Първата свята нощ
В земята на евреите един ден императорът заповядал всеки да се запише в града на прадедите си! По това време бедният дърводелец Йосиф и жена му Мария живеели в град Назарет, а трябвало да отидат чак в град Витлеем.
Мария очаквала дете и не можела да върви толкова дълго. Йосиф успял да намери едно магаре за нея и тръгнали. Пътят бил дълъг и уморителен и най-сетне една студена привечер двамата пристигнали във Витлеем гладни и премръзнали.
Но още много хора били дошли тук, за да ги преброят и затова странноприемниците били препълнени. Където и да потърсили подслон, отговаряли им, че няма свободно място. Добре че се намерила една състрадателна жена, която ги упътила към близкия обор. Там сред кротките животни, поне им било топло и имали покрив над главите си. Същата нощ Мария родила момченце, което нарекли Исус. Повила бебето и го положила в яслата върху меката слама.
Недалеч от града в полето овчари пазели стадата си. Изведнъж забелязали на небето голяма и ярка звезда, по-сияйна от всички останали, която блестяла като скъпоценен камък над Витлеем. Неочаквано пред тях се появил ангел небесен.
— Нося ви радостна вест — казал той. — Днес във Витлеем ви се роди Спасител. Ще го намерите да лежи в една ясла в обора до странноприемницата.
В същия миг небето се изпълнило с ангели, които пеели с чудни гласове.
Овчарите скоро намерили Йосиф, Мария и малкия Христос. Свели глави и коленичили пред бебето.
В това време в столицата Ерусалим пристигнали трима източни мъдреци с дарове. Обикаляли навсякъде и питали:
— Къде е този, който се роди, за да бъде цар на евреите? Видяхме звездата му на Изток и дойдохме да го поздравим.
Само че в Ерусалим никой нищо не знаел. Като научил за тримата мъдреци, завистливият цар Ирод се разтревожил, че друг ще стане цар.
— Когато мъдреците го намерят, ще го убия. Само аз мога да бъда цар! — заканил се той.
А звездата повела тримата към скромното убежище на Мария и Йосиф. Те влезли в обора и видели Младенеца. Коленичили пред дървената ясла и поднесли на Исус своите подаръци, защото разбрали, че пред тях наистина е Божият Син. Бебето, за което древните пророци били предсказали, че когато порасне, ще стане Избавителя на човечеството!
И до сега всяка година на 25 декември тази история се разказва на децата по целия свят. От първата свята нощ съществува и обичаят хората да си правят подаръци на Коледа, както тримата мъдреци поднесли своите дарове на бебето Исус.
Петър Кърджилов
Коледните вълнения на Врабчо
Семейството на малкия Врабчо живееше в топло гнездо, сгушено под стряхата на Голямата къща. Един ден татко Врабец каза на сина си:
— Утре е Коледа. Хайде да направим една празнична разходка.
Речено-сторено. Трите врабчета напуснаха гнездото и полетяха на воля. Първото нещо, което съзряха от другата страна на къщата, беше един снежен човек. Вместо очи имаше лъскави черни въглени, а вместо нос — голям червен морков. А на главата му беше поставена сламена шапка. Тя сигурно е изглеждала чудесно, когато е била нова. Малкият Врабчо уплашено изчирика.
— Не бой се — каза мама Врабка. — Това е един обикновен снежен човек.
— Аз не съм Обикновен снежен човек — обади се снежният човек. — Аз съм Специален коледен снежен човек.
Чак сега трите врабчета забелязаха, че той наистина е специално украсен. На старата му шапка бе закичена голяма червена панделка. Около врата му бяха увити пъстроцветни гирлянди, а на гърдите му важно се мъдреше счупена златиста топка.
— Тази топка е била украшение за елха — гордо рече Коледният снежен човек.
— Изглеждаш чудесно! — възхити се искрено Врабчо. — Само дето носът ти ми се струва твърде дълъг.
Трите врабчета накацаха върху дългия червен морков и започнаха да си кълват от него. Коледният снежен човек разбра каква е работата, но не се разсърди. Той беше много по-добър от някои истински хора и затова разреши на гладните птички да си похапнат. Само по едно време рече уж сърдито:
— Ей, внимавайте да не ми изядете целия нос!
Когато птичките позаситиха глада си, татко Врабец грабна една снежна топка, захвърлена наблизо, и я постави върху рамото на снежния човек. От нея тримата оформиха едно малко снежно врабче, на което поставиха две боровинки вместо очи.
— Ще ти прави компания — рече татко Врабец.
— Благодаря ви — отвърна Коледният снежен човек и извъртя двете си черни въгленчета към малкото бяло врабче.
След това семейството литна весело над покрива.
