На земята живее стоглава ламя…
Тя примамва с отрова невинни деца…
Тя промъква се ловко и грабва в нощта
скъпоценната ябълка златна…
Щом ламята безока погубва деца,
безнадеждна, безплодна е тази земя…
Нероден е юнакът — най-малкият брат…
Или в чужда страна е останал?…
(Припев) Трябва всеки да пази дръвчето
вълшебно в душата!
Да опазим детето, по-ценно
от ябълка златна!
Пролет пристига с красавици бели —
гости крилати, с усмивки дошли —
щъркели мили, от юг долетели,
раждат усмивки в очите добри…
Пролет прекрасна — принцеса вълшебна —
с бяло лице и зелени очи —
ласкаво гали треви и дръвчета,
буди заспали поля и гори…
(Припев) Пролет крилата лети над земята
и гали дръвчета, целува цветя…
Пролет крилата цъфти във сърцата —
цветчета надежда дарява ни тя…
Коледа вълшебна
свети с красота.
И с любов целебна
ни облъхва тя.
Коледа звънлива,
с клончета-мечти,
вдъхва вяра жива
в детските души…
(Припев) Коледа обгражда
всички с топлота…
И така се раждат
светлите деца…
Бъди, училище, сияйно,
светилище на младостта!
И ни огрявай всеотдайно
с познание и с красота!
Бъди ни като утрин свежа —
безкраен път и трепет нов…
И вдъхвай вечната надежда
за слънце, светлина, любов!
Дори и слънцето да гасне,
то нека светлите деца —
с усмивките, с очите ясни —
огряват нашата земя!
Сладка и засмяна,
облечена е мама
в шоколадова премяна…
Тя е най-красива
с усмивка обичлива
и с целувка топла…
Знаете ли, мама
е любимата ми торта —
„Мама със сметана“…
Часовникът показва осем —
и влиза в час със сандвич Росен…
През междучасието в десет
ще изяде две-три принцеси…
А щом настъпи час дванайсти,
изяжда наведнъж две пасти…
Обядва в къщи към един —
две хлебчета с по две чорби…
Когато пък часът е два —
това е време за халва…
Умува над задача в три —
яйце с боза дали върви?…
Настъпи ли часът четвърти,
ще хапне крем и… ще откърти…
От сладък сън се буди в пет —
къде се скри буркана с мед?…
Вечеря някъде към шест. —
От пилето — ни кост, ни вест…
Докато гледат филма, в седем,
ще лапне кренвирша последен…
Във чест на новините в осем —
консерва пък ще си изпроси…
Докато екшън гледа — в девет —
ще скочи: „Тортата къде е?“
А щом удари час десети,
за шоколада ще се сети…
Заспива с мисълта крилата:
„Като часовник е стомахът“…
И има си девиз голям:
„На всеки час ми дай да ям!“
Спусна се дъждецът над поля
и хубавичко ги (………………………).
Купила е баба Нана
за децата два (………………………).
Похвали ми се кака Мила,
че е яхвала (………………………).
Все по мене се лепи Ахмед,
сякаш съм намазана със (………………………).
Похвали Петко Мара,
че убила пет (………………………).
Купи доста стока Руци —
натовари я във сто (………………………).
Имал Петко пет кози, нали…
Пет кози по Петко (………………………).
* * *
Мечтаело юначе малко
да бъде като Крали (………………………).
От малка си мечтае Веса
да стане (………………………).
Иска малката Елица
като майка си да е (………………………).
Мечтае нашият Младен
да бъде (………………………).
Баба пожела на Божидар:
„Да станеш като дядо си (………………………)“.
А пък дядо ми мечтае
като дете да си (………………………).
Заплакало едно детенце бизнесменско:
„За Коледа пък искам колело (………………………)“.
* * *
По коридора учениците хвърчат,
а някои на пода пък (………………………).
На Веска днеска нещо й е болно —
ще имаме по български (………………………).
