудстваш,
да бъдеш само моя не е и мечта!
Любовта ти усетих, е само на думи,
самотен аз чувствам се в тази игра,
пропаст разтвори ти помежду ни,
отхвърлен да бъда, е мойта съдба!
Ти замина там надалече,
напусна без свян моя свят,
в чужди дрехи ти се облече,
а аз пак горя в моя си ад!
Ти лесно побягна от мен,
няма я вече твойта усмивка,
без смисъл е всеки мой ден,
а самотата е мойта обвивка!
Ти липсваш толкова много,
трудно без теб аз живея,
без теб не вярвам и в Бога,
да дишам без теб не умея!
Понеже не те виждам от много дълго време,
ти реши, че искам да те видя, не и днес?
Защо не поиска в сърцето си да ме приемеш,
защо не опита чувствата ми ти да разбереш?
Понеже не говорим от много дълго време,
ти реши, че искам да те чуя, не и днес?
Защо не искаш думите ми ти да възприемеш,
защо със друг си, а мен безпокоиш нощес?
Понеже не те прегръщам от много дълго време,
ти реши, че искам да те прегърна, не и днес?
Защо ти пожела дори душата ми да вземеш,
защо получи всичко, а друг реши да избереш?
Понеже не те целувам от много дълго време,
ти реши, че искам да те целуна, не и днес?
Защо не признаеш, че целувките ми с тебе,
не от любов били са, а от скрития ти интерес?
Понеже не те желая от много дълго време,
ти реши, че искам да съм с тебе, не и днес?
Не бих мечтал да бъдеш пак ти мое бреме.
Не искам повече да бъда с теб, най-вече днес!
Живей живота си, а мен ме остави,
аз повече от тебе нямам нужда,
бъди щастлива, името ми забрави,
решението свое взе, за мен си чужда.
Сбъдни мечтите си, а мен изтрий,
в сърцето ми не искам да присъстваш,
бъди доволна, в твоя свят се скрий,
не мога да съм с теб, ти си безчувствена.
Приеми съдбата си, за мене не мисли,
в моя свят за тебе място не остана,
бъди обичана, друг в мрежите хвани,
ти си само кратък миг, една измама.
Събудих се с лека тъга и си спомних,
че повече никога няма да бъдеш до мен,
от днес аз захвърлям мечтите лъжовни,
искам да бъде щастлив всеки мой ден!
В този миг аз спирам да мисля за теб,
любовта ти измамна вече аз не желая,
вярвам, че любовта не е купичка с лед,
жадувам за ново страхотно начало!
Душата си вече аз чувствам свободна,
не намерих спомен от света ти студен,
сърцето открих го без рана прободна,
усетих живота, все едно пак съм роден!