Някъде по средата на романа „Херцогът и аз“ Саймън отказва да приеме колекцията от писма, писани от баща му, с когото отдавна са се отчуждили. Дафни, обаче, взима писмата и ги скрива, защото смята, че някой ден той може да промени мнението си и да пожелае да ги прочете. В края на романа, когато тя му предлага да ги прочете, той отново отказва. Аз самата също не смятах, че ще пожелае да го направи. Винаги съм си мислила, че те ще съдържат някаква много важна информация, ала когато Дафни ги задържа ми стана ясно, че Саймън вече няма нужда да чете думите на баща си. Най-сетне мнението на баща му вече не беше от значение за него.

Много от читателите искат да узнаят какво пише в тези писма, но не и аз. Това, което ме интересуваше повече, бе какви усилия ще са необходими, за да накарат Саймън да ги прочете.