Знаеше стихотворението Слави,
но щом уста отвори, го (………………………).
Стоян не работи по тази задача,
а със Стоянка той пак се (………………………).
Ще кажа пък на госпожата,
че ми пъхаш бръмбари в (………………………).
Митко с двойка е за срока
и баща му ще го (………………………).
Днеска имахме дискусия —
къде ще ходим на (………………………).
* * *
Иванчо крие птиченце във пазва —
че то в училище да му (………………………).
Кирчо към учителката кихна,
затова го (………………………)?
Не се е мил отново Боби
и по ръцете му пълзят (………………………).
Все на нещо ще намери
Веско да се (………………………).
Покачили се момчетата
като маймуни по (………………………).
Григор похарчи всичките пари
за компютърни (………………………).
За голям футболист Асенчо се смята,
но днес вместо топката ритна (………………………).
* * *
Оригинална е сестричката ми Неда —
чете си книжка, а пък телевизорът я (………………………).
Котката отново е засмяна —
че мишка хвана се в (………………………).
Сякаш кученцето ми се смее —
радва се, че слънцето го (………………………).
Дървото се е разклонило
и птиченца е (………………………).
Облечена е птичката с пера,
а мама — с новата (………………………).
Докато татко гледа новини,
котката на телевизора (………………………).
Папагалчето ми си свирука
и навярно не изпитва (………………………).
* * *
Баба ми предлага лютеница,
а на мене ми се хапва (………………………).
Обича мъничката Анка
да пие сок със (………………………).
Може най-спокойно Мони
да изяде кило (………………………).
Нашироко пораснала Нина,
че похапвала доста (………………………).
Сладко ядох за десети път —
заболя ме пак (………………………).
Майка ми за двойката се скара
и ми приготви две кебапчета на (………………………).
Дано да ме накаже татко
да изям буркан със (………………………).
* * *
Дядо все е в кръчмата „При Брани“ —
там паричките му са (………………………).
Баба строго проверява с лупата
дали съм си изял напълно (………………………).
Не вярва баща ми в чинии летящи,
а вярва в тигани с пържоли (………………………).
Мама е приготвила туршия,
а татко ми — бутилка със (………………………).
Пи Светлана доста светло пиво,
та й стана тъмно и (………………………).
Прекалила с готвенето Лила —
яденето (………………………).
Полудяла ли е леля Лала,
че е папагала си (………………………).
* * *
„Баба Яга сънувах!“ — оплака се Маги.
Аз пък сънувах сто баби с (………………………).
От главата ми се изпари,
че осем минус пет е (………………………)?
Колко ще получи Фереде,
ако реши, че осем минус пет е (………………………)?
Колко ще получи Благовест,
ако реши, че две по две плюс две е (………………………)?
Какво ли ще остане от „Петрана“,
ако от нея „Пет“ извадим (………………………)?
Щом от „Стоилка сняг стопила“
извадим по „сто“, получаваме („………………………“).
А щом от „Стояна стояла стопена“
извадим по „сто“, ще получим („………………………“).
Добре дошли, приятели и зрители —
на сцената, на песните любители!
Ето и героите ни: РАЗКАЗВАЧЪТ
заедно със група ПОДСКАЗВАЧИ;
също и една „голяма“ ПИТАНКА,
а редом с нея — и СЪМНИТЕЛКО…
УЧИТЕЛКАТА може да представи
учениците си: СЛАВИ,
ДЕСИ, МАЯ, СВИЛЕН и МАНОЛ
(те ще са от другия „отбор“)…
Като близнаци, ПОГОВОРКА, ПОГОВОРКО
ще влязат след „прочутия“ Бър-БОРКО.
На ВЕСТОНОСЕЦА приляга
да въведе ПРИНЦЕСА МАРГА.
