Нашата история, историята на този свят, познава подобни случаи. От стотици години хората и нехората — елфите, нилфгардците, гномите, джуджетата, полуръстовете — успяват да живеят заедно, да се убедят взаимно, че се различават много малко едни от други. Но нилфгардците завладяват и опустошават Цинтра, слагайки по този начин край на мирното съжителство.

След смъртта на родителите си, принцеса Цири изчезва. Вещерът Гералт, за когото тя е предопределена, намира момичето в гората сред дриадите и я спасява. Смутните времена ги отвеждат в крепостта Каер Морхен — самотното, изгубено сред планините седалище на вещерите. Тук Цири ще расте свободна, здрава, защитена.

Когато елфическата пророчица предсказва, че светът ще се възроди с помощта на Белия пламък и Бялата кралица, видовете се вкопчват в безмилостна битка, в която може да има само един победител, един оцелял. Защото наградата е абсолютната власт.

 

„Кръвта на елфите“ е носител на наградата „Януш Зайдел“ за най-добър роман за 1994 г. и е номинирана за наградата „Легендите на Дейвид Гемел“ през 2008 г.

Издание:

Анджей Сапковски. Вещерът: Кръвта на елфите

Превод: Васил Велчев

Редактор: Стела Зидарова

Коректор: Симона Христова

Дизайн на корицата: Бисер Тодоров

Предпечатна подготовка: Таня Петрова

ИК „ИнфоДар“, София, 2009 г.

ISBN: 978-954-761-404-8