Поредица „Огледала“ предлага животописи и мемоари, в които изминатият път, събитията и личностите, свързани с него, са отразени в многоцветната повърхност на настоящето така, че да обогатят познанията и душевността на съвременника, да стимулират интереса му към онова, което видимото винаги крие.
„Латерна магика“ е разтърсваща с откровеността си автобиографична книга на един от най-ярките творци на ХХ век — изповед, която едновременно обайва и шокира читателя.
Заглавието на тази книга може да се стори на мнозина непривично, но специалистите знаят, че „латерна магика“, или „вълшебен фенер“, в превод от латински означава примитивен прожекционен апарат — такъв, какъвто преди седем десетилетия един малчуган в стокхолмски дом поел за пръв път в ръцете си. Тогава нито той, нито близките му са подозирали, че този коледен подарък ще предопредели живота му. А ето, лъчът на някогашния „вълшебен фенер“ озарява до ден-днешен неговия път в изкуството, път неравен и стръмен, ала неизменно възходящ. В светлината му Ингмар Бергман оглежда и миналото, взира се в емоционалния пейзаж на съществуването си, опитва се да улови сенките на кумири и въжделения, търси жалоните, които биха му помогнали да бъде точен и безпристрастен в своята равносметка. Големият творец не ни спестява нито едно свое прегрешение, съмнение, разочарование, за да ни внуши, че да създаваш изкуство означава преди всичко да страдаш — само така ще постигнеш пречистването, което то изисква и заслужава.
Съдържание
-
Латерна магика 5
- Laterna magica, 1987
Филмография
I. Ингмар Бергман като режисьор
„Криза“, 1946
„Вали върху любовта ни“, 1946
„Кораб за Индия“, 1947
„Пристанище“, 1948
„Затвор“, 1949
„Жажда“, 1949
„Към радост“, 1950
„Такива неща тук не стават“, 1950
„Лятна игра“, 1951
„Жените очакват“, 1952
„Лятото с Моника“, 1953
„Вечерта на комедиантите“, 1953
„Един урок по любов“, 1954
„Женски блянове“, 1955
„Усмивките на лятната нощ“, 1955
„Седмият печат“, 1957
„Поляна с диви ягоди“, 1957
„На прага на живота“, 1958
„Лицето“, 1958
„Изворът“, 1960
„Окото на дявола“, 1960
„Сякаш в огледало“, 1961
„Причестяване“, 1963
„Мълчанието“, 1963
„Да не говорим за всички тези жени“, 1964
„Персона“, 1966
„Часът на вълците“, 1968
„Срамът“, 1968
„Ритуалът“, 1969
„Една страст“, 1969
„Форьо“ (документален филм), 1969
„Докосването“, 1971
„Шепот и викове“, 1973
„Сцени от един брачен живот“, 1973
„Вълшебната флейта“, 1975
„Лице срещу лице“, 1976
„Змийско яйце“, 1977
„Есенна соната“, 1978
„Моят остров Форьо“ (документален филм), 1979
„Из живота на марионетките“, 1980
„Фани и Александър“, 1982
„След репетицията“, 1984
„Двамата блажени“, 1985
„Лицето на Карин“ (документален филм), 1986
II. Ингмар Бергман като сценарист
„Полуда“, 1944 (режисьор Алф Шьоберг)
