Иван Вазов
Не ще загине

Непобедима

Nous sommes garrotès! Plus de nations soeurs!

Et je prèdis l’abime a nos en vahisseurs!

V. Hugo («L’année terible»)

Вярвам. Вярвам в нещо в небесата,

вярвам в истината и в доброто,

черен е триумфа на лъжата,

низка е победата на злото.

 

Вярвам. Вярвам, родино, и в тебе:

не е този — друг е твоят жребий,

дни по-други готви ти съдбата,

вярвам в нещо в небесата.

 

Разум висши или висша воля

то е — но то види, милва, блъска,

рано-късно своя лик оголя

и зари ил мълний страшни пръска.

 

Каина на съд ужасен вика,

Юда — на върбата го увисва

и троши ръката, що подписва

смъртен приговор над мъченика.

 

Има бог правдив. Той дига, сваля.

Бди над слабий, силния струпаля…

И ти, Майко, героиньо мила,

вярвай в себе — вярата е сила!

 

Подигни главата! Не унивай,

твоята звезда високо свети,

тя ще свети и през вековете,

знамето в душата си не свивай!

 

Имаш в що да вярваш: в твойта младост,

в твойто здраве — на живота радост,

в твойте мишци, труд, полети смели,

в силите духовни, в теб назрели;

 

имаш нещо по-велико: Твойто

право! Правото, мощ несломима,

херувима с огнен меч, чрез който

в бой и с ада си непобедима!

Да работим!

При надеждите, що нас окрилят,

при теглата от погрома лют,

при бедите, дето се засилят —

да засилим устрема към труд.

 

Да работим! Да работим смело:

с мишци, с нерви, със ръце и с ум!

Нек се чуй у нази живо дело:

бодрящий на работата шум.

 

Да работим! Тази славна дума

нека екне кат камбанен звън,

нека стряска къщата и друма,

нека сепне спящий тежък сън.

 

Да работим! Нека дигнем знаме

с тая дума и вървим напред…

Труд! Спасеньето от робство там е,

идеал е той на новий свет.

 

Да работим! Имаме широки

поприща за славен, спорен труд,

бедност няма в него — срам жестоки.

Няма стид под неговия скут.

 

Да работим! На бащите наши

добродетелта да продължим,

техний пот почтен да ни не плаши —

всичко ний на тоя пот дължим.

 

Да работим! Мързелът е страшен,

мръсен блуд с живота и с умът,

мързелът е враг, другар всегдашен

на теглата, брат е на срамът.

 

Да работим! Няма тук оръжье

по-велико, силно от труда,

само то е вярно и не лъже

и победоносно е всегда.

 

Да работим! Бедствията бягат

при труда и прав е наший друм,

хленч, сълзи в дни тежки не помагат,

а десници здрави с бодър ум.

 

Да работим дружно и съгласно,

ден изгубен е изгубен век,

на живота ни в морето бясно

труд е наший Ноевий ковчег!

Допълнителна информация

$id = 500

$source = Моята библиотека