Участват още БАБА, ВНУЧКА и КОЗИЧКА;
ЛИСИЦА, МЕЧКА, ЗАЙЧЕ и СЪРНИЧКА
заедно със ЩЕДРОТО ДЕТЕ
(на сцената за малко ще са те)…
А като украса към декора ще бъдат песните на ХОРА…
(На сцената излизат Разказвач, Подсказвачи, Питанка и Съмнителко.)
РАЗКАЗВАЧ
Някога, преди години
двадесетина деца се родили…
ПИТАНКА
Къде ли било е това?
ПОДСКАЗВАЧ 1
В далечно царство, край Дунав река.
РАЗКАЗВАЧ
Раснали децата, пораснали —
и станали първокласници…
ПОДСКАЗВАЧ 1
Било им като второ жилище
едно училище…
ПОДСКАЗВАЧ 2
В това царство (или училище, ако щете)
цар Директор е бил владетел…
ПОДСКАЗВАЧ 1
И имало там — наместо принцеси —
учителки ласкави и чудесни…
СЪМНИТЕЛКО
Е да, изглеждали царствени,
ала по две стотинки им плащали…
ПОДСКАЗВАЧ 2
От магия царството било завладяно
и между две и двеста разлика нямало…
(Появява се Учителката заедно с Ученици.)
РАЗКАЗВАЧ
Учили децата, учили —
на добра учителка случили…
ПОДСКАЗВАЧ 1
Учителка — майка втора,
пътеводителка и опора…
РАЗКАЗВАЧ
С нея децата вървели, вървели…
ПИТАНКА
Но накъде ли?
ПОДСКАЗВАЧ 2
Вървели до някъде и се връщали…
ПОДСКАЗВАЧ 3
Сякаш по пътека една и съща
преминавали по няколко пъти…
ПИТАНКА
От първи клас към четвърти?
ПОДСКАЗВАЧ 3
Но пътеката не била все същата…
ПОДСКАЗВАЧ 2
Просто пътеката в път се превръщала…
ПОДСКАЗВАЧ 3
Да, и децата били различни…
ПОДСКАЗВАЧ 2
Но и по нещо те си приличали…
(Учителката и Учениците са в клас. Появяват се Подсказвач 4 и Подсказвач 5.)
ПОДСКАЗВАЧ 4
Били са ученолюбиви.
ПОДСКАЗВАЧ 5
А също и обичливи.
ПОДСКАЗВАЧ 4
Да, като нас…
ПОДСКАЗВАЧ 5
И не са бягали те от час…
ПОДСКАЗВАЧ 4
Били будни и умни…
СЪМНИТЕЛКО
Но понякога шумни…
ПОДСКАЗВАЧ 5
Постигнали много умения.
СЪМНИТЕЛКО
С някои изключения…
ПОДСКАЗВАЧ 4
Научили се да пишат.
ПОДСКАЗВАЧ 5
И труда да обичат.
ПОДСКАЗВАЧ 4
Научили се да смятат.
ПОДСКАЗВАЧ 5
И препятствия да прескачат…
ПОДСКАЗВАЧ 4
Запознали се с граматиката.
ПОДСКАЗВАЧ 5
А също и с математиката.
ПОДСКАЗВАЧ 4
Научили приказки интересни.
ПОДСКАЗВАЧ 5
А също и хубави песни…
СЪМНИТЕЛКО
Е, някои ученици се затруднявали…
ПОДСКАЗВАЧ 2
Веднъж госпожата попитала Слави…
УЧИТЕЛКАТА
Колко прави две по две?
СЛАВИ
Ами… това си е каре…
ПОДСКАЗВАЧ 2
А веднъж госпожата попитала Мая…
УЧИТЕЛКАТА
Каква е думичката „играя“ като част на речта?
ПОДСКАЗВАЧ 2
А Мая навела глава.
Вместо нея отвърнал Манол…
МАНОЛ
Играя — значи правя гол…
ПОДСКАЗВАЧ 2
А друг път попитала Десислава…
УЧИТЕЛКАТА
Ако разделим едно на две, какво се получава?