„Жена без лице“, 1947 (режисьор Гюстав Муландер)
„Ева“, 1948 (режисьор Гюстав Муландер)
„Докато градът спи“, 1950 (режисьор Ларш-Ерик Шелгрен)
„Разведен“, 1951 (режисьор Гюстав Муландер)
„Последната двойка“, 1956 (режисьор Алф Шьоберг)
„Градината на насладите“, 1961 (режисьор Алф Шелин)
„Резерватът“, 1969 (пиеса за телевизията; режисьор Ян Муландер)
„Добрите намерения“, 1991 (режисьор Биле Аугуст)
„Роден в неделя“, 1992 (режисьор Даниел Бергман)
Показалец на по-важните имена и заглавия
„Алцест“
Алън, Уди
Андершон, Биби
Андершон, Рой
Андершон, Хариет
Андре, Харалд
Антониони, Микеланджело
„Арлезианката“
Арне, Мариан
Армстронг, Луис
„Арильот“
Асп, Ана
Баланчин, Джордж
Балзак, Оноре дьо
Баро, Жан Луи
Бауер, Свен Харалд
Бах, Йохан Себастиан
„Бащата“
Бейрон, Ейнар
Бергман, Ингрид
Бергман, Ялмар
Берлиоз, Ектор
Бетховен, Лудвиг ван
Бизе, Жорж
Бйоркер, Леон
„Блага вест за Мария“
Блех, Лео
Босе, Хариет
Брамс, Йоханес
Бранер, Пер-Аксел
„Брачни истории“
Брехт, Бертолд
Бруниус, Поли
Бунюел, Луис
„Буря“
Бьом, Карл
Бюстрьом, Маргарета
Вагнер, Рихард
Вайда, Анджей
Вайл, Курт
Вайс, Петер
„Вакханки“
Вал, Андерш де
„Венецианският търговец“
Верди, Джузепе
„Вермландците“
„Вечерта на комедиантите“
Видерберг, Бу
Висконти, Лукино
Вос, Марик
„Вълшебната флейта“
„Галилей“
Гарбо, Грета
„Гибелта на «Титаник»“
„Голият Йоаким“
„Госпожица Юлия“
Грабов, Карл Людвиг
„Градът“
Гревениус, Херберт
Греде, Шел
Гревилиус, Нилс
Гуно, Шарл
Далбек, Ева
Далгрен, Ф. А.
„Да не говорим за всички тези жени“
Дефо, Даниъл
Джанов, Артър
Дзефирели, Франко
Дисни, Уолт
Дитрих, Марлене
„Добрите намерения“
Добровен, Исай
„Докосването“
„Дон Жуан“
Достоевски, Фьодор
Дрейер, Карл
Дюмлинг, Карл Андерш
Еврипид
Ек, Андерш
Екберг, Анита
Екблад, Стина
Елингтън, Дюк
Елиът, Т. С.
„Енвар“
Екман, Йоста
Енхьорнинг, Магнус
Енценсбергер, Ханс Магнус
„Ерусалим“
„Есенна соната“
„Жените очакват“
„Женски блянове“
Жуве, Луи
„Жюдекс“
„Завещанието на негова милост“
„Затвор“
„Защитна реч на един безумец“
„Змийско яйце“
Ибсен, Хенрик
„Игра на сънища“
„Из живота на марионетките“
„Изселници“
„Изчезване“
Исаксон, Ула
Йейерщам, Карл Гюстав
Йон-Анд, Йон 221
„Кавалерът на розата“ 252, 253
Казалс, Пабло
„Калигула“
Камю, Албер
„Канибалите“
Караян, Херберт фон
„Кармен“
„Каспер и последният ден на Сирница“
Кафка, Франц
„Клас Големия и Клас Малкия“
Клодел, Пол
„Коледна оратория“
Корто, Алфредо
Крайслер, Фриц
„Крал Лир“
„Криза“
Крук, Маргарета
Куросава, Акира
„Към Дамаск“
„Към радост“
Лагеркранц, Улуф
Лагерльоф, Селма
Лам, Мартин
Ланг, Фриц
Ланглоа, Анри
Ландгре, Инга
„Латерна магика“
Лаурентис, Дино де
„Летящият холандец“
Линд, Дани
Линдблум, Гунел
Лифа, Серж
„Лице срещу лице“
„Лоенгрин“
Лундквист, Артур
Льовенадлер, Холгер
Льофгрен, Мариане
„Любов“
„Лятна игра“
