Посвещавам тази книжка на моя баща Радослав Лазаров, на жената на живота ми Даниела Карагечева, на моя внук Виктор Лъчезар, както и на всички мои любими хора.

Авторът

От автора

Драги приятели на поезията,

Понеже държите в ръцете си вече моята книжка, то искам да споделя някои неща с вас.

Роден съм в София през 1954 година. Баща ми свиреше чудесно на мандолина и пишеше стихове. Когато се събираше с приятели беше център на внимание и главен мотор на забавлението. Имахме голяма библиотека, която подпомагаше не само интелектуалното ни развитие на мен и сестра ми, но и на повечето съседски деца около нас. Тогава започнах и с моите литературни опити. Не знам по какви причини, но някои от тях бяха публикувани в тогавашни, детски издания. Наивни и смешни като стихчета, но искрени. Баща ми казваше по повод на тях: „Пиши, сине. Не знам дали от тебе ще излезе поет или няма, но важното е да си искрен и да търсиш себе си“.

По-късно, заедно с физическо и духовното ми развитие, поетическите ми опити продължиха, като на никого не пречих с това. Някои от тях бяха публикувани, пак не знам защо. Повечето почиваха кротко в тетрадки, на дъното на едно старо чекмедже. Чак през 2010 година реших да наруша покоя им, като някои от тях споделих с поетичните ми приятели от клуба за поезия и музика „Св. София“, където бях член. Същата година, Вълчо Камбуров, мастит и известен поет, като председател на клуба ни предложи да издадем алманах с творческите постижения на членуващите. После това ни хареса и издадохме още два алманаха. Представихме литературните постижения на съклубниците ми, както и моите поетични опити на широката общественост. Мисля, че ни приеха добре. Досега не сме чули нецензурни изрази по наш адрес, което си е постижение. Дано така продължава.

В тази книжка съм се опитал да изразя любовните си терзания и пътя ми към истинското щастие.

Като наблюдател съм описал преживяванията си спрямо събития, факти и явления, случващи се с особата ми и около мене. Не знам как са станали поетически, дано ви допаднат, но искам да ви уверя, че са напълно искрени. Вярвам, че ще го усетите.

Не искам да ви досаждам повече, затова — приятно четене и Бог да Ви е на помощ!

Очаквам Вашите искрени отзиви на ел. поща: [email protected]

Автора

3 Алеята

4 Буря

0 На Дани

0 На Ева

6 На Руми

6 На Мимо

Издание:

Живко Лазаров. Толкова дълго, дълго те чаках

Българска. Първо издание

ИК „Феномен“, София, 2013

Художник: Климент Петков

Предпечатна подготовка: Енчо Цветков

ISBN: 978-954-549-230-3