ПОДСКАЗВАЧ 2
Отговорила Деси…
ДЕСИСЛАВА
Ако разделим на две една принцеса,
ще има една половинка за мен
и една за приятелката ми Бен…
УЧИТЕЛКАТА
А какво ще рече, Свилене,
ако сто грама сирене
се раздели на две баби?
СВИЛЕН
Значи… бабите са социално слаби…
УЧИТЕЛКАТА
Кажи ми — от коя страна сме, Мая?
МАЯ
Мама казва, че сме на изток от рая…
ПИТАНКА
Коя ли ще е тая страна?
УЧИТЕЛКАТА
Хайде, моля за тишина!
(Чува се звънец. Учителката и Учениците излизат…)
РАЗКАЗВАЧ
Жадували децата чисти
да имат приятели истински…
ПОДСКАЗВАЧ 1
Мечтаели си учениците
да са приятели на птиците…
ПИТАНКА
От тях ли сме се учили да пеем?
И небесните простори да владеем…
(Хор изпълнява песента „Детето птица“.)
Живеело едно дете-звездичка,
мечтаело да бъде волна птичка…
То често край дърветата се сгушвало
и песните на птичките подслушвало…
Веднъж детето с чуден глас небесен
запяло вдъхновена звънка песен.
И птичките над него закръжили —
от тази песен те се възхитили…
Те станали приятели чудесни…
И радвали децата с чудни песни…
Но с листите си есен зашумяла —
запяла сякаш песен за раздяла…
Треперели дърветата, земята,
а птичките размахвали крилата…
Детенцето със глас крилат запяло —
с приятелите свои полетяло…
РАЗКАЗВАЧ
Децата продължавали по пътя
вълшебства и приятели да търсят…
ПОДСКАЗВАЧ 1
Навярно търсели принцесата вълшебна —
да им дари закрила и надежда…
ПОДСКАЗВАЧ 3
И да спаси страната от магията —
от бедността, от злобата и простотията…
РАЗКАЗВАЧ
Стараели се по-добри да бъдат,
за да им е лек и светъл пътят…
(Появява се Щедрото дете. После Зайче, Сърничка, Лисица, Мечка.)
(Хор пее песента „Щедрото дете“)
Родило се детенце златно —
усмихнато, сърдечно и приятно…
С вълшебна чантичка в ръката
минавало покрай гората…
(Припев) Щом срещнело доброто Зайче,
детето му предлагало кравайче.
А пък на плахата Сърничка
дарявало усмивка и халвичка.
На хитроумната Лисица
приятелски подавало мекица.
Поднасяло на баба Мечка
чудесен сладолед на клечка…
(Припев) И днес това дете живее.
С усмивка добротата си пилее.
С приятелство дарява всички —
обичат го деца, животни, птички…
ПОДСКАЗВАЧ 1
Децата на животните помагали,
а също и на болните си баби…
ПОДСКАЗВАЧ 3
Както е и в тази случка
със стара баба и нейната внучка…
(Появява се последователно Баба, Внучка, Козичка. „Приказка за бабата и внучката“)
ПОДСКАЗВАЧ 4
Имало едно време една баба,
която била болна и слаба
и не й стигали парите за хляба.
Веднъж нейната червена шапчица
отишла при своята бабчица,
за да й занесе хапченца.
Бабата казала…
БАБАТА
Не искам хапчета,
ами кюфтета или кебапчета,
или поне млечна попарчица…
ПОДСКАЗВАЧ 4
И нейната внучка добричка
отишла при една козичка,
която пасяла сама край горичка.
Оголяла била горичката,
вече нямало вълци страшилища
те вече си живеели в жилища…
Внучката с тъга заговорила…
ВНУЧКАТА
Козичке, горещо ще те помоля
за малко млекце, че баба е болна.