„Лятото с Моника“
Майзел, Курт
Майерхолд, Всеволод
„Майката“
„Макбет“
Малмстен, Берйер
Мармстед, Лоренс
Мартинсон, Хари
Мелиес, Жорж
Менухин, Йехуди
Меркенс, Матилде фон
„Метресата на негова милост“
„Мизантроп“
„Миньон“
Молиер, Жан Батист дьо
Моцарт, Волфганг Амадеус
„Моята борба“
Муберг, Вилхелм
Муландер, Гюстаф
Муландер, Улуф
Мунк, Кай
Мусолини, Бенито
Мусоргски, Модест
„Мълчанието“
„Мъртвешки танц“
Ницше, Фридрих
Нюквист, Свен
„Образи“
Овидий,
„Окултен дневник“
Оливие, Лорънс
„Опера за три гроша“
„Орфей слиза в ада“
„Отело“
Палме, Улуф
„Пан“
„Пеликанът“
„Персона“
„Пето действие“
„Площад Рай“
Плоурайт, Джоан
Полак, Кай
Полсон-Ветергрен, Гертруд
„Полуда“
„Поляна с диви ягоди“
„Призрачна соната“
„Причестяване“
„Процесът“
„Пръстенът на Нибелунгите“
Пти, Ролан
„Първичният вик“
Равел, Морис
Райнхард, Макс
Расин, Жан
„Ревизор“
„Риенци“
„Ритуалът“
Робинс, Джеръм
„Роден в неделя“
Рубинщайн, Артур
Русандер, Оскар
Руслинг, Йоста
„Сага за Йоста Берлинг“
Сандберг, Улуф
Сегерщед, Торни
„Седмият печат“
Сетерлинг, Май
Скавониус, Свен Ерик
„Сладък живот“
„След репетицията“
„Следобедът на един фавн“
„Смъртта на Каспер“
Станиславски, Константин
Стилер, Мауриц
Стравински, Игор
Страндберг, Ян-Улуф
Стрейзънд, Барбара
Стриндберг, Аугуст
Суифт, Джонатан
„Сцени от един брачен живот“
„Счупената стомна“
„Сякаш в огледало“
Тарковски, Андрей
Тибо, Жак
Толстой, Лев
„Три ножа от Вей“
„Три сестри“
Труел, Ян
„Турандот“
Уайлдър, Били
Уайлър, Уилям
Уелман, Уилям
Улин, Лена
Улин, Стиг
Улман, Лив
Уолър, Фатс
„Урок по любов“
„Усмивките на лятната нощ“
„Училище за жени“
„Фани и Александър“
„Фауст“
Фелини, Федерико
„Фиделио“
Фишер, Гунар
Фишер, Едвин
Флобер, Гюстав
Фогелстрьом, Пер Андерш
Фоглер, Йонатан
Фоглер-Корели, Андреа
Фокнър, Уилям
Форшел, Ларш
Фрид, Гертруд
Фуртвенглер, Вилхелм
Фьойад, Луи
Хамарѐн, Торщен
„Хамлет“
Хамсун, Кнут
Хансон, Ларш
Хансон, Пер Албин
„Хеда Габлер“
Хеландер, Стюре
Херберт, Брита
Хенриксон, Андерш
Хитлер, Адолф
„Хованщина“
Хоровиц, Владимир
„Хофманови приказки“
Хюлтен-Кавалиус, Рагнар
„Целомъдрена невяста“
„Чайка“
Чайковски, Пьотр
Чаплин, Чарли
„Часът на вълците“
Шейн, Хари
Шекспир, Уилям
„Шепот и викове“
Шилкнехт, Мария
Шопен, Фредерик
Шуберт, Франц
Шуман, Роберт
Шьоберг, Алф
Шьоман, Виголт
Шьострьом, Виктор
Щраус, Рихард
Юзефсон, Ерланд
Янсон, Туролф
Информация
Издание:
Ингмар Бергман. Латерна магика
ИК Хемус, София, 1995
Шведска. Първо издание
Редактор: Сия Стойчева
Художник: Атанас Василев
Художествен редактор: Веселин Цаков
Технически редактор: Веселин Сеизов
Коректор: Людмила Стефанова
Художник: Атанас Василев
ISBN: 954-428-102-9
Формат 1/16 60/90
Печатни коли 19,5
Предпечатна подготовка Екатерина Тодорова
Печат ДФ „Полиграфически комбинат“ — София
История
- — Добавяне