— Я, вижте — рече бащата, — хората от къщата са ни подготвили изненада! Те имат такъв обичай, да разстилат слама пред вратите на домовете си. Тя им напомня за мястото, където се е родил Христос.
— Обичаят е добър и за нас, птиците — изчурулика мама Врабка. — Често в сламата остават вкусни пшеничени зрънца.
След като изкълваха зрънцата, трите врабчета кацнаха върху перваза на прозореца.
— Ама че апетитно ухание се носи от кухнята! На какво ли мирише? — възкликна Врабчо.
— Днес е Бъдни вечер и госпожата приготвя празничната вечеря — каза мама Врабка. — Поднасят се само постни ястия.
— Какво означава това? — попита Врабчо.
— Означава, че са без месо — поясни майката. — Вярващите хора постят цели четиридесет дни преди Коледа. На самата Бъдни вечер също се ядат само постни гозби. Виж, има фасул, сърми, зеле с ориз, чушки, пълнени с боб. Долавям и уханието на тиквеника във фурната. Ще има още ошав, варено жито, орехи, лешници, плодове…
— Гозбите трябва да са тринадесет — каза татко Врабец. — Толкова на брой са били Исус Христос заедно с неговите дванадесет ученици.
— Преди да започнат да се хранят — продължи майка Врабка, — хората кадят с тамян всички стаи на дома, оборите с животните, за да бъдат здрави. Накрая най-възрастният в къщата казва молитва и разчупва коледната питка. Предварително в нея е сложена само една пара̀. На когото се падне, той ще има най-голям късмет през следващата година.
— А какви са тези лъскави хартии и разноцветни панделки върху масата? — попита Врабчо.
— Господинът е опаковал подаръците — отвърна баща му.
— В своята стая децата се радват на коледните картички, които са получили — каза майката, която бе прехвръкнала до съседния прозорец. — Преди няколко дни те също изпратиха картички с благопожелания на своите близки и приятели.
— Гледайте, гледайте! — изчурулика татко Врабец. — Децата започнаха да украсяват елхата.
— Ах, каква звезда поставиха на върха! — подскочи радостно Врабчо.
— Да, тя прилича на онази, която изгряла в нощта на Христовото раждане. А после под елхата ще наредят подаръците, които всеки е приготвил за останалите от семейството.
— Но децата нямат пари, за да купят подаръци за близките си — разтревожи се Врабчо.
— Не е важно дали подаръкът ще е купен от магазина, или направен от самите тях — усмихна се татко Врабец. — Важно е, че измислиха как да зарадват всекиго от близките си. Вчера видях през прозореца как момиченцето бродираше една салфетка от плат за майка си, а момченцето направи картонена шейна с еленче.
А през нощта Дядо Коледа ще остави под елхата и своите подаръци за послушните деца. Затова ще ги отворят чак на другата сутрин.
— Масата също не се раздига след вечеря — добави мама Врабка, — за да е богата и сита годината.
Изведнъж откъм двора зазвуча прекрасна песен. Трите врабчета се обърнаха и видяха няколко момчета, които стояха пред къщата и пееха:
Ой, Коледо, мой Коледо,
родило се Боже чедо!
— Това са коледари — обясни бащата. — Те обхождат домовете на Бъдни вечер, нощта срещу Коледа, и пеят песни, с които пожелават здраве, щастие и плодородие. И така от къща на къща. А стопаните ги даряват с лакомства и сушени плодове.
— А те ще ги сурвакат ли? — попита Врабчо.
— Не. На Коледа не се сурвака. Сурвака се на първия ден от новата година.
Врабчетата отлетяха към гнездото си и се приготвиха за сън. Малкият Врабчо тъкмо заспиваше, когато чу весели звънчета.
— Това трябва да е Дядо Коледа! — изчирика той радостно.
Измъкна се от гнездото и литна към комина. Върху покрива бе спряла прекрасна шейна, теглена от еленче със сребърни рогца. От комина се измъкна Дядо Коледа.
— Хайде, давай! — подвикна той към еленчетата — Преди да съмне трябва да посетим още много такива къщи.
Качвайки се в шейната, Дядо Коледа се огледа наоколо и погледът му спря за миг върху Врабчо, който продължаваше да наднича учудено зад комина. Сетне покривът опустя.
Очите на Врабчо вече се затваряха за сън. Той се сгуши в топлото гнездо и тутакси заспа. А на сутринта видя на клончето пред гнездото лъскава торбичка, пълна с различни вкусни зрънца.
Децата от къщата също бяха станали и с блеснали очи отваряха подаръците си. За момченцето имаше влакче, а момиченцето откри под елхата една чудно красива кукла. А отвън долитаха веселите гласове на децата, които се спускаха по хълма с новите си шейни. Те се черпеха със сладкиши и по снега се ръсеха вкусни трохички.
— Хайде да тръгваме на закуска — каза татко Врабец и полетя към пързалката.
