Деница Минчева
Стихчета

Космология

Онази нощ, когато ти

погледна ме и тихо каза:

„Звезди са твоите очи

и лунен дъх косата“,

аз вече знаех, че за теб

изгрявам само и залязвам.

Комети лутат се край мен,

но аз не забелязвам.

 

Онази нощ, когато ти

в очите ми погледна,

аз вкопчих се в сърцето ти —

планетата безценна.

Военна зона

Малко и бяло, невинно на вид

хапче до чашата чака.

Сякаш виновно пред мене мълчи

и погледа ми избягва.

 

Като че иска да се извини,

задето въобще ми е нужно.

Хапчето даже за мен го боли,

ако и да ми е чуждо.

 

А моята лична дебела глава

измъчва ме с болки ужасни,

сякаш не съм аз цяла, една,

а сбор от воюващи части.

 

Хапчето бяло, невинно на вид

дочаква съдбата си ясна.

Аз уморено разтривам очи —

пак се отлага войната.

За Киро

Животът, казват, продължава —

отвъд кошмар и мъка,

покрай ужасни изпитания

напредва с плаха стъпка.

 

Животът, казват, има смисъл —

напук на скръб и отчание,

противно на безброй абсурди,

той има свойто основание.

 

Животът, казват, е единствен,

неповторим и уникален;

безценен и неоценяван;

съвсем непостоянен.

 

Животът, казват… осъзнавам,

че тоз живот човешки

е бил описван много пъти

и с доста думи тежки.

 

Животът, казвам, е измамен —

злорадо ни подвежда

да търсим вечно щастие,

невехнеща надежда.

 

Животът, казват, продължава,

понесъл куп съдбички.

Напред животът се е втурнал.

Но явно не за всички.

Ежедневие II

Дните се скъсяват,

мислите летят.

Облаци подхващат

нов небесен път.

 

Дните се разхлаждат,

мислите горят.

Облаци забулват

слънчевия свят.

 

Дните се смълчават,

мислите тежат.

Облаци печални

в локви се топят.

 

Дните преобръщат

мислите ми с бяс.

Облаци подхващат

свой ефирен валс.

Пир

Вземате лъжица вяра,

щипка търсеща душа,

чаша фино любопитство

и разбърквате сместа.

 

Слагате на вкус отвара

от напъпили мечти

и за цвят екстракт от зрели,

ярко греещи звезди.

 

Хвърляте за миг тестото

в огъня на любовта —

ако парне ви ръцете,

значи много е страстта.

 

Няма с таз рецепта проста

да нахраните плътта.

Тя е пир за други гости —

пиршество на вечността.

Всички дни

Какво се носи на рожден ден без рожденик?

Какво се подарява на безсмъртен дух?

Как се преглъщат сълзи и почерпки

в един солено-жаден куп?

 

Как се празнува, ако ти се плаче?

Какво се пее, щом ти се крещи?

Какво си пожелаваш, като духнеш

запалените восъчни свещи?

 

Какво се чества на един ограбен празник?

И как се гледат хората в очи?

Денят, когато той не остарява —

сега… и всички други дни.

Облаци поети

Лее се навън дъждът.

Всяка капка ми превежда

облачните стихове

и прилежно ги подрежда.

 

Облачните небеса

пишат своите тропари

с водни струи и мъгла

върху покривите стари.

 

Плаче тихо есента.

С нас дъждовно се прощава.

Имам нова самота

и отколешна забрава.

Одит

Прилежно одитира ме нощта,

пресмята дребните ми грешки —

тук съм взела в повече любов

там съм похабила две-три смешки.

 

Тук открива малък тъжен дълг

от емоции неизплатени.

Там натрупан е излишък скъп

от мечти, надежди и утехи.

 

Заем на доверие тежи

върху будната ми гузна съвест —

доверчивите кредитори мълчат,

примирени с тази своя участ.

 

Планове зарязани лежат

в ъгъла на мойто вдъхновение

и събират пагубната прах

на самодоволно безхаберие.

 

Чинно изчислява ме нощта,

пресъздава ме в активи и пасиви.

Търси в банкрутирала душа

нещо ценно да открие.

Допълнителна информация

$id = 7221

$source = Моята библиотека