ПОДСКАЗВАЧ 4
Козичката усмихнато кимнала
и дала, колкото мляко имала
тя за мляко пари не взимала)…
Внучката я погалила на раздяла,
дотичала при бабичката си стара
и приготвила вкусна попара…
Бабата сладичко я изяла,
после ласкаво се засмяла
и на внучката щастие пожелала…
СЪМНИТЕЛКО
Да, но едно от децата
веднъж се втурнало през вратата
и своята баба изплашило
с думи хапливи и страшни…
СВИЛЕН
Вече съм, бабо, голям
и по две пенсии мога да ям!…
ПОДСКАЗВАЧ 1
Е, и децата са с недостатъци…
ПИТАНКА
Наследени от техните майки и татковци?…
(Учениците влизат в клас.)
ПОДСКАЗВАЧ 3
Децата обичали
и своите родители…
ПОДСКАЗВАЧ 5
Но по различни начини
са изразявали обичта си…
ДЕСИСЛАВА
Обичам мама да ме буди рано
и да ми стопли мляко със какао…
СЛАВИ
Аз пък предпочитам само
мама със какао…
ДЕСИСЛАВА
Обичам мама, със запретнати ръкави,
телешко със зеле да направи…
СЛАВИ
А майка ми се слави със рецепти смели
да сготви може бабката със зеле…
ДЕСИСЛАВА
Обичам още мама да сервира
кебапчета на скара с бира…
СЛАВИ
Пък аз обичам мама да приготви
татко ми на скара със картофки…
(Смях. Влиза Учителката.)
УЧИТЕЛКАТА
А не обичате ли двойка с гарнитура?…
ПОДСКАЗВАЧ 5
Или шамарчета на фурна?…
МАЯ
Госпожо, а пък Свилен ме пощипва по ръката!
ДЕСИСЛАВА
Госпожо, пък Манол ми пъха бръмбари в косата…
МАНОЛ
А тя в компютъра ми вируси изпраща…
ДЕСИСЛАВА
А моята коса пък да не е играчка?
УЧИТЕЛКАТА
Ученици, имам една изненада за вас.
МАНОЛ
Няма да караме час!…
УЧИТЕЛКАТА
Моля, моля за внимание!
Ще имаме час по желание.
Вие ще изберете
как да го наречете…
(Подсказваните подсказват на учениците.)
ПОДСКАЗВАЧ 2
Час по махоматика!
ПОДСКАЗВАЧ 1
Не, по смехоматика!
ПОДСКАЗВАЧ 2
Час по бъркознание!
ПОДСКАЗВАЧ 1
Не, по дискознание!
УЧИТЕЛКАТА
Деца, какъв е вашият избор?
УЧЕНИЦИ (в хор)
Час по диско! Час по диско!
УЧИТЕЛКАТА
Ами… тогава нека…
УЧЕНИЦИ (в хор)
Да си направим дискотека!
УЧИТЕЛКАТА
А кой ще бъде дисководещ?
ДЕСИСЛАВА
Ами Вие, госпожо…
(Музика. Възможност за танци. Следващите реплики може да са в стил рап…)
ПОДСКАЗВАЧ 1
Танците и хубавите песни
са така прекрасни и чудесни!
ПОДСКАЗВАЧ 2
Те ни забавляват…
ПОДСКАЗВАЧ 1
Те криле ни дават…
ПОДСКАЗВАЧ 2
И сближават ни дори.
ПОДСКАЗВАЧ 1
И ни правят по-добри!
ПОДСКАЗВАЧ 2
Музиката е като приятелка…
ПОДСКАЗВАЧ 1
Тя изпълва с красота душата.
ПОДСКАЗВАЧ 2
Песните ни правят по-отворени…
ПОДСКАЗВАЧ 1
И ни предпазват от напразното бърборене…
ПОДСКАЗВАЧ 3
А познавате ли Борко,
известен с прякора Бърборко,
който си спечелил не приятели,
а подиграватели…
ПИТАНКА
И защо ли?