— Да тръгваме — викна Врабчо. — Весела Коледа!
И тримата се вдигнаха над двора, над гората, над побелелите от сняг хълмове. А под тях весело ехтяха камбаните и над цялата земя се носеха прекрасни коледни песни.
Коледа по света
Всяка година на 13 декември шведите особено тържествено отбелязват приближаването на Коледа с празника на Света Лучия. Тази светица през IV век е помагала на преследваните тогава християни с храна и вода. На тази дата рано сутринта, около 4 часа, най-малкото момиченце в дома облича дълга бяла туника, поставя на главата си венче със седем свещи и така сервира храната. На Коледа шведите се гощават с пушена риба, шунка и мляко с ориз.
В най-северната европейска страна през коледните дни не се върши никаква тежка работа. В 17 часа на 24 декември из цялата страна бият църковни камбани. Това е сигнал за сядане на празничната трапеза. Основното ястие е овесена каша с един-единствен бадем. Онзи, който го намери в чинията си, получава специален подарък. На много места, особено в провинцията, се слага отделна маса за самодивите и духовете. Според прастари легенди те посещават домовете тъкмо по време на коледните празници.
Коледните подаръци раздава козата. Посрещат я с празнично угощение — неовършана овесена слама, насипана в детските обувки. Обичаят води началото си от древна легенда, която разказва, че веднъж норвежкият крал Олаф II видял на висока скала една ранена коза. Той слязъл от коня, свалил козата и я отнесъл в двореца. След като я излекувал, кралят я пуснал на свобода. За благодарност козата всяка нощ идвала в двореца и му носела билки.
Финландия
На Коледа финландските семейства единствени в света изпълняват специален ритуал, с който си спомнят за починалите близки. На гробовете им живите палят свещи и факли.
Там се отдава по-голямо значение на Бъдни вечер. На семейната трапеза има риба и печени меса. След официалната част всеки е длъжен да разкаже виц или смешна действителна случка.
Холандия
Холандците си представят Санта Клаас и като конче. Ето защо на Бъдни вечер те оставят в своите дървени обувки, наречени сабо, моркови и сено, та сутринта на тяхно място да намерят сладкиши.
За швейцарците основното коледно ястие е пълнена с кестени пуйка, която може да бъде заменена от патица, гъска или петел.
Жителите на тази страна будуват до полунощ, когато добрият старец Пер Ноел минава с шейната си. За да го ориентират в тъмната нощ, повечето хора поставят до прозорците греещите от запалени свещички елхички. Традиционният коледен сладкиш се нарича бюш (пънче) — шоколадово руло с глазура отгоре. Основното ястие е печена пуйка с гарнитура от кестени или специално угоен петел. На празника се ядат също стриди и гъши дроб.
Тук Коледата трае три дни и е символ на изобилието. В името на щедростта някога хлебарите са подарявали на съгражданите си прясно изпечен козунак. И до днес италианците приготвят специален козуначен хляб, наречен панетоне, пълен с мандарини, портокали и стафиди. На външен вид и на вкус той е почти като нашите козунаци, но в Италия го ядат задължително на Коледа, а ние на Великден. Орехите и бадемите, с които се поръсват коледните сладкиши, са древен символ на връзката между живите и мъртвите.
Обикновено след раздаването на подаръците италианците играят семейни игри — напомнящи познатата у нас „Не се сърди, човече“, които заедно с томболата са част от тяхната традиция.
А в коледната нощ сам младенецът Исус Христос идва, за да раздаде подаръците на малките деца.
По Коледа там е лято и температурите са доста високи. Затова хората посрещат празника на плажа с веселия и пиршества. Много от тях са по бански костюми. Традиционната почерпка включва плодови салати и студени коктейли.
Боливийците, чиито селища в Андите са разположени на около 4000 метра надморска височина, посрещат Коледа без елха. Те украсяват с цветя шапките си, кичат животните с огърлици, а домашните птици с разноцветни пръстени. Навръх Коледа тукашните индианци се обсипват взаимно с цветя, като не забравят и животните. Жените раздават вкусни питки, а мъжете пеят и танцуват.
Коледното дръвче вече е популярно и там, макар че повечето японци не са християни.
На празничната трапеза филипинците сядат в полунощ на 24 декември. Сред техните традиционни ястия са оризените топчета, пилешкият бульон и печеното прасенце. Любим деликатес са пържените свински ушички.
Напоследък и там става модно да се ходи на църква по Коледа. Макар че по-голяма част от китайците не са християни, те с интерес слушат на китайски език празничните коледни литургии в католическите храмове.
Подаръците на малките християнчета пък носи камилата. Тя е с мека гърбица, послушна и добра. Не се сърди, когато я карат да си ляга вечер или когато я будят сутрин рано.