ПОДСКАЗВАЧ 3
Ами обичал доста да бърбори…
(Появява се Борко с чувал на рамо… Хор изпълнява песента „Бърборко“.)
Кой не знае, че е Борко
много храбър… бърборко голям.
Все говори нашироко…
И си носи лъжите в чувал…
(Припев) Щом настъпи буболечка —
„Победих я… тая мечка!“
Щом убие той муха —
„Снощи бих се със ламя!“
Кой не знае, че е Борко
много храбър… бърборко голям.
Все говори нашироко…
И забърква лъжи във тиган…
Ако хване два шарана —
„Борко двайсет сома хвана!“
Щом получи синина —
„Борко скочи… от скала!“
Кой не знае, че е Борко
много храбър… бърборко голям.
Все говори нашироко…
И се хвали, и лъже се сам…
(Припев) Ако Мими му откаже —
„Ами Мими ми е гадже!“
Щом у тях е чичо Спас —
„Абе имам гост от Марс!“
(На сцената остават само Борко, Подсказвач 1 и Подсказвач 3. Борко сякаш кара превозно средство, викайки „бъррр“, „бъррр“…)
ПОДСКАЗВАЧ 1
Веднъж, докато Борко си карал „бърболета“…
ПОДСКАЗВАЧ 2
… му се обадили сякаш от друга планета…
(Мобифонът на Борко звъни — дава сигнал. Борко застава на място — може да се покачи на стол — и говори по мобифона си.)
(Чува се глас: Ало, Борко! Обажда ти се чичо Спас…)
БОРКО:
О, здрасти, мой приятелю… от Марс!
(Чува се глас: Идвам утре с братовчедката ти Анка…)
БОРКО:
Идваш утре… с марсианка?!
(Чува се глас: Ще ти донесем сиамска котка.)
БОРКО
Нали е готина и кротка?
(Чува се глас: Само дето малко драска…)
БОРКО
Да, мила и прекрасна…
(Чува се глас: Дано да си допаднете! И да не й отказваш…)
БОРКО
Добре де, няма да я показвам…
(Чува се глас: … да я галиш, а тя ще ти мърка…)
БОРКО
Ще я поканя, не ме бърка…
(Чува се глас: Хайде, много поздрави от леля ти Вера!)
БОРКО
Добре, ще вечеряме на Венера…
(Борко напуска сцената с „бърболета“ си, викайки „бъррр“, „бъррр“…)
(Появяват се Поговорко и Поговорка.)
ПОГОВОРКО
Бърборица е и нашата съседка,
ала това си е за нейна сметка…
ПОГОВОРКА
По-добре е да кажеш две думи,
отколкото да разтягаш локуми.
ПОГОВОРКО
Говори със думи прости
и ще имаш много гости!
ПОГОВОРКА
Дума дупка не прави,
но не може да се забрави…
ПОГОВОРКО
Лъжливи думи раждат земетръси…
ПОГОВОРКА
Ала краката на лъжата са къси.
ПОГОВОРКО
Лъжлива дума пет пари не струва…
ПОДСКАЗВАЧ 2
Хайде, стига сте мъдрували!
СЪМНИТЕЛКО
Тези приказки ги знае всеки.
ПОДСКАЗВАЧ 1
Май се отклонихме от пътеката…
(На сцената се втурва Вестоносец, вдига ръка тържествено.)
ВЕСТОНОСЕЦ
Родила се е българска принцеса и за нея се родила песен…
ПИТАНКА
Българска принцеса ли? Като Даяна?
СЪМНИТЕЛКО
Ако я видя, ще повярвам…
ПОГОВОРКО
Две и двеста знае Марга…
ПОГОВОРКА
… слуша техно, рап и чалга…
(Хор пее песента „Принцеса Марга“)
Две и двеста знае Марга,
слуша техно, рап и чалга…
Тя е българско момиче,
но със чужди дрехи пак се кичи…
(Припев) Две и двеста знае Марга,
слуша диско, рок и чалга…
Българска принцеса малка —
праправнучка е на Крали Марка…
Може Марга да кротува,
може и да се надува…
И в пустиня ще намери
все на нещо да се покатери…
(Припев) — || —
Може да е просякиня,
може и да е царкиня.
С две стотинки да си ляга,
двеста марки да сънува Марга.
(Припев) — || —
Може нищо да не прави,
може да отглежда крави…
С нокти, зъби и с протези
в Европейския съюз да влезе…
(Припев) — || —
Както скромно е момиче,
може да надскочи всички…
Песен чудна да запее
и Вселената да завладее…
(Припев) — || —
СВИЛЕН
Тая Марга ще е оправно момиче…
ДЕСИСЛАВА
О, да, на героиня ми прилича…
СЛАВИ
Много тя е преживяла,
лошо и добро видяла…
МАЯ
Дали ще може тя да ни помага?
МАНОЛ
Дано поне в чужбина не избяга!
МАЯ
Дано не се отрови с наркотици!…
ДЕСИСЛАВА
Дано не я измамят политици!
СЛАВИ
Дано от възможности двеста и две
най-добрата тя да избере!…
СВИЛЕН
Знае всичко за живота тя —
отворена, широка българска душа…
ДЕСИСЛАВА
Е, малко странна и чудата е…
МАЯ
Би ли я избрала за приятелка?
ДЕСИСЛАВА
Разбира се, тя ми харесва!
ВЕСТОНОСЕЦ
Да живее българската принцеса!
(На сцената се появява принцеса Марга, покланя се. Децата й ръкопляскат, част от тях я обграждат и викат: „Да живее българската принцеса!“, „Да живее нашата принцеса!“…)
РАЗКАЗВАЧ
И така — със весели игри и песни,
с приказни животни и с принцеси —
децата вървели, вървели…
ПИТАНКА
Но накъде ли?
РАЗКАЗВАЧ
С една глава вече пораснали…
ПИТАНКА
Към новия клас ли?
РАЗКАЗВАЧ
Упорити, знаещи и разбиращи…
ПИТАНКА
Към ново училище?
РАЗКАЗВАЧ
Красиви, усмихнати, светли…
ПИТАНКА
Към нови успехи?
РАЗКАЗВАЧ
Вървели децата
към царството на приятелството…
ПИТАНКА
Към царството на лятото?
РАЗКАЗВАЧ
То не било царство, ами градина
плодородна и китна…
ПОДСКАЗВАЧ 1
Приятелството е градина,
сред която трябва да пристъпваме внимателно…
ПОДСКАЗВАЧ 2
За да не нараним цветята и дръвчетата,
за да опазим плодовете на надеждата…
ПОДСКАЗВАЧ 3
И нищо, че животът е оскъден…
По-добре приятели да бъдем!…
ХОР (всички)
Довиждане, учители,
приятели и зрители!
С надежда окрилена
да напуснем тази сцена!
Желаем от сърце —
където и да сме —
приятели добри да бъдем!
Приятели, добри да бъдем!
(ХОР — всички изпяват песента „Колко е нужно“)
Колко малко е нужно, за да бъдем щастливи!
Колко малко е нужно, за да бъдем добри! —
Бяло късче надежда, хляб от черните ниви
и за дните ни черни — шепа бели пари…
Колко малко е нужно, за да бъдем щастливи!
Колко малко е нужно, за да бъдем добри! —
Вдъхновената песен на щурците звънливи
и гласчетата детски от безгрижните дни…
Колко малко е нужно, за да бъдем щастливи!
Колко малко е нужно, за да бъдем добри! —
Нежна слънчева ласка и очи обичливи,
и ръка на приятел през студените дни
Но изгаря ни злоба, завистта ни залива,
но живеем без обич, затова ни боли…
Колко много е нужно, за да бъдем щастливи!
Колко много е нужно, за да бъдем добри!
Март–април 